№ 368
гр. Плевен, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500742 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 786 от 25.07.2021 г по гр. дело № 1228/2021г по описа на РС – Плевен
състав на същия съд е ОСЪДИЛ на осн. чл. 127 ал. 2 от ЗЗД, М. Г. С., ЕГН **********, от
гр. Плевен, **********, представляван от адв. М.С. от ПлАК, да заплати на С.Г.Д., ЕГН
**********, от гр. Плевен, със съдебен адрес: адв. Г. Г. от ПлАК, гр. Плевен, **********,
сумата о т 3 823. 35 лв., представляваща половината от платените от него суми за солидарно
поети задължения по Договор за ипотечен кредит от 27.02.2008г. сключен с „Банка ДСК“
ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2021г. до окончателното
заплащане на сумата, като за разликата от 203.35лв. – до размера на цялата претенция от 4
026.70лв., Е ОТХВЪРЛИЛ ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ поради прихващане с дължима
сума за разноски по гр.д. 6863/2013г. на ПлРС.
ОСЪДИЛ е също така на осн. чл. 127 ал. 2 от ЗЗД, М. Г. С., ЕГН **********, от гр.
Плевен, **********, представляван от адв. М.С. от ПлАК, да заплати на С.Г.Д., ЕГН
**********, от гр. Плевен, със съдебен адрес: адв. Г. Г. от ПлАК, гр. Плевен, **********,
сумата от 426.86 лв., представляваща половината от заплатената от ищеца такса по по изп.д.
161/2012г. на ЧСИ П.Д., ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2021г. до
окончателното заплащане на сумата.
ОСЪДИЛ е също така М. Г. С., ЕГН **********, от гр. Плевен, **********,
1
представляван от адв. М.С. от ПлАК, да заплати на С.Г.Д., ЕГН **********, от гр. Плевен,
със съдебен адрес: адв. Г. Г. от ПлАК, гр. Плевен, **********, сумата от 381.79лв. –
мораторна лихва за периода от 25.02.2020г. до 19.02.2021г. върху сумата от 3850лв., внесена
от ищеца на 25.02.2020г. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от адв. М.С. като процесуален
представител на М. Г. С. ,в която се възразява, че решението на Пл РС е
неправилно.Възразява се, че изводите на съда са неправилни, тъй като от доказателствата по
делото се установява, че плащането на дължимите суми е извършено от трето лице, а не от
другия длъжник и ищец пред Пл РС. Възразява се ,че ищецът не е платил със собствени
средства задължението, плащането е извършено от трето лице и нормата на чл. 127 ал.2 от
ЗЗД не може да се тълкува разширително. Според въззивницата солидарният длъжник
следва лично и със собствени средства да е заплатил задължението, за да има претенция към
останалите солидарни длъжници. Претендира се отмяна на постановеното решение и
постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна оспорва чрез процесуалния си представител въззивната
жалба в подадения отговор. Твърди се, че правилно РС – Плевен е приел, че задължението е
изпълнено от единия солидарен длъжник като фактът, че сумите са преведени от трето лице
не променя този извод. В платежните документи изрично е записано името на въззиваемата
страна като основание за плащането ,независимо от наредителя на плащането. Претендира
се постановяване на решение, с което да се потвърди атакувания съдебен акт.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените
доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира
за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на солидарно задължение на страните,
изпълнение на цялото задължение от единия солидарен длъжник и правото да се иска част
от сумата по изпълненото задължение
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА ,НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел, че не е било спорно между страните, а и видно от Договор за
ипотечен кредит на стойност 39 800 лева с „Банка ДСК“ ЕАД гр. Плевен и НА №168, том 2,
рег. №2366/27.02.2008г. по описа на Нотариус С.И., на 27.02.2008г. ищецът и ответницата са
сключили договор за покупка на недвижим имот - Апартамент **********, **********. За
обезпечение на отпуснатия кредит, страните са учредили договорна ипотека в полза на
банката по отношение на закупеното жилище. Поради незаплащане на дължимите вноски,
по заявление на кредитора, на 25.11.2011г., е издадена заповед за изпълнение №5404 по ч.
гр.д. 7356/2011г. на ПлРС, а на 29.11.2011г. - и изпълнителен лист, по силата на които
страните са осъдени да заплатят в полза на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 38 628.57 лева
2
главница, 4471.79 лева - лихва за забава за период от 03.02.2011г. до 17.11.2011г., 1837.66
лева- санкционна лихва за период от от 03.02.2011г. до 17.11.2011 г., законна лихва върху
главницата, считано от 18.11.2011г. до окончателното й изплащане, 898.76 лева- разноски и
900 лева - юрисконсултско възнаграждение. За събиране на присъдените суми е образувано
изпълнително дело №161/2012г. по описа на ЧСИ П. Д. с Район на действие ОС- Плевен. По
силата на договор за цесия от 20.03.2017г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД придобило от
„Банка ДСК“ ЕАД вземанията срещу ищеца и ответницата, поради което това дружество
било конституирано като взискател по изпълнителното дело. На 25.02.2020г. длъжникът и
ищец по настоящето дело С.Д. и „ОТП Факторинг България“ ЕАД подписали Споразумение,
с което се съгласили, че към 31.01.2020г. всички задължения към кредитора по договора за
кредит от 27.02.2008г. с обявена предсрочна изискуемост са на обща стойност 51 754.21
лева. В споразумението била направена уговорка, че ако ищецът заплати сумата в размер на
7700 лева на 1 вноска до 27.02.2020г., остатъкът от дълга ще бъде опростен. Било уговорено
и задължение за заплащане на дължимите такси по съдебното изпълнение в размер на
853.77 лева, като при изпълнение на тези задължения чл. 3 от Споразумението, кредиторът
се задължил да депозира молба за прекратяване на изп. дело №161/2012г. по описа на ЧСИ.
Видно е било от двете приложени платежни нареждания от 25.02.2020г., на кредитора е
била заплатена сумата от 7700 лева, а на ЧСИ П.Д. - сумата от общо 1374.69 лева по дело
161/2012г. и 175/2012г. В основанията и на двете плащания било записано името на ищеца,
а наредител по вносните бележки е сочена В.Ц. Д.а. Прието е за безспорно по делото, че
титулярът на сметката, от която са извършени двете плащания по платежните нареждания е
В.Ц. Д.а. Същата е действала по силата на две представени по делото нотариално заверени
пълномощни от ищеца, неин син, С.Д. – от 04.02.2014г. – общо пълномощно за извършване
на всякакви правни действия от негово име и от 04.02.2020г. – за представителство пред
ЧСИ, „ОТП Факторинг България“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД, във връзка с изпълнително дело,
като извършва справки, подава и получава документи, заявления, нарежда преводи за
погасяване на задължения На 28.02.2020г. до ищеца е изпратено съобщение от ЧСИ, че на
основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК, изп. дело №161/2012г. по описа на ЧСИ П. Д. е
прекратено. Издадено е удостоверение на ищеца, че по това изп.дело са постъпили суми в
общ размер на 27 387.17 лева, от които 18 480.00лева – от публична продан на недвижим
имот, 7 700.00лева – изплатени по споразумение с „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
353.40лева – постъпили от запор на ТВ на С.Д. и 853.77лева – платено по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ. По делото е налице изчисление от онлайн калкулатор на дължима лихва върху
сумата от 3850лева. за периода от 25.02.2020г. до 15.02.2021г. в размер на 381.79лв. Във
връзка с направеното възражение за прихващане, по делото е бил представен изпълнителен
лист от 26.09.2014г. по гр.д. 6863/2013г. на ПлРС, съгласно който ищецът пред РС е осъден
да заплати на ответницата направените разноски по това дело в размер на 203.35лева.
Ответницата е представила доказателства, че доходите й за една година назад са били в общ
размер на 4 041лв., декларация, че доходите на семейството е от неин доход от 650лв., на
съжителя – 650лв., не притежават недвижими имоти и МПС, доказателства, че тя страда от
астма, а детето й – Михаил, 5 г. – от чести пристъпи от затруднено дишане при всяка
3
вирусна инфекция, че ищецът е осъден да й заплаща издръжка за детето Свилен, което през
настоящата година навършва 18 години, че през 2014г. това дете е било оперирано от
апандисит, че това дете през 2019г. е счупило крак и през 2021г. страда от ставна болка. В
съдебно заседание са били представени доказателства, констатирани от съда, че от
02.06.2021г. ответницата е регистрирана като безработна в Дирекция Бюро по труда гр.
Плевен.
Според РС налице е било поето солидарно задължение между страните спрямо
кредитора „Банка ДСК“ ЕАД по ипотечен кредит на осн. чл. 121 от ЗЗД – чрез изрична
уговорка в сключения с кредитора договор за ипотечен кредит. Поради неизпълнение на
задължението, преди изтичане на срока на договора, кредиторът е обявил кредита за
предсрочно изискуем, т.е. договорът е бил прекратен, и кредиторът се е снабдил с
изпълнителен лист, с който двамата длъжника солидарно са осъдени да заплатят целия
остатък от договорените суми. Това солидарно задължение е било цедирано на друго лице -
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, с което впоследствие ищецът - едностранно, е сключил
споразумение, по силата което е уговорено, че под условие – внасяне на сумата от 7700лв., в
срок до 27.02.2020г., остатъкът от дълга ще се погаси автоматично, като е посочено, че
опрощаването ще обхване 64% от главницата и 100% от лихвата и от разноските, които са
установени за дължими към датата на подписването на споразумението. Това споразумение,
въпреки че не е подписано от солидарния длъжник по задължението, го ползва, доколкото
задължението му се намалява с частта на длъжника, комуто задължението е опростено. В
хипотезата на чл. 124 ал. 2 от ЗЗД, опрощаването на задълженията на несключилия договор
за опрощаване солидарен длъжник настъпва ex lege, макар първопричината на
освобождаването му да се крие в договор за опрощаване между кредитора и само единия от
тях – достатъчно е да липсва изрична уговорка за запазване на правата на кредитора, както е
и в настоящия случай. Това се явява проявление на принципа, заложен в чл. 21 от ЗЗД, че в
предвидените в закона случаи договорът може да има действие и за трети лица, които не са
страни по него. Солидарната отговорност на двамата длъжника по изпълнителния лист за
цедираното задължение се е запазила за сумата 7 700лв., която реално е била платена като
изпълнение по главницата от солидарно поетия дълг. Доказва се по делото, според РС, от
Удостоверението на ЧСИ П.Д. по изп.д. 161/2012г., че по изпълнителното дело са постъпили
353.40лв., които са били от запор на трудовото възнаграждение на ищеца С.Д., както и
853.77лв. – платени суми по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Съдът е дал вяра на съдържанието на
този официален свидетелстващ документ за посоченото в него плащане, доколкото той има
обвързваща материална доказателствена сила и възраженията на ответницата, че липсват
доказателства за плащанията от страна на ищеца се явяват неоснователни. РС е приел, че
заплащането на сумите 7700лв. – директно на кредитора, и 853.77лв. – на ЧСИ, като част от
вносна бележка за 1374.69лв. - по посоченото изп.д. и по друго такова, е извършено от
солидарния длъжник – ищецът С.Д., независимо, че са преведени от банкова сметка на друго
лице. Основание за това дава посочването на името му в основанието за плащане във
вносните бележки, независимо, че те са с наредител – В. Д.а. Това лице е упълномощено от
ищеца да го представлява пред ЧСИ и кредитора, с нотариално завереното на 04.02.2020г.
4
/преди датата на плащанията на 25.02.2020г./ пълномощно, в което е посочено, че тя е
упълномощена да го представлява и нарежда преводи за погасяване на задължения, без
обаче в пълномощното да се сочи, че тези преводи са за негова сметка. В този смисъл
според РС възражението на ответницата, че сумите, заплатени в полза на кредитора, не са
заплатени от него, а от трето лице, са неоснователни, доколкото това лице е действало като
пълномощник при изрично дадени пълномощия за тези действия от името на ищеца.
Обстоятелството, че сметката, от която са извършени преводите е с титуляр –
пълномощника, не означава, че той е действал от свое име и има права по чл. 59, чл. 61 ал. 2
или чл.74 от ЗЗД, доколкото той не е бил обвързан в пълномощното да изпълнява правата си
само за сметка на упълномощителя и е можел да ги изпълни и за своя сметка. От друга
страна, дори и да има право на иск за сумите, преведени от собствените си сметки, при
наличието на едностранна сделка – упълномощаване /а не при липса на основание/,
пълномощникът може да го упражни само срещу упълномощителя, но не и срещу друго
лице – в случая ответницата. В този смисъл съдът е приел, че по делото се доказва, че за
ищеца и ответницата е било налице валидно възникнало задължение, при което те са носили
солидарна отговорност пред кредитора, и че е било налице плащане от страна на ищеца на
сумата от общо 8053.40лв./ 7 700лв на кредитора и 353.40лв. по сметка на ЧСИ от запор на
тр.възнаграждение/ и на сумата от 853.77лв./разноски по изпълнително дело, по което
длъжниците са солидарно осъдени да заплащат суми/. В случая за солидарно поетите
задължения следва да се приложи разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от ЗЗД - доколкото не следва
друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на 6 кредитора,
трябва да се понесе от тях по равно. По делото не са били изложени твърдения, че от
отношенията между длъжниците следва друго, т.е. презумпцията за равна задълженост
между длъжниците не е оборена и следва да се приложи в случая. Задължението за разноски
представлява деликтна отговорност, поради което длъжниците в едно изпълнително дело
следва да носят солидарно, съгл. чл. 53 от ЗЗД. Чл. 127 ал. 2 от ЗЗД сочи, че всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата, а в производството се доказва, че ищецът е изпълнил изцяло задължението
спрямо кредитора, поради което има право да претендира половината от платените от него
суми за главница и разноски в изпълнението. Според РС възражението на ответницата за
изтекла погасителна давност на част от задълженията – за плащане на суми по задължението
чрез запор на ТВ през м. януари и февруари 2016г., не се доказва, отбелязванията за
плащания при ЧСИ, направени върху ЗИ /л. 9 от делото/, са от дата 09.09.2016г. до дата
01.06.2017г. Във връзка с възражението за прихващане, направено от ответницата за сумата
от 203.35лв. РС е приел, че действително, такова задължение на ищеца спрямо ответницата
за съдебни разноски е било налице съобразно представения изпълнителен лист и е
възникнало най-късно на 26.09.2014г., когато е издаден този лист по гр.д. 6863/2013г. на
ПлРС /доколкото ответницата не е представила доказателства кога е влязло в сила
решението/. То е било погасено с общата петгодишна погасителна давност, на която
първоначално се е позовал ищецът в с.з. на 25.06.2021г., т.к. тя е изтекла в периода от
26.09.2014г. до 09.06.2021г. /датата, на която изявлението за прихващане, ведно с отговора
5
на ответника и другите съдебни книжа са били връчени на ищеца с призовката за първото
съдебно заседание/. Според РС дори и да не беше оттеглено възражението за изтекла
давност, независимо от наличието на изтекла такава, разпоредбата на чл. 103 ал.2 от ЗЗД
сочи, че прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло
да бъде извършено преди изтичане на давността. Такова прихващане е можело да бъде
извършено преди изтичане на давността със сумата от 353.40лв. – суми от запор на трудово
възнаграждение на ищеца, заплатени за периода от 2016г. до 2019г./както сам той е посочил
в исковата молба/, като в този период петгодишната давност за вземането не е била изтекла.
Поради изложеното, съдът е приел, че възражението на ответницата за прихващане на
сумата за 7 разноски по гр.д. 6863/2013г. на ПлРС в размер на 203.35лв., дължима й от
ищеца, се явява основателно, и тази сума следва да бъде прихваната от претенцията по чл.
127 ал. 2 от ЗЗД в частта относно заплатени от ищеца суми от запор на ТВ в размер на
353.40лв. за периода от 2016 до 2019г. При това положение, претенцията на ищеца за общ
размер от 4 026.70лв. – половината от платените от него суми за солидарно поети
задължения по договор за ипотечен кредит от 27.02.2008г., според РС, следва да бъде
уважена до размер на 3 823.35 лв., като за разликата от 203.35лв. – до размера на цялата
претенция от 4 026.70лв., искът следва да бъде отхвърлен поради прихващане с дължима
сума за разноски по гр.д. 6863/2013г. на ПлРС. Според РС следва да се уважи изцяло
претенцията за заплащане на половината от заплатената от ищеца сума за разноски в
изпълнението, която възлиза на 426.86лв. Претенцията за заплащане на мораторна лихва
върху половината от внесената сума 7700лв. – 3850лв., внесена от ищеца на 25.02.2020г.,
също се явява основателна. Сумата от 3850лв. е изцяло дължима от ответницата и по
отношение на нея не е извършено прихващане. При заплащане на задължението в размер на
7700лв. е възникнала и отговорност за мораторна лихва от датата на неговото заплащане -
по аналогия с чл. 143 ал. 1 изр. второ от ЗЗД - на длъжника по задължението, и не е била
необходима покана по общите правила. Размерът на мораторната лихва върху сумата от
3850лв. е 381.79лв. за периода от възникване на отговорността - 25.02.2020г. до 15.02.2021г.
- дата преди предявяване на иска, поради което тази претенция е основателна и, според РС,
следва да се уважи изцяло.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно
РС е изложил подробни мотиви, които се споделят от въззивната инстанция и
не следва да се преповтарят във вида ,в който са изложени. Неоснователни са възраженията
във въззивната жалба относно неизплащане на сумата по кредита лично от солидарния
длъжник и със собствени средства. На тези възражения отговор е даден в
първоинстанционното решение, изложени са подробни доводи, към които няма какво да се
добави. Безспорно е установено, че в платежното нареждане е вписано името на С.Г.Д. като
длъжник и е отразено заплащането на негово задължение. Пред въззивната инстанция не са
представени доказателства съобразно разпоредбата на чл. 266 от ГПК, които да мотивират
различен извод от този на РС – Плевен.
6
Предвид гореизложеното следва да се потвърди първоинстанционното решение.
Разноски по делото не следва да се присъждат. В подадения писмен отговор се
претендират разноски за адвокатско възнаграждение, но по делото липсват доказателства за
направени такива разноски пред въззивната инстанция. Такива доказателства не са
представени и с последната писмена молба по електронен път.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 786 от 25.07.2021 г по гр. дело №
1228/2021г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7