РЕШЕНИЕ
№ 10700
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20221110126833 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 310 от ГПК, образувано по предявен от Б. Г. Б., ЕГН
*****, гр. В., ул. Д. № **, електронна поща: *****@*****.*** иск с правно основание чл. 233, ал.
1 от ЗЗД за осъждане на ответника да предаде владението на ищеца на собствения му недвижим
имот, отдаден под наем, както следва: Масивна къща с площ от 210 кв.м., находяща се в гр. С., ж.к.
Л., ул. Г. № **, срещу В. Н. Х., ЛНЧ **********, гражданин на Република Г., гр. София, ж.к. Л.,
ул. Г. № ***, със съдебен адрес: гр. С., ул. С. № **, ет. *, ап. **.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за наем на
01.01.2018 г. Сочи, че съгласно чл. 23, ал. 4 от Договора, на 11.10.2021 г. ответницата била
уведомена, че подписания между страните договор за наем с изтичане на шест месеца се
прекратява. Моли съда да осъди ответника да опразни имота и да му предаде владението на същия
и да й присъди разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция като
неоснователна. Признава наличието на валидно сключен между страните договор за наем от
01.01.2018 г., като сочи, че същият е със срок до 31.12.2023 г. Оспорва връчването на предизвестие
за прекратяване на договора за наем и твърди, че по никакъв повод и начин не й е връчено
предизвестие за прекратяване на договора за наем, поради което и не е станала причина за
завеждане на делото. Оспорва истинността на приложените писмени доказателства, а именно
уведомление на ЧСИ ********* и Разписка от 11.10.2021 г. Твърди, че посочените документи не
са й връчвани и изложените факти и обстоятелства в тях не отговарят на действителността.
Оспорва приложението на чл. 47 от ГПК от ЧСИ, поради липса на приложени доказателства за
възникване на основанието за залепване на уведомление. Оспорва оформянето на разписката за
връчване на предизвестието от 11.10.2021 г. и твърди, че на тази дата не се е намирала в ресторант
Марая Класик, а връчителят не е посочил и час на връчване на разписката. Сочи, че предвид това,
че не й е връчено предизвестие за прекратяване на договора за наем, то не е възникнало правното
основание за завеждане на исковата молба, тъй като договорът за наем не е прекратен. Моли съда
да отхвърли иска като неоснователен и да му присъди разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства, след
1
което приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че същите са сключили договор за наем на 01.01.2018 г.
Чрез ЧСИ ******* ищецът е връчил при отказ на ответника предизвестие за прекратяване
на Договора за наем за процесния имот, на 11.10.2021 г., както е отразено от връчителя в ресторант
„М. К.“. Уведомление за получаване на документи от кантората на ЧСИ е било връчено на
ответницата на 11.10.2021 г. Всички обстоятелства относно начина на връчване са описани от
връчителя както в разписката на Уведомлението за връчване, така и на гърба на Предизвестието.
Ответникът е оспорил Уведомление за връчване от 11.10.2021 г., поради което съдът е
изискал същия да бъде представен в оригинал, което е сторено от ищеца. При извършената
съдебна констатация по оригинала на документа, съдът е констатирал идентичност на
представеното копие по делото. Ответникът не е извършил оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на
посочения документ, поради което съдът приема същият за достоверен. На 26.10.2021 г., когато
изтича двуседмичният срок по чл. 47 от ГПК за получаване на книжата от кантората на ЧСИ ****,
последният е приел, че предизвестието е връчено при отказ на лицето. От 26.10.2021 г. до
подаването на исковата молба на 23.05.2022 г. е изтекъл период по-дълъг от шестмесечен срок,
предвиден в чл. 23, ал. 4 от Договора за наем, сключен между страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, а именно - претенция на
наемодателя за връщане на наетия имот от наемателя. За да бъде уважен предявения иск следва да
бъде установено, че процесният имот е предоставен на ответника по договор за наем, който е
прекратен, а ответникът не е изпълнил задължението си при прекратяване на наемния договор да
върне наетата вещ, а именно - да освободи и предаде имота на наемодателя. Претенцията на ищеца
в случая се основава на прекратеното наемно правоотношение с ответника, а не на твърдение, че е
собственик на имота, поради което искът не е ревандикационен и въпросът дали ищецът се
легитимира като собственик на процесния имот е ирелевантен за изхода на спора. Ето защо,
възраженията в тази насока, наведени от ответника, са неоснователни.
Ответницата оспорва връчването на предизвестие за прекратяване на договора за наем и
твърди, че по никакъв повод и начин не й е връчено предизвестие за прекратяване на договора за
наем, поради което и не е станала причина за завеждане на делото. Предвид това, че по делото са
ангажирани писмени документи, които не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК в законовия срок,
а именно при представянето на оригиналите им в открито съдебно заседание, то съдът приема, че
същите са валидни и достоверни, а именно в същите – уведомление по чл. 47 от ГПК на ЧСИ
***** и Предизвестие за прекратяване на договор за наем, са описани подробно обстоятелствата,
при които връчителят, служител при кантората на ЧСИ **** е връчил Уведомлението по чл. 47 от
ГПК на ответницата, отказът й да получи предизвестието, обстоятелствата, при които съдебният
изпълнител е приел, че предизвестието е връчено при условията на отказ от лицето. В случая
уведомлението по чл. 47 от ГПК има характер на разписка за получено уведомление за явяването в
кантората на ЧСИ Митев за получаване на книжа, а не на уведомление, което е залепено или
пуснато в пощенската кутия на адреса на адресата. Ето защо, неоснователни са доводите на
ответната страна, че същото не е оформено, съгласно изискванията на ГПК за залепване на
уведомление и че не са били налице условия за изготвяне на такова.
Относно възражението, че ответницата не е получавала предизвестието за прекратяване на
договора за наем, съдът счита, че същото е неоснователно, тъй като същата е отказала да го получи
от връчителя – служител при ЧСИ ****. Съгласно чл. 44, ал. 1, изречение 5-то и 6-то от ГПК,
когато адресатът откаже да получи съобщението, това се отбелязва в разписката и се удостоверява
с подписа на връчителя, като такъв отказ не засяга редовността на връчването. Ответницата не е
оспорила подписа на връчителя, изготвил разписката, нито достоверността на отбелязаното на
гърба на предизвестието, отразено от същия служител и заверено с печата на ЧСИ Митев.
Ответницата е оспорила валидността на Предизвестието за прекратяване на договора за
наем, защото в същото нямало посочена дата и приложено пълномощно. Няма законово изискване
2
предизвестието да съдържа дата на изготвяне, нито пък да бъде придружено с пълномощно, още
повече, че същото е подписано лично от издателя му – Б. Г. Б., независимо, че в него фигурират
данните на определена адвокатска кантора. Ето защо, съдът счита, че това възражение се явява
неоснователно, а предизвестието е валидно и с неговото връчване на ответницата по реда на чл. 44,
ал. 1, изречение 5-то и 6-то от ГПК, същото е породило своето правно действие. Тъй като в самия
договор, сключен между страните, е определен шестмесечен срок за прекратяване на договора при
едностранно писмено предизвестие от страните, то с изтичането на този срок на 26.04.2022 г.
договорът е бил прекратен, а за ответницата е настъпило задължението да предаде владението на
имота на наемодателя. Отказът да предаде владението на наетия имот на наемодателя обуславя
основателност на иска и този отказ е заявен и в съдебно заседание чрез оспорване на иска.
Поради изложеното, предявеният иск се явява доказан и основателен и следва да се уважи,
като ответникът следва да бъде осъден да освободи и предаде на ищцата процесния имот.
С оглед изхода на спора и направеното искане на ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски а именно държавна такса в размер на 80 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Н. Х., ЛНЧ **********, гражданин на Република Г., гр. София, ж.к. Л., ул. Г.
№ ***, със съдебен адрес: гр. София, ул. С. № **, ет. *, ап. **, чрез адвокат Г. Г., да освободи и
предаде на Б. Г. Б., ЕГН*******, гр. В., ул. Д. № **, владението на недвижим имот – Масивна
къща с площ от 210 кв.м., находяща се в гр. С, ж.к. Л., ул. Г. № **, предоставен му по прекратен
договор за наем от 01.01.2018 г., на основание чл.233, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. Н. Х., ЛНЧ **********, гражданин на Република Г., гр. С., ж.к. Л., ул. Г. №
***, да заплати на Б. Г. Б., ЕГН ******, гр. В., ул. Д. № **, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 80 лв. (осемдесет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за внесена
държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от решението, от двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3