№ 26519
гр. София, 09.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110169205 по описа за 2021 година
Е.М.“ ЕООД е предявило срещу М. Н. В. осъдителен иск с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр. 9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99,
ал.1 ЗЗД за сумата от 125,01 лева, представляваща цедирано вземане за главница за периода
16.05.2020г. – 16.08.2020 г. по договор за кредит №FL592025/16.06.2011 и сумата от 427,33
лева, представляваща цедирано вземане за просрочена лихва за забава върху сумата от
1441,77 лева, за периода 24.05.2015 – 24.04.2020 г.
Ищцата поддържа, че на 17.10.2003г. е сключен договор за кредит
№FL592025/16.06.2011 между „Ю.Б.“ АД като кредитор и ответника в качеството му на
кредитополучател, по силата на който банката е отпуснала на ответника кредит в размер на
2010 лева с краен срок за погасяване 16.08.2020 г., платим на месечни анюитетни вноски,
при уговорен ГПР -16,74%, и ГЛП за първата година– 12%, а за всяка следваща променлих
лихвен процент, представляващ сбор от БЛП на банката от 12,75% към момента на
сключване на договора и надбавка от 1,25%. Поддържа, че ответникът е погасил частично 3
месечни вноски в размер, поради което е изпаднал в забава още първия месец след
сключване на договора. Допълва, че на 20.10.2014 г. банката и ответника са сключили
допълнително споразумение към процесния договор, с което са приели за установено, че
към този момент общият размер на всички задължения на кредитополучателя по договора
възлиза на 3052,28 лева, от които банката е приела да опрости 1526 лева при условие, че
длъжникът погаси останалите 1526 лева при описаните в чл.4 от споразумението условия.
Изяснява, че ответникът е погасил 3 от погасителните вноски, уговорени със
споразумението, след което е прекратил извършването на погашения. Счита, че с оглед
неизпълнението на ответника за банката е налице вземане за общия размер на всички
задължения по кредита. Твърди, че с договор за цесия от 18.01.2016 г. банката е цедирала на
ищеца вземането си срещу ответника за 1865,99 лева, представляващи незаплатената част от
главницата по процесния договор за кредит, 1093,80 лева – лихви и 100 лева – разноски.
Оспорва твърдението на ответника, че дължи само сумата от 1526,14 лева за лихва.
Пояснява, че вноските за м. май, юни, юли и август 2020 г. в общ размер от 125,01 лева са
падежирали след датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК, като същите не са
предмет на заповедното производство между страните. Претендира лихва за забава.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М. Н. В. оспорва предявените искове. Позовава
се на изтекла погасителна давност за част от вземането на ищеца за лихва. Поддържа, че
главното вземане, върху което е начислена лихвата за забава, също е погасено по давност,
1
както и че същото е предмет на гр.д. №30429/2020 г. по описа на СРС, поради което прави
искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Счита, че към
момента между страните действа цитираното от ищеца допълнително споразумение от
20.10.2014 г., по силата на което следва да заплати само сумата от 1526,14 лева, формирана
като сбор от главница и възнаградителна лихва по процесния договор за кредит. Пояснява,
че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем
По иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал.1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за
цесия, сключен между него и „Ю.Б.“ АД, по силата на който цедентът му е прехвърлил
вземането си към ответника за главница за периода 16.05.2020г. – 16.08.2020 г. по договор за
кредит №FL592025/16.06.2011, уведомяване на длъжника за извършената цесия, настъпване
изискуемостта на процесното вземане, както и размера на претенцията си.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за цесия, сключен между
него и „Ю.Б.“ АД, по силата на който цедентът му е прехвърлил вземането си към ответника
за лихва за забава за периода 24.05.2015 – 24.04.2020 г., начислена върху част от главницата
– 1441,77 лева, по процесния договор за кредит, уведомяване на длъжника за извършената
цесия, настъпване изискуемостта на процесното вземане, както и размера на претенцията
си. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до прекъсване и/или спиране на давността.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
По искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК:
При служебно извършена проверка съдът констатира, че между страните е налице
правен спор, във връзка с който е образувано производство по гр.д. №30429/2020 по описа
на СРС, 49 състав, приключило с Решение № 20042551 от 16.06.2022, с което е признато за
установено в отношенията между страните, че М. Н. В. не дължи на „Е.М.“ ЕООД сумата от
558.23 лева-главница по договор за потребителски кредит №FL592025 от 16.06.2011 за
периода от 16.06.2011 до 24.04.2015, и сумата от 903.51 лева –договорна лихва за периода от
16.06.2011 до 24.04.2015 г., като претенцията за горницата над 558.23 лева до пълния
предявен размер от 1865.99 лева-главница по договор за потребителски кредит №FL592025
от 16.06.2011, както и за горницата над 903.51 лева до пълния предявен размер от 1093.80
лева, договорна лихва за периода 25.04.2015 до 31.12.2015г. е отхвърлена като
неоснователна. След извършена преценка съдът намира, че между претенциите, предмет на
производството по гр.д. №30429/2020, и тези, предмет на настоящото производство, липсва
идентичност, доколкото исковите претенции на ищеца касаят част от главница по същия
договор за кредит, но начислена за различен период - 16.05.2020 г. – 16.08.2020 г., както и
дължима лихва за забава върху главницата. Ето защо, предвид приключването на
производството по гр.д. №30429/2020 и липсата на идентичност между предметите на двете
производства, съдът намира, че искането за спиране, отправено от ответника М. В., е
неоснователно.
По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото приложените
към исковата молба и отговора на исковата молба документи.
2
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК на ответника.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2022, 14.00
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора
на исковата молба писмени документи.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца и препис от отговора
на исковата молба, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3