Решение по дело №143/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260090
Дата: 15 юли 2022 г.
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20212120100143
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260090                          15.07.2022 г.                             Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                             Х граждански състав

На двадесет и седми юни                                                         Година 2022

В открито заседание в следния състав:

 

              Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Ирина Манолова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 143 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ АД против Агенция „Пътна инфраструктура“ и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 186,58 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на трето лице за причинените му имуществени вреди в резултат на ПТП от 17.08.2020 г., сумата от 6,69 лв., представляваща мораторна лихва, дължима върху главницата за периода 02.09.2020 г. – 10.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че на 17.08.2020 г. по околовръстен път гр. К. - гр. С., на около 4 км от с. Б. в посока гр. Бургас, е настъпило самостоятелно ПТП с л.а. „МЕРЦЕДЕС С220D“ с рег. № ***, което е попаднало в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което на автомобил са причинени щети, изразяващи се в увреждане на задна дясна гума, задна дясна джанта и реглаж заден мост, възлизащи на обща стойност 186,58 лв. Твърди се също така, че по време на настъпване на това ПТП увреденият автомобил е бил застрахован при ищеца по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, сключен със застрахователна полица № 4704191000001001, със срок на действие 10.09.2019 г. – 09.09.2020 г., като въз основа на този договор на 02.09.2020 г. ищецът е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 186,58 лв. Твърди се също така, че с изплащането на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата - АПИ, в качеството й на собственик на пътния участък, на който е настъпило произшествието и поради това, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа пътя в изправност, да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстранява във възможно най-кратък срок. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл. 50 от ЗЗД, а акцесорният иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че в случая не е доказано точното място, на което е настъпило застрахователното събитие, поради което не е ясно дали участъкът е част от републиканската пътна мрежа или е общински път. Твърди също така, че не е доказан и механизмът на настъпване на произшествието, предвид липсата на съставен протокол за ПТП, както и че не са доказани обстоятелствата, при които е настъпило то – скорост на движение на автомобила, вид и размер на препятствието, както и дали твърдяните вреди върху МПС-то са в резултат на преминаване именно през това препятствие. Оспорени са твърденията на ищеца, че АПИ е отговорна за настъпилите вреди по автомобила, тъй като не е налице причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и състоянието на пътното платно. Ответникът също така твърди, че в посочения от ищеца участък от републиканската пътна мрежа пътят е в много добро експлоатационно състояние и не подлежи на постоянна поддръжка, с оглед на което е оспорено твърдението на ищеца за наличие на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. На следващо място се твърди, че поведението на водача е в пряка причинна връзка с настъпването на процесното ПТП, тъй като той не е спазил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което не е възприел твърдяната пътна неравност, респективно не е реагирал адекватно чрез извършване на маневра за избягването й или чрез спиране на автомобила. В случай, че съдът не възприеме гореизложените доводи, е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, което е основание за намаляване на отговорността на ответника. На следващо място се твърди, че с Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-8/30.03.2020 г. поддържането на процесния пътен участък е възложено на Консорциум „ТРП-Бургас 2019“, като в чл. 28 на договора е предвидена пълна имуществена и неимуществена отговорност за консорциума, чрез съставящите го дружества, за причинените вреди в резултат на ПТП, настъпило поради неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора. Поради това ответникът е поискал участниците в консорциума, а именно „ПЪТСТРОЙ БУРГАС“ ЕООД, „СЕТ КЪМПАНИ“ ЕАД, „БУРГАСПЪТСТРОЙ“ АД, „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД и „ЩРАБАГ“ ЕАД да бъдат конституирани като трети лица-помагачи на негова страна, което искане е уважено от съда.

В срока за отговор АПИ е предявила обратен иск против третите лица-помагачи, уточнен с молба от 07.05.2021 г., с който моли в случай, че предявеният от „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП““ АД иск бъде уважен, то „ПЪТСТРОЙ БУРГАС“ ЕООД, „СЕТ КЪМПАНИ“ ЕАД, „БУРГАСПЪТСТРОЙ“ АД, „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД и „ЩРАБАГ“ ЕАД да бъдат осъдени да заплатят солидарно на АПИ сумата от 193,27 лв., представляваща сбор от присъдени застрахователно обезщетение и мораторна лихва, ведно със законната лихва от датата на предявяването на главния иск, както и направените разноски по делото. Твърди се, че са налице основанията за ангажиране на гаранционната отговорност на тези дружества, тъй като с месечно задание за м. май 2020 г. за извършване на текущи ремонти и поддържане на посочените в него пътища, вкл. на процесния пътен участък, на изпълнителя е било възложено извършването на конкретни действия – студено изкърпване на пътни настилки, попълване на банкети и изкърпване на повредени площи и деформации в настилката, със срок на изпълнение 15.07.2020 г., поради което АПИ счита, че ако бъде установена причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и състоянието на пътното платно, то ще е налице неизпълнение на възложената на ответниците по обратния иск работа, т.е. ще са налице вреди от неизпълнение на договора за възлагане на обществена поръчка, изразяващи се в присъдено застрахователно обезщетение във връзка с настъпване на ПТП, за които участниците в консорциума следва да носят пълна отговорност на осн. чл. 28 от договора. Процесуалният представител на ответника поддържа отговора и обратния иск в съдебно заседание, ангажира доказателства.

По делото е постъпил отговор по обратния иск от „ПЪТСТРОЙ БУРГАС“ ЕООД, в който и главният, и обратният иск са оспорени като неоснователни и недоказани. По отношение на главния иск се твърди, че същият е недоказан, тъй като липсват доказателства, че участъкът, на който е настъпило ПТП, попада в обхвата на републиканската пътна мрежа, за изправността, поддръжката и годността за ползване на която отговорност носи АПИ. По отношение на обратния иск се твърди, че същият е неоснователен и недоказан, тъй като не е доказано твърдяното от АПИ неизпълнение на задължение по договора от 30.03.2020 г., както и не е посочено какво конкретно задължение не е изпълнено, а освен това възложителят по договора е приел без възражения и забележки описаните в месечното задание за м. май 2020 г. СМР, т.е. към момента на приемането процесният участък е бил абсолютно годен за ползване и по него не са били налице препятствия, годни да причинят каквито и да е вреди на МПС, а ако такива са се появили след приемане на възложените СМР по заданието от м. май 2020 г., то задължение на възложителя е било да ги установи и да възложи на изпълнителя тяхното отстраняване с последващо задание, което не е сторено. Поради това ответникът счита, че изпълнителят по договора не следва да носи гаранционна отговорност. Твърди се също така, че съгласно договорните клаузи изпълнителят не разполага със свобода на действие и самостоятелност по свой почин да изпълнява дейности по пътно поддържане, а е изцяло зависим от волята на възложителя, тъй като изпълнителят не може да започне дейности по поддръжка на пътното платно с оглед отстраняване на препятствия по пътя без да има възлагателно писмо или задание от възложителя. Моли се главният иск, а в условията на евентуалност и обратният иск да бъдат отхвърлени, както и на „ПЪТСТРОЙ БУРГАС“ ЕООД да бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. При условия на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на всяка претенция за разноски, надхвърляща минималния размер на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на „ПЪТСТРОЙ БУРГАС“ ЕООД, представени са писмени доказателства.

Останалите ответници по обратния иск не са подали отговори, не са изразили становища по исковете, не изпращат процесуални представители в съдебно заседание, не са ангажирали доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено копие на застрахователна полица № 4704191000001001 от 09.09.2019 г. за застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, от която е видно, че лек автомобил „МЕРЦЕДЕС С220 D“ с рег. № ***, собственост на „ЕКСПЕРТКАР СК“ ЕООД, е бил застрахован при ищеца при условията на горепосочения договор за периода 10.09.2019 г. - 09.09.2020 г.

Видно от приложената преписка по щета № 470419202039246, същата е образувана по подадено на 24.08.2020 г. от С.М.К. заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по горецитирания застрахователен договор - за причинени вреди на автомобила в резултат на ПТП от 17.08.2020 г., настъпило по пътя с. К. – гр. С., на около 4 км от с. Б. в посока гр. Бургас. В заявлението е посочено, че по време на движение автомобилът е преминал през дупка/неравност на пътното платно, вследствие на което се е спукала задната дясна гума на автомобила. Поискано е обезщетението да бъде изплатено по банкова сметка *** „ЕКСПЕРТКАР СК“ ЕООД.

Към преписката е приложена и декларация на С.М.К. за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт”, в която са изложени същите обстоятелства. Приложена е и  декларация, подписана от лицето В.К.Ш. – свидетел на събитието, в която е описано, че същият е отишъл на местопроизшествието – на 4 км след с. Б., след като водачът на автомобила му се е обадил, занесъл е резервна гума с джанта и е сменил  гумата в присъствието на полицаи от КАТ-Бургас.

Горепосочените две лица са разпитани като свидетели по делото чрез съдебни поръчки.

Св. С.М., разпитан по делегация от СРС, е заявил, че си спомня процесното произшествие, което е настъпило през деня,  през лятото, при слънчево време и много добра видимост. Произшествието е настъпило на двулентов път между с. Б. и ***, гр. Бургас, на десен завой, като в края на завоя свидетелят е чул характерен шум и спрял на около 150-200 м. след това, на пътния банкет. При пътя му на връщане, след отремонтирането на колата, свидетелят видял дупката, която била в крайната фаза на завоя, на около 30-40 см от дясната граница на платното за движение, била е с продълговата, с дължина около метър и дълбочина около 15-20 см. Според свидетеля предната дясна гума е минала покрай дупката, но при завиването задната дясна гума е минала през нея и е била разкъсана от вътрешната й страна от ръба на дупката, като разрезът е бил много голям и е било невъзможно напомпването на гумата и продължаване на движението с нея. Свидетелят извикал свой приятел от гр. С., който донесъл резервна гума и сменили гумата в присъствието на полицаи, които дошли на място след негово обаждане на тел. 112 и обезопасили произшествието, тъй като имало трафик, но свидетелят не помни дали е бил съставен протокол за ПТП. Свидетелят твърди, че по време на произшествието е нямало други автомобили пред него или зад него. Дупката се е намирала на височина след най-острата част на завоя и не е била видима. Твърди също така, че в този участък на пътя разрешената скорост е 90 км/ч, а той се е движил с не повече от 60-70 км/ч., тъй като участъкът е с неравности, на места асфалта е вълнообразен и не позволява движение с по-висока скорост. Според свидетеля не е имало пътен знак, обозначаващ неравност на пътя. Заявява, че са били увредени гумата и джантата, като гумата е била разкъсана, а джантата е лира изкривена. След произшествието свидетелят се обадил на тел. 112 и на „Булстрад“, като след това лично подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и описал в него щетите. Заявява също така, че в момента на произшествието е бил сам в автомобила.

Св. В.Ш., разпитан по делегация от РС-С., заявява, че познава С.К. и си спомня за произшествие от лятото на по-миналата година, когато К. му се обадил по телефона, че е спукал гума по пътя гр. К. – гр. С., като свидетелят му занесъл резервна гума с джанта. Когато свалил гумата на автомобила, свидетелят видял, че тя е срязана от вътрешната страна, а джантата била крива. К. му обяснил, че е преминал през някаква неравност и гумата се е спукала, като на пътя имало много неравности и свидетелят не знае през коя от тях е преминал К., поради което не е могъл да посочи точното й място. Заявява, че произшествието е станало в светлата част на деня, тъй като К. му се е обадил около обяд. Свидетелят не видял на пътя да има знаци, които да обозначават наличието на препятствие по пътя. Местопроизшествието е било посетено от органите на полицията. Заявява, че не е бил свидетел на самото ПТП. Мястото на произшествието е било в посока от автомагистрала „Тракия“ към гр. С., на околовръстния път, времето е било топло и слънчево, по обяд. Пътното платно било сухо, имало много неравности по пътя от магистралата до мястото на ПТП. Свидетелят не е възприел лично препятствието на пътя, което е причинило произшествието, но е видял уврежданията по автомобила – срязана от вътрешната страна задна дясна гума и деформирана джанта. Освен водача К., в автомобила не е имало други лица. На мястото на ПТП е имало полицаи, но свидетелят не знае дали е бил съставен протокол за ПТП.  

По делото е представено писмо на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас, съгласно което на 17.08.2020 г. служители от Сектор ПП са били изпратени на сигнал за настъпило ПТП на път III-7909 с участието на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ***, като при пристигане на място са установили, че в резултат на неравност на пътното платно е била срязана гума на автомобила. Произшествието не е било обследвано от служителите на сектор ПП, не е било регистрирано в АИС ПТП и не е бил издаван документ, удостоверяващ събитието. Към писмото е приложено копие на докладна записка от Ст. М. – мл. автоконтрольор при Сектор ПП – Бургас, съгласно която на 17.08.2020 г. същият е бил на работа дневна смяна заедно с Х. Х.. Около 15,20 ч. са били изпратени от дежурния да обезопасят произшествие, настъпило на пътя между с. Б. в посока к-с „***“, тъй като е бил получен сигнал за ПТП с лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, който е попаднал в неравност на пътя, разрязал е гума и се намирал на платното за движение. Като пристигнали на място, водачът посочил мястото, където е била разрязана гумата, но заявил, че не желае издаване на документ за ПТП, тъй като застрахователят му казал, че е достатъчно да регистрира произшествието на тел. 112, за да му покрие щетите.

Видно от застрахователната преписка, след извършен оглед на автомобила застрахователят е установил увреждания на задна дясна гума, задна дясна стоманена джанта и реглаж на заден мост, оценил е вредите на общо 186,58 лв. и с преводно нареждане от 02.09.2020 г. е изплатил на „ЕКСПЕРТКАР СК“ ЕООД (собственик на автомобила)  застрахователно обезщетение в този размер.

С регресна покана от 20.10.2020 г., връчена на ответника чрез подразделението му ОПУ-Бургас на 23.10.2020 г., ищецът е поканил ответника да му възстанови платеното застрахователно обезщетение от 186,58 лв., но липсват доказателства тази сума да е била платена.

По делото е назначена и изготвена автотехническа експертиза, вещото лице по която след запознаване с приложените по делото писмени доказателства и свидетелските показания е дало заключение, че вредите, за които е изплатено застрахователното обезщетение, съответстват на механизма на описаното ПТП, а именно попадане на управлявания от св. К. автомобил в неравност от пътя и пукане на задна дясна гума, както и изкривяване на джантата, като е възможно да се получат такива повреди по джантата при удар в неравност на настилката. Според вещото лице произшествието е настъпило на участък от Републикански път III 7909, който е третокласен път и е част от републиканската пътна мрежа, като този участък от пътя не е включен в списъка на общинските пътища в РБ към Община Бургас. Вещото лице също така е посочило, че действителната стойност на причинените при произшествието увреждания на автомобила към датата на ПТП е в размер на 310 лв. Според вещото лице по делото има данни за неравности по пътното платно, като препятствието, от което е настъпило процесното произшествие, се намира на около 4 км след с. Б.. Посочено е също така, че в процесния участък разрешената скорост на движение на МПС, кат. В, е 90 км/час, като в случая не може да се изчисли скоростта на движение на увредения автомобил, поради липса на оставени от него спирачни или протривни следи и неустановен момент, в който водачът е задействал спирачната система след срещата с неочакваната и несигнализирана неравност на пътното платно (дупка в асфалта), но според вещото лице не е налице причинно-следствена връзка между скоростта на МПС и настъпилото ПТП. Вещото лице също така счита, че при липса на предупредителни знаци за неравности по платното за движение (в случая няма данни такива да са били поставени) е възможно да се получи увреждане на МПС, дори то да се е движило с по-ниска скорост.

Така изготвеното и прието от съда заключение не е оспорено от страните, поради което следва да бъде кредитирано като обективно и безпристрастно дадено.

При така събраните по делото доказателства съдът намира, че предявеният главен иск е основателен и доказан по следните съображения:

От представените пред застрахователя две декларации, от свидетелските показания и от заключението на вещото лице безспорно се установи, че на 17.08.2020 г. по обяд е настъпило самостоятелно ПТП с управлявания от св. К. лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, като при движение по пътя между с. Б. и кв. Горно Езерово – гр. Бургас автомобилът е преминал през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно – дупка, при което е била спукана задната дясна гума на автомобила, както и е била деформирана задната дясна джанта. Съдът намира, че така описаният механизъм на настъпване на ПТП е доказан по безспорен начин от събраните по делото доказателства, въпреки липсата на съставен от органите на КАТ протокол за ПТП.

По делото не се доказа водачът на автомобила да има вина за настъпване на произшествието, тъй като според вещото лице не е налице причинно-следствена връзка между скоростта на МПС и настъпилото ПТП, а освен това вещото лице е посочило, че е възможно процесните увреждания да се получат и при движение с по-ниска скорост, а освен това са липсвали поставени предупредителни знаци за неравности по платното за движение.

Установи се също така, че за причинените в резултат на процесното ПТП имуществени вреди ищцовото дружество е изплатило на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 186,58 лв. въз основа на сключен между тях договор за застраховка „Каско“, при действителен размер на вредите от 310 лв., съгласно приетата по делото експертиза.

В случая се установи също така, че участъкът от пътя, на който е настъпило горепосоченото ПТП, е част от републиканската пътна мрежа. Поради това и на осн. чл. 8, ал. 2 от ЗП следва да се приеме, че той е изключителна държавна собственост, а на осн. 19, чл. 29 и чл. 30 от ЗП именно Агенция „Пътна инфраструктура” е длъжна да го стопанисва и управлява, включително да го ремонтира и поддържа.

В чл. 3, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътищата, следва да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, а съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

С оглед на горното съдът намира, че задължението да поддържа пътя в изправно състояние и да го ремонтира е именно в тежест на ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, а фактът, че процесните увреждания са настъпили в резултат на преминаването на автомобила през необезопасена и несигнализирана неравност на пътя - дупка е достатъчен да се приеме, че на осн. чл. 50 от ЗЗД отговорност за вредите носи ответникът по делото.

Съдът намира за недоказано и неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите, тъй като по делото не се събраха никакви доказателства водачът да има вина за настъпване на процесното ПТП. Според съда фактът, че водачът не е успял да избегне съприкосновение с необезопасената и несигнализирана неравност на пътното платно, не е достатъчен да се направи извод, че водачът не е изпълнил задължението си по чл. 20 от ЗДвП да се движи със скорост, съобразена с пътните условия и със състоянието на пътя, тъй като това задължение за водача не може да изключи отговорността на лицето, което отговаря за поддържането на пътя в изправно състояние, нито да намали обема на неговата отговорност. Задълженията за водача по чл. 20 от ЗДвП предполагат движение по път в изправно състояние или най-малкото наличие на сигнализация за неравности или препятствия по пътя, а в случая не се установи да е имало такава сигнализация. С оглед на това съдът намира, че на осн. чл. 50 от ЗЗД отговорността за репариране на вредите е изцяло в тежест на ответника. Поради това и тъй като на осн. чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, съдът намира, че предявеният от застрахователя регресен иск против АПИ е основателен и доказан до размера на платеното обезщетението - 186,58 лв.

По отношение на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху главницата за периода от 02.09.2020 г. до предявяването на иска, съдът намира, че същият е частично основателен, а именно за периода от 23.10.2020 г. (деня на получаване на регресната покана от ответника) до 10.01.2021 г. (деня, предхождащ предявяването на иска), тъй като в случая задължението на ответника е било без срок за изпълнение и на осн. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД той е изпаднал в забава от деня на поканата. По изчисления на настоящия съдебен състав, извършени с помощта на лихвен калкулатор, обезщетението за забава върху главницата от 186,58 лв. за горепосочения период е в размер на 4,15 лв., за които размер и период искът следва да бъде уважен, а в останалата му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата, считано от предявяването на иска на 11.01.2021 г. до окончателното й изплащане.

С оглед крайното решение на съда по съществото спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 804,78 лв., представляваща част от направените от него разноски по делото, съответна на уважената част от иска, а на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 4,67 лв., представляваща част от направените от него разноски по делото във връзка с главния иск, съответна на отхвърлена  част от иска. След извършване на прихващане на горните насрещни вземания за разноски, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800,11 лв.

Предвид уважаването на иска за главница и частичното уважаване на иска за мораторна лихва, следва да се премине към разглеждане по същество на предявения от ответника обратен иск против третите лица-помагачи в частта относно главницата и мораторната лихва, за които е осъдена АПИ, като съдът намира следното:

По делото е представено извлечение от Договор № РД-38-8/ 30.03.2020 г., сключен между Агенция „Пътна инфраструктура“ - като възложител и Консорциум „ТРП-Бургас 2019” - като изпълнител, с който на изпълнителя е било възложено извършването на дейностите по поддържане на републиканските пътища на територията на ОПУ – Бургас - обособена позиция № 1.

Представен е и Договор за учредяване на Консорциум „ТРП-Бургас 2019”, от който е видно, че съдружници в него са именно третите лица-помагачи и ответници по обратния иск, като консорциумът е учреден като гражданско дружество по ЗЗД, поради което по отношение на него се прилагат разпоредбите на чл. 357 – 364 от ЗЗД.

В чл. 4 на договора за възлагане на обществена поръчка от 30.03.2020 г. е посочено, че същият се сключва за срок от 60 месеца, считано от датата, посочена във възлагателното писмо, издадено от възложителя до изпълнителя, от която започва да тече срокът на договора.

Съгласно чл. 5 от горепосочения договор за възлагане на обществена поръчка, дейностите по поддържане на републиканските пътища се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания, а съгласно чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от договора възложителят е длъжен да представя на изпълнителя месечни, а в случай на необходимост допълнителни и извънредни задания за извършване на дейности, предмет на договора, както и да упражнява цялостен и непрекъснат контрол върху качеството при изпълнението на работите/дейностите. В чл. 12 са посочени правата и задълженията на изпълнителя, като съгласно ал. 6 същият е длъжен да започва работа веднага след появяването на необходимост от това и след писмено възлагане от възложителя. 

По делото е представено месечно задание за м. май 2020 г., с което АПИ, чрез ОПУ – Бургас, е възложила на Консорциум „ТРП-Бургас 2019“ извършването на дейности на територията на РПС-Бургас, като по отношение на път № III 7909 е било възложено извършването на следните дейности: студено изкърпване на пътни настилки с битумна емулсия и фракция под налягане и всички свързани с това разходи, косене на тревни площи (ръчно и машинно) със събиране и извозване на събрания материал, попълване на банкети (машинно) с материал на възложителя, вкл. транспорт на материала, разстилане, уплътняване и всички свързани с това разходи, както и  изкърпване на повредени площи и деформации в настилката с плътна асфалтова смес със средна дебелина 5 см. – машинно. Поставен е и срок за изпълнение на възложените задачи, а именно 15.07.2020 г.

Като доказателства по делото е представен подписан от представители на възложителя и на изпълнителя месечен отчет (без дата), за който се твърди, че е по месечното задание за м. май 2020 г. и в който са описани извършени от изпълнителя дейности на обща стойност 62 077,97 лв., които като видове съвпадат с възложените му с това заданието, включително изкърпване на повредени площи и деформации в настилката с плътна асфалтова смес, както и машинно полагане на плътна асфалтова смес на път III 7909, от км 6+000 до км 11+115. С оглед на това съдът намира, че изпълнителят е извършил възложените му с месечното задание за м. май 2020 г. дейности, като изпълнението е прието от възложителя.

По делото липсват твърдения и доказателства за наличие на други възложените от АПИ задания, които да не са били изпълнени от Консорциум „ТРП-Бургас 2019“, поради което съдът намира, че в случая не се доказа твърдяното от ищеца по обратния иск договорно неизпълнение от страна на изпълнителя по договора, което да е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и настъпилите в резултат на това ПТП увреждания. Поради това съдът намира, че предявеният обратен иск (в частта, която подлежи на разглеждане) е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. 

На ответниците по обратния иск не следва да бъдат присъждани съдебно-деловодни разноски, тъй като поискалият такива разноски ответник „ПЪТСТРОЙ БУРГАС“ ЕООД не е бил представляван от юрисконсулт, както и не е представил доказателства за направени разноски по делото, а останалите ответници по обратния иск не са поискали присъждане на разноски.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с адрес на управление гр. С., ***, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, сумата от 186,58 лв. (сто осемдесет и шест лв. и петдесет и осем ст.), представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на трето лице по договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт” от 09.09.2019 г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС С220D“ с рег. № *** при ПТП от 17.08.2020 г., сумата от 4,15 лв. (четири лв. и петнадесет ст.), представляваща мораторна лихва, дължима върху главницата за периода 23.10.2020 г. - 10.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 800,11 лв. (осемстотин лв. и единадесет ст.), представляваща част от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски, съответна на уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 4,15 лв. до предявения размер от 6,69 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с адрес на управление гр. С., ***, против „ПЪТСТРОЙ БУРГАС“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., ***, „СЕТ КЪМПАНИ“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, „БУРГАСПЪТСТРОЙ“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, и „ЩРАБАГ“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, обратен иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на Агенция „Пътна инфраструктура” сумата от 190,73 лв. (сто и деветдесет лв. и седемдесет и три ст.), представляваща сбор от присъдените в полза на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”” АД главница от 186,58 лв. и мораторна лихва от 4,15 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването на главния иск, както и направените разноски по делото.

Решението е постановено при участието на „ПЪТСТРОЙ БУРГАС“ ЕООД, ЕИК: ***, „СЕТ КЪМПАНИ“ ЕАД, ЕИК: ***, „БУРГАСПЪТСТРОЙ“ АД, ЕИК: ***, „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, ЕИК: ***, и „ЩРАБАГ“ ЕАД, ЕИК: ***, като трети лица-помагачи на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: