№ 17188
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20231110103076 по описа за 2023 година
и взе предвид следното:
Производството е по искове с правна квалификация чл. 432 КЗ.
Ищецът Н. П. С. претендира от .......... АД сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в щети по л.а. МПС „...........“ с рег. № ............, както и сумата
от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като резултат от
ПТП на 01.07.2019г., причинено виновно от водача на МПС „........“ с рег. № ............., чиято
отговорност е покрита от ответника по силата на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, както и законната лихва от 17.10.2019г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 01.07.2019г., МПС „........“ с рег. № ............. се движело по ул. „...........“
с посока на движение към ул. „.............“, като на кръстовището с последната водачът не пропуснал
навлизащото от лявата му страна МПС „...........“ с рег. № ............, собственост на ищеца, в резултат
на което настъпило ПТП. Бис съставен констативен протокол. Поддържа, че в резултат на
инцидента МПС „...........“ с рег. № ............ било увредено, а ищецът, който бил пътник на дясната
седалка, получил травми в областта на гръдния кош, корема, двете колена и дясната предмишница.
Претърпяното ПТП довело до стрес, безпокойство, напрегнатост и тревога. На 16.07.2019г. била
отправена претенция към ответника за обезщетение, но към момента такова не е изплатено.
Претендира и лихва от изтичане на 3-месечни срок по чл. 496, ал.1 КЗ. Моли съда да уважи
исковете. Претендира разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил
писмен отговор. Не оспорва главните искове по основание и размер. Претенцията за законна
лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Евентуално по отношение на
неимуществените вреди възразява относно началния момент, от който се претендира законна
лихва, а по отношение на имуществените вреди относно дължимостта, доколкото не е в забава,
1
поради непредставяне от страна на ищеца на документ за дерегистрация на автомобила предвид
наличието на тотална щета. Претендира разноски.
В проведеното на 18.10.2023г. открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца заявява, че на 11.04.2023г. – след образуване на дилото, ответното дружество е изплатило на
ищеца претендираните застрахователни обезщетения в пълен размер, т.е. 3000 лв. за
неимуществени вреди и 1500 лв. за имуществени вреди. Поддържа искането си за присъждане на
законна лихва върху главното вземане, но считано от 19.01.2020г., като не поддържа искането за
периода преди тази дата.
В същото съдебно заседание от 18.10.2023г. процесуалният представител на ответника
потвърждава извършеното плащане, като представя писмени доказателства в подкрепа на това –
платежни нареждания от 11.04.2023г. за сумата от 1500 лв. и от 12.04.2023г. за сумата от 3000 лв.
твърди да не е в забава и счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235, ал.2 и ал.3
ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, приложим в конкретния казус, при застраховка
“Гражданска отговорност” увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при
спазване на изискванията на чл. 380, който може да прави възраженията, които произтичат от
договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл.
395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2 КЗ, а по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал. 2
КЗ.
За да бъде уважен искът по чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца по делото е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки: 1) валиден към датата
на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между
ответника и виновния водач; 2) противоправно Д.ие на водача на лекия автомобил, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”; 3) неговата вина; 4) настъпили за ищеца
имуществени вреди; 5) причинна връзка между противоправното поведение и претърпените вреди.
В тежест на ответника по делото е да установи по делото факти, които изключват или намаляват
размера на отговорността. В настоящия случай безспорно се установява при съвкупната преценка
на събраните доказателства кумулативното наличие на всички необходими предпоставки за
основателността на иска.
По делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е признато за безспорно и ненуждаещо се
от доказване в отношенията между страните, че на 01.07.2019г. в гр. София, на кръстовището на
ул. „...........“ с ул. „.............“ е настъпило ПТП по вина на водача на МПС „........“ с рег. № .............,
чиято ГО е застрахована при ответника, и МПС „...........“ с рег. № ............, собственост на ищеца, в
резултат на което са настъпили твърдяните имуществени и неимуществени вреди в претендирания
размер.
Предявеният иск е процесуално допустим, предявен пред компетентен да разгледа спора съд
и при спазване на особените изисквания на чл. 380 КЗ.
2
За да се произнесе по основателността на претенциите – съдът съобрази, че тези претенции
се основават на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал. 1 КЗ - за ответника е
възникнало задължение да изплати застрахователно обезщетение за вредите, които ищеца докаже,
че е понесъл, като резултат от пътно транспортно произшествие.
В резултат от анализа на събраните в хода на делото доказателства, както и с оглед
направеното от ответника пълно признание на фактите, определящи основанието на претенциите
за имуществени и неимуществени вреди, съдът намира тези претенции за доказани по основание.
С други думи - следва да се считат за установени всички онези предвидени в закона предпоставки,
обуславящи основанието за възникване на задължението за ответника - да изплати на
застрахователно обезщетение, в качеството на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" на водача на МПС „........“ с рег. № ..............
В случая единственият спорен между страните въпрос се концентрира относно това дал ли е
повод ответника за завеждане на иска в светлината на въпроса за дължимостта на законна лихва
върху претендираната главница до датата на извършеното плащане и съответно направените от
страна на ищеца разноски за делото.
Действително в хода на съдебното дирене се установи, че задължението за изплащане на
претендираното от ищцата обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е било изпълнено
съответно на 11.04.2023г. на 12.04.2023г., т.е. след предявяването на иска. Налице е изрично и
фактическо признание на претенцията /чрез доброволното изплащане на сумите/, което на свой
ред следва да бъде взето предвид като факт с правно значение, по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК и
чл. 237 ГПК.
Поради факта, че задължението е погасено чрез плащане в хода на настоящото производство
предявената на това основание претенция на ищеца следва да бъде изцяло отхвърлена.
Съгласно константната практика на ВКС, която решаващият съд напълно споделя, в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на
нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, когато застрахования отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ, като това са тези лихви, които текат от
момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице,
или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/изпадане на застрахователя
в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и
2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание
чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 КЗ /в този смисъл са и постановените по реда на чл. 290
ГПК Решение № 50040 от 30.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 790/2022 г., II т. о., ТК и Решение №
50001 от 3.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021 г., I т. о., ТК./.
Страните не са спорили относно изложените в исковата молба обстоятелства, че ищцата е
предявила извънсъдебно пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди от процесното ПТП, като се установява, че
3
претенцията за неимуществени вреди е заявенао на 22.08.2019г., а тази за имуществени вреди най-
късно на 16.07.2019г., когато е изготвен опис на претенцията.
Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият да е уведомил
ответното дружество за настъпване на застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице.
Ищецът претендира законна лихва от един по-късен момент, а именно от 19.01.2020г.,
поради което и с оглед принципа на диспозитивното начало следва да се присъди такава за
периода от 19.01.2020г. до 11.04.2023г., чийто размер, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на онлайн лихвен калкулатор възлиза на сумата от 1491,68 лв.
Предвид датата, от която съда приема за дължима лихвата за забава /19.01.2020г./,
възражението за погасителна давност на ответника се явява неоснователно, тъй като
предявяването на иска спира давността, а той е предявен на 19.01.2023г.
По отношение на разноските за производството:
Независимо от този изход на спора и с оглед изложените по-горе съображения, ищецът има
право на разноските за производството по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК в пълен размер, съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК. Установява разноски за държавна такса – 180 лв.
Ищецът е заявил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от
ЗА. В представеното по делото адвокатско пълномощно на ищеца не е посочено някое от
основанията, визирани в чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗА, поради което и с оглед константната
практика на ВКС на същия не се следва възнаграждение по този ред.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. *******,
******** – чрез адв. Н., против .......... АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. *****, искове с правна квалификация чл. 432 КЗ, за заплащане на сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в щети по л.а. МПС „...........“ с
рег. № ............, както и сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили като резултат от ПТП на 01.07.2019г., причинено виновно от водача на МПС „........“ с
рег. № ............., чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, като погасени поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА .......... АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, да
заплати на Н. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. *******, ******** – чрез адв. Н.,
законна лихва върху сумата от 4500 лв., изтекла в периода от 19.01.2020г. до 11.04.2023г., която
възлиза на 1491,68 лв.; както и да й заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 180 лв. –
разноски за производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на .......... АД с ЕИК ********* за присъждане на
разноски.
4
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5