Р Е Ш Е Н И Е
№ 82/7.2.2020г. 07.02.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На седми февруари две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Георги Георгиев
при секретаря В. Г.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 2688 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „АСВ“ЕАД, с които се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника М.И.М., че
дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №***/2019 г. на ЯРС,
а именно – 2604, 74 лв. – главница,
1110, 86 лв. – възнаградителна лихва, 549,49 лв. – обезщетение за забава, както
и законната лихва, както и евентуален иск
за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 2604, 74
лв., представляваща непогасена падежирала главница , 1110, 86 лв. –
договорна лихва и 637, 24 лв. –обезщетение за забава, в едно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се посочва, че на 28.06.2016
год. между праводателя на ищеца и ответника е бил сключен договор за
потребителски кредит , при спазване разпоредбите на ЗПК. Редът и условията ,при
които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя били уредени в самия
договор,като същия бил размера на 3000,00 лв. Също така страните постигнали
съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията,която застраховка следвало
да бъде платена директно на застрахователен агент,като застрахователната премия
била в размер на 604,80 лв.,която била разделена на вноски и включена в размера
на договорната лихва. С подписването на договора за кредит,кредитополучателя се
съгласил да заплати на кредитора такса ангажимент в размер на 105,00 лв.,която
следвало да бъде удържана от общия размер на кредита. С предоставяне на
посочената сума кредитора изпълнил задължението си да предостави заема,като
кредитополучателя се задължавал да го изплати на кредитора на погасителни
вноски. Общата стойност на кредита бил в размер на 5609,52 лв.,като
договорената лихва от страните била в размер на 2609,52 лв. Кредитополучателя
се задължил да върне кредита на 36
бр.равни месечни вноски,всяка от които по 155,82 лв. в срок до 20.07.2019
г.,като първата погасителна вноска се дължала на 22.08.2016 г.,съгласно
погасителен план посочен в самия договор,като бил посочен и падежа на всяка
отделна погасителна вноска. Поради допусната от страна на кредитополучателя
забава на плащанията в срока на две месечни погасителни вноски,настъпила
предсрочна изискуемост,считано от 20.04.2017 г.,на която дата бил падежът на
деветата погасителна вноска.Кредитополучателя бил уведомен за обявената
предсрочна изискуемост с уведомително писмо,изпратено с известие за доставяне.
На 13.12.2017 год. бил сключен индивидуален договор за
прехвърляне на вземанията между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“АЕД и ищеца, в
едно с Приложени 1 към същия, към Рамков договор за прехвърляне на вземанията
от 27.07.2017 год. по силата на който ищецът придобил вземането по процесния
кредит срещу ответника. Уведомлението за цесия било връчено на майката на
ответника на 22.12.2017 год.Било изпратено второ писмо с уведомление за
извършената цесия,ведно с уведомление за предсрочната изискуемост,като същото
се върнало в цялост, като неполучено. Сумата която била погасена била в размер
на 1593,92 лв.,с която са погасени част от договорната лихва и главница. Също
така кредитополучателя била начислена и лихва за забава в общ размер на 549,49
лв.
В условията на евентуалност ищецът предявява против
ответника осъдителни искове за посочени суми. Иска се уважаване на исковете,
както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор назначения на ответницата особен
представел оспорва исковете по основание и размер.Сочи се,че ответника не бил
уведомен за извършената цесия,както и за обявената предсрочна изискуемост,преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК. По евентуално заявените осъдителни
искове също не можело да се приеме,че ответницата била уведомена за настъпилата
предсрочна изискуемост. Сочи, че
договорът е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Същият противоречал на
разпоредбите на чл.10,ал.1,чл. 11,ал.1,т.7-12 и т.20,ал.2 ЗПК, които били
императивни. Ето защо същият следвало да бъде обявен за недействителен,като
ответницата дължала връщане на чистата сума по кредита,след приспадане на
внесената такава.Също така клаузите на процесния договор за заплащане на лихви
и разходи били сключени в условията на неравноправност и били нищожни на
основание чл.146 ЗЗП.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и
моли за уважаването им.
Ответникът
се представлява от особен представител, чрез който оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2019 год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца посочените в заповедта суми.
Т.к. последният е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния
срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представено копие от
договор за потребителски паричен заем,отпускане на револвиращ потребителски
кредит,издаване и ползване на кредитна карта ***от
28.06.2016 г., по силата на който кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс “ЕАД
е отпуснал на ответника сумата от 3000, 00 лв. за потребителски цели, като с
договора страните са уговорили заемът да се погаси на 36 месечни вноски от по 155,
82 лв., при договорен лихвен процент от 35.23 %,Годишен процент на разходите от
45.34 %, както и уговорен общ размер на всички плащания – 5609, 52 лв. –
главница, застраховка,такса ангажимент и договорна лихва. Приложени са и ОУ към
договора, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити,сертификат № ***от
28.06.2016 г., ОУ за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите
на „Кредит Класик“, ОУ за застрахователна програма“Защита на плащанията по
кредитни карти“,които са приети от заемателя и не са оспорени.
Представено е още копие от Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 27.07.2017 год., сключен
между „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер,
по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли и продава
всеки месец за срока по настощия договор определено портфолио от
вземания,произтичащи от договори за потребителски кредит,сключени от продавача
с длъжниците,които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях,а
купувачът купува и придобива от продавача вземания,определени всеки месец в
Приложение №1,срещу заплащане на покупната цена
възмездно на купувача просрочени
и ликвидни вземания по договори за потребителски парични и стокови кредити,
които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор
за цесия.Представено е и писмено потвърждение за извършената цесия от
13.12.2017 г.,както и Приложение № 1 от 13.12.2017 г.,към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания сключен между „ БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД и „АСВ“ЕАД,като под № *** фигурира
вземането срещу ответника по процесния договор за кредит от 28.06.2016 г.
Съгласно договора за цесия от
27.07.2017 г. „АСВ“ ЕАД в качеството си на цесионер се е задължило от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомление за извършената цесия до
длъжниците,съгласно изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите от
25.01.2018 г.
Представено е и уведомително писмо
изх.№ ***/ *** от 18.12.2017 год. за извършено прехвърляне на
вземанията по процесния договор за кредит.На гърба на същото кредиторът е
изразил волята си относно настъпване предсрочна изискуемост на кредита. Видно
от приложените писмени доказателства пратката е изпратена на посочения в договора
за кредит адрес на заемополучателя и получена
от ИД.Г.,с отбелязване на родствена връзка-майка на 22.12.2017 год.
Представено е и второ уведомително
писмо изх.№ ***/ *** от
08.07.2019 год. за извършено прехвърляне на вземанията по процесния
договор за кредит.На гърба на същото кредиторът е изразил волята си относно
настъпване предсрочна изискуемост на кредита. Видно от приложените писмени
доказателства пратката е изпратена на посочения в договора за кредит адрес на
заемополучателя,като същата е върната в изцялост с отбелязване,като
непотърсена.
По делото е назначено и изслушано
заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че сумата , предмет на договора
не било установена на коя дата е преведена по сметка на кредитополучателя. В
периода 21.09.2016 г.-22.05.2017 г. по договора са постъпили суми в размер на
общо 1 593,92 лв. с които са погасени част от главницата,възнаградителната
лихва за периода 28.06.2016 г.-09.06.2017 г. и застрахователна премия. Размерът
на неплатените главница и възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017
г./падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до 20.07.2019 г./падеж на
последната погасителна вноска/ бил в размер на общо 3595,60 лв. Размерът на
неплатените главница и възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017 г./падеж
на първата неплатена погасителна вноска/ до 20.02.2019 г./датата на последната
падежирала вноска към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение/ бил в размер на общо 2919,42 лв. Размерът на неплатените
главница и възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019 г./дата на първата
падежирала вноска след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ до 20.07.2019 г./датата на последната погасителна вноска/ бил в
размер на общо 695,10 лв. В случай,че на 27.07.2017 г. била настъпила предсрочната
изискуемост,обезщетението за забава ,начислено върху непогасената главница и
договорна лихва -3 595,60 лв.,за периода 21.07.2017 г.-05.03.2019 г. била
в размер на 592,32 лв.,като в случай,че на 21.07.2017 г. била настъпила
предсрочната изискуемост,обезщетението за забава ,начислено върху непогасената
главница и договорна лихва- 3 595,60 лв.,за периода от 21.07.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда-26.07.2019 г. била в размер на
735,16 лв.
На въпрос на особения представител
на ответника вещото лице отговори,че съобразно изчисленията направени и
оформени в таблица 1 на страница 3 от експертизата,падежът на първата
непогасена изцяло вноска за главница била на 20.96.2017 г.,а падежът на
непогасената договорна лихва,която била частично погасена била също та
20.06.2017 г.,което съответствало на вноска номер 11 от погасителния план.
Съдът кредитира експертизата с
доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и
неоспорена от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД, евентуално съединен с
иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника
извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по
делото, че праводателят на ищеца и ответника
са били във валидни облигационни отношение по повод сключен договор за стоков кредит. Ответникът не е
оспорил получаването на сумата по уговорения в договора начин, което се
установява и от приетата и неоспорена ССЕ,още повече,че по самия кредит същата
извършила на плащания по същия.
Освен изложеното съдът намира, че
между стария кредитор на ответницата и ищеца е сключен валиден договор за цесия,
който е надлежно съобщен на длъжника. За да има действие договорът за цесия по
отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното
прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като
това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за
прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се
създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на
задължението му. Допустимо
е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква
по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. В процесния казус ищецът, в качеството си на пълномощник
на цедента е уведомил на 18.12.2017 год./преди подаване на заявлението в съда/
длъжника за извършената цесия, включително, че кредиторът е обявил кредита за
предсрочно изискуем.
Освен изложеното, според Решение
№123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на на ВКС, законът не поставя
изрично изискване за начина, формата и момента на съобщаването на цесията,
затова съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното производство по
предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да
бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе
предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Характер на такова съобщаване в хода на висящ
процес няма самата искова молба, а връченото със самата искова молба
уведомление за извършена цесия, изходящо от цедента и адресирано до длъжника.
Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено
уведомително писмо , изходящо от цесионера, в качеството му на
пълномощник на цедента и адресирано до ответника, с което е уведомен за
извършената цесия, като препис от това уведомление , ведно с препис от исковата
молба са връчени и на особения представител на ответницата в хода на процеса. Не е възможно уведомяването
съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД от цедента да бъде заместено от съобщението за
издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, тъй като заповедта за изпълнение и съобщението са
издадени от съда, а не от цедента, нито от негов пълномощник, но получаването
на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на
приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от
цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. /в т. см. Решение № 114
от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., постановено по реда на
чл.290 ГПК./ При това положение съдът намира, че
изискванията на закона за съобщаване на цесията са спазени. Без значение за
горното обстоятелство е правното основание на предявеният иск, т.е. дали същият
е осъдителен или иск по чл. 422 ГПК.В горния смисъл е и практиката на ЯОС,
обективирана в решение от 10.101.2017 год. по в.гр.д. №270 /
2017 г. и др.
По горните съображения, съдът
намира,че ответникът е надлежно уведомен и за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита.Не без значение е и обстоятелството, че крайния падеж на
договора за потребителски заем вече е настъпил,като по същия всички вноски са с
настъпил падеж.
Следващото възражение на ответника
касае неравноправност на клаузите по договора съгласно чл.10,ал.1,чл. 11,ал.1,т.7-12 и
т.20,ал.2 ЗПК.
От представените по делото писмени
доказателства е безспорно установено,че на 28.06.2016 г. между ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е бил сключен договор за паричен заем и същите са били във валидни облигационни отношение.
Ответника не е оспорил получаването на сумата по уговорения в договора начин.
Договора е сключен в писмена форма,по ясен и разбираем начин,като всички
елементи от договора,включително и общите условия в самия договор ,са
представени с еднакъв по вид,формат и размер шрифт.В договора ясно е посочен
общия максимален размер на заема 5609,52 лв.,броя на месечните погасителни вноски,стойността на
месечната погасителна вноска,ден на изплащането, посочен е фиксиран лихвен
процент – 35,23 %,посочен е годишния процент на разходите по кредита - 45.34%.
Поради това, не са налице хипотезите по чл.10 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК,
визирани в чл.22 от ЗПК и сключеният между страните договор е действителен
такъв, породил облигационните си последици.В допълнение следва да се
отбележи,че ответника е заявил,че сключват договора на основание стандартен
европейски формуляр,като е налице подписан от ответника стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит,с оглед на което
договора е действителен,като са спазени основанията по чл.22 ЗПК,вр.с чл.8 ЗПК,като в тази връзка възраженията на особения представител на ответника са
неоснователни.
По
делото е спорна клаузата относно размера на възнаградителната
лихва.В практиката си ВКС трайно приема, че няма
пречка страните по договор да
уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера
на законната лихва
(Определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., ІV г. о.
на ВКС, Решение № 1270 от 09.01.2009 г.
по гр. д. № 5093/2007 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС и Решение № 906 от 30.12.2004
г. по гр. д. № 1106/2003 г., ІІ г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 218 от ГПК отм.). Съгласно
чл. 9 ЗЗД, страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи
на повелителните норми на закона
и добрите нрави. В момента не е регламентиран в нашето законодателство максимален
размер на договорната лихва, посочен в чл. 10 ал.2 от ЗЗД, приложим според ВКС
за възнаградителната лихва, каквато е процесната (Решение № 111 от
27.10.2009 г. по т. д. № 296/2009 г., т. к., І т. о. на ВКС, в което е направена и съпоставка между възнаградителните и мораторните
законни лихви по чл. 86 от ЗЗД). Т.е. няма повелителна норма, която да
ограничава размера на лихвите по договорите. В цитираните по-горе съдебни
актове е прието, че максималният размер на
договорната лихва (била възнаградителна или за забава)
е ограничен винаги от
втората хипотеза на чл.9, касаеща добрите нрави. Така, според ВКС, за противоречащи на добрите нрави
се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на
материални средства на един субект
за облагодетелствуване на друг и пр.
Прието е, че противно на добрите
нрави е да се уговаря възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин
заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави
е да се уговаря
лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В
случая договорената възнаградителна лихва не
надвишава трикратния размер на
законната
лихва (чийто размер съгласно заключението на вещото лице е 592,32 лв.),като
възражението на особения представител на ответника в тази му част се явява
неоснователно.
Следващото възражение на ответника касае
неравноправност на клаузите на общите условия,като същите не обвързвали
страните с оглед на това,че не били приети писмено и не отговаряли на
законовите изисквания на чл.11,ал.2 ЗПК. От представените от ищеца ОУ по
договора се установява,че на всяка страница се съдържа подпис на клиент и
подпис на кредитор,като подписа на ответницата не е оспорен и с полагането на
същия кредитополучателя е декларирал,че е запознат със съдържанието им и е
съгласен с тях.В тази връзка следва да се приеме,че същите отговарят на
чл.11,ал.2 ЗПК,като възраженията на особения представител на ответника в тази
им част се явяват неоснователни.
Приетият посредством полагане на подпис от кредитополучателя погасителен
план е ясен и изрично посочва компонентите на всяка дължима месечна погасителна
вноска, падежът и размерът й, оставащият размер на дълга. Договорен е и
фиксиран лихвен процент на годишна основа, включително фиксиран процент на
годишните разходи, при което не е било необходимо посочване на методика за
изчисляването им. Поради това, не са налице хипотезите визирани в чл.22 от ЗПК и
сключеният между страните договор е действителен такъв, породил облигационните
си последици, като възраженията на особения
представител на ответника в тази им част се явяват неоснователни.
В представения по делото договор на
страница 3/лист 9/ се установява,че договора влиза в сила при неговото
подписване и към датата на получаване на размера за заема по банковата сметка
на и предоставена от Кредитополучателя. В тази връзка последния доброволно е
представил посоченото в договора банкова сметка ***,като е декларирал,че е
лично негова и има достъп до средствата по нея,както и че праводателя на ищеца
не носи отговорност след превеждане на сумата в случай на грешка при
изписването й. Също така е установено,че по договора съгласно погасителния план
кредитополучателя е платил по отпуснатия му заем за периода от 21.09.2016 г. до
22.05.2017 г. общо сумата от 1593,92 лв. с която са погасени част от главницата
и възнаградителната лихва,след което е преустановил плащанията. С оглед на това
настоящия съдебен състав приема,че е налице признание от страна на ответника,че
е получил сумата по заема и за него възниква задължение за връщане на остатъка
от сумата по процесния договор на претендираната сума. В противен случай и с
оглед,че няма доказателства за реално
предаване на уговореното сума на кредитополучателя,същия не би
изпълнявал задължението си за връщане на същата. В обобщение, съдът намира претенциите за
частично основателни.
Размерът
им е безспорно установен от приетата и
неоспорена ССЕ. С оглед на всичко изложено до тук, съдът намира искът е
основателен и доказан до размера на сумите посочени в ССЕ , а именно – 2503, 66
лв. – главница, 1110, 86 лв. – договорна
лихва и 549, 49 лв. – обезщетение за забава., като иска за
главница над горницата за сумата от 2503,66 лв.до предявения размер за сумата
от 2604,74 лв. следва да бъде отхвърлена.
С оглед отхвърлянето на главницата
за разликата от сумата 2503,66 лв. до предявения размер на сумата от 2604,74
лв. или за сумата от 101,08 лв. съдът
дължи произнасяне на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск. В
тази връзка вещото лице е установило,че размерът за главница възлиза на 2503,66
лв. за периода от 20.06.2017 г./падежа на първата неплатена погасителна вноска/
до 20.07.2019 г./падежа на последната погасителна вноска/,като ищеца с исковата
молба е претендирал по-висока сума в размер на 2604,74 лв. с оглед на което
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск се явява напълно
неоснователен. С оглед уважаването изцяло на установителните искове за възнаградителна
лихва и лихва за забава съдът не дължи произнасяне по евентуално предявените
такива.
Съгласно
ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в намален размер от 132,09 лв., предвид частичното отхвърляне на
претенцията.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция в размер на 876, 18 лв. – заплатена държавна
такса, депозит за вещо лице и особен представител, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на минимума по чл. 25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И.М., ЕГН **********, че дължи на
«Агенция за събиране на вземанията»ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, следните суми, за
които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2019 г. по описа
на ЯРС, а именно: сумата от 2503, 66 лв. -главница,1110, 86 лв. –
възнаградителна лихва за периода 20.03.2017 – 20.07.2019 год., 549, 66 лв. – обезщетение за забава за
периода 21.07.2017 г. – 05.03.2019 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 05.03.2019
г. до окончателното изплащане, като претенцията
за главница за горницата над сумата 2503, 66 лв. до пълния предявен размер от
2604, 74 лв. и за периода от 21.04.2017 г. до 21.07.2017 г. за обезщетение за
забава, като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София,срещу М.И.М., ЕГН ********** в условията на евентуалност
осъдителен иск за сумата от 101,08
лв.главница,в едно със законната лихва от 26.07.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН ********** да заплати
на «Агенция за събиране на вземанията»ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, сумата от 132,09 лв. – разноски в заповедното производство,
както и сумата от 876, 18 лв. – разноски за
настоящата иснтанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: