№ 4043
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110101450 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. Б. Ц. и Г. Б. Ц. против „фирма”
ЕАД.
Ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че всеки
от ищците не дължи по ½ от следните суми: сумата от 2326.03 лв., представляваща главница
за разходвана топлоенергия за периода м. 02.2006г. до м. 04.2007г., сумата от 496.63 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 01.04.2006г. до 24.04.2008г., сумата от 56.45 лв.
– разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 16906/2008г. на СРС, 34 с-в.
Позовават се на изтекла погасителна давност.
Ответникът „фирма” ЕАД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените искове и
моли съда да ги отхвърли.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Като доказателство по делото е приет препис от изп. дело № номер/2008г.на ЧСИ Б..
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Видно от представените по делото доказателства, на 09.09.2008г. е издаден
изпълнителен лист по гр. д. № 16906/2008г. на СРС, 34 с-в, на основание заповед за
1
изпълнение.
С молба от 10.10.2008г. кредиторът по изпълнителния лист „фирма“ АД е възложил
на ЧСИ способа на изпълнение.
По делото са извършени следните изпълнителни действия: на 27.10.2008г. е наложена
възбрана върху банковите сметки на длъжника; на 10.04.2009г. отново е наложен запор
върху банковите сметки на длъжника; на 25.08.2010г. – л. 80 от изпълнителното дело ЧСИ е
наложил възбрана върху притежавания от длъжника недвижим имот; на 29.10.2010г. – л. 82
от изпълнителното дело ЧСИ е насрочил опис на притежаваните движими вещи.
С молба от 18.06.2020г. ответникът по настоящето дело е отправил искане до ЧСИ за
извършване на определени изпълнителни действия.
Видно от изисканите в изпълнителното дело справки - л. 96 от изпълнителнто дело и
изисканата по настоящето дело справка, ответниците са наследници на Б. Г. Ц., при равни
квоти.
С оглед на така описаните изпълнителни действия, се налага изводът, че
изпълнителното дело е перемирано и погасено по давност.
От последното извършено изпълнително действие на 29.10.2010г. до датата, на която
взискателят е поискал да бъдат извършени действия по изпълнителното дело на 18.06.2020г.
са изминали повече от две години.
Ето защо, съдът счита, че прекратяването на изпълнителното дело е настъпило по
силата на закона на 29.10.2012г., с изтичане на 2 години от последното изпълнително
действие от 29.10.2010г.
Липсват данни в периода от 29.10.2010г. до 29.10.2020г. да са поискани, респективно
да са били извършвани изпълнителни действия.
Действително изпълнителното дело се перемира с изтичане на 2 години от
последното изпълнително действие, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Без правно
значение относно прекъсване на давността е и обстоятелството, дали е издавано
постановление за прекратяване на делото пред ЧСИ, доколкото съгласно трайна-та съдебна
практика постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на делото има само
декларативно действие, а не конститутивно.
Настъпилата перемпция обаче не води автоматично до извод за изтекла погасителна
давност. Съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК налагането на запор или възбрана в
изпълнително производство съставлява насочване на изпълнение-то върху отделен
имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение
в правната си сфера.
Действително съгласно най – новата съдебна практика, обективирана в решение №
37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., когато кредиторът направи искане за
предприемане на изпълнително действие, същото прекъсва давностния срок, дори и то да
2
бъде извършено след изтичане на давността. Давността се счита прекъсната от датата на
молбата за извършването му. Предп-риемането на изпълнителни действия след изтичане
срока на перемпцията също прекъсва давностния срок, като в този случай въз основа на
молбата съдебния из-пълнител следва да образува ново изпълнително дело, по което да
извърши поис-каното изпълнително действие.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали са
налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение №
2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че прекъсва давността предприемане-то на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен спо-соб (независимо от това дали прилагането му е
било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане на взис-кателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за съ-биране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на
вещ, назнача-ването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
об-разуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доб-роволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, из-вършването на
справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на екс-пертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпре-деление, плащането въз основа на
влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки
конкретен случай с оглед активност-та на кредитора по делото и предприетите по
отношение на длъжника изпълни-телни действия.
В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено значението и на
молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на
изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен из-пълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение”. Тоест, за да е в състояние да прекъсне давността, искането за
извършване на определено изпъл-нително действие, следва да бъде уважено от съдебния
изпълнител и действието да е предприето. Необходимо е двете действия да са налице
кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект.
Приложима в настоящия случай е кратката тригодишна давност. Приложима в случая
е кратката три годишна давност. В този смисъл са и указанията на ВКС - Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, съгласно което вземанията
на търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по договор,
поради еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Между насрочения опис на движими вещи на 29.10.2010г. до подаването на молба от
взискателя на 18.06.2020г. – л. 106 от изпълнителното дело, са изтекли повече от 3 години,
поради което вземането е погасено по давност на 29.10.2013г., тоест преди ответникът да
3
обективира искане до ЧСИ на 18.06.2020г. за предприемане на определени изпълнителни
действия.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът не възп-риема
възражението в писмения отговор на ответника, че за изпълнителното де-ло следва да
намери приложение ППВС № 3/1980г., а не Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от Закона за
нормативните актове, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който
се тълкува. В ал.2 на същия текст е уредено правилото, че по изключение органът, издал
акта за тълкуване, може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му
действие може да създаде усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни
след обнародването му. В настоящия случай обаче липсва такова изключение, поради което
съдът на-мира, че соченото тълкувателно решение следва да се прилага и относно право-
отношения, възникнали преди приемането му. Независимо от това, следва да се отбележи, че
дори да се възприемат тези доводи на ответника от 2015г. до датата на подаване на молбата
от 18.06.2020г. отново са изтекли повече от 3 години, поради което твърдението на ищеца за
изтекла погасителна давност на вземането му е основателно.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 750 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на фирма ЕАД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: (град), (улица), че С. Б. Ц., ЕГН ********** и Г. Б. Ц.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: (град), (улица), не дължат на фирма ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: (град), (улица), всеки от тях по 1/2 от
следните суми: сумата от 2326.03 лв., представляваща главница за разходвана топлоенергия
за периода м. 02.2006г. до м. 04.2007г., сумата от 496.63 лв., представляваща мораторна
лихва, както и сумата от 56.45 лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист по гр. д.
№ 16906/2008г. на СРС, 34 с-в.
ОСЪЖДА фирма ЕАД, ЕИК **********, със седалище и ад-рес на управление:
(град), (улица) да заплати на С. Б. Ц., ЕГН ********** и Г. Б. Ц., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: (град), (улица), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от общо
750 лева, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5