Решение по дело №761/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 124
Дата: 23 юни 2020 г. (в сила от 28 юли 2020 г.)
Съдия: Галя Ангелова Маринова
Дело: 20194310200761
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Ловеч,  23.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря: ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 761 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление № 31-0000096 от 09.07.2019 год. на Пенчо Василев Камарашев – Началник ОО „АА” гр.Ловеч, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, на „Т. и Е.“ ООД с ЕИК *********, представлявано от Г.И. *** на основание чл.96г, ал.1 предл.2 от ЗАвП е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено нарушение на чл.7б, ал.1 изр.2 от Закона за автомобилните превози.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят „Т. и Е.“ ООД с ЕИК *********, управлявано и представлявано от Г.И. ***, който чрез адвокат Ана М. *** го обжалва в срок като неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени процесуални нарушения. Счита, че с посочването само на един свидетел в АУАН е допуснато нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Оспорва материалната компетентност на актосъставителя и издателя на НП. Твърди, че фирмата не е извършила посоченото нарушение, тъй като фирма „Т. и Е.“ ЕООД, с ЕИК *********, притежава лиценз № 06550 и извършва обществен превоз на товари. Заявява, че на 27.06.2019 год. на фирмата е била извършена комплексна проверка от служители на автомобилна администрация, при която е бил изготвен констативен протокол, в който било записано че във фирмата има назначени на трудов договор трима водачи С.С. П.Г.П. и П.С.Б., както и че и тримата водачи имат придобита категория „С“ и карта за квалификация, като за всеки от водачите е посочен номер и дата. Посочени били автомобилите, с които се извършва дейност, като изрично е било посочено, че при проверката по автомобили в периода от 01.06.2018 год. до 01.06.2019 год. няма нарушения. За същия период не били констатирани и нарушения по водачи на МПС, а в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че водачът П.П.е извършил превоз на товари на 06.06.2019 год., на 10.06.2019 год. и на 12.06.2019 год., без да отговаря на изискванията за квалификация на водача - не притежава карта за квалификация на водача валидна към деня на извършване на комплексната проверка на фирмата, поради което на дружеството е вменено виновно нарушение на чл.7б, ал.1, изр.2 от Закона за автомобилните превози, който гласи „..За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години“. В тази връзка счита, че е налице разминаване между описателната и цифровата квалификация на нарушението в АУАН и в НП. В АУАН е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.76, ал.1 изр.2 от Закона за автомобилните превози. В наказателното постановление е посочено, че е нарушена същата разпоредба но е посочена и разпоредбата на чл.96, ал.1, пр.2 от същия закон цит. „... допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността“. Никъде в описателната част на вмененото нарушение не е посочено предложение второ. Изтъква, че съгласно чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН в АУАН и в НП следва да се посочат правните разпоредби които са нарушени, т.е. трябва да е налице правно единство между описателната и цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта и в наказателното постановление. Твърди, че не е ясно какво точно е имал предвид актосъставителя и наказващия орган посочвайки че е нарушено предложение 2 на законовата разпоредба. Обръща внимание, че не е посочено кой именно, кога и какви задължения или контролни правомощия не е изпълнил. Не е индивидуализирано нарушението и това е накърнило правото на защита. Това нарушение във всички случаи води до порочност на издаденото НП. Оспорва и посочената дата на извършване на нарушението, тъй като в самия АУАН е записано, че нарушението е извършено на 27.06.2019 год., а в описателната част е посочено, че е осъществил извършване на обществен превоз на товари с водач, който не отговаря на изискванията за квалификация на водача. Към актовата преписка обаче няма представени доказателства въз основа на какво актосъставителя и наказващия орган са приели, че на 27.06.2019 год. е извършен обществен превоз на товари, с водач който не отговаря на изискванията. Обръща внимание, че във фирмата имало назначени на трудов договор лице, което извършва предпътен технически преглед и ръководител товарен транспорт. Излага и съображения за маловажност на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. За него се явява адвокат М., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.  

Ответникът – ОО „Автомобилна администрация” – Ловеч, редовно призован, не изпраща представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката заявява, че атакуваното НП е съобразено с материалите и процесуалните правила при издаването му.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.И. и И.Д.И., съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 27.06.2019 година бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2018 №259921 от свидетеля Д.П.И., в присъствието на свидетеля И.Д.И. против „Т. и Е.“ ООД с ЕИК *********, представлявано от Г.И.Т. с ЕГН **********о*** за това, че на 27.06.2019 година, около 12:30 часа в гр.Ловеч на ул. „Бяло море“ №11 при извършване на комплексна проверка в офиса на фирма „Т. и Е.“ ООД, притежаваща лиценз №06550 за извършване на обществен превоз на товари в България се констатирало че: Лицензирания превозвач е осъществил превоз на товари с водач, който не отговаря на изискванията за квалификация на водача – не притежава карта за квалификация на водача, валидна към деня на извършване на комплексната проверка на фирмата. Нарушението е установено след направена справка в електронния регистър на ИА „АА“ гр.София. Водача П.П.е извършил превоз на товари на 06.06.2019г., 10.06.2019 и на 12.06.2019г., видно от пътни листи сер.ВА с номера №344160, 3441710 и 344162, с което е нарушил разпоредбите на чл.7б ал.1 изречение 2 от ЗАвПр от 17.09.1999г. Като доказателства са иззети пътен лист сер.ВА №344160, пътен лист сер.ВА №344170 и пътен лист сер.ВА №344162 - ксерокопия. По съставения акт управителят на дружеството е вписал, че няма възражения. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не се подкрепя от ангажираните в хода на съдебното производство доказателства. 

Съобразно чл.103 ал.1 от НПК, приложим по силата на чл.84 от ЗАНН, в тежест на административнонаказващият орган е да докаже нарушението, авторството и вината на нарушителя. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, където те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. НП и АУАН не са доказателствени средства и поради това не се приемат по реда на чл.283 от НПК, а и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат предварително определена сила.

От събраните по делото доказателства не може да се достигне до категоричният извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. В АУАН и НП е посочено, че „Лицензирания превозвач е осъществил превоз на товари с водач, който не отговаря на изискванията за квалификация на водача – не притежава карта за квалификация на водача, валидна към деня на извършване на комплексната проверка на фирмата. Нарушението е установено след направена справка в електронния регистър на ИА „АА“ гр.София. Водача П.П.е извършил превоз на товари на 06.06.2019г., 10.06.2019 и на 12.06.2019г., видно от пътни листи сер.ВА с номера №344160, 3441710 и 344162“. Като доказателства са приложени единствено посочените пътни листи, но липсват каквито и да било доказателства за притежаването или не на карта за квалификация на водача, нито към датата на извършените превози, нито към датата на комплексната проверка. Посочено е, че нарушението е установено след направена справка в електронния регистър на ИА „АА“ гр.София, но не е приложена разпечатка от него, а същият не е общодостъпен.

При така събраните доказателства, настоящият състав намира, че не е доказано по безспорен начин извършването на обществен превоз на товари с водач, който не отговаря на изискванията за квалификация на водача – не притежава карта за квалификация на водача, а от там и съответно допуснато нарушение на Закона за автомобилните превози.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник ОО „АА” гр.Ловеч, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, видно от приложената Заповед № РД-08-249/15.05.2015 година на Министъра на ТИТС.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушения на процесуалните правила по налагане на административното наказание.

Налице е несъответствие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация. В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: „Лицензирания превозвач е осъществил превоз на товари с водач, който не отговаря на изискванията за квалификация на водача – не притежава карта за квалификация на водача, валидна към деня на извършване на комплексната проверка на фирмата. Нарушението е установено след направена справка в електронния регистър на ИА „АА“ гр.София. Водача П.П.е извършил превоз на товари на 06.06.2019г., 10.06.2019 и на 12.06.2019г., видно от пътни листи сер.ВА с номера №344160, 3441710 и 344162.“ Така описаното нарушение е квалифицирано по чл.7б, ал.1 изречение 2 от Закона за автомобилните превози, който текст гласи: „За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.“, която не съдържа състав на нарушение.

От друга страна задължението за лицензираните превозвачи да осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача се съдържа в чл.7б, ал.1 изречение 1 предложение 2, но такава квалификация липсва както в АУАН, така и в НП.

 Съгласно чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление, следва да се съдържа описание на нарушението, като бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени. Законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно съответствие между деянието, вменено на нарушителя така, както е описано в акта и наказателното постановление и посочените като нарушени правни норми.

Неправилната квалификация на нарушението всякога води до отмяна на издаденото наказателно постановление, поради което съдът намира заявените с жалбата възражения от жалбоподателя в този смисъл за основателни и доказани.

Съдебният контрол е контрол за законосъобразност на наказателните постановления и при него е недопустимо да се отстраняват допуснатите нарушения или да се излагат доводи, с които се тълкува, допълва или поправя волята на наказващия орган. Ето защо липсва възможност със съдебното решение да се променя правната квалификация на установеното административно нарушение, като се посочи съответстващата му законова разпоредба, тъй като така ще се въведат нови съставомерни факти и обстоятелства, различни от описаните в акта и постановлението.

Освен това е налице и неяснота относно датата на извършване на нарушението, която е задължителен реквизит, както за АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съгласно разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В АУАН и НП е посочено, че превозите са извършени на 06, 10 и 12.06.2019 година, а като дата, към която водачът Петков не е притежавал карта за квалификация на водача е посочено „валидна към деня на извършване на комплексната проверка“, която е 27.06.2019 година. Тази неяснота също води до съществено ограничаване правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно основание за отмяна на НП.

При изложените съображения, настоящата инстанция намира, че НП е недоказано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000096 от 09.07.2019 год. на Пенчо Василев Камарашев – Началник ОО „АА” гр.Ловеч, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на „Т. и Е.“ ООД с ЕИК *********, представлявано от Г.И. *** на основание чл.96г, ал.1 предл.2 от ЗАвП е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева за извършено нарушение на чл.7б, ал.1 изр.2 от Закона за автомобилните превози като  НЕДОКАЗАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :