№ 1274
гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110213798 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. А. К. с ЕГН **********, против
наказателно постановление (НП) № 513653/2022 от 16.12.2022 г., издадено от
Д.П.Б., в качеството му на заместник кмет на Столична община, с което за
нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от
Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт
на територията на Столична община (НРУПОГТТСО), на основание чл. 49 от
НРУПОГТТСО му е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 50 лева.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който обжалва същото, като
твърди, че както НП, така и АУАН са незаконосъобразни, издадени при
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди още, че
посоченият в НП АУАН не му е връчван и не е запознат със съдържанието му,
като не е правен опит да му бъде връчен, въпреки, че адресът му е известен.
Това е довело според жалбоподателя до невъзможност да се защити, тъй като
не знае в какво е обвинен. Моли за отмяна на НП и присъждане на
направените по делото разноски. Оспорва да е пътувал в автобус 213 в 6.10 ч.
сутринта, като твърди, че е пътувал вечерта и при качването му в автобуса се
опитал да закупи превозен документ от наличното в автобуса устройство за
плащане с банкови карти, но то не приело ползваната от него карта. Такъв
опит бил направен според жалбоподателя и в присъствието на контрольорите,
и въпреки че имало проблем с устройството, на жалбоподателя не било
1
позволено да закупи билет от шофьора, а бил свален на спирката на бл. 43 в
ж. к. „Младост“, въпреки, че на предишните спирки нямало пунктове за
продажба на билети. Въпреки това жалб. К. предоставил личната си карта за
съставяне на АУАН, но контрольорът поискал да се подпише на празна
бланка само с попълнени личните му данни, както и не му позволил да впише
възражения. К. отказал да се подпише на празната бланка, при което не му
бил връчен екземпляр от акта. Нямало и свидетел, който да се е подписал за
отказа му да подпише АУАН и това не било сторено пред него. Сочи още, че
с НП са му вменени нарушения на чл. 18, ал. 1, т. 1 и 2 от НРУПОГТТСО,
които могат да съществуват само в алтернативност, а отделно от това му е
вменено и че отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците, което е част от задължение,
описано в чл. 18, ал. 1, т. 3 от НРУПОГТТСО. Това отново му пречи да
разбере какво точно нарушение му е вменено с АУАН и НП, което го лишава
от възможност за ефективна защита.
Алтернативно иска приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесния
случай се явява маловажен.
Моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не
се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.
Цекова, която моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като
законосъобразно и правилно. Счита, че по безспорен начин е установено
извършеното административно нарушение от жалбоподателя.
Липсват искания за присъждане на разноски от страните.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Според свид. Р. Л. П. на длъжност „контрольор по редовността на
пътниците“ в „Център за градска мобилност” ЕАД гр. София, на 23.11.2022 г.
той бил на работа и изпълнявал служебните си задължения заедно с колегата
му Цветомир Петров. В 06.10 часа извършвали проверка на пътниците в
автобус № 213 с инв. № 3139, като при проверка на място при спряло
превозно средство на спирка „бл. 43 Младост“ в посока към Централна гара,
район „Младост“, П. установил, че жалб. М. А. К. пътува в автобуса без
превозен документ. Свид. П., в присъствието на колегата му Петров, съставил
на жалб. К. акт за установяване на административно нарушение с бланков
номер № 513653 от 23.1.2022 г., в който като нарушение описал това, че на
23.11.2022 г. в 06.10 ч. М. А. К. пътува в автобус № 213 с инв. № 3139 без
превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците. Посочено е, че
нарушението е констатирано на спирка „бл. 43 Младост“ в посока към
Централна гара, район „Младост“. Описаното в АУАН нарушение П.
квалифицирал като такова 18, ал. 1, т. 1, т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от
НРУПОГТСО.
2
АУАН бил предявен на нарушителя, който отказал да го подпише без да
впише възражения и екземпляр от акта не му бил връчен.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят не подал писмени
възражения. Въз основа на съставения АУАН Д.П.Б., в качеството му на
заместник кмет на Столична община, упълномощен със заповед № СОА22-
РД09-3070 от 13.12.2022 г. на кмета на Столична община, издал обжалваното
наказателно постановление № 513653/2022 от 16.12.2022 г., с което за
нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от
Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт
на територията на Столична община (НРУПОГТТСО), на основание чл. 49 от
НРУПОГТТСО, на М. А. К. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни –
показанията на свидетеля П. – актосъставител, както и писмените такива,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Доказателствената съвкупност е
изчерпана, доколкото никоя от страните няма искания за събиране на други
доказателства, и съдът служебно не установи такива, които биха спомогнали
за разкриване на обективната истина.
Въз основа на горепосочения доказателствен материал не се установиха
по несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на
доказване – чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Съдът кредитира донякъде
показанията на свид. П., които не са особено информативни, като не приема с
доверие твърдението му, че е имало свидетел на отказа на жалбоподателя да
подпише акта, доколкото липсва посочено такова лице в самия акт, нито пък
има подпис на такъв свидетел. Доколкото същият не си спомня конкретно
случая и с оглед явното противоречие в показанията му и съставения от него
акт, съдът не можа да приеме фактическата обстановка, доколкото въобще
такава има описана в акта, за достоверна.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащо на обжалване НП. Следва да се
отбележи, че НП е връчено на 18.09.2023 г., видно от приложената разписка, а
жалбата е била подадена на 02.10.2023 г., видно от посатвения върху нея
стикер с входящ номер.
По приложението на процесуалния закон:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН (в производството по чл. 59
- 63 от ЗАНН районният съд действа като въззивна инстанция, тъй като НП,
3
макар и да представлява акт на изпълнителната власт, разкрива
характеристиките и на юрисдикционен акт – с него се решава въпросът
относно наличието на правонарушение, неговия автор и отговорността, която
следва да понесе извършителя).
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира съгласно чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313 - 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Същевременно обаче съдът констатира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати груби съществени нарушения на процесуалните
правила. АУАН не отговаря на изискването на чл. 42, т. 2, 4 и 5 от ЗАНН. В
АУАН е посочена дата на съставянето му 23.1.2022 г., същевременно се
твърди, че нарушението е извършено на 23.11.2022 г. – 10 месеца след
съставянето на акта, което е житейски невъзможно. Макар актосъставителя да
твърди, че е допуснал техническа грешка, датата на съставяне на акта е от
особена важност, доколкото именно на тази дата се поставя началото на
административно наказателното производство и не случайно е сред
задължителните реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Посочването на грешна дата
опорочава изцяло производството, тъй като става невъзможно да се изчислят
преклузивните срокове. Освен това описанието на нарушението е толкова
лаконично, че може да се приравни на липса на такова, а същевременно са
цитирани като нарушени множество разпоредби от наредбата, отнасящи се до
най-различни обстоятелства, като по този начин на практика липсва
посочване на нарушената законова разпоредба. Същите пороци са пренесени
и в издаденото НП, което е издадено в противоречие на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6
от ЗАНН, като отново липсва описание на нарушението, същото дори е още
по-лаконично.
И в АУАН, и в НП като нарушение единствено е описано, че е
констатирано, че К. на посочената дата и час в гр. София в автобус № 213 с
инв. № 3139, на спирка „бл. 43 Младост“ в посока към Централна гара, район
„Младост“, пътувал без превозен документ и отказвал да закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците.
Същевременно като нарушени разпоредби са посочени чл. 18, ал. 1, т. 1 и 2,
вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата, които касаят различни
задължения на пътника, а именно: да притежават редовен превозен документ,
да го представят за проверка на контролните органи, както и предписание за
поведение при констатирано нарушение. Чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредбата гласи,
че пътниците са длъжни да предоставят превозния си документ на
контролните органи за проверка, а пътуващите с персонализирани карти да
показват документ за самоличност при поискване. В случая от една страна се
твърди, че жалбоподателят е пътувал без превозен документ, от друга –
вменява му се задължение да го представи за проверка на контролните
органи. Отделно от изложеното в текстовата квалификация е описано едно
нарушение, а цифрово са вменени поне две – по чл. 18, ал. 1, т. 1 и 2 от
Наредбата, които всъщност са взаимоизключващи се. По този начин за
4
жалбоподателя е невъзможно да разбере колко и кои нарушения му се
вменяват, съответно да ангажира адекватно защитата си. Ако са вменени
повече от едно нарушения, има и нарушение на чл. 18 от ЗАНН, доколкото е
определено едно наказание и не става ясно за кое точно нарушение е
определеното наказание и защо.
Налице е и нарушение на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, тъй като актът не е
подписан от нарушителя, като се твърди, че последният е отказал да го
подпише, но липсва вписан в акта свидетел, който да удостовери този отказ,
нито пък има подпис на такъв.
С оглед множеството констатирани съществени процесуални нарушения
при съставяне на АУАН и издаване на НП, довели да накърняване правото на
защита на санкционираното лице, както и поради недоказаност на
нарушението, то НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. т. 3, вр. ал. 3 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП наказателно постановление (НП) № 513653/2022 от
16.12.2022 г., издадено от Д.П.Б., в качеството му на заместник кмет на
Столична община, с което за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 46,
ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община
(НРУПОГТТСО), на основание чл. 49 от НРУПОГТТСО на М. А. К. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред
Административен съд – София-град в 14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5