Р Е Ш Е Н И Е
№ 295/16.10.2020 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ,
в открито съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 410/ 2020
год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63 ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на А.И.С.,***
дол, подадена чрез адв. Т.Г., ВАК, срещу Решение № 130 от 14.07.2020 г. по НАХД
№ 43/ 2020 год. по описа на Районен съд - Балчик, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 005264/ 07.01.2020 г., издадено от Началник отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално Тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на А.И.С. на основание чл. 179, ал. 3
във връзка с чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
С жалбата са релевирани касационни
основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Според касатора
неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесният автомобил не може да
използва специален режим на движение, след като в свидетелството му за
регистрация е посочен статут „специален – медицински“, конструиран и оборудван
е като линейка и липсата на „специален режим“ би обезсмислила превозното
средство като цяло. Възразява, че за да се третира МПС като „специален
автомобил“, следва задължително да принадлежи към някоя от изброените в чл. 91,
ал. 3 ЗДвП служби. Добавя, че МПС е зачислено към болнично заведение – „****“
ООД. Настоява, че за възприемането на автомобила като такъв със специален режим
на движение водеща роля има не собственикът на МПС, а неговото трайно
предназначение. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да бъде отменено Наказателното постановление.
Ответникът
- Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално Тол управление, Специализирано
звено към АПИ София, представя Писмен отговор, с който оспорва касационната
жалба и излага подробни съображения за правилността на първоинстанционното
Решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
ответникът се представлява от юрисконсулт Н.А., редовно упълномощена, която
моли да бъде оставена жалбата без уважение. Поддържа писмения отговор ведно с
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Добрич,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и
на доводите на страните, както и след служебна проверка на обжалвания съдебен
акт на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на касационно оспорване е
Решение № 130 от 14.07.2020 г. на РС – Балчик, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 005264/ 07.01.2020 г. на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в НТУ към АПИ, гр. София, с което на А.И.С. на основание чл.
179, ал. 3 във връзка с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 300 лв.
А.И.С. е наказан за това, че на
16.07.2019 г., около 9.16 часа, в качеството му на водач, е управлявал ППС с
рег. № ****, вид „специален автомобил“, с обща техническа допустима максимална
маса до 3.5 тона, собственост на **** ООД по републикански път I – 9 (Е – 87), с посока на
движение към с. Кранево, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е била заплатена винетна такса, изискуема съгласно чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Като място на нарушението е посочен
конкретен пътен участък, за който се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища. Отразено е в НП, че извършеното нарушение е потвърдено
със справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно
устройство с идентификатор № MEU 022 и контролно устройство с идентификатор № MCU 019, като данните от справката
са отразени в АУАН № 005264/ 16.07.2019 г. Прието е, че водачът не е изпълнил
задължението си по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
АУАН е съставен в присъствие на
свидетел, като поради отказ от водача да подпише акта, е налице подпис за
удостоверяване на отказа от конкретно посочен свидетел с три имена и адрес за
призоваване.
Г-н С. е отказал да получи
съставения срещу него АУАН, като е записал като възражение, че автомобилът е
специален, медицински и според Закона за пътищата е освободен от винетна такса
на основание чл. 10, ал. 9 от с.з.
Възражението е прието за
неоснователно и е издадено обжалваното пред БРС НП. В последното подробно са
анализирани относимите правни норми, предметът на дейност на дружеството –
собственик на автомобила, като в резултат е издадено НП, като е обсъдено дали
са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Освен представените с
административнонаказателната преписка доказателства от
административнонаказващия орган при първоинстанционното производство е събрано
като доказателство и писмо от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, в
което е описана хронологията на промяна в регистрацията на процесния автомобил,
вкл. че на 18.05.2010 г. е извършена промяна относно данните на превозното средство,
като е отразено, че същото е „специален медицински автомобил“. Посочено е, че
превозното средство е такова със специално предназначение – линейка, превозно
средство от категория „М“, предназначено за превоз на болни или пострадали лица
и имащо специално оборудване за тази цел, но не попада в обхвата на
автомобилите със специален режим на движение по смисъла на чл. 91 от ЗДвП. Като
доказателство е прието и писмо от АПИ за начина, по който е извършена
проверката за заплатена винетна такса на конкретното МПС, като е отразено, че
нарушението е установена чрез ръчна проверка в системата, чрез съответно
контролно устройство, което не запаметява обаче извършените проверки и не
създава снимков материал. Добавено е в писмото, че при издаване на ЕФ по чл.
189ж от ЗДвП заснет видеоматериал е необходима и задължителна част от
административнонаказателната преписка, докато при издаване на АУАН и НП по чл.
189е от ЗДвП, какъвто е процесният случай, няма такова изискване.
При обсъждане на всички
доказателства по делото и приложимия закон, първоинстанционният съд е приел
нарушението за доказано, а НП и АУАН за издадени при спазване на
административнопроизводствените правила.
Касационната инстанция, при
служебната проверка на оспорения съдебен акт, съобразно изискванията на чл.
218, ал. 2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на
същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение,
както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, обосновава следните изводи:
Оспореното решение е правилно,
поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационният съд следва да
бъде оставено в сила. Правните изводи на Районния съд са в съответствие с доказателствата
по делото и с приложимите нормативни разпоредби. Въззивната инстанция задълбочено
и аргументирано е обсъдила и анализирала всички факти от значение за спорното
право и е извела обосновани изводи, които касационният съд изцяло споделя.
Поддържаните в касационната жалба
твърдения за нарушение на материалния закон и за съществени процесуалния
нарушения, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, са неоснователни.
Административнонаказателната
отговорност на нарушителя е ангажирана за нарушение по чл. 179, ал. 3 във
връзка с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, в
сила от 01.01.2019 г., водачът на пътно превозно средство е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице. В случая няма спор, че ПС се е движело в обхвата на
пътната мрежа, за който е дължима винетна такса. Твърди се, че неправилно съдът
е приел, че това ПС не попада в категорията превозни средства по смисъла на чл.
10, ал. 9 от Закона за пътищата, които са освободени от заплащане на винетна
такса. Това твърдение е неоснователно. Както в НП, така и в съдебното решение,
подробно са обсъдени приложимите правни норми, като правните изводи изцяло
почиват на материалния закон. Съобразно нормата на чл. 10, ал. 9 от Закона за
пътищата за движение по републиканските пътища на пътни превозни средства на
Министерството на вътрешните работи, на Националната служба за охрана, на
Държавна агенция "Национална сигурност", на Неотложната медицинска
помощ и на въоръжените сили не се заплащат такси по ал. 1, 4 и 5.
Автомобилите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и
Агенция "Митници" с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона, осъществяващи контрол на пътя, не заплащат таксите по ал. 1, т. 2. В тази
връзка настоящият състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК счита, че може да
се позове изцяло на мотивите на БРС, които са пространни и съответни на закона.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 9 от Закона за пътищата е категорична. В нея
изрично е указано „Неотложната медицинска помощ“, т.е законодателят е имал
предвид „Неотложната медицинска помощ“ като изградена структура. Легално
определение на „неотложна медицинска помощ“ е дадено в чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ 10 от 31.05.1994 г. за неотложната медицинска помощ, като структурата на
звената, оказващи неотложна медицинска помощ, е уредена с Инструкция № 2 от
07.02.1992 г. Дружеството – собственик на процесното превозно средство не
попада сред изрично изброените в тази Инструкция звена, поради което няма как
спрямо него да бъде приложено изключението на чл. 10, ал. 9 от ЗП. В подкрепа
на това е и писмото на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, в което е
указано, че конкретното превозно средство, макар и да е записано като
медицински автомобил, не попада сред автомобилите със специален режим на
движение по смисъла на чл. 91, ал. 3 от ЗДвП. Последното се извежда
недвусмислено от текста на чл. 91, ал. 3 от ЗДвП, който гласи, че специален
режим на движение ползват моторните превозни средства на: Центрове за спешна
медицинска помощ, Държавна агенция "Национална сигурност", структури
на Държавна агенция "Разузнаване", определени от председателя на
агенцията, структури на Служба "Военно разузнаване", определени от
директора на службата, главните и областните дирекции на Министерството на
вътрешните работи, Народно събрание, Национална служба за охрана, Главна
дирекция "Охрана" и Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" на Министерството на правосъдието, Бюрото по защита при
главния прокурор, служба "Военна полиция" към министъра на отбраната,
военнополицейските формирования от Българската армия, други служби на
Министерството на вътрешните работи, определени от министъра на вътрешните
работи, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", определени
от изпълнителния директор за осъществяване на контрол, Комисията за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество при
осъществяване на оперативно-издирвателна дейност, Националното тол управление
при Агенция "Пътна инфраструктура", определени от председателя на
управителния съвет на агенцията, и структури на Държавната комисия по
сигурността на информацията, определени от председателя на комисията.
При така приетото от административнонаказващия
орган и от БРС, съответства на закона и изводът за правилно приложена
санкционна норма. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП касае неизпълнение на
задължението за заплащане на винетна такса. Размерът на санкцията от 300 лв.
(триста лева) е фиксиран, поради което не подлежи на преразглеждане и съдът е
стигнал до единствено възможния извод, че не са налице основания за изменение
на НП в тази част.
С оглед изложеното не са налице
претендираните основания за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и
съответно за отмяна на НП. Касационната жалба като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
С оглед изхода на спора и изрично
стореното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с
чл. 37 от закона за правната помощ и чл. 27е от наредбата за заплащане на
правната помощ, съгласно който възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., съдът
следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на ответника за процесуално
представителство пред касационната инстанция, в размер от 80.00 лв. предвид
предмета на спора и решаването му в едно съдебно заседание.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Добрич, Първи касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 130 от
14.07.2020 г. по НАХД № 43/ 2020 год. по описа на Районен съд - Балчик, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 005264/ 07.01.2020 г., издадено от
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално Тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София.
ОСЪЖДА А.И.С., ЕГН **********,***
дол, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, с БУЛСТАТ *********, седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. “Македония“ № 3, сумата от 80.00 лв. (осемдесет
лева) съдебно – деловодни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: