Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 02.04.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в
закрито заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.д. № 174
по описа за 2019 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.436 и сл. от ГПК, вр. чл. 435, ал. 2,
т. 2 ГПК.
С жалба вх. № 604/01.02.2019 год.
по описа на ЧСИ – В. Недялков, рег. № 864, длъжникът по изпълнително дело № 20148640400004 Е.М.М., чрез адв. В.В. от САК е обжалвала насочване на
изпълнение върху недвижими имоти, извършено чрез налагане на възбрана върху
тях. Твърди се, че на 24.01.2019 г. е връчено съобщение за наложена възбрана
върху ½ идеална част от дворно място, цялото с площ от 830 кв.м.,
съставляващо парцел ……… в кв. .. по плана на с. И., С. о., заедно с построената в източната част на парцела едноетажна полумасивна жилищна сграда, строена от 1959 г., върху 62
кв.м., при граници на парцела:парц. ………., парц. ………….. улица и парц. …………., в кв. .. по плана на населеното място.
Заявява, че с налагане на възбраната върху описания имот е насочено изпълнение
върху имущество, което е несеквестируемо, тъй като е
единствено жилище на длъжника и членовете на семейството му – В.М.М.. В жилището живее и майката на длъжника. Твърди се, че
ЧСИ преди да наложи възбраната не е извършил преценка относно секвестируемостта на обекта. По същото дело е продаден на
публична продан друг имот на длъжника и семейството му, наложени са запор върху
трудовото възнаграждение на жалбоподателката и са запорирани банкови сметки на двамата длъжници.
На следващо място посочва, че действието е незаконосъобразно, поради това, че е
извършено от ЧСИ за несъществуващ дълг. По същество моли да бъде отменена
наложената възбрана върху описания недвижим имот.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК
е постъпил отговор от другия длъжник – В.М.М., който
изразява становище за основателност на жалбата и моли да бъде уважена. Посочва,
че няма право на собственост върху имота, но живее в него заедно със съпругата
си, което жилище е единствено на жалбоподателя и членовете на семейството му.
Взикателят „Б. ДСК“ ЕАД не изразява становище.
Със съпроводително писмо ЧСИ е
изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.
Софийски
окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от
доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:
Жалбата е допустима
– същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжник по
изпълнителното дело.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на „Б. ДСК“ ЕАД и длъжници
В.М.М. и Е. М. М., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.10.2013 год. по гр.д. №
506/2013 год. на РС-Своге, с предмет парично вземане – сумата от 59 823,
52 лв.,, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2013 г.
/датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане, сумата 9173, 81
лв., представляваща договорна лихва, сумата 5036, 59, представляваща санкционна
лихва и сумата 2671, 01 лв. за направени по делото разноски. Представен е изпълнителен
лист и от 06.12.2016 г. по гр.д. № 551/2016 г. на РС-Своге за парично вземане
на „Б. ДСК“ ЕАД към същите длъжници за други суми.
Предприети са действия по установяване
имущественото състояние на длъжниците, установяване наличието
на публични задължения, обезпечаване на изпълнението чрез налагане на запор
върху банкови сметки. ЧСИ е наложил възбрана върху 1/2 ид.част от описания недвижим имот на длъжника Е.М.М..
Според приетото в
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС по искането за отмяна на някои от действията – запор, възбрана, опис,
оценка, насрочвана на продан, съдът се произнася само доколкото посочените
изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта
и в този смисъл я нарушават. С обжалването длъжникът цели да осуети лишаването
му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост.
Несеквестируемостта на непотребими
вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на възбрана върху тях обаче е
допустимо, тъй като възбраната ги задържа в патримониума
на длъжника – налагането на възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.
Предвид горното не
е налице незаконосъобразност на извършеното изпълнително действие – налагане на
възбрана. Незаконосъобразно би било действие, насочено към осребряване на този
имот – насрочване на публична продан и последващи
изпълнителни действия. Такива към настоящия момент не са предприети от съдебния
изпълнител, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от
гореизложеното, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Е.М.М.
с ЕГН: ********** –длъжник по изп.д № 20148640400004 срещу изпълнителни действия на ЧСИ В. Недялков,
с рег. № 864 на КЧСИ с район на действие Софийски окръжен съд, изразяващи се в
налагане на възбрана на 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от
830 кв.м., съставляващо парцел ………..
в кв. ..по плана на с. И., С. о., заедно с построената в източната част на парцела
едноетажна полумасивна жилищна сграда, строена от
1959 г., върху 62 кв.м., при граници на парцела:парц.
……….., парц. …………. улица и парц. ………., в кв. .. по плана на населеното място.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.