Решение по дело №62/2019 на Окръжен съд - Силистра

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   И   Е

№ 8

гр. Силистра, 07.02.2020г.

 

Силистренският окръжен съд, граждански състав, в открито заседание на осми януари,  две хиляди и дванадесета година, в състав :

                                              

Председател: Кремена Краева             

                                                                                                                 

                      при участието на секретаря Д.Георгиева като разгледа, докладваното от председателя т.д. № 62 по описа на СОС за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

        

    ИЩЕЦЪТ - ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ  АД с ЕИК: ********* претендира от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на длъжниците С.П.Х., и Д.С.Х., че същите имат задължение към ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, произтичащо от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ, Продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ № 273-61/2008 от 26.05.2008г. и сключените към него Анекс № 1 и Анекс № 2, присъдено със Заповед за изпълнение № 1085 от 09.05.2018г. по частно гражданско дело 555/2018, по описа на Районен съд - Силистра, за ЧАСТ от размера на цялото вземане, а именно:

Главница в размер на 30 677,51 евро, ведно със законна лихва върху главницата считано от 02.04.2018г. до окончателно изплащане на вземането, Нотариални такси в размер на 914,01 лева за периода 20.02.2018г. - 01.05.2018г., както и направените съдебно деловодни разноски в ч.гр.д. 555/2018, по описа на Районен съд - Силистра в размер на 2 950,73 лева.

В исковата молба се сочи, че ищецът е придобил търговското предприятие на „Алфа банка-клон България“ КЧТ, ЕИК *********, и е неин универсален правоприемник. Твърди се, че между  „Алфа банк-клон България“ и  ответниците е сключен Договор за кредит № 273-61/2008, продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ от 26.05.2008г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите сумата в размер на 38 115,00 EUR, неразделна част от който са и сключени Анекс № 1 от 2011г. и Анекс № 2 от 2013г.

Обоснова дължимостта на претендираните суми с факта на неизпълнение на договорните задължения на ответниците, произтичащи от чл. 6.2 от Договор за кредит № 273-61/2008, продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ от 26.05.2008г. и чл. 4.1. от Анекс № 2 към Договор за кредит № 273-61/2008, продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ от 26.05.2008г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, а именно вноска с падеж 15.02.2017г., обявената в тази връзка предсрочна изискуемост на цялото задължение, с уведомяване на длъжниците за нея на 11.04.2018 г. чрез връчване на тази дата на нотариални покани. Сочи, че сумите в заповедта са част от цялото кредитно вземане.

Поради подаване на възражение от страна на длъжниците срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, за ищеца се е породил интерес да установи правата си, признати в заповедното производство, по исков ред.

 

С дадения в срок отговор на исковата молба ответниците С.П.Х., и Д.С.Х., посочват, че ищецът няма качеството на правоприемник на кредитора, респ. и на кредитор в заповедното производство и в настоящото исково производство, поради недоказани приемствени кредиторски права по конкретния кредитен договор. Сочат, че поради липса на погасителни планове и съответно на падежи и дължими суми на тези падежи; липса на документа-анекс към т.З от Анекс № 2 - не се потвърждава неплащане на съответни суми и,съответно, настъпване на условия за предсрочна изискуемост в полза на Юробанк България АД. Изтъкват, че при невръчени лично нотариални покани длъжниците не се считат за уведомени за едностранното обявяване от банката на кредита за предсрочно изискуем, станало и по едностранно оформен от банката погасителен план, неподписан от длъжниците.

 

               Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с твърденията и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Предявени са искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 430, ал. 1  ТЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК.

 

По делото се установяват следните факти:  На 26.05.2008г. между „Алфа Банка“ АД, със седалище и адрес на управление Република Гърция, чрез клона в България „АЛФА БАНКА - клон България”  от една страна и С. П. Х. – кредитополучател  и Д. С. Х. – ипотекарен длъжник и поръчител/ съкредитополучател, от друга, е сключен договор да кредит, Продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ № 273-61/2008, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата в размер на 38 115,00 EUR. Следствие извършената от вещото лице проверка се е установи, че банката е изпълнила своя ангажимент и е предоставила средствата по кредита – доводите от о.с.з. в друг аспект се опровергават от заключението на експерта. Между страните са сключени Анекс № 1 от 2011г. и Анекс № 2 от 2013г., които са неразделна част от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ, Продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ № 273-61/2008 от 26.05.2008г.

По силата на чл. 1 от Анекс № 1 от 2011г. и чл. 1 от Анекс 2 от 2013г. страните се съгласяват натрупаните и непогасени към момента на сключване на допълнителните споразумения просрочия да бъдат погасени, чрез преоформянето им към редовната главница по кредита.

По силата на чл. 3 от Анекс № 2 от 2013г. договореният лихвен процент се променя като за усвоените суми по кредита кредитополучателят  се задължава да заплащат на Банката годишна лихва в размер на 7% (седем процента).

Съгласно чл.4.1 от Анекс №2 от 2013г. погасяването на кредита ще се извърши на 360 (триста и шестдесет) месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план.

Съгласно чл. 5 от Анекс № 2 от 201 Зг. към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ, Продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ № 273-61/2008 в случай на просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска, дължима съгласно чл. 4.1 от Анекс № 2 от 2013г., както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни или разноски по договора, върху непогасените в срок суми кредитополучателите дължат обезщетение за забава в размер на по-малкото измежду 10% (десет процента) и законната лихва за забава, отделно от договорената лихва.

По силата на чл. 9 от Общите условия към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ, Продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ № 273-61/2008 от 26.05.2008г. кредитополучателите се задължават да заплащат всички нотариални, държавни и банкови такси и комисионни, съгласно действащата Тарифа на банката, свързани със сключването и изпълнението на договора, учредяването, подновяването и заличаването на обезпеченията, както и разноските по принудително изпълнение върху тях, застраховките и таксите по оценката на обезпеченията по договора.

 

В о.с.з.съдът е изразил становище за неоснователност на доводите на ответниците за недопустимост на производството по делото, поради нищожност на Заповед №1085/09.05.2018г. Предвид това с решението си не следва да взема отношение по тези въпроси повторно.

 

 

Тъй като по заповедното и исковото производство е представен договорът за кредит и анекси към него – с неоспорени подписи на длъжниците по заповедта, съдът приема за установен факта, че твърдяната облигационна връзка съществува. Във връзка с възраженията на ответниците по тези въпроси в пункт първи от отговор на исковата молба се отбелязва, че чл.2, ал.5 от Закона за кредитните институции ясно посочва, че банки със седалища в трети страни осъществяват банкова дейност в България чрез клон с разрешение на БНБ. Също така - чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗКИ отново регламентират, че чуждестранни банки могат да извършват дейност само чрез клон и то само с един клон на територията на страната, независимо от броя на поделенията, които се откриват.

С договор за прехвърляне на търговско предприятие, сключен на 29.02.2016г. е прехвърлено на цялото търговско предприятие на АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ в полза на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД  - обстоятелство надлежно вписано в Търговския регистър. Предвид на това следва да се приеме, че е настъпило правоприемство, поради което ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е активно легитимирана като кредитор на длъжниците по договора за кредит. Не се споделят доводите в пледоария по същество, че описаното в исковата молба правоприемство, е неприложимо за клона на чуждестранно лице, тъй като клонът не разполага със самостоятелно предприятие. Като част от търговското предприятие клонът представлява съвкупност от права, задължения и фактически отношения, обединени от децентрализираната дейност на търговеца, осъществявана в определено населено място. Тази правна съвкупност, призната от законодателя чрез предвиждането на самостоятелна индивидуализация, може да бъде прехвърляна по реда на чл. 15 ТЗ. След като може да се прехвърля по-голямото - търговското предприятие, следва да се допусне възможността за прехвърляне и на по-малкото - обособена част от търговското предприятие, каквато представлява клонът (чл. 15 ТЗ) - така например Стоян Ставру – в статията „Каква е съдбата на клона след прехвърлянето на индивидуализираното чрез него имущество“; Решение № 213/30.12.2010г. по т.д.№29/2010г. на ВКС. Приобретателят – търговец не придобива самия клон като структурно – организационно звено, а придобива съвкупността от права, задължения и фактически отношения, които са били включени в него. Предвид това предявените възражения на ответниците - че ищецът няма качеството на правоприемник на кредитора, респ. и на кредитор в заповедното производство и в настоящото исково производство, са неоснователни.

 

Ищецът- кредитор обосновава вземането си с настъпила предсрочна изискуемност на основание чл.29, т.2 във връзка с чл.28, т.1 от Общите условия към договора за кредит от 26.05.2008г. Според тези клаузи, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, при просрочие в пълното или частично плащане на която и да е погасителна вноска по кредита – главница и/или лихви, такси и комисионни в сроковета за плащане, определени в сключения договор. По делото ССЕ установява годно  обстоятелството, че преди датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, ответниците са осъществявали просрочие, както по отношение на датите на плащане, така също и в размера на съвкупната вноска. Погасяването на кредитната сделка е преустановено окончателно на 07.04.2017г., като преди това датите за плащане не са спазени / устни пояснения на експерта/, което осъществява и условието на чл.29, т.2 във връзка с чл.28, т.1 от Общите условия към договора за кредит от 26.05.2008г. Плащането на сума от 308 евро на 04.2017г. не може да се възприеме като правопрекратяващ факт спрямо настъпилите обективни предпоставки за предсрочна изискуемост. Според заключението, към 02.05.2018 г. когато е подадено Заявлението за издаване заповед за изпълнение са дължими: 44 146, 65 евро главница; размерът на неизплатеното задължение за нот. такси по кредитната сделка е 914, 01 лева и съответства на този, заявен с петитума на исковата молба.

Поради собственото си бездействие ответниците не са се снабдили  с екземпляр от погасителния план, въпреки изрично поетото от в чл.1.1 от Анекс №1 от 2011г. и чл.4.3 от Анекс №2 от 2013г. и въведеното правило, че неявяването на кредитополучателя в Банката, за получаване на актуализирания план не го освобождава за заплащане на дължимите на Банката суми по план съгласно Анекса. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците за липса на уговорка за падеж или размер на месечното погашение с оглед на поетите с конкретния договор условия.

Заявителят се е позовал на предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита, поради което и съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, неговото волеизявление, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е достигнало до длъжника – кредитополучател.

От документите към заявлението се установява, че волеизявлението за предсрочна изискуемост е оформено в нотариална покана - поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 15.02.2017г. на основание чл. 29, т. 2 във връзка с чл. 28, т. 1 от Общите условия към Договор за кредит № 273-61/2008, продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт от 26.05.2008г. с нотариална покана с peг.849, том 1, №41, изпратена до С.П.Х., връчена на 11.04.2018г., чрез Нотариус Никола Николов, е район на действие Районен съд Силистра, с peг. №704 на Нотариалната камара, и нотариална покана с peг.846, том 1, №40, изпратена до Д.С.Х., връчена на 11.04.2018г., чрез Нотариус Никола Николов, с район на действие Районен съд Силистра, с peг. №704 на Нотариалната камара, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД обявява цялото задължение по банковата сделка за незабавно изискуемо и дължимо.

Нотариалните покани, адресирани до ответниците, са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, при която съобщението се смята за връчено, след изтичане на срока за получаването му, като са спазени законово установените процедури. Нотариусът, с оглед възложената му от закона удостоверителна функция, може да прилага и удостоверява последиците по чл.47 ГПК, в т.ч. да прилага фикцията по чл. 47, ал. 5 от ГПК. Изводът, който се налага е, че ответниците са уведомени надлежно за предсрочната изискуемост на кредита.

 По така изложените съображения съдът намира за установено съществуването на оспореното вземане на ищеца спрямо солидарно отговорните длъжници – ответници по настоящото производство,  за които по проведеното заповедно производство по ч.гр.д. № 555/2018г. на СРС са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

 

При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 1705,20 лв., представляваща разноски по настоящото исково производство; 2950,73.лв. – разноски по заповедно производство.

 

Водим от горното, ОС

 

Р     Е     Ш     И      :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжниците С.П.Х., и Д.С.Х., че същите имат задължение към ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК *********, произтичащо от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ, Продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ № 273-61/2008 от 26.05.2008г. и сключените към него Анекс № 1 и Анекс № 2, присъдено със Заповед за изпълнение № 1085 от 09.05.2018г. по частно гражданско дело 555/2018, по описа на Районен съд - Силистра, за ЧАСТ от размера на цялото вземане, а именно:

Главница в размер на 30 677,51 евро, ведно със законна лихва върху главницата считано от 02.04.2018г. до окончателно изплащане на вземането, Нотариални такси в размер на 914,01 лева за периода 20.02.2018г. - 01.05.2018г..

ОСЪЖДА С.П.Х., и Д.С.Х., да заплатят на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК ********* сумата от 1705,20 лв., представляваща разноски по настоящото исково производство; 2950,73.лв. – разноски по заповедно производство.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните пред Варненски апелативен съд.

 

СЪДИЯ: