№ 49193
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20251110134858 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е направил искане за привличане на „Е.“
ЕООД като трето лице помагач по делото на страната на ответника. Правния си интерес от
привличането ответникът обосновава с обстоятелството, че по силата на договор за цесия от
04.12.2015 г., сключен между ответното дружество като цедент и „Е.“ ЕООД като цесионер,
последното е придобило вземанията по процесния изпълнителен лист от 02.10.2013 г.
Следователно налице е правен интерес от конституиране на цесионера като трето лице
помагач по делото на страната на ответника.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ответника трето лице
помагач – „Е.“ ЕООД.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКАТ заверени преписи от изп. дело № 1259/2013 г. на ... и изп. дело №
141/2025 г. на ....
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.02.2026 г. от 10:30 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и препис от
писмения отговор с приложенията, а на третото лице помагач – препис от исковата молба и
писмения отговор с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
С. Р. А. е предявила срещу „Обединена българска банка“ АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата
не дължи на ответника следните суми: 11792,21 лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва за периода 10.03.2011 г. - 04.08.2013 г., 640,71 лв., представляваща
наказателна лихва за периода 10.11.2011 г. - 12.09.2013 г. и 851,92 лв., представляваща
1
разноски по делото, а именно 300,96 лв. – държавна такса и 550,96 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.10.2013 г. на основание
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38275/2013 г. на СРС, 27
състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1259/2013 г. на ..., като
погасени по давност.
Ищцата твърди, че в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД бил издаден
изпълнителен лист от 02.10.2013 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 38275/2013 г. на СРС, 27 състав, въз основа на който ищцата е
осъдена да заплати следните суми: 11792,21 лв., представляваща главница, ведно със
законната лихва за периода 10.03.2011 г. - 04.08.2013 г., 640,71 лв., представляваща
наказателна лихва за периода 10.11.2011 г. - 12.09.2013 г. и 851,92 лв., представляваща
разноски по делото. Посочва, че „Райфайзенбанк България“ ЕАД билоо преименувано на
„Кей Би Си Банк България“ АД, което, от своя страна, се вляво в „Обединена българска
банка“ АД. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело
при .... Излага, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело е извършено
от взискателя на 10.09.2019 г., след което поради изтичането на период, по-дълъг от пет
години, вземанията по изпълнителния лист следва да се считат за изтекли по давност.
Твърди, че с постановление от 10.09.2019 г. изпълнителното дело е прекратено поради
настъпила перемпция.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Не оспорва, че на
24.09.2007 г. между кредитополучателя .. и съдлъжника С. Р. А., от една страна, и кредитора
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, от друга, е сключен договор за банков кредит. Поради
неизпълнение на задълженията по него от страна на кредитополучателя, респ. съдлъжника
кредиторът инициирал образуването срещу тях на заповедно производство по ч. гр. д. №
38275/2013 г. на СРС, 27 състав, завършило с издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, въз основа на които било образувано изп. дело № 1259/2013 г. на ....
Твърди, че на 04.12.2015 г. между цедента „Райфайзенбанк България“ ЕАД и цесионера „Е.“
ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който на цесионера бил прехвърлен
портфейл от вземания, в т.ч. и обективираните в процесния изпълнителен лист вземания.
Поддържа, че с оглед настъпилото по силата на цесията частно правоприемство преди
подаването на настоящата искова молба в съда предявеният отрицателен установителен иск
се явява допустим единствено спрямо цесионера „Е.“ ЕООД. Акцентира, че доколкото е
налице правоприемство по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, за
ищцата повече не съществува правен интерес да предяви иск по чл. 439 ГПК срещу цедента.
Счита, че надлежен ответник в настоящото производство е единствено цесионерът, но не и
цедентът по сключения договор за цесия. Посочва, че ищцата е надлежно уведомена за
извършената цесия преди подаване на исковата молба в съда, а освен това е налице и
действащо между ищцата и „Е.“ ЕООД извънсъдебно споразумение за погасяване на
задължения. Твърди, че цесионерът е конституиран като взискател по изп. дело № 1259/2013
г., а след прекратяването му по молба на цесионера е образувано ново изп. дело № 141/2025
г. на .... С тези съображения моли за прекратяване на производството като недопустимо.
Алтернативно оспорва иска и като неоснователен. Счита, че с оглед постановките на ТР №
3/28.03.2022 г. по т. д. № 3/2020 г. на ВКС следва да се вземат предвид единствено
извършените след 26.06.2015 г. изпълнителни действия, тъй като преди тази дата давност не
е текла, а изпълнителното дело е образувано през 2013 г. Поддържа, че настъпилата по изп.
дело № 1259/2013 г. перемпция е без правно значение за прекъсване на давността. Твърди, че
в периода 18.10.2013 г. - 04.10.2021 г. по изп. дело № 1259/2013 г. са последователно
предприемани изпълнителни действия, прекъсващи многократно давността на вземанията.
Впоследствие давността е прекъсната отново на 10.02.2025 г. с входирането от страна на
цесионера „Е.“ ЕООД на молба за образуването на ново изп. дело № 141/2025 г. на ...,
2
съединена с искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Посочва, че в
хода на новообразуваното изпълнително дело давността е прекъсвана последователно в
периода 18.02.2025 г. - 24.02.2025 г., поради което същата не следва да се счита за изтекла до
момента на подаване на исковата молба. Твърди, че налице бездействие на кредитора по
отношение събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК и с оглед релевираните от ищцата
твърдения за настъпване на правопогасяващ факт – погасителна давност, в тежест на ищцата
е да установи, че срещу нея е предприето от ответника принудително изпълнение на
процесните задължения, а ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или
прекъсване на течението на погасителната давност за вземанията, предмет на делото, както
и възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3