Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 26.01.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Е въззивен състав, в открито
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. съдия СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Седефчев
в.гр.д. № 4472 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение от 01.07.2015 г. по гр. д. № 50322/2014 г. СРС,
ГО, 64-ти състав, е уважил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Т.С."
ЕАД срещу С.Й. Д.-К. искове за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца на основание чл. 150 ЗЕ сумата от 1898,02 лв., представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2011-30.04.2013 г. до топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „********, с аб.№ 298235, като е отхвърлил
иска за разликата до пълния предявен размер от 2266,12 лв. както и на основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 273.42 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 31.12.2011 г. до 05.03.2014 г. като е
отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 326,43 лв.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на ищеца: "Т.с.“ ЕООД.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок
въззивна жалба от ответницата в частта, в която предявените срещу нея искове са
уважени. В жалбата се излагат доводи за недоказаност на наличието на
облигационни отношения между страните по делото във връзка с доставка на
топлинна енергия, като решението се основава единствено на твърдения на ищеца.
По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната му част
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от страна на ищеца, както и от третото лице помагач.
Софийският градски съд прецени събраните по делото материали
и наведените от страните доводи съобразно разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал.2 ГПК и прие следното:
Първоинстанционното производство е образувано по
предявени по реда на чл. 422 ГПК от "Т.С." ЕАД срещу С.Й.Д. искове за
признаване за установено по отношение на ищеца, че ответницата му дължи сумата от
2266,12, лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода 01.11.2011 – 30.04.2013 г. до апартамент № 5,
находящ се в гр. София, ж.к. „********, с аб.№ 298235, както и сумата от 326,43
лв, представляваща лихва за забава за периода 31.12.2011 г. - 05.03.2014 г. За процесните суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.04.2014 г. по ч.гр.д.
№ 19370/2014 г. по описа на СРС, ГО, 64-ми състав, като в законоустановения
срок е постъпило възражение от длъжника.
Ответницата е оспорила иска по основание, като е изложила
доводи, че е прекратила договорните си отношения с ищеца още през 2003 г..
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след
анализ на писмените доказателства по делото и заключението на съдебно-техническата
експертиза е приел за доказано, че ответницата е потребител на топлинна енергия
и е уважил частично предявените искове.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената
служебна проверка настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част, поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
ищеца е да установи по при условията на пълното и главно доказване следните правопораждащи
факти по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая
това са обстоятелствата, свързани с наличието на правоотношение за продажба на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и ответника като потребител,
обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период и
нейната стойност, както и изискуемостта на вземането.
От представения от ищеца нотариален акт за дарение на
недвижим имот №68, том LLХLІІІ, дело №28239/19.121996 се
установява, че Р.И.К. С.Й. К. са дарили процесния
имот на сина си О.Р.К., като С. К. е запазила за себе си вещно право на
ползване върху дарения имот до края на живота си. Липсват възражения от
ответната страна по отношение на това обстоятелство. Съгласно нормата на чл.
153 ЗЕ всички собственици и титуляри на право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. При конкуренция на тези вещни
права превес има вещното право на ползване, а не голата собственост, вследствие
на което за потребител на топлинна енергия се счита вещният ползвател, а не
лишеният от правото да ползва имота собственик, поради учредяването на такова
ограничено вещно право на друго лице. Това съответства и на общата уредба на
задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в
негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.
Относно съдържанието на понятието потребител на топлинна
енергия е налице задължителна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК (решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. №
5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО; решение № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011
г. на ВКС, ГО, ІV ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на
ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.) съгласно която, собственикът или титуляр на вещно право
на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя.
Обстоятелството, че в процесния период до жилището,
ползвано от ответницата е доставяна топлинна енергия, нейният обем и стойност
се установяват от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от
вещо лице, специалист в областта на промишлената топлотехника, след анализ на протоколи
на ОС на ЕС, договор между ЕС и ФДР, отчета на индивидуални справки за
разпределението на ТЕ, справка за главни отчети, извлечение от сметки за аб. №
298235, изравнителни сметки, свидетелства за метрологична проверка на топломера
в АС. Според настоящата инстанция въпросното заключение е дадено от експерт с
изискуемите специални знания, мотивирано е подробно и е обосновано, като е
даден категоричен отговор на поставените му от страните въпроси. Предвид
изложеното въззивният съд при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира изцяло. От въпросното заключение и приетите по делото документи се установява, че
ответницата е ползвала топлинна енергия през периода 01.11.2011 – 30.04.2013 г.
Разпределението на топлинната енергия е извършвано в съответствие с
нормативните изисквания, топломерът е минал изискуемите метрологични проверки,
а стойността на потребената от ответницата енергия възлиза на 1901, 41 лв.
От заключението на ССчЕ, което настоящата инстанция
кредитира в тази част като ясно и обосновано се установява, че няма данни
ответницата да е погасила тези задължения, като липсват подобни твърдения и във
въззивната жалба. СРС е отчел, че ищецът
неправилно е извършил прихващания на стари задължения на абоната извън
процесния период със сумите за връщане по изравнителните сметки, тъй като
подобно счетоводно приспадане няма нормативна опора, като след извършени
самостоятелни изчисления е приел за реално дължима сума 1898,02 лв. С оглед на
диспозитивното начало и доколкото няма жалба от ищеца, решението в частта, в
която е отхвърлен иска за главницата над този размер следва да бъде потвърдено.
По отношение на акцесорната претенция за обезщетение за забава, с оглед
основателността на главния иск и доколкото във въззивната жалба няма конкретни възражения
относно дължимостта и размера на мораторната лихва, съдът не дължи разглеждане
и излагане на собствени мотиви /чл. 269 ГПК/.
По изложените съображения и доколкото крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, решението в обжалваните части следва да се потвърди.
При този изход на спора право на разноски би имала
въззиваемата страна, която претендира такива, но с оглед липсата на извършени
процесуални действия по подаването на отговор на въззивната жалба и процесуално
представителство в открито съдебно заседание, съдът в настоящия си състав
намира, че такива не следва да и се присъждат.
С оглед цената на
иска решението не подлежи на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал.2 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.07.2015 г. по гр. д. № 50322/2014 г. по
описа на СРС, ГО, 64-ти състав, като правилно и законосъобразно.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач - "Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.