Р
Е Ш Е
Н И Е
№503
15.12.2022г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,
ІI състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 644 по описа
за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.107, ал.2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по жалба на В.Г.Д. ***,
подадена чрез пълномощника му адв.Т., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-3638 от 15.09.2022г., издадена от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора. В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, по съображения за постановяването му при липса на компетентност; при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че заповедта не е
надлежно мотивирана, тъй като позоваването единствено на съставен АУАН не е
достатъчна фактическа обосновка. Освен това съществувала неяснота и в
разпоредителната част на заповедта, поради липса на конкретизация относно
начинът и срокът на изпълнение на ПАМ. Твърди, че при образуването и
провеждането на административното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, което е довело до постановяване на
заповедта без да е установена действителната фактическа обстановка. Сочи за
невярна констатацията, че е превозвал пътници без включен таксиметров апарат.
По изложените в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената
заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява и
не се представлява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което
административната преписка е изпратена в съда, е изложено становище за
неоснователност на подадената жалба.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 15.09.2022г. от инспектор в РД
„Автомобилна администрация” – Стара Загора, против В.Г.Д. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 323356 от 15.09.2022г. /л.26
по делото/, за това, че на 15.09.2022г. около 12.00ч, в гр. Казанлък, пред РУ
Казанлък, В.Д. извършва таксиметров превоз на пътници /на лицето Ю. Ю. Х./ с
лек таксиметров автомобил марка Опел с рег.№ ****, приведен в работен режим с
открит знак „Такси“, без табела „Не работи“, негова лична собственост. При
проверката е установено, въз основа на писмено сведение на пътника Ю. Ю. Х., че
след наемане на автомобила от този пътник, по маршрут от гр.Крън за
гр.Казанлък, водачът на лекия таксиметров автомобил не е включил таксиметровия
апарат в режим на регистриране на превоза – нарушение на чл.38, предл.1 от
Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ. Като доказателство в подкрепа на съставения
АУАН се сочат сведения на пътник. АУАН е връчен на нарушителя на 15.09.2022г.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-3638 от 15.09.2022г., издадена от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Стара Загора, на основание чл.107, ал.1, във
връзка с чл.106а, ал.1, т.7, буква „а“ и ал.2, т.6 от Закона за автомобилните
превози, е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
Удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил серия № 046202 за срок от
една година. От фактическа страна издаването на заповедта и приложената с нея
принудителна административна мярка се основава на констатациите, съдържащи се в
съставения АУАН № 323356 от 15.09.2022г. и доклад с рег.№ 11-57-6418/
15.09.2022г. на инспектори в отдел „Контрол“ към РД АА – Стара Загора, въз
основа на които административният орган е приел, че при извършване на проверка
за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за
движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни
актове, от Владимир Николаев Николов – инспектор в отдел „Контрол“ към РД
„Автомобилна администрация“ – Стара Загора, е установено, че В.Г.Д. с ЕГН **********,
като водач, извършва таксиметров превоз на пътници – Ю. Ю. Х., с лек
таксиметров автомобил, приведен в работен режим с открит знак „Такси“, без
табела „Не работи“, марка Опел, от категория М1, с рег.№ **** – негова лична
собственост, включен в Списък към Удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз № 7164 от 15.10.2012г. на фирма „ТРАНС ТАКСИ“ ЕООД, ЕИК
*********, като след наемане на лекия таксиметров автомобил, водачът не е
включил таксиметровия апарат № ЕСО19741 с фискална памет № 46044741 в режим на
регистриране на превоза.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на обжалваната ЗПППАМ № РД-14-3638 от 15.09.2022г., в т.ч снетите обяснения
от пътника Ю. Ю. Х., както и доклад с рег.№ 11-57-6408/ 15.09.2022г., изготвен
от В. Н. и К. И. – инспектори в отдел „Контрол“ към РД АА – Стара Загора.
Съгласно дадените от Ю. Ю. Х. обяснения, е хванал такси на 15.09.2022г. около
11:45 от Крън за Казанлък. Заявява, че се познавал с таксиметровия шофьор и
като се качил в таксито му платил предварително сумата от 2 лв. Затова и не му
е бил издаден надлежен документ от шофьора. Заявява, че е ползвал и друг път
това такси с рег.№ **** и знае, че таксиметровия шофьор се казва В.. В
съставения от служители от отдел „Контрол“ към РД АА – Стара Загора доклад с
рег.№ 11-57-6408/ 15.09.2022г. е описано, че на 15.09.2022г. след оказано
съдействие на служители от Икономическа полиция, при извършване на проверка за
спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за
движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни
актове, в гр.Казанлък пред Районно управление – Казанлък, са извършили проверка
на лек таксиметров автомобил марка Опел с рег.№ ****, при която са установили,
след представени писмени сведения от пътника Ю. Ю. Х., че след наемане от
страна на пътника по маршрут от гр.Крън за гр.Казанлък, водачът не е включил
таксиметровия апарат в режим на регистриране на превоза. За извършеното от
водача В.Г.Д. нарушение е бил съставен АУАН с бланков № 323356 от 15.09.2022г.,
на основание чл.38, предл. 1 от Наредба № 34 от 1999г. на МТ.
Допуснато е и събиране на гласни
доказателствени средства, чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Ю. Ю. Х..
От показанията на свидетеля се установява, че редовно пътува с таксито на
жалбоподателя от гр.Крън до гр.Казанлък, където работи. Заявява, че винаги когато
е пътувал е бил включен апаратът в таксито и когато е слизал последен от
таксито винаги му е давана касова бележка. В случаите, когато има други пътници
и свидетелят е слизал преди тях, не му е била давана касова бележка, тъй като
тя се давала на последния пътник. В таксито са пътували по трима-четирима
човека, но всеки път е било различно, като са заплащали, колкото показва
апаратът. Сочи, че ако пътуват четирима човека си делят сумата. Помни случката,
когато са ги спрели проверяващи полицаи в гр.Казанлък. Пърмвата спирка на
таксито била на Розариума, където е слязъл един пътник, свидетелят е трябвало
да продължи да пътува, но също е слязъл от колата, за да може да излезе и
другия пътник. След като вторият пътник е слязъл си е показал значката и му казал,
че никъде повече няма да пътува, а трябва да пише обяснения. Заявява, че когато
са слезли първите двама пътници касова бележка не била издадена, тъй като
такава се давала на пътника, слизащ последен от таксито. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като логични, последователни и непротиворечиви.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК на законосъобразността на оспорената ЗППАМ №
РД-14-3638 от 15.09.2022г., намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес
/адресат на приложената със заповедта ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.7, б. „а“
от ЗАвтП/, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл.107, ал.2 от ЗАвтП,
е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.107,
ал.1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а се
прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” или от упълномощени от него лица. От представената
и приета като доказателство по делото Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020г., е
видно, че на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от Устройствения
правилник на ИА „АА”, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” е упълномощил посочените в заповедта длъжностни
лица, които да прилагат принудителните административни мерки по чл.106 и
чл.106а от ЗАвтП, вкл. директорите на Регионални дирекции „Автомобилна
инспекция”. С оглед на което съдът приема, че оспорената Заповед № РД-14-3638
от 15.09.2022г. е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Стара
Загора в условията на допустима от закона делегация, при упражняване и в
рамките на надлежно делегираните му със Заповед
№ РД-01-43 от 23.01.2020г. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация” правомощия. Обжалваната заповед е подписана с валиден към датите
на издаването й квалифициран електронен подпис на Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Стара Загора – Антон Ставрев /л.32 -33 по делото/.
Обжалваният административен акт е
постановен и при спазване на нормативно установените изисквания за форма и
съдържание на акта. Обоснована е с релевантните факти и обстоятелства, съставляващи
нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 106а, ал.1, т.7 от ЗАвтП.
Следователно изпълнено е както общото изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
така и специалното такова по чл.107, ал.1 от ЗАвтП за постановяване на
мотивиран административен акт. Не е
налице и твърдяната от жалбоподателя неяснота в диспозитива на заповедта, тъй
като конкретно е посочена принудителната административна мярка и срокът, за
който се прилага.
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-3638 от 15.09.2022г обаче е издадена в нарушение
и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са
следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - дали се следват разпоредените с акта правни
последици.
В случая като правно основание за издаване на оспорената
заповед е посочена разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.7, б. „а“ от ЗАвтП,
съгласно която за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка -
временно отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров
автомобил за срок една година на водач на лек таксиметров автомобил, който
извършва таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров
апарат в режим на регистриране на превоза, която мярката се осъществява
чрез отнемане на удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил
(чл.106а, ал. 2, т. 6 от ЗАвтП). При тази нормативна регламентация следва
извода, че законово установената с разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.7, б. „а“
от ЗАвтП принудителна административна мярка, се прилага при кумулативното
наличие на две материалноправни предпоставки, а именно: 1. да е извършен таксиметров превоз на
пътници и 2. превозът да се извършва без включен таксиметров апарат в режим на
регистриране на превоза.
По делото няма спор между страните,
че на описаните в обжалваната заповед място и време жалбоподателят е извършвал
таксиметров превоз на пътници по направление от гр.Крън до гр.Казанлък със
собствения си лек таксиметров автомобил с рег.№ ****.
Спорът се концентрира до наличието
на втората материалноправна предпоставка, като основание за прилагане на ПАМ от
вида на процесната.
Съдът приема, че в случая не е
установено и доказано с надлежно събрани доказателства извършването на превоза
без включен
таксиметров апарат за неговото регистриране. Противно на приетото
от правоприлагащия орган, събраните в хода на административното производство
доказателства /снетите писмени обяснения от пътуващото в автомобила лице – Ю. Ю.
Х./, не установяват по несъмнен начин извършен от В.Д. таксиметров превоз без
включен таксиметров апарат. Видно от съдържанието на дадените писмени
обяснения, пътникът е заявил единствено, че не му е бил издаден „надлежен
документ“, но няма изявление, че по време на пътуването не е бил включен
таксиметровият апарат в автомобила. В показанията си, дадени по делото, в
качеството му на свидетел, Ю. Х. категорично заявява, че таксиметровият апарат
в таксито на жалбоподателят, с което редовно пътува, винаги е бил включен и
именно въз основа на отчетеното от този апарат се е извършвало плащане, като
фискален бон е получавал пътникът, който слиза последен от автомобила /в случаи
когато пътуват няколко лица по едно направление/. Ясно и логично свидетелят
обяснява защо в конкретния случай не е бил издаден фискален бон – поради
прекъсване на превоза преди последният пътник да е стигнал до заявеното
местонахождение. Ето защо въз основа на получените от пътника Ю. Х. писмени
сведения не може да се направи несъмнен и категоричен извод, че при извършване на описания в процесната
заповед таксиметров превоз от В.Д. в лекия таксиметров автомобил с рег.№ ****
не е бил включен таксиметров апарат, регистриращ превоза.
Не води до друг правен извод
съставеният АУАН с бл.№323356 от 15.09.2022г. Действително по аргумент от
чл.179, ал.1 от ГПК, посоченият АУАН, като официален свидетелстващ документ, се
ползва с материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и
обстоятелства. Но в случая в посочения АУАН не са удостоверени каквито и да е
било конкретни факти за липсата на включен таксиметров апарат при извършване на
превоза, а препраща към дадените от пътника Ю. Х. писмени сведения.
Изготвеният доклад от служители в
отдел „Контрол“ към РД АА – Стара Загора, също сочен сред фактическите
основания за издаване на заповедта, не съдържа информация за извършени
допълнителни действия, извън снетите обяснения от пътника. Няма данни към момента
на проверката да е била направена разпечатка от фискалната памет на монтирания
в таксиметровия автомобил таксиметров апарат с № ЕС019741 с фискална памет №
46044741, от която би се установило дали действително апаратът е бил изключен.
По аргумент от чл.170, ал.1 от АПК в
тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в оспорения акт и съотв. наличието на законовите
предпоставки за неговото издаване. В случая
административният орган не е доказал при условията на пълно главно
доказване с редовно събрани и годни доказателства, че на посочените в
обжалваната заповед дата, място и обстоятелства, водачът В.Д. е извършил
таксиметров превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на
регистриране на превоза.
Ето защо необосновано от гл. т. на
доказателствата и неправилно от гл. т. на закона административният орган е
приел, че е налице материалноправното основание по чл.106а, ал.1, т.7, б.“а“ от
ЗАвтП за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл принудителната
административна мярка се явява приложена в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена.
Съобразно изхода на делото следва да
бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати на В.Д. сумата от
510 лева – разноски по делото, от които 10 лева внесена държавна такса и 500
лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд,
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Г.Д. ***,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3638 от
15.09.2022г., издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Стара Загора, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр. София, да заплати на В.Г.Д., ЕГН **********,***, сумата от
510 (петстотин и десет) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: