Определение по дело №937/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от О. А.- Б., с адрес : Г. Б., пл. “Г. И.” №., П. от О. У. К. В. Х. против решение № 1802/05.03.2013 г. по Г. д. № 3304/2012 г. по описа на РС Б., в частта, с което уволнението на К. Д. П., с ЕГН *, от Г. Б., ул. “Д. Б.” № ., . ., ап. . е признато за незаконно; същият е възстановен на работа, а Областната А. е осъдена да му заплати сумата от 2242.80 лв., представляващи обезщетение за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ ведно със законната лихва върху тази сума, осъдено е да заплати и разноските за адвокатски хонорар в размер на 447.56 лв., сумата от 189.71 лв. – държавна такса и 150 лв. за експертиза, както и е допуснато предварително изпълнение на решението в частта му за присъденото обезщетение.

Във въззивната жалба се твърди, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението. Твърди се, че съдът не е обсъдил и разгледал последователно всички събрани по делото доказателства. Според въззивника, служителят П. е бил запознат със заповедта, с която се забранява поемането на чужди смени, но въпреки това е поел чуждо дежурство, с което бил нарушил и Вътрешните правила за работа в администрацията. Твърди се, че районният съд погрешно е приел за обсъждане тежестта на нарушението в противовес на чл. 312, ал. 2 ГПК. Въззивникът възразява и срещу допуснатото предварително изпълнение на решението, в частта му за присъденото обезщетение, което противоречало на чл. 243, ал. 2 ГПК и забраната за предварителна изпълнение срещу държавните учреждения. Оспорва и присъдените за ищеца разноски, тъй като за тях липсвал представен списък и доказателства за тяхното плащане.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, въззиваемият не е депозирал писмен отговор по подадената въззивна жалба. В проведеното на 28.05.2013 г. открито съдебно заседание, редовно призован, чрез своя процесуален представител адв. Камбуров, моли за потвърждение на първоинстанционното решение и отхвърляне на въззивната жалба.Претендира сторените във въззивното производство разноски.

Окръжен съд Б., след като съобрази представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Б. е валидно, допустимо и правилно. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Решение № 1802/05.03.2013 г. на Благоевградски районен съд, постановено по Г.д. № 3304/2012 г., по описа на същия съд, в частта, с което съдът е отхвърлил като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда над присъдения размер от 2242, 80 лв. до претендирания с исковата молба от 2 500, 00 лв., като необжалвано е влязло в законна сила.

Окръжен съд изцяло споделя мотивите районен съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не се представят нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.

Правилни и законосъобразни са и правните изводи на районния съд.

Предявените кумулативно съединени искове са с правно основание чл.344, ал.1,т.1,т.2 и т.3 във вр.чл.225, ал.1 от КТ.

Правилни и законосъобразни са правните изводи на районния съд, с които уволнението на К. П. - ищец в първоинстанционното производство, е признато за незаконно и същият е възстановена на работа.

Съдът намира, че са спазени изискванията по процедурата по чл. 193 от КТ. Установява се, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в срока по чл. 194 КТ и при спазена процедура за налагане на дисциплинарно наказание. Настоящият съдебен състав, също приема като доказано, че във връзка с предприетата дисциплинарна процедура, са били изискани писмени обяснения от ищеца. Писмо с вх. № 93-РК-307 от 30.08.2012г., връчено на ищеца, съдържа конкретно поставени въпроси, описани са констатираните нарушения и са поискани писмени обяснения от П.. Установява се, че и процесната Заповед № ОА-ЧР-504 от 27.09.2012г отговаря на предписаното от закона съдържание и е подробно мотивирана.

Реално се установява и, че въззиваемата страна е извършила нарушение, неспазвайки Заповед № ОА-ОМП-639 от 26.10.2011г. на Областен У. на О. Б., с която е наредено дежурните по Областен съвет за сигурност да спазват стриктно утвърдения месечен график за дежурството в дежурната стая на Областен съвет по сигурността, да не се извършва размяна на дежурствата между служителите извън утвърдения график. От устните доказателства по делото обаче (показанията на свидетелят Ц.) става ясно, че това е било практика и на други служители, които при необходимост са застъпвали смени на свои колеги, обстоятелство, което според настоящият състав смекчава вината на П., тъй като липсват данни те да са уволнявани на това основание. Не следва и да се вменява във вина на П., че не е уведомил прекия си ръководител при решението си да замести свой колега, тъй като съгласно Правилника за вътрешен трудов ред на ОА Б. такова задължение има служителят, който не може да изпълни графика, а не поемащият чужда смяна. Реално от назначената по делото съдебно-графологична експертиза, заключението по която настоящият състав кредитира като компетентно, пълно, и ясно, установява, че реално правилата не са били сведени до знанието на П., тъй като декларацията за запознаване с тези правила е попълнена и подписана от друго лице.

Макар и спазил процедурата за налагане на дисциплинарно наказание, работодателят не е изпълнил критериите на закона по чл. 189 КТ, а именно да съобрази тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. При преценката на тежестта на нарушенията се вземат предвид всички обстоятелства на извършването им, в това число значимостта на неизпълнените задължения, възможното настъпване на вредни за работодателя последици, субективното отношение на служителя към конкретното нарушение и въобще към полагането на труд в предприятието / р. по Г.д. №1040/09 г. на четвърто г.о.ВКС/. Настоящият състав смята, че предвид чистото трудово досие на служителя, изпълнение на задълженията му по длъжностната характеристика, както и липсата на нанесена вреда за работодателя, то наложеното наказание „уволнение” не съответства на реално извършеното нарушение по тежест, поради което и правилно РС Б. е отменил уволнението като незаконно и на осн. чл.344, ал.1, т.2 е възстановил П. на работа.

Съгласно чл.242, ал.1 от ГПК вземанията, за които е предвидено, че може да се допусне предварително изпълнение са издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.

Разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК сочи, че срещу държавните учреждения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Процесуалният закон действително не е определил изрично кръга на субектите, срещу които не се допуска предварително изпълнение, с оглед на което дали областната А. е държавно учреждение или не следва да се прецени на база Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ), каквато е и константната практика на ВКС. В чл. 4, ал. 2 на цитирания закон е посочено, че Републиканският бюджет се състои от централен бюджет и бюджети на държавните органи, а кои органи са държавни, са определени в § 1, т. 1 от ДР на закона - са президентът, Министерският съвет, министерствата и другите ведомства, областните администрации, Конституционният съд и други бюджетни организации, определени със закон. В настоящия случай съгласно чл. 2 от Устройствения правилник на областните администрации, приет с ПМС № 121 от 5.07.2000 г., ОА Б. е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище Г. Б.. Ето защо областната А. представлява държавно учреждение по смисъла на чл. 243, ал. 2 ГПК и срещу нея незаконосъобразно е допусната предварително изпълнение.

Във връзка с направеното възражение за недоказаност на присъдените разноски за ищеца в първоинстанционното производство поради непредставен списък, настоящият състав отбелязва, че списъкът на разноските по чл. 80 ГПК не е необходимо условие, за да се признаят такива, а се явява нужен само при обжалване на решението в частта на присъдени вече разноски. Освен това, искането е направено още с предявяването на исковата молба, поради което не следва да се уважи възражението на въззивника, че то не е навреме предявено.

По разноските във въззивната инстанция:

С оглед изхода на спора, не се следват разноски за въззивника.

Такива се претендират от въззиваемата страна като сторени пред настоящата инстанция.

Въззиваемата страна се представлява пред окръжния съд от адвокат К., който представя договор за правна помощ, включващ процесуално представителство на този адвокат по това въззивно дело при договорено възнаграждение в размер на 300.00 лв. Съдът констатира, че в пълномощното липсва отбелязване, че договореното възнаграждение е заплатено или е уговорен начин на заплащането му, като така, договорът не може да придобие значение и на разписка, която в гражданския процес да докаже изплащането на хонорара. Не е представен от въззиваемата страна и друг нарочен документ, удостоверяващ извършеното плащане – разписка, платежно нареждане или друг такъв. С оглед на констатираното, съдът приема, че искането за присъждане на разноски от въззиваемата страна К. Д. П. - е неоснователно .

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 във вр. с чл. 272 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1802/05.03.2013 г. на Благоевградски районен съд, постановено по Г.д. № 3304/2012 г., по описа на същия съд, в частта, с което съдът е ПРИЗНАЛ УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО и е ОТМЕНИЛ Заповед № ОА- ЧР- 504/ 27.09. 2012г., на О. У. на О. Б., с която на К. Д. П., с ЕГН *, от Г. Б., ул. “Д. Б.” № ., . ., ап. . е наложено дисциплинарно наказания “уволнение”; ВЪЗСТАНОВИЛ К. Д. П. на заеманата от него преди уволнението длъжност“Дежурен по Областен съвет за сигурност към О. А. - Б.” ; ОСЪДИЛ е О. А.-Б. да заплати на К. Д. П. сумата от 2242, 80 лв. /две хиляди двеста четиридесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 27.09.2012 г. до 27.03.2013 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата; осъдил О. А.-Б. да заплати на К. Д. П. сумата от 448, 56 лв. /четиристотин четиридесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както и осъдилО. А.-Б. да заплати по съответната сметка на Районен съд – Б., сумата от 189, 71 лв., представляваща държавни такси по предявените искове, сумата от 150, 00 лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, както и 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горните суми.

ОТМЕНЯ решение № 1802/05.03.2013 г. на Благоевградски районен съд, постановено по Г.д. № 3304/2012 г., в частта му, имаща характер на определение, с което е допуснато, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на присъденото на К. Д. П., с ЕГН * обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за оставане без работа върху уважения размер.

Решение № 1802/05.03.2013 г. на Благоевградски районен съд, постановено по Г.д. № 3304/2012 г., по описа на същия съд, в частта, с което съдът е отхвърлил като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда над присъдения размер от 2242, 80 лв. до претендирания с исковата молба от 2 500, 00 лв., като необжалвано е влязло в законна сила.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: