№ 122
гр. Плевен, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
при участието на секретаря Й. СТ. К.
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело №
20224400100298 по описа за 2022 година
В ИМ ищецът „Банка ДСК”АД гр.София твърди ,че съгласно сключен
на 20.02.2013г.договор за кредит Експресо №331065,“Сосиете женерал
Експресбанк“АД е предоставило на Д. М. Р. като кредитополучател,при
поръчителството на И.Т. Р.а потребителски кредит в размер на 17
000лв.евро,с краен срок на издължаване 20.02.2023г. и падежна дата за
плащане на погасителните вноски 20-то число на месеца,като при сключване
на договора е приет и подписан погасителен план.Излагат се доводи,че за
ползвания заем кредитополучателят дължи заплащане на
договорна/възнаградителна лихва/на Банката,при условията на чл.8,част І и
чл.4 част ІІ,а при неточно изпълнение дължи и наказателни добавки-
обезщетение за забава,съгласно чл.9 от договора част І.Твърди се,че кредитът
е усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя ,че при вливането на
„Експресбанк“АД в „Банка ДСК“ЕАД сметката е обозначена с №**********.
Посочено е,че при погасяване на кредита е налице забава в плащанията на
вноските и са настъпили предпоставките на чл.10 ал.2 от договора за кредит ,
част ІІ за обявяването му за предсрочно изискуем.Твърди се,че последната
погасителна вноска по кредита и то частична е направена на 20.09.2014г.,след
което са преустановени плащанията и неиздължени са останали
погасителните вноски,дължими за периода 20.09.2014г.-20.09.2019г.,като
забавата до м.юни 2019г. е над 90 дни,като това неизпълнение е дало право на
1
Банката да обяви предсрочната изискуемост на кредита.Излагат се доводи,че
„Експресбанк“АД е предприела действия по прекратяване на сключения
договор за кредит и обявяване на предсрочната му изискуемост ,на
17.01.2019г.до длъжниците са изпратени покани-уведомления за обявяване на
предсрочната изискуемост, връчени чрез ЧСИ Ц.Н. по реда на чл.47 ГПК,като
датата на предсрочната изискуемост е 01.03.2019г.Посочено е,че адресът на
длъжника е посещаван 3 пъти на посочените дати,а връчителят е установил,че
Р. е продал апартамента и живее на друг адрес.След датата на обявената
предсрочна изискуемост до датата на подаване на заявлението е начислено
единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва ,съгласно ТР
№3/32017г., като за периода на начисляване на обезщетението е приспаднат
срока по време на извънредното положение през 2020г.,което е отразено в
счетоводното извлечение на банката.Твърди се ,че към 17.02.2021г.-датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д.№1143/2021г.по описа на ПРС ,Д. Р. не е
погасил следните задължения към Банката:
-15 417,03 евро главница;
-9737,24 евро-договорна/възнаградителна/лихва за периода 20.09. 2014г.
до 28.02.2019г.;
-1387,07 евро- обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за
периода 20.09.2014г.-28.02.2019г.;
-2 770,78 евро-обезщетение за забава ,след настъпване на изискуемостта
, изключая периода на извънредното положение от 13.03.2020г.до
13.05.2020г.
Твърди се,че след издаване на заповедта за незабавно изпълнение е
образувано изп.д.№138/2021г.по описа на ЧСИ Ц.Н. ,а заповедта по чл.417
ГПК е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47
ГПК,че с разпореждане на ПРС по ч.гр.д. №1143/2021г. на „Банка ДСК“АД е
указано ,че може да предяви иск за установяване на вземането си от Д. М.
Р.,което обуславя правния интерес от предявяване на настоящия
установителен иск. В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с
което да се признае за установено, че ответникът Д. М. Р. от гр.Плевен дължи
на „Банка ДСК“АД гр.София следните суми:
-15 417,03 евро главница;
2
-9737,24 евро-договорна/възнаградителна/лихва за периода 20.09. 2014г.
до 28.02.2019г.;
-1387,07 евро- обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за
периода 20.09.2014г.-28.02.2019г.;
-2 770,78 евро-обезщетение за забава ,след настъпване на изискуемостта
, изключая периода на извънредното положение от 13.03.2020г.до
13.05.2020г.
Законна лихва върху главницата,считано от 17.02.2021г. до
окончателното погасяване на задължението.Претендират се и направените
деловодни разноски в настоящото производство,както и разноските в
заповедното производство.
При условията на евентуалност,в случай ,че бъдат отхвърлени
установителните искове ,ишецът предявява осъдителни искове по чл.430
ал.1ТЗ вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и л.86 ЗЗД за следните суми:
-15 417,03 евро главница;
-10 000 евро договорна/възнаградителна лихва/за периода
20.09.2014г.до 20.04.2022г.;
-2 500 евро обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за
периода 20.09.2014г.до 28.02.2019г.,заедно със законна лихва върху
главницата,считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното
издължаване на задължението.
В съдебното заседание на 28.02.2023г.пред ПОС на което бе даден ход
по същество ищецът чрез своя пълномощник юрисконсулт В. В. поддържа
предявения иск и моли съда да постанови решение,с което същият да бъде
уважен изцяло.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно
списък по чл.80 ГПК.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Д. М. Р. чрез назначения му по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен
представител адвокат Т. М. от ПАК.Взето е становище, че искът е
допустим,но по същество неоснователен и недоказан. Описани са
обстоятелствата в ИМ относно параметрите на договора за кредит. Оспорва
се твърдението на ищеца,че длъжникът е надлежно уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита,като в тази насока особеният
3
представител се позовава на задължителното тълкуване в т.18 от ТР
№4/2013гна ОСГТК,в което е прието,че предсрочната изискуемост на
договора за кредит настъпва с упражняване на правомощието на банката с
изрично изявление,достигнало до длъжника да направи кредита предсрочно
изискуем при наличие на изрично уговорени или предвидени в закона
обективни предпоставки.Направено е възражение ,че длъжникът не е
надлежно уведомен за предсрочното прекратяване на договора от страна на
„Експресбанк“АД и обявяване на изискуемостта ,с оглед твърдението в
ИМ,че кредиторът се е уведомил за обстоятелството,че Д. Р. живее на друг
адрес,като липсват данни да е направен опит на същия да му бъде връчена
нотариална покана със съответните уведомления.Във връзка с предявените
при условията на евентуалност осъдителни искове ,особеният представител на
ответника се позовава на решение на ВКС №198/18.01.2019г.по т.д.
№193/2018г.,ТК , в което е прието ,че уведомяването на длъжника по кредита
за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост се
осъществява с получаване на обективираното в ИМ изявление,т.е.с връчване
на ответника на препис от ИМ,с която е предявен и осъдителен иск за
вземанията.Направено е възражение,че в случая уведомлението,приложено
към ИМ е връчено не на ответника-кредитополучател или на негов
упълномощен представител ,а на назначения му на основание чл.47 ал.6 ГПК
особен представител и не се е стигнало до фактическо връчване на книжата
на длъжника.Изложени са доводи,че връчването на особен представител не
може да се приравни с връчване на длъжника,тъй като представителната
власт на особения представител се изчерпва с осъществяване процесуално
представителство по конкретно гражданско дело ,по което същият е назначен
и не обхваща получаването на материалноправни изявления,адресирани до
представлявания от особения представител и отсъстващ ответник.На това
основание счита,че не следва да се приема,че длъжникът е надлежно
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането .С отговора се
оспорват претендираните суми по размер,главница
,договорна/възнаградителна/лихва ,както и обезщетението за забава.В
заключение моли съда да отхвърли предявения иск по чл.422 ГПК, както и
иска при условията на евентуалност по чл.430 ал.1 ТЗ,вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД като неоснователен и недоказан.В съдебното заседание на
28.02.2023г.особеният представител на ответника адвокат Т. М. от ПАК
4
поддържа възраженията в писмения отговор и моли съда да отхвърли
предявения иск изцяло.Подробни доводи и съображения в тази насока са
изложени в депозираната писмена защита.
Окръжният съд като съобрази становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното.
Безспорно от приложеното ч.гр.д.№1143/2021г.по описа на
ПРС
се
установява,че същото е образувано на основание подадено от „“Банка ДСК“
АД като правоприемник ,поради вливане на „Експресбанк“АД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на документ-
извлечение от счетоводни книги срещу Д. М. Р. от гр.Плевен. Заявлението е
уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение №736 от 18.02.2021г.по
чл.417 и чл.418 ГПК ,с която е разпоредено длъжникът Д. М. Р. от гр.Плевен
да заплати на кредитора „БАНКА ДСК“АД гр.София,представляван от
изп.директори Д.Н.И. и Ю.Г. следните суми:15 417,03 евро
главница,дължима по договор за кредит Експресо №331065/20.02.2013г.; 9
737,24 евро договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.09.2014г. до
настъпване на изискуемостта 28.02.2019г.; 1 387,07 евро санкционираща
лихва за забава с надбавка за периода 20.09.2014г. до 28.02.2019г.;2 770,78
евро обезщетение за забава след настъпване на предсрочната изискуемост,за
периода 01.03.2019г.до 16.02.2021г.,изключая периода на извънредното
положение от 13.03.2020г.до 13.05.2020г.,ведно със законна лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението 17.02.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1
164лв.разноски по делото за държавна такса и 50лв.за юрисконсулстко
възнаграждение.
Заповедта по чл.417 ГПК полежи на незабавно изпълнение,в полза на
банката е издаден изпълнителен лист за горепосочените суми,въз основа на
който е образувано изп.дело №138 /2021г. по описа на Ц.Н..
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
правно основание чл. 422 във вр.с чл.415 ГПК за установяване съществуване
на вземането на банката ищец за горепосочените суми-главница,договорна
лихва, лихва за забава при кредит ,обявен за предсрочно изискуем, за които е
5
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1143/2021г.по
описа на ПРС.
При условията на евентуалност ,в случай,че не настъпила предсрочна
изискуемост на кредита,е предявен осъдителен иск с правно основание чл.430
във вр.чл.432 ТЗ,вр.чл.79 ,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за следните суми:
-15 417,03 евро главница;
-10 000 евро договорна/възнаградителна лихва/за периода
20.09.2014г.до 20.04.2022г.;
-2 500 евро обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за
периода 20.09.2014г.до 28.02.2019г.,заедно със законна лихва върху
главницата,считано от датата на завеждане на ИМ до окончателното
издължаване на задължението.
Така предявеният иск е допустим.Заповедта за изпълнение е връчена от
ЧСИ на длъжника Д. Р. при условията на чл.47 ал.5 ГПК,чрез залепване на
уведомление.На основание чл.415ал.1,т.1 и т.2 ГПК ПРС е указал на банката-
кредитор да предяви иск за установяване на вземането си.Банката- заявител е
получила съобщението на съда на 24.03.2022г.Исковата молба е подадена на
21.04.2022г., като е спазен едномесечния срок по чл.415 ГПК за предявяване
на иска.В този смисъл е и изготвения от съда проекто-доклад, съгласно
определение №1590/18.11.2022г., приет за окончателен в съд. заседание на
10.01.2023г.,по който страните не са направили възражения.
От представените към ИМ писмени доказателства безспорно се
установява,че на 20.02.2013г.между „Сосиете Женерал Експерсбанк“ АД като
кредитор,Д. М. Р. като кредитополучател и И.Т. Р.а-поръчител е сключен
потребителски договор за кредит Експресо №331065,по силата на който
банката е предоставила кредит в размер на 17 000 евро.Договорът е сключен
за срок от 10 години,за периода 20.02. 2013г. до 20.02.2023г.,като в чл.7 е
договорено,че кредитът ще бъде издължен на 120 месечни вноски,всяка от
които в размер на 227,21 евро,с падеж на всяка погасителна вноска 20-то
число на съответния месец.Съгласно чл.8 от договора към момента на
сключването му лихвеният процент е 9,65 % ,формиран от БЛП на банката за
евро,увеличен с надбавка от 5,5% на година,като към датата на сключване на
договора БЛП за евро е 4,15 % .В чл.9.1 е уговорено,че върху просрочени
6
погасителни вноски се дължи 6 пункта над номиналния лихвен процент по
т.8 ,т.е.наказателната лихва е 15,65 %.Съгласно част І,чл.11от договора
годишният процент на разходите по кредита/ГПР/ начислен при сключването
му е 11,50 % .В част ІІ,чл.10,ал.2 е уговорено,че вземането на банката става
предсрочно изискуемо при просрочено плащане на задължение по договора
със забава над 90 дни.Неразделна част от договора,съгласно част І,чл.7 е
погасителен план от 20.02.2013г.
Няма спор,че в деня на сключване на гореописания потребителски
кредит,на 20.02.2013г. страните са подписали и погасителен план , в който е
отразен общия размер на кредита 17 000 евро,лихвения процент-9,65%,брой
на погасителните вноски-120,както и валутата,в евро.Видно е,че първата
погасителна вноска е с падеж 20.03.2013г.,последната е с падеж 20.02.2023г.
Съгласно погасителния план месечната вноска е в размер на 227,21 евро,като
за всяка ежемесечна вноска е отразено каква е частта на погасяваната
главница, частта на погасяваната лихва и частта на погасяваната
застраховка.В съд. заседание на 28.02.2023г. бе представен за констатация
оригинала на погасителния план и съдът констатира,че приложеното по
делото заверено копие на този документ на л.10-11 е идентично с оригинала.В
същото съдебно заседание юрисконсулт В.,проц.представител на ищеца
заяви,че първият подпис е на кредитополучателя,а вторият подпис е на
длъжностно лице от „Експресбанк“,което не е имало представителни
правомощия в банката тогава,а на следващите страници подписът е само на
кредитополучателя.Видно е,че подписите на ответника като
кредитополучател и на длъжностното лице са поставени на първата страница
от документа.Доколкото с писмения отговор не се оспорва нито сключването
на договора за кредит,нито подписването на погасителния план,съдът
приема,че същият е надлежно подписан от кредитополучателя Д. Р..Не следва
да се обсъждат направените с писмената защита на особения представител на
ответника възражения,че погасителният план не е подписан от надлежен
представител на банката, доколкото с писмения отговор не е направено
подобно възражение.
Няма спор,че ищецът „Банка ДСК“АД е правоприемник на кредитора
„Сосиете Женерал Експресбанк“АД,което дружество е преобразувано чрез
вливане към „Банка ДСК“и това обстоятелство е вписано в търговския
7
регистър на 30.04.2020г.
Безспорно е също така,с оглед представените писмени доказателства,че
преди депозиране на заявлението по чл.417 ГПК с дата 17.02.2021г.
кредиторът “Сосиете Женерал Експресбанк“АД е обявил кредита за
предсрочно изискуем. Волеизявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем се съдържа в покана за доброволно изпълнение от
17.01.2019г.до длъжника Д. Р. ,с копие до поръчителя И. Р.а,връчена чрез
ЧСИ Ц.Н. ,рег.№*** по реда на чл.47 ал.5 ГПК,чрез залепване на
уведомление.Съгласно изготвеното от ЧСИ Ц.Н. удостоверение , изх.
№16268/08.12.2020г.връчителят трикратно е посетил адреса на ответника в
гр.П.,ж.к.“С.“,*** на датите 17.01.2019г.,на 26.01.2019г.и на 14.02.2019г.,като
на 14.02.2019г .е залепено уведомление по чл.47 ГПК и в двуседмичния срок
за получаване на книжата,изтекъл на 28.02.2019г.Д. Р. не се явил в кантората
на ЧСИ ,за да получи книжата.При посещенията си връчителят е отбелязал,че
по данни на живущи във входа Д. Р. е продал апартамента и живее на друго
място.
Неоснователно е направеното с отговора на особения представител на
ответника възражение,че волеизявлението на банката за настъпилата
предсрочна изискуемост не е надлежно връчено на длъжника,преди подаване
на заявлението.Поканата ,съдържаща волеизявлението на банката-кредитор
,че обявява кредита за предсрочно изискуем е изпратена на адреса на
длъжника Д. Р.,посочен в договора-гр.П., ж.к.“С.“,***,***, ***,***,който е и
постоянен адрес на ответника.В чл.16 ал.1 от договора е уговорено,че всички
известия между страните се смятат правилно адресирани, ако са изпратени на
адреса на страната,посочен в началото на договора,а съгласно чл.16 ,ал.2
всяка от страните е длъжна да осигури получаването на съобщения,изпратени
до нея от друга страна по договора на посочения в този договор адрес.В
конкретната хипотеза банката-кредитор е възложила връчването на
уведомлението на ЧСИ Ц.Н. при условията на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ и същият
е извършил връчване на посочения в договора адрес на ответника,който е
търсен три пъти ,но не е намерен и служителят на ЧСИ е събрал данни,че
ответникът е продал процесния апартмент и живее на друго място,за което
няма данни да е уведомил банката кредитор за новия си адрес. Удостоверено е
обстоятелството по чл. 47, ал. 1 от ГПК,че адресатът не е открит на
8
посочения в поканата и посетен от служител на ЧСИ адрес в извънработно
време на три дати – последната на 14 .02.2019 г.,че не е намерено лице, което
да получи поканата. Удостоверено е ,че е залепено уведомление на посочения
адрес на 14.02.2019г.,удостоверено е,че в двуседмичния срок,изтекъл на
28.02.2019г. ответникът не се е явил,за да получи книжата.Съдът приема,че
връчването е редовно извършено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Писменото волеизявление на банката-кредитор до кредитополучателя за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем следва да се счита връчено на
28.02.2019г.,с изтичане на 14 – дневния срок от датата 14.02.2019 г.,на която е
залепено уведомлението от ЧСИ при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК.Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, че ако не е уговорено
друго, банката може да избере начин за връчване на изявлението за
предсрочна изискуемост на длъжника и той ще е редовно осъществен, ако е
била проведена процедура по чл. 47, ал. 1-5 ГПК ,отсъствието от адреса по
чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице и съобщенията се считат за
връчени без да е необходимо назначаване на особен представител на
длъжника към този момент.Банката-кредитор добросъвестно е упражнила
правата си за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на адреса на
длъжника , посочен в договора,съгласно уговореното в чл.16 .Ответникът
като кредитополучател не е уведомил банката за новия си адрес и не може да
черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.
Неоснователни са изложените в писмения отговор възражения,че
изявлението за настъпилата предсрочна изискуемост не може да бъде връчено
на особения представител на ответника.Трайна е съдебната практика на
ВКС,че ако в исковата молба е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно
изискуем,с връчването на препис от ИМ на особения представител на
ответника се счита,че длъжникът-ответник е надлежно уведомен.В този
смисъл е и посоченото в писмения отговор на ответника решение на ВКС №
198 от 18.01.2019 г.по т. д. № 193/2018 г., I т. о.
Спорни са въпросите установено ли е по основание и размер вземането на
банката-ищец,настъпили ли са предпоставките на част ІІ,чл.10,ал.2 от
договора за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем , дължи ли
ответника сумите ,за които е издадена заповед по чл.417 ГПК от ПРС по
9
ч.гр.д. №1143/2021г.
За изясняване на размера на дължимите суми е назначена съдебно-
икономическа експертиза.От заключението на ВЛ Т. И. ,което не е оспорено
от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло, се
установява, че кредитът е усвоен,като сумата от 17 000 евро е преведена по
банковата сметка на Д. Р. на датата на сключване на договора 20.02. 2013г. с
основание»Усвояване на кредит».Ответникът е погасил вноските с падежи от
20.03.2018г.до 20.08.2014г.,след което е преустановено плащането по
договора.Последното плащане е извършено на 08.12.2014г.в размер на 50,37
евро ,с което погасена частично вноската с падеж 20.09.2014г.и от нея е
останала неизплатена сума в размер на 175,51 евро,а на 05.01.2015г.е погасена
наказателна лихва от 0,07 евро.Съгласно счетоводните справки ,кредитът е
обявен за предсрочно изискуем от 01.03.2019г.На база предоставените данни
от Банка ДСК,ВЛ е установило,че за периода 20.09.2014г.до 20.02.2019г.има
непогасени 1 вноска от 175,51 евро и 53 вноски по 227,21 евро.Към датата на
обявената от банката предсрочна изискуемост-01.03.2019г.общо просрочената
сума по погасителните вноски е в размер на 12 220,64 евро.В заключението са
дадени няколко варианта на дължимите суми,съответно в таблица №1 при
предсрочна изискуемост 01.03.2019г.;в таблица №2 при предсрочна
изискуемост 28.02.2019г.;в таблица 3-при предсрочна изискуемост 10.10.
2022г. /връчване на препис от ИМ на особения представител на ответника/ и
в таблица №4 при предсрочна изискуемост 20.04.2022г.-дата на завеждане на
ИМ.Във всички варианти на заключението ВЛ е установило различия при
изчисляване размера на договорната/възнаградителната лихва/.Според ВЛ
договорната лихва е изчислена от нея на база погасителния план,съгласно
който във всяка една вноска е посочен размер на главница и размер на
договорна лихва,като от погасителния план се установява какви са
непогасените договорни лихви през различните периоди в отделните варианти
, като във всяка една вноска има и част от главница,върху която се начислява
наказателна лихва, т.е.наказателната лихва се начислява върху частта на
падежирала и непогасена главница.При извършената проверка в Банка ДСК
,ВЛ е установило,че договорната лихва е начислявана не по отделните вноски
, съгласно погасителния план,а винаги е начислявана еднаква сума за
договорна лихва ,в размер на 123,98 евро месечно,незавсимо за какъв период
се претендира. Даден е пример за начина по който банката начислява
10
договорната лихва,като по този вариант размерът на договорната лихва е
значително по-голям от размера, изчислен от ВЛ.Според ВЛ И. начинът по
който банката счита,че е правилно да начислява договорната лихва не е
коректен ,тъй като наказателната лихва се изчислява върху посочената
главница от всяка вноска през целия период на забава,която е разлика между
общата стойност на вноската и договорната лихва.Становището на ВЛ е,че
при изчисленията на банката,когато винаги се взема договорна лихва в размер
на 123,98 евро от първата непогасена вноска,се нарушава стойността на
главницата,върху която се начислява договорна лихва и главницата би
следвало да намалява ,но банката начислява наказателна лихва по вноските в
частта за главница по погасителен план,т.е. по по-високи размери,а в същото
време претендира договорна лихва в един и същ размер за целия
период.Според дългогодишния опит на ВЛ по банкови дела,банките никога не
са претендирали договорни лихви по този начин на изчисление,а по
погасителния план,подписан между страните.
При така събраните по делото доказателства ,съдът приема че между
страните е възникнало валидно облигационно отношение по потребителски
договор за кредит Експресо №331065,сключен на 20.02.2013г. Банката е
изпълнила поетото с договора задължение да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 17 000 евро.,която сума с оглед
приетата експертиза е усвоена и преведена по банковата сметка на Д. Р. на
датата на сключване на договора-20.02.2013г.При извършената служебна
проверка не се установи наличие на нищожни и неравноправни клаузи в
процесния потребителски кредит,спрямо който намират приложение
разпоредбите на ЗПК.Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен
носител,по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора са с еднакъв
шрифт. В процесния договор е посочена чистата стойност на кредита,
ГПР,фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, ден на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска.
Безспорно с оглед приетата и неоспорена икономическа експертиза
се установи,че от страна на кредитополучателя е налице неизпълнение на
задълженията по договора и същият се явява неизправна страна.Погасени са
11
вноските с падежи от 20.03.2013г.до 20.08.2014г.,последното плащане на
08.12.2014г.е частично на сумата 50,37 евро.След датата на последното
плащане ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора и е в
забава, тъй като има неплатени 53 месечни вноски по 227,21 евро и една
частична вноска от 175,51 евро за периода 20.09.2014г.до
20.02.2019г.Установена е забава и неплащане на дължимите вноски за период
,многократно надхвърлящ посочените в чл.10ал.2 от договора 90 дни.Това
неизпълнение е обусловило правото на кредитора да направи кредита
предсрочно изискуем. Настъпили са обективните предпоставки на чл.10
ал.2,част ІІ от договора –просрочено плащане на задълженията на
кредитополучателя със забава повече от 90 дни,в случая изцяло незаплатени
53 анюитетни вноски и една частична. Банката-кредитор,чийто
правоприемник е ищеца надлежно е упражнила правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем ,като изявлението на кредитора , обективирано в
писмо е надлежно връчено на ответника на 28.02.2019г. чрез ЧСИ Ц.Н. , при
условията на чл.47 ал.5 ГПК, преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК с дата 17.02.2021г.В този
смисъл са и дадените разяснения в т.18 от ТР №4/18. 06.2014г.на ОСГТК на
ВКС по тълк.д.№4/2013г.Съдът приема,че предсрочната изискуемост е
настъпила на следващия ден-01.03.2019г.,така както и банката е отразила
предсрочната изискуемост в извлечението от счетоводните книги. Освен,че
са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем,в конкретната хипотеза към датата на приключване на съдебното
дирене е изтекъл и срока на договора,доколкото е настъпил падежа и на
последната вноска- 20.03.2023г.,което обстоятелство също следва да бъде
съобразено от съда ,съгласно чл.235 ал.3 ГПК.
С оглед гореизложените съображения за настъпила предсрочна
изискуемост към дата 01.03.2019г.,съдът съобразява таблица №1 от
заключението относно размера на дължимите суми.По този вариант
непогасената главница е в размер на 15 417,03 евро,договорната лихва за
периода 20.09.2014г.до 28.02.2019г. е в размер на 5 421,30 евро.При
определяне размера на договорната лихва съдът възприема изцяло начина на
изчисление ,посочен от ВЛ,а не този на банката,който е некоректен и
установява много по-високи размери на договорната лихва.Във варианта,
посочен от ВЛ е съобразен размера на главницата за всяка една погасителна
12
вноска,съгласно погасителния план и по този начин е определена дължимата
договорна лихва.По този вариант обезщетението за забава с надбавка 10% ,
респ. 15,65 % или размерът на наказателната лихва е 2183,10 евро за
периода 20.09.2014г.до 28.02.2019г. При настъпила предсрочна изискуемост
,съгласно т.2 от ТР №3/27.03. 2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д.
№3/2017г.вземането на кредитора се определя в размер на непогасения
остатък от главницата и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост. Съгласно мотивите към т.2 от ТР при
предсрочната изискуемост договорът се изменя в частта за срока за
изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума,
като се преобразува от срочен в безсрочен,при настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план ,което
изключва заплащането на възнаграждение в размер на уговорените за срока
на договора лихви.След настъпване на предсрочната изискуемост върху
главницата се дължи само законна лихва ,но не се дължи договорна
лихва,както и санкционната наказателна лихва за забава.По таблица №1
законната лихва върху главницата за периода 01.03.2019г.до датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК-16.02.2021г.е в размер на
2 548,09евро,като е изключен периода на извънредното положение
13.03.2020г-14.07.2020г.Съгласно изменената разпоредба на чл.6 Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение ,обявено с
решение на НС от 13.03.2020г. ,ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г.,периода,в който не се начисляват лихви за забава и неустойки е до два
месеца след отмяната на извънредното положение.В този смисъл съдът
приема,че периодът в който не следва да се начисляват лихви е от
13.03.2020г.до 14.07.2020г.,а не както е посочено в ИМ 13.03.2020г.до
13.05.2020г.
По изложените съображения съдът намира,че искът с правно основание
чл.422 ГПК е основателен,доказан и следва да се уважи,като се признае за
установено,че ответникът дължи на банката ищец главница в размер на
15 417,03 евро,договорна лихва в размер на 5 421,30 евро за периода
20.09.2014г.до 28.02.2019г.;санкционна наказателна лихва в размер на 1387,07
евро.за периода 20.09.2014г.до 28.02.2019г.Съгласно експертизата размерът
на санкционната лихва е 2 183,10 евро за посочения период, до който размер
искът е основателен,но следва да се уважи до размера,до който е предявен,тъй
13
като в противен случай съдът би излязъл извън рамките на заявения петитум,
което е недопустимо.Искът е основателен и следва де уважи и за сумата
2 548,09евро,представляваща законна лихва върху главницата за периода
01.03.2019г.до 16.02.2021г. Върху главницата се дължи и законна
лихва,считано от датата на подаване на заявлението 17.02.2021г.до
окончателното й изплащане.
Искът по чл.422 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен в
частта относно договорната лихва за разликата над 5 421,30 евро до 9 737,24
евро и в частта относно претендираната законна лихва за периода
01.03.2019г.до 16.02.2021г.за разликата над 2 548,09 евро до 2 770,78 евро.
С оглед уважаване на главния иск по чл.422 ГПК,съдът не дължи
произнасяне по евентуално предявения осъдителен иск.
Ищецът е направил разноски в исковото производство общо в размер на
4 346 лв.,съгласно списък по чл.80 ГПК,съответно ДТ 1147лв.,депозит за ВЛ
първоначален и допълнителен общо в размер на 850лв.,юрисконсултско
възнаграждение в мин.размер 100лв.и възнаграждение в размер на 2 249лв.,
заплатено за особения представител на ответника. При този изход на процеса
и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски за исковото производство,съобразно уважената част от иска в
размер на 3 674лв.
Ответникът следва да заплати на ищеца и направените в заповедното
производство разноски ,които следва да се редуцират,съобразно уважената
част от иска в размер на 1026лв. за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК ,че Д. М. Р.
,ЕГН **********,с постоянен адрес гр.П., ж.к. “С.“,*** ДЪЛЖИ на
„БАНКА ДСК“ АД,гр.София , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.С., ул. “М.“ *** ,със съдебен адрес за призоваване:гр.П.,ул.“В.Л.“ ***
,правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД следните суми:
14
главница 15 417,03 евро ;договорна лихва в размер на 5 421,30 евро за
периода 20.09.2014г.до 28.02.2019г.;санкционна наказателна лихва за забава в
размер на 1387,07 евро за периода 20.09.2014г.до 28.02.2019г.,законна лихва
върху главницата в размер на 2 548,09евро за периода 01.03.2019г.до
16.02.2021г./изключая периода на извънредното положение от 13.03.2020г.до
14.07.2020г.,съгласно чл.6 ЗМДВИП/, ведно със законна лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението 17.02.2021г.до
окончателното й изплащане,представляващи непогасени задължения по
договор за кредит Експресо №331065,сключен на 20.02.2013г.,обявен за
предсрочно изискуем на 01.03.2019г.,за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК №736/18. 02.2021г. по ч.гр.д. №1143/2021г.по
описа на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.422 ГПК иск от „БАНКА
ДСК“ АД, гр.София ,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.“М.“*** срещу Д. М. Р. ,ЕГН **********,с постоянен адрес гр.П., ж.к.
“С.“,*** В ЧАСТТА относно претенцията да се признае за установено,че
ответникът дължи на банката следните суми:
-за разликата над 5 421,30 евро до 9 737,24 евро относно претендираната
договорна лихва за периода 20.09.2014г.до 28.02.2019г.;
-за разликата над 2 548,09 евро до 2 770,78 евро относно
претендираната законна лихва върху главницата за периода 01.03.2019г.до
16.02.2021г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК Д. М. Р. , ЕГН **********,с постоянен
адрес гр.П., ж.к. “С.“,***,***, ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“
АД,гр.София ,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.“М.“***,със съдебен адрес за призоваване:гр.П.,ул.“В.Л.“ *** разноски за
исковото производство в размер на 3 674лв. и разноски за заповедното
производство в размер на 1026лв. , съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
15