Р Е Ш Е
Н И Е
№ _________/ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, ІХ-ти касационен състав
На трети септември две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Даниела Станева
Членове:
Кремена Данаилова
М.Иванова-Даскалова
Секретар: Нина
Атанасова
Прокурор:
Александър Атанасов
като разгледа докладваното от
административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №1332 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Н.Г.М. *** срещу Решение №314/21.02.2020г. по НАХД №5368/2019г.
по описа на Районен съд-Варна, с което е изменено НП №03-011633/31.07.2019г. на
директора на Дирекция „ИТ“, като е намален от 5000лв. на 1500лв. размера на наложеното
му административно наказание „глоба“ на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414
ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ.
В касационната
жалба се твърди, че Решението е неправилно и незаконосъобразно. То не
кореспондирало със събраните доказателства и с обективно установената
фактическа обстановка. ВРС не обсъдил събраните доказателства в съвкупност,
нито оплакванията в жалбата и достигнал до грешни правни изводи. В решението
липсвали мотиви защо е възприета тезата на наказващия орган и са отхвърлени като
неоснователни твърденията и доводите на жалбоподателя. Не ставало ясно защо ВРС
преценил, че именно жалбоподателят е имал качеството на работодател, при
доказания факт, че е работел на обекта наравно с другите двама. Тъй като не бил
работодател на тези лица, нямало как да им провежда начален инструктаж по
безопасност на труда и да документира такъв, нито да сключва трудов договор с
тях. Заради тенденциозно отношение и невръчване на документи и книжа от
Дирекция „ИТ“ бил възпрепятстван да обжалва постановлението за обявяване на съществуващо
трудово правоотношение, а за издадените наказателни постановления узнал след
като били изпратени на НАП за изпълнение. Правилно ВРС отчел това и намерил
жалбата му срещу НП за допустима и я разгледал, но неправилно преценил, че е
упражнил правото си на защита като го оспорил с жалбата. Оспорва изводите в
Решението, с които НП е изменено и намален размера на наложеното му наказание. Претендира
отмяна на Решението на ВРС и отмяна на НП като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. В съдебно заседание
явилият се процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Неправилно
първоинстанционния съд приел, че чрез допускане до разглеждане на
жалбата срещу НП, М. е упражнил в пълнота процесуалните си права. Тъй като от
Д“ИТ“-Варна не са му предоставили възможност за запознаване нито с НП, нито с останалите
актове, той не могъл да се запознае с Постановлението за обявяване на трудово
правоотношение и да го обжалва. Неправилно ВРС формирал основния си извод, че
работодател е този, който е поръчвал бетона. Претендира отмяна на решението на
ВРС.
Ответната страна Дирекция „ИТ“-Варна се
представлява от юрисконсулт, който оспорва касационната жалба. Моли решението
на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Правилно била
ангажирана отговорността на М. и били разкрити всички минимално необходими
елементи на възникнало и съществуващо трудово правоотношение, което не било
оформено в изискуемата от закона писмена форма, за което била ангажирана
отговорността на М.. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за основателност на доводите в
касационната жалба. Счита Решението на ВРС за постановено в нарушение на
материалния закон, поради което предлага да бъде отменено и постановено ново.
Настоящият състав
след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от надлежна
страна и в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Съгласно чл.63 ал.1
от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени
в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди съществено нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложение на закона.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Решението на ВРС е
валидно и допустимо. При проверката му не се установяват допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивният съд е призовал страните с
възможност за искания по доказателствата и становище по представените. В проведените
две открити съдебни заседания в присъствието на представители на страните и
след становището им са приети представените с административно-наказателната
преписка доказателства, допълнително представените с жалбата и са разпитани като
свидетели актосъставителя и възложителя на строителните работи в имота Вл. М.. След
изявленията на пълномощниците на страните, че няма да сочат други доказателства
и нямат други доказателствени искания, при спазване на процесуалните правила
ВРС намерил делото за изяснено от фактическа страна със събраните писмени и
гласни доказателства, дал ход на съдебните прения и обявил делото за решаване.
Въззивния съд формирал установяванията си за релевантните факти и обстоятелства
и изводите си в решението въз основа на събраните по делото доказателства,
които преценил по отделно, но и в съвкупност, като посочил кои от тях кредитира
и кои не и защо. Поради това не е допуснато от съда съществено нарушение на
процесуалните правила при разглеждане на делото и при постановяване на съдебният
акт. В него са изложени фактическите установявания свързани с нарушението и с
проведеното производство пред АНО мотивирано и в съответствие с приложимите
правни разпоредби са направени изводи за правилността и законосъобразността на
НП. Съгласно
чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е
довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите
страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното
заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен
състав. В конкретното производство ВРС не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права
на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за
съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е
постановено от незаконен състав, поради което неоснователно в касационната
жалба се твърди наличие на това касационно основание за отмяна.
Правилно ВРС отчел
разпределението на доказателствената тежест между страните съобразно чл.416
ал.1 от КТ, който предвижда нарушенията на трудовото законодателство да се
установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, които редовно
съставени актове имат доказателствена сила до доказване на противното. Правилно
ВРС намерил за доказано и неопровергано с ангажираните от въззивника
доказателства, че предприетата на 27.06.2019г. проверка от служители на
дирекция „Инспекция по труда“- Варна е извършена по повод сигнал за настъпил
инцидент по време на строителни дейности, при който починал А.С., който работел
по изливане на бетон във връзка с изпълнение на пътека, паркомясто и ограда в
имот разположен в СО“Боровец-север“, кв. Галата, гр.Варна. Въззивният съд
установил, че строителните дейности в имота срещу заплащане са възложени от
собственика му свид. Вл. М. на Н. Г. М., с когото се познавали от години.
Установено е, че М. довел на обекта две други лица – А.С. и С.С., с които
работили по изграждането на пътека, паркомясто и ограда в имота; че М. предавал
на М. парите за всички плащания за извършваната работа и за материалите, а той
от своя страна се разплащал с другите двама работника. ВРС установил, че М. е
поръчал бетона, при изливането на който от бетоновоза настъпил инцидента със С.;
както и че С.С. е бил ангажиран да работи на конкретния обект като „общ
работник“, с работно място от 8 до 17 часа със седмично възнаграждение от
200лв., без да е сключван договор в писмена форма с него. Няма спор по делото и
правилно е установено като доказано, че в деня на проверката, когато е настъпил
инцидента - 27.06.2019г. С.С. е бил допуснат на обекта и е работил заедно със А.С.
и Н. М., както е било предходните дни. Правилно при тези установявания ВРС намерил
за доказано описаното в АУАН и НП нарушение, състоящо се в допускане на
27.06.2019г. на С.С. до обекта да престира труд при договорени основни елементи
на трудовото правоотношение - работно време, място, почивки и т.н. от
работодателя М., който е лицето, поело ангажимента да изгради пътека,
паркомясто и ограда в имота, който е ангажирал останалите работници – А.С. и С.С.,
който е получавал от възложителя парите за изпълненото и заплащал
възнагражденията на останалите работници. Той е организирал доставянето на
строителни материали и поръчал бетона. Ролята му на човек, който наел
работниците, определил работното място и време, организирал работата и
материалите и извършвал заплащането на възнаграждението им, не се променя от
обстоятелството, че той също лично е работил на обекта, включително на
27.06.2019г. при изливане на бетона. Предвид тези факти и обстоятелства именно той
е установен от служителите на инспекцията като работодател на С. и С., който на
27.06.2019г. ги и е допуснал до работа, в нарушение на изискването за сключване
преди това на трудов договор. Във връзка с това му качество още на 27.06.2019г.
проверяващият инспектор издал двете постановления за обявяване считано от
същата дата съществуването на трудово правоотношение на основание чл.405а, ал.1
от КТ между него и всеки от останалите двама работника. Видно от отразеното в постановлението
касаещо работника С., то е връчено на М. още на 27.06.2019г., който го подписал
със забележката, че не е съгласен с констатираното, тъй като е работник и
колега с А.С.. Съгласно правната уредба в чл.405а, ал.7 от КТ, това
постановление подлежи на предварително изпълнение по силата на закона. Няма
спор между страните, че Постановлението за обяваване на съществуващо трудово
правоотношение между М. като работодател и С.С. като работник не е обжалвано от
М. и е влязло в сила и не е отменено от съда като неправилно и
незаконосъобразно. С оглед изложеното изцяло неоснователни са оплакванията на
касатора за неправилност на фактическите установявания и изводи на ВРС.
В съответствие с
приложимите правни разпоредби ВРС намерил оспореното пред него НП №03-011633/31.07.2019г.
за издадено при спазване на процесуалните правила и срокове в ЗАНН, от
компетентен орган, въз основа на редовно съставен АУАН, с необходимото
съдържание, поради което оставил без уважение искането за отмяната му изцяло. Във
връзка с искането за отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК,
касационният състав взе предвид чл.348 ал.2 от НПК, съгласно който неправилно
приложение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или
не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Като
контролно-отменителна инстанция, касационният състав извърши проверка за
правилността на прилагането на материалния закон съгласно чл.220 от АПК въз
основа на фактическите установявания от първоинстанционния съд в решението.
Правилно ВРС приложил закона към фактическите установявания и формирал извода,
че М. носи отговорност за нарушението на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и
чл.61, ал.1 от КТ описано в АУАН и в НП, за което законосъобразно е предприето
санкционирането му на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414 ал.3 от КТ. От
обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да има качеството на
работодател спрямо конкретното лице и да го е допуснал до работа без да има
сключен с него трудов договор в писмена форма. Съгласно §1, т.1 от КТ
"работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение …, което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа. Няма спор, че М. е
лицето, което е ангажирало другите двама – С. и С. за изпълнение на определени
строителни дейности в имота на възложителя Вл. М.. След като от писмените и
гласни доказателства ВРС установил, че С. е допуснат и е полагал труд по изливане
на бетон във връзка с изпълнение на пътека, паркомясто и ограда в имота и М. е
именно лицето, в чиято полза той е престирал труд в обекта, правилно той
определен като отговорния за конкретното нарушение работодател. Поради това неправилно
пълномощника на касатора твърди, че е налице идентичност във функциите,
правомощията и отговорностите, които М. е имал по отношение на другите двама
работника, с тези на техническите ръководители на строителните обекти.
ВРС е приложил правилно разпоредбите на КТ и
на ЗАНН и при преценката на размера на наложената глоба. Основателно с ВРС
изменил НП като намалил на минимума от 1500лв. размера на наложеното
административно наказание, в който е съответно на нарушението и достатъчно за
постигане на целите на генералната и индивидуална превенция.
В заключение не са
налице твърдяните касационни основания за отмяна на Решението на ВРС и то
следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на представителя
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено. На основание чл.143, ал.4 от АПК вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят следва да заплати на ответната страна сумата от 80лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от което и на
основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №314/21.02.2020г., постановено
по НАХД №5368/2019г. на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА Н.Г.М.
*** с ЕГН ********** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна сумата
от 80/осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: