Р Е Ш Е
Н И Е
№ _________/ ,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, ІХ-ти касационен състав
На двадесет и пети
юни две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Даниела Станева
Членове:
1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Е.
Воденичарова
Прокурор: Александър
Атанасов
Като разгледа докладваното от
административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №1091 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда-Варна против
Решение №208/07.02.2020г. на Районен съд-Варна, постановено по НАХД
№5013/2019г., с което е отменено НП №03-011580 от 10.07.2019г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“–Варна, с което на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414, ал.3 от КТ на „Гардън 2018“ООД–гр.Варна е наложена имуществена санкция в
размер на 1500лв. за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
С жалбата се
претендира отмяна на Решението на ВРС като постановено при неправилно
приложение на материалния закон - на основание чл.348, ал.1, т.1 от НПК към
установените факти и обстоятелства. Излагат се съображения за превратно
тълкуване на изискванията на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ за писмена
форма за сключване на трудовия договор, който да предшества постъпването на
работа на работника или служителя по правоотношението. По аргумент от тази
уредба предоставянето на работна сила в несъответствие с тези изисквания се
явявало заобикаляне и избягване на правната закрила и специфичните трудови
права, предвидени в законодателството. Поради това при правилно установени
факти и обстоятелства, които са изложени в АУАН и в НП, ВРС неправилно отменил НП,
което било издадено при съобразяване на разпоредбите на чл.68 от КТ и чл.70 от КТ, които изискват сключване на трудов договор и в хипотезата на наемане на
работника за определен срок до завършване на дадена работа или със срок на
изпитване, когато работодателя желае да провери и изпита професионалните
качества на работника. Поради това НП било издадено при правилна преценка, че е
налице трудово правоотношение между установеното да приготвя храна в обекта
лице и стопанисващото го дружество –работодател и неспазването на приложимите и
разпоредби на КТ. Тъй като АУАН и НП отговаряли на изискванията за издаването
им в ЗАНН и в тях нарушението било ясно описано и точно и правилно
квалифицирано, не било допуснато нарушение на правото на защита на привлеченото
към отговорност лице. С касационната жалба се претендира отмяна на Решението на
ВРС и вместо него да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се
явява упълномощеният юрисконсулт, който поддържа касационната жалба и моли да
бъде уважена, Решението на ВРС да бъде отменено и потвърдено НП, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Гардън
2018“ООД–гр.Варна в писмен отговор изразява становище за отхвърляне на
касационната жалба като неоснователна. Правилно ВРС отменил НП. Правилно ВРС
установил, че лицето изпълнявало трудови функции по приготвяне на салата и
почистване на кухненското помещение в заведението, но между него и дружеството
все още не било постигнато съгласие за възникване на трудово правоотношение.
Акцентира се на посоченото в декларацията на свид. Д., че е „пробно“ на работа
и при одобряване щяла да получава 560лв. месечно, че в деня на проверката не
работила през цялото време от 11,30часа до 15.00часа и не посочила почивните си
дни и почивките в работния ден. Считат, че КТ не забранява на работодателите да
извършват преценка за професионалната подготовка и качествата на кандидата за
работа, което се осъществявало и чрез възлагане на определено действие, явяващо
се част от бъдещите ежедневни задължения на кандидата за работа, вкл. като
проведе конкурс. В случая не било установено по безспорен начин виновно
поведение от страна на нарушителя, поради което НП било издадено за нарушение,
за което не се доказало наличие на субективна страна. Изтъква се, че наказващият
орган бил длъжен да докаже вината на нарушителя, а не той да доказва
невинността си. Правилно ВРС отменил НП включително и поради липса на пълно,
точно и ясно описание на нарушението, което пряко засягало правото на защита и
съставлявало съществено процесуално нарушение. Решението на ВРС било правилно и
законосъобразно, основано на правилна преценка на доказателствата, поради което
се претендира оставяне без уважение на касационната жалба, която била бланкетна
и не съдържала основни факти и обстоятелства, нито ясни и конкретни аргументи
срещу Решението на ВРС.
Представителят на
Окръжна прокуратура– Варна намира касационната жалба за допустима и
основателна. Счита, че в случая е доказано наличието на трудово правоотношение,
поради което предлага Решението на ВРС да бъде отменено и да бъде постановено
ново.
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.63, ал.1
от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в
чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци
на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния
закон следи и служебно. В жалбата доводите и твърденията са за наличие на
основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.
ВРС е постановил
валидно и допустимо решение.
Във връзка с
искането за отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК,
касационният състав взе предвид чл.348 ал.2 от НПК, съгласно който неправилно
приложение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или
не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Като
контролно-отменителна инстанция, касационният състав извърши проверка за
правилността на прилагането на материалния закон съгласно чл.220 от АПК въз
основа на фактическите установявания от първоинстанционния съд в решението.
В
съответствие с доказателствата в преписката и събрани в съдебната фаза ВРС
направил фактическите си установявания, че на 20.06.2019г. свид. Е. П. Д. отишла
в заведение „Да Гардън Панорама“, намиращо се в КК „Св. Св. Константин и Е.“,
за да провери дали ще може да работи в същото; че след разговор с управителя на
„Гардън“ ООД-Варна, което стопанисвало обекта, относно възможността да започне
да работи в заведението; че по предложение на управителя влязла да разгледа, за
да прецени дали ще може да се оправи. Установено е от ВРС, че в това време
имало поръчка и Е. П. Д. предложила да помогне и започнала да пита къде се
намират необходимите вещи, а управителката й казала да търси навсякъде, докато
намери това, което й трябва. ВРС установил, че свидетелката довършвала
правенето на салата, когато в обекта влезли служителите на Дирекция „Инспекция
по труда“–Варна, които се легитимирали и предприели проверка, при която
представили на Е. Д. декларация за попълване. ВРС установил, че в декларацията
свидетелката посочила, че няма сключен трудов договор и в този ден е „пробно“
на работа; че ако бъде одобрена ще получава 560лева месечно; посочила, че в този
ден почиствала и приготвила салата за клиент. ВРС установил, че по късно
проверяващите констатирали, че свид. Е. П. Д. е в кухнята и почиства. ВРС
установил от показанията на свидетелката, че поради това, че била алергична към
риба, а такава се приготвяла в заведението, преценила, че няма да работи в него
и повече не отишла там. В Решението е установено, че в хода на документалната
проверка дружество представило изисканата документация по трудовите
правоотношения – досиета на работещи и освободени лица, сред които нямало сключен
писмен договор със свидетелката свид.Е. П. Д.. ВРС установил, че след
приключване на документалната проверка свид.Драгнева съставила на „Гардън“
ООД-Варна АУАН на 28.06.2019г. за извършено в качеството му на работодател нарушение
на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като допуснало до работа Е.
П. Д. на 20.06.2019г. на длъжност „готвач“ с определено работно време и
уговорено трудово възнаграждение в размер на 560лв. месечна в обекта –снек –бар
„Да Гардън Панорама“, да изпълнява трудови функции по приготвяне на салати и
почистване на кухненското отделение, без да е сключен писмен трудов договор
между страните по трудовото правоотношение. Не е имало спор и правилно е
установено от въззивния съд, че АУАН е връчен на управителя на дружеството и
подписан без да са били вписани в него възражения и без да са депозирани
такива, а въз основа на него и материалите в преписката на 10.07.2019г.
директорът на дирекция „ИТ“ – гр.Варна издал НП №03-011580 от 10.07.2019г., с
което за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание
чл.416 ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ на „Гардън 2018“ООД–гр.Варна е наложена
имуществена санкция в размер на 1500лв.
Правилно в
Решението ВРС направил извода, че жалбата срещу това НП е подадена в срок и от
страна с правен интерес; че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност и със съдържание отговарящо на изискуемото в чл.42 от ЗАНН, а НП
е издадено от компетентен орган съобразно изискванията на чл.57 ЗАНН и в
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
визирани в ЗАНН. Правилно ВРС взел предвид разпоредбата на чл. 416, ал.1 от КТ,
съгласно която редовно съставените актове по Кодекса на труда имат
доказателствена сила до доказване на противното, но в несъответствие със
собствените си фактически установявания направил крайния извод, че описаното
нарушение не е извършено. След като от фактическа страна ВРС е установил и
посочил в решението, че проверката на 20.06.2019г. е извършена в стопанисван от
„Гардън 2018“ООД–гр.Варна обект в КК“Св. Константин и Е.“, който представлява снек-бар,
който е бил отворен, а в него са били само управителят на дружеството и свид. Е.
Д., която е работела по изготвяне на поръчана от клиент салата в кухненското
отделение, след като ВРС е кредитирал частта от декларацията на свид. Д., че в
този ден работи пробно и ако бъде одобрена ще получава 560лв., както установил,
че по-късно проверяващите са видели свидетелката да почиства в кухнята, неправилно
е формиран извода в Решението, че от дружеството не е извършено нарушението, описано
в АУАН и в НП, изразяващо се в допускане от работодател на дадено лице да
престира труд в негова полза, без преди това да е сключил с него трудов договор
в писмена форма.
От обективна страна
състава на това нарушение изисква деецът да има качеството на работодател
спрямо конкретното лице и да е допуснал същото до работа без да има сключен
трудов договор в писмена форма. Съгласно §1, т.1 от КТ "работодател"
е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители
по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа. Няма
спор, че „Гардън 2018“ООД–гр.Варна е юридическо лице, което наема самостоятелно
работници или служители по трудово правоотношение, чрез които да осъществява
дейността в конкретния стопанисван от него обект. След като обекта е работел и
в него са обслужвани клиенти, не е имало други наети лица в кухненското
отделение освен свид. Е. Д., която е била допусната от управителя на
дружеството да престира труд свързан с изготвяне на поръчана салата и да почиства
кухнята, макар да е било пробно и за няколко часа, „Гардън 2018“ООД–гр.Варна е
имало качеството на работодател по отношение на нея. Поради това правилно както
актосъставителя, така и административно- наказващият орган са намерили, че от
обективна страна дружеството е допуснало до работа макар и пробно даденото лице
да работи в нарушение на императивното изискване в чл.62, ал.1 от КТ трудовият
договор да се сключва в писмена форма. С НП е ангажирана обективната
отговорност на юридическото лице за обективно осъществено нарушение, поради
което изцяло неоснователни са доводите в отговора депозиран от представителя на
касационния ответник за необходимост от доказване наличие на субективна страна
у „Гардън 2018“ООД–гр.Варна за извършването му. Установеното да престира труд в
кухнята на работещия обект и полагането на такъв и в хода на проверката от
свид.Д. безспорно не е имала сключен трудов договор с дружеството в писмена
форма. След като ВРС е установил от фактическа страна, че тя не само присъства
в обекта, а е полагала труд в кухненския отдел, включително е почиствала след
като е попълнила декларацията, предоставена й от проверяващите, в
несъответствие с тях са доводите в писмения отговор, че описаното нарушение в
НП не е доказано, че се касаело за проверка на уменията й и професионалната й
подготовка. Основателно касаторът изтъква, че при желание за изпитване на
уменията на работника, съобразно чл.70 от КТ следва да се сключи трудов договор
със срок за изпитване, за който важи същото императивно изискване – да е
сключен в писмена форма преди работника да бъде допуснат дода престира труд.
Касационният състав
намира за основателни доводите в касационната жалба за неправилно приложение на
разпоредбите на КТ от ВРС при формулиране на извода, че НП е незаконосъобразно.
Правилно с него „Гардън 2018“ООД–гр.Варна е санкциониран за нарушението с имуществената
санкция на основание чл.414 ал.3 от КТ. Изцяло в съответствие с доказателствата
и установените от тях факти и обстоятелства свързани с обществената опасност на
нарушението и нарушителя то не е квалифицирано като маловажно и за него
административно-наказващия орган не е приложил чл.28 от ЗАНН. Касае се за
допуснато до работа на лице в кухненска зона на обект, в който не е имало други
работници и служители, където безсъмнено има електрически уреди, награвящи,
режещи и т.н., без да му е бил проведен какъвто и да било инструктаж по
безопасност, при липса на сключен трудов договор в писмена форма, вкл. и такъв
по чл.70 от КТ или по чл.68 от КТ, т.е. без възможност от ползване на
специфичната защита вкл. и при настъпване на злополука, предвидени в КТ и
нормативните актове по прилагането му. Поради това правилно за нарушението е
издадено НП с което е наложена в минимума от 1500лв. санкцията, предвидена за
този вид нарушения. След като ВРС е установил, че на 20.06.2019г. свид. Е. П. Д.
е била допусната от „Гардън 2018“ООД–гр.Варна да престира труд в негова полза в
кухненската зона на стопанисвания от него обект, макар за няколко часа, предвид
цитираните разпоредби на КТ се налага извода, че това юридическо лице я е
допуснало до работа в качеството на работодател и не е изпълнило, а е нарушило
задължението си по чл.62 ал.1 от КТ - да сключи с нея трудов договор в писмена
форма, преди да я допусне до работа в обекта, независимо дали ще бъде срочен
договор по чл.68 от КТ, или такъв за срок за изпитване по чл.70 от КТ. С НП законосъобразно
е ангажирана обективната отговорност на дружеството с налагане на санкция на
основание чл.414 ал.3 от КТ, тъй като в тази административно-наказателна
разпоредба е предвидено работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал.
1, чл. 62, ал.1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 да се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15000лв., за всяко отделно нарушение. Неправилно
в Решението ВРС във връзка с отмяната на НП се е позовавал на постановено от
Административен съд-Варна решение по КНАХД №1913/2019г. Това друго производство
също е свързано с издадено НП за нарушение на цитираните по-горе разпоредби на
КТ, но случая не е идентичен с процесния, тъй като при него от доказателствата в
съдебната фаза е установено, че при проверката в обекта на санкционираното с НП
дружество е констатирано да работи лице, което е декларирало, че е в трудово
правоотношение с друго дружество, а не със санкционираното, а между двете юридически
лица – дружеството-работодател на установеното в обекта лице и санкционираното
имало сключен договор за извършване на съответната дейност.
Касационният състав
установи, че крайния извод че НП е неправилно и незаконосъобразно е направен
при неправилно приложение на материалния закон, което е основание чл.348 ал.1
т.1 от НПК за отмяна на Решението на ВРС и вместо него да бъде постановено
ново, с което НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този
изход на спора, своевременно направеното искането в писменото становище на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено. На основание чл.143 ал.4 от АПК, приложим на основание чл.63, ал.5 във
вр. с ал.3 от ЗАНН касаторът Гардън 2018“ООД-гр.Варна следва да заплати на
ответната страна Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от сумата от 80лв.
за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено с оглед
чл.27а от НЗПП във вр. с чл.37 от ЗПП, при отчитане на фактическата и правна
сложност на спора.
Водим от това и на
основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №208/07.02.2020г. постановено по НАХД №5013/2019г. по описа на
Районен съд-Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №03-011580/10.07.2019г.
на Директора на Дирекция „Инспекциия по труда“-Варна, с което за нарушение на
чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ на „Гардън 2018“ООД-гр.Варна на
основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.
ОСЪЖДА Гардън
2018“ООД-гр.Варна с ЕИК **** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
сумата от 80лв./осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.