Решение по дело №1866/2017 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1806          от 03.11.2017 г.    град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, втори състав, на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

   Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Биляна Чакърова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1866 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 16, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по протест от Пламен Пандов – командирован прокурор при Районна прокуратура гр. Царево против Заповед № РД-01-261/21.04.2016 год. на Кмета на Община Царево, с която, на основание чл. 49а от ЗОС и във връзка с чл. 55 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост (НРПУРИВОС) на Община Царево, е учредено на Т.А.Х. възмездно вещно право на строеж върху недвижим имот частна общинска собственост – отреден за социално жилище, съставляващ ПИ № 48619.501.254 с площ от 417 кв.м. за изграждане на жилищна сграда с РЗП – 200 кв.м. върху югоизточното строително петно, съгласно действащия застроителен план за сумата от 3000 лева, определена по реда на чл. 28, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища (НУРУЖННПНОЖ) на Община Царево. В протеста се твърди, че така постановената заповед противоречи както на нормата на чл. 37, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), така и чл. 38, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗОС. В посочените правни норми е регламентирана императивно възможността за учредяване на право на строеж, надстрояване и/или пристрояване върху имот – частна общинска собственост със заповед от кмета на общината, след решение на общинския съвет. В настоящия случай, по мнение на протестиращия прокурор при РП Царево, Кмета на Община Царево е постановил оспорената заповед, без преди това да е имало решение на Общински съвет Царево, поради което административния акт се явява нищожен, като постановен от некомпетентен орган и издаден в нарушение на материалния закон. Въз основа на така развитите мотиви, в сезиращия протест е формулирано искане за прогласяване на нищожност на оспорената заповед. В съдебно заседание, Районна прокуратура Царево, редовно призована не изпраща представител и не изразява становище по оспорването.

Ответникът по оспорване – Кмет на Община Царево, чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен адв. Г.Н. от АК Бургас  оспорва протеста като неоснователен, ангажира допълнителни писмени доказателства, представя писмено становище по съществото на спора и претендира присъждане на разноски.

Заинтересованата страна – Т.А.Х. ЕГН **********,***, редовно призована не се явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването.

Встъпилият в производството на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК прокурор Деян Петров от Окръжна прокуратура гр. Бургас поддържа протеста по изложените в него доводи и аргументи, не ангажира допълнителни доказателства и формулира искане за прогласяване нищожността на оспорената заповед.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна следното:

Сезиращият съда протест е подаден на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК, съгласно която норма, прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове. С оглед формулирания петитум – искане за прогласяване на нищожност на административен акт и в съответствие с нормата на чл. 149, ал. 5 от АПК, протестът е подаден в установения срок. С оглед на това, протестът е подаден от  надлежна страна, в установения срок и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледано по същество, оспорването е неоснователно по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че с Акт за частна общинска собственост № 683/19.03.2007 год., на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, поземлен имот с площ от 417 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, местонахождение – гр. Царево, зона „Север“, съставляващ ПИ № 48619.501.254 по КККР на гр. Царево с данъчна оценка 4941,50 лева е актуван като частна общинска собственост.

С Решение № 216 от проведеното на 27.01.2009 год. заседание, обективирано в Протокол № 20, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 55, ал. 1 от НРПУРИВОС, във вр. с чл. 49а от ЗОС, Общински съвет Царево е определил поземлени имоти, които да се отредят за изграждане на социални жилища, между които - за гр. Царево, в т. 2 е определен и ПИ № 48619.501.254.

Със Заявление вх. № 94-01-509/12.02.2014 год., Т.А.Х. *** с искане да бъде включена в картотеката на гражданите с установени жилищни нужди, с цел учредяване право на строеж върху недвижим имот – общинска собственост. Към така депозираното заявление за приложени и изискуемите се: декларация по чл. 7, ал. 2 от НУРУЖННПНОЖ; удостоверение от данъчна служба Царево за декларирани имоти на членовете на семейството; компютърна разпечатка от Агенция по вписванията гр. Царево. Към заявлението е била приложена и молба до Кмета на Община Царево от Т.Х., в която последната е посочила, че има две деца – А. на 19 и С. на 7 години. Посочено е, че детето А. страда от епилепсия с тежка умствена изостаналост и е със 100% инвалидност. В молбата също е заявено, че молителката със семейството си ползват една стая от къща, в която къща живеят още шест семейства, която къща е собственост на бащата на съпруга й. С оглед тежкото здравословно състояние на детето и предвид лошите битови условия, в молбата е поискано да се отстъпи право на строеж в гр. Царево.

На 26.03.2015 год. е проведено заседание на комисията по чл. 8 от НУРУЖННПНОЖ за установяване на жилищни нужди на граждани, като видно от т. 5 на представения протокол, Т.А.Х. остава в картотеката на общината, като й е определена ІV-та група.

Със Заповед № РД-01-261/21.04.2016 год., на основание чл. 49а от ЗОС, във вр. с чл. 55 от НРПУРИВОС на Община Царево, въз основа на подаденото заявление от Т.А.Х., в качеството й на гражданин с жилищна нужда, установена с протокола от 26.03.2015 год. на комисията, Кмета на Община Царево е учредил на Т.А.Х. възмездно вещно право на строеж върху недвижим имот частна общинска собственост – отреден за социално жилище, съставляващ ПИ № 48619.501.254 с площ от 417 кв.м. за изграждане на жилищна сграда с РЗП – 200 кв.м. върху югоизточното строително петно, съгласно действащия застроителен план за сумата от 3000 лева, определена по реда на чл. 28, ал. 1 от НУРУЖННПНОЖ на Община Царево. В заповедта е указано приобритателя в тримесечен срок да заплати дължимите 3% местен данък, такси и ДДС.

На 27.04.2016 год. е изготвен и договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот частна общинска собственост, по силата на който, Община Царево, чрез Кмета на общината учредява на Т.А.Х. възмездно право на строеж, върху недвижимия имот, отреден за „социално жилище“, описан по-горе.

В сезиращия съда протест се твърди, че така постановената заповед противоречи на нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗОС и на чл. 38, ал. 1 от ЗОС. Анализът на посочените правни норми обосновава извод, че посочената в протеста норма на чл. 38, ал. 1 от ЗОС е изцяло неотносима, доколкото същата въвежда изискването, правото на надстрояване и/или на пристрояване на сграда - частна общинска собственост, или на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост, да се учредява при условията и по реда на чл. 37, ал. 1 и 2. Безспорно, от описаната по-горе фактическа обстановка се установява, че с оспорения административен акт се учредява възмездно право на строеж, а не право на надстрояване и/или пристрояване на съществуваща сграда, поради което чл. 38, ал. 1 от ЗОС няма отношение към настоящия казус.

В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗОС е указано, че право на строеж върху имот - частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план. Действително, цитирания текст обосновава извода, че задължителен елемент от производството по учредяване на право на строеж е наличието на решение на общинския съвет, каквото в настоящия случай липсва. Независимо от това, от приложените по делото доказателства, цитирани по-горе се установява, че с решение на Общински съвет Царево, поземления имот, върху който е учредено процесното право на строеж е определен за изграждане на социални жилища. С оглед на това, приложима в настоящия случай е нормата на чл. 49а, ал. 1 от ЗОС, съгласно която, право на строеж върху имоти - частна общинска собственост, отредени за изграждане на социални жилища, може да се учредява без търг или конкурс за строеж на жилищна сграда на лица с установени жилищни нужди, на жилищностроителни кооперации или сдружения, в които членуват само такива лица, при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 45а, ал. 1. Цената на правото на строеж се определя от общинския съвет. Анализът на цитираната норма показва, че законодателя е предоставил на общинския съвет правото да определи условията и реда за учредяване на право на строеж върху имоти, отредени за социални жилища. В този смисъл и с оглед така цитирана правна регламентация, общия ред за учредяване на право на строеж, регламентиран в чл. 37 от ЗОС е неприложим по отношение на имотите, отредени за социални жилища, като конкретните процедури и условия се регламентират в наредба, приета от съответния общински съвет.

В настоящия случай, реда за учредяване право на строеж върху имоти, отредени за социални жилища е регламентиран в чл. 55 от НРПУРИВОС на Община Царево. В ал. 1 на чл. 55 от НРПУРИВОС е указано, че по предложение на Кмета на Общината, Общинският съвет определя в границите на населените места отделни урегулирани поземлени имоти, предназначени за изграждане на социални жилища. Видно от приложеното по делото Решение № 216 от проведеното на 27.01.2009 год. заседание, обективирано в Протокол № 20 на Общински съвет Царево се установява, че така въведеното изискване е спазено. В нормата на чл. 55, ал. 2 от НРПУРИВОС е указано, че върху определените по реда на горната алинея УПИ, Кметът на Общината със своя заповед може да учредява право на строеж на социални жилища, без търг или конкурс, на лица с установени жилищни нужди, на жилищностроителни кооперации или сдружения в които членуват лица с установени жилищни нужди. Цените, при които се учредява правото на строеж се определят от Общинския съвет на единица кв.м. застроена площ в зависимост от населеното място, местонахождението на терена и градоустройствените показатели. Видно от така цитираната правна норма, в производството по учредяване право на строеж върху поземлен имот – частна общинска собственост, за изграждане на социални жилища липсва изискването за наличие на решение на общинския съвет. По силата на делегиращата правна норма – чл. 49а, ал. 1 от ЗОС, Общински съвет Царево е приел наредба, в която, по отношение на учредяване правото на строеж за социални жилища е изключил необходимостта от наличие на решение на общинския съвет, като такова изискване е въведено само по отношение определяне на поземлените имоти, които ще се използват за тези цели и по отношение на цената за единица кв.м. застроена площ. Видно от оспорената заповед, при посочване на цената на учреденото възмездно право на строеж,  Кмета на Община Царево се е позовал на нормата на чл. 28, ал. 1 от НУРУЖННПНОЖ на Община Царево, в изречение второ от която е указано, че цената на това право за 1 кв.м. разгъната застроена площ е 15 лева. По делото липсва и спор, че Т.А.Х. е именно лице с установена жилищна нужда – същата е надлежно картотекирана с определена от комисията група.

Анализът на горните факти и обстоятелства обосновава извод, че в случая не са налице твърдяните в протеста нарушения, които да опорочат административния акт до степен на неговата нищожност. Без опора в цитираната по-горе нормативна уредба е заявената в протеста липса на компетентност от страна на Кмета на Община Царево, като позоваването на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗОС е неправилно и незаконосъобразно. Както вече се посочи, с нормата на чл. 49а, ал. 1 от ЗОС се регламентира специален ред за учредяване на право на строеж върху имоти частна общинска собственост, предназначени за социални жилища, който специален ред е различен от общия, регламентиран в чл. 37, ал. 1 от ЗОС и който специален ред се определя по волята на съответния общински съвет в приетата от него наредба. В настоящия случай, Общински съвет Царево е приел наредба, в която този ред е определен и съгласно който правото на строеж за социални жилища се учредява единствено и само със заповед на кмета на общината, без да е въведено задължителното изискване за решение и на общинския съвет. С оглед на това и в съответствие с текста на чл. 55, ал. 2 от НРПУРИВОС, Кмета на Община Царево е компетентния административен орган, в чиито правомощия е постановяване на административен акт от категорията на протестирания такъв, поради което твърдението за некомпетентност се явява неоснователно и необосновано.

По аналогични доводи и аргументи, съда намира и твърдението за противоречие с нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗОС за неоснователно и необосновано. Както се посочи, общото правило, регламентирано в чл. 37, ал. 1 от ЗОС е изцяло неотносимо към производството по учредяване на право на строеж върху имоти общинска собственост за изграждане на социални жилища.

Във връзка с така развитите мотиви, настоящия съдебен състав намира оспорената заповед за правилна и законосъобразна, а сезиращия протест за неоснователен, поради което същия следва да бъде отхвърлен.

По делото е направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на направените разноски по делото. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и съобразно нормата на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, съдът намира, че следва да присъди в полза на Община Царево сумата от 650,00 лева, заплатена за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ протеста от Пламен Пандов – командирован прокурор при Районна прокуратура гр. Царево против Заповед № РД-01-261/21.04.2016 год. на Кмета на Община Царево.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Община Царево сумата от 650,00 (шестстотин и петдесет) лева разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: