№ 639
гр. Разград, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20253330101188 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Депозирана е искова молба от О. К. М., с която са предявени обективно съединени
искове срещу Районен съд Тутракан за осъждане на ответника да му заплати сумите: 5
659,07 лева главница, представляваща сбор от разликата между дължимите суми, съгласно
чл. 218, ал. 2 от ЗСВ (основното възнаграждение за най- ниската магистратска длъжност) и
начислените и изплатени на ищеца основни възнаграждения за длъжността *********** за
месеците януари, април, май, юни, юли, септември, октомври, ноември и декември 2024 г.,
заедно със съответното за тези месеци допълнително трудово възнаграждение за прослужено
време, както и 10 % от м. юни включително до последния месец за периода, за научна и
образователна степен „Доктор“ по „Гражданско и семейно право“, начислени върху
неплатените суми по главницата, ведно със законната лихва за забава от 07.03.2025 г. - денят
на регистриране на исковата молба, до изплащане на задължението; 351,54 лева законна
лихва за забава, изчислена от първо число на месеца, следващ месеците в исковия период, за
съответните суми от главницата, до 06.03.2025 г.
Ищецът твърди, че работи като *********** в Районен съд Тутракан от 02.07.2021 г.
и за месеците януари, април, май, юни, юли, септември, октомври, ноември и декември 2024
г. не е получил в пълен размер полагащото му се по закон възнаграждение, а само
начислените му възнаграждения, посочени в Таблиците № 1 на ВСС за максималните
размери на основните възнаграждения на съдиите, прокурорите и следователите, относими
към исковия период за длъжността ***********, които са утвърждавани с решения на ВСС,
както и начислените въз основа на тях допълнителни трудови възнаграждения.
Сочи начина на определяне размера на основното възнаграждение на младшите
магистрати по реда на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ - удвоения размер на средномесечната заплата на
заетите лица в бюджетната сфера по данните на НСИ, като счита за императивно правилото,
че никое магистратско възнаграждение не може да бъде по-ниско от тяхното. Твърди, че
Пленумът на ВСС не е съобразявал чл. 218, ал. 2 от ЗСВ в исковия период, не е взел предвид
статистическите данни, в резултат на което определените възнаграждения както на
младшите магистрати, така и на районните съдии за процесните месеци, се явявали по-ниски
от удвоената средномесечна заплата на заетите в бюджетната сфера.
Прилага справка в таблична форма за начина, по който счита, че следва да бъдат
изчислени възнагражденията му в процесния период.
1
Ответникът счита исковете за недопустими и неоснователни. Не оспорва, че ищецът
заема длъжността „съдия“ при Районен съд Тутракан от 02.07.2021 г., а за процесния период
трудовите му възнаграждения били изплатени напълно. Сочи, че чл. 218, ал. 2 от ЗСВ
определя императивния минимум за най-ниската съдийска длъжност - младши съдия, а
ищецът заема длъжността „****************”, с оглед което разпоредбата няма пряко
приложение спрямо него. Освен това счита, че разпоредбата следва да се тълкува във вр. с
чл. 30, ал. 2, т. 10 от ЗСВ, съгласно която Пленумът на ВСС определя възнагражденията на
съдиите, прокурорите и следователите. Следователно, промяната на възнаграждението на
съдиите е обусловена от издаването на административен акт, поради което ищецът не
разполага с възможността да насочи иска си към съда, в който упражнява трудова дейност, а
би могъл да претендира вреди от бездействието на ВСС, който не е актуализирал
възнагражденията. На това основание счита предявения иск за недопустим, като подсъден
на административен съд, доколкото се касае за вреди от бездействие на административен
орган - ВСС.
По същество счита иска за неоснователен, т.к. вземането за трудово възнаграждение
за актуализирания размер по чл. 218, ал. 2 от ЗСВ възниква след произнасяне на ВСС.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства:
Със Заповед № 75 от 14.03.2024 г. на и.ф. административен ръководител на РС
Тутракан на ищеца О. К. М. като съдия в РС Тутракан, считано от 01.01.2024 г. е определена
основна месечна заплата за длъжността в размер на 4 216,00 лв., както и допълнително
възнаграждение в размер на 779,96 лв. за придобит трудов стаж и професионален опит,
съответстващ на 18,50 % от основната му месечна заплата. Считано от 27.05.2024 г. във
връзка със защитен от ищеца дисертационен труд на тема „Предпоставки и действие на
суброгацията по чл. 74 от ЗЗД“ и придобита образователна и научна степен „доктор“ в
областта на висшето образование и по-конкретно по научната специалност „Гражданско и
семейно право“, със Заповед № 151 от 27.05.2024 г. е утвърдено да му се изплаща
допълнително трудово възнаграждение в размер на 10 % към определената индивидуална
основна месечна заплата за придобита от него научна степен „доктор“. С увеличаване на
периода на придобития трудов стаж и професионален опит и изменение на процента за
същия от 18,50 % на 20,50 %, сборът на така определените проценти за начисляване на
допълнително трудово възнаграждение достига 30,50 % и определеното му от 01.10.2024 г.
съгласно Заповед № 234 от 13.09.2024 г. брутно трудово възнаграждение е в размер на 5
501,88 лв.
Видно от представената справка от Националния статистически институт, за 2024 г.
средната заплата в бюджетни организации и фондове, управлявани от държавата е: за м.
януари – 2 144 лв.; за м. април – 2 360 лв., за м. май – 2 333 лв.; за м. юни – 2 214 лв.; за м.
юли – 2 359 лв.; за м. септември – 2 247 лв.; за м. октомври – 2 678 лв.; за м. ноември – 2 319
лв.; за м. декември – 2 541 лв.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът извежда следните
правни изводи:
Независимо, че възнаграждението за съответната магистратска длъжност се определя
от ВСС, Районен съд Тутракан е надлежен ответник по делото, тъй като има качеството на
работодател на ищеца по аргумент на чл. 61 от КТ и с оглед разпоредбата на чл. 229 от ЗСВ
и § 1, т. 1 от ДР на КТ. По своя характер магистратското възнаграждение е такова за положен
труд и макар правоотношението между магистрата и съответния орган на съдебна власт да е
специфично, различаващо се както от трудовото, така и от служебното правоотношение,
магистратите полагат труд в съответния орган на съдебна власт, съгласно чл. 161 от ЗСВ и
този съдебен орган има задължение да заплаща трудовото им възнаграждение, а не органът
по назначаването - ВСС.
Предявеният иск за заплащане на сумата 5 659,07 лева главница, представляваща сбор
от разликата между дължимите суми, съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ (основното
възнаграждение за най- ниската магистратска длъжност) и начислените и изплатени на
ищеца основни възнаграждения за длъжността *********** за месеците януари, април, май,
юни, юли, септември, октомври, ноември и декември 2024 г., заедно със съответното за тези
2
месеци допълнително трудово възнаграждение за прослужено време, както и 10 % от м. юни
2024 г. включително до последния месец за периода – м. декември 2024 г., за научна и
образователна степен „Доктор“ по „Гражданско и семейно право“, начислени върху
неплатените суми по главницата, съдът намира за основателен. Разпоредбата на чл. 218, ал. 2
от ЗСВ сочи, че основното месечно възнаграждение за най-ниската магистратска длъжност
се определя в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната
сфера, съгласно данните на НСИ. Няма спор, че размерът на основното месечно
възнаграждение на магистратите, заемащи длъжност „съдия“ в районен съд, е в
правомощията на пленума на ВСС, който действа при условията на оперативна
самостоятелност, но при ограничението на законоустановените императивни размери на
най-ниското и най-високо възнаграждение в съдебната система. Следователно, основното
месечно възнаграждение на ищеца за заеманата от него длъжност не може да бъде по-ниско
от възнаграждението, дължимо за най-ниската съдийска, прокурорска и следователска
длъжност, която съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ е в размер на удвоената средномесечна
заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на НСИ.
Посоченият от ищеца в исковата молба и неоспорен от ответника размер на
определеното му за 2024 г. основно месечно възнаграждение от 4 216 лв. е съответно на
записания в Таблица № 1, издадена от ВСС на осн. чл. 218, ал. 3 от ЗСВ размер, но видно от
представената от НСИ справка „Средна месечна работна заплата на наетите по трудово и
служебно правоотношение в бюджетните организации и фондове, управлявани от
държавата“, се явява под законово определения такъв. С изключение на месеците февруари
и март, през всички останали месеци от 2024г. двукратният размер на СМРЗ е по-висок от
4216 лв., като разликата в основното месечно възнаграждение е именно посочената в
таблицата, инкорпорирана в исковата молба и направените в същата изчисления.
Размерът на процентите, определени за изчисляване на допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за исковия период, както и процентът
за допълнително възнаграждение за научна степен „доктор“ не са предмет на спора между
страните, съответно са приложими към установените по месеци разлики в дължимото
основно възнаграждение, като сборът от същите се равнява именно на посочената главница
от 5 659,07лв.
Съгласно чл. 128 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява
във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за
положения от тях труд (чл. 128, т. 1 от КТ) и да плаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа (чл. 128, т. 2 от КТ). С оглед това и формираният по-горе извод за
дължимост на претенцията за главница, основателно се явява и искането за заплащане на
351,54 лева законна лихва за забава, изчислена от първо число на месеца, следващ месеците
в исковия период, за съответните суми от главницата, до 06.03.2025 г.
Страните не са претендирали разноски и такива не им се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Районен съд Тутракан, с адрес: гр. Тутракан, ул. „Трансмариска“ № 8,
представляван от Георги Георгиев - адм. ръководител, да заплати на О. К. М., ЕГН
********** с постоянен адрес ************************************, сумата от 5659,07
лева (пет хиляди шестстотин петдесет и девет лева и седем стотинки) главница,
представляваща сбор от разликата между дължимите суми, съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗСВ
(основното възнаграждение за най- ниската магистратска длъжност) и начислените и
изплатени на ищеца основни възнаграждения за длъжността *********** за месеците
януари, април, май, юни, юли, септември, октомври, ноември и декември 2024 г., заедно със
съответното за тези месеци допълнително трудово възнаграждение за прослужено време,
както и 10 % от м. юни включително до последния месец за периода, за научна и
образователна степен „Доктор“ по „Гражданско и семейно право“, начислени върху
неплатените суми по главницата, ведно със законната лихва за забава от 07.03.2025 г. - денят
на регистриране на исковата молба, до изплащане на задължението.
3
ОСЪЖДА Районен съд Тутракан, с адрес: гр. Тутракан, ул. „Трансмариска“ № 8,
представляван от Георги Георгиев - адм. ръководител, да заплати на О. К. М. с ЕГН
********** с постоянен адрес ********************************, сумата от 351,54 лева
(триста петдесет и един лева и петдесети четири стотинки) законна лихва за забава,
изчислена от първо число на месеца, следващ месеците в исковия период, за съответните
суми от главницата, до 06.03.2025 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4