МОТИВИ към решение
№191 от 04.12.2020г. по ВАНД № 1173/2020г. на БОС
Въззивното производство е образувано по повод постъпила жалба
от адв.Хр.Куцаров - защитник на обвиняемия А.С.С. срещу решение № 260000 от 14.09.2020г.,
постановено по АНД № 57/2020г. по описа на Районен съд-М.Търново, с което първоинстанционният
съд е признал С. за виновен за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1
от НК и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба в размер на 1000лв. В жалбата се моли да се отмени
решението на първоинстанционния съд и да се оправдае обвиняемия С. по
повдигнатото му обвинение.
Във въззивното съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас счита решението на РС-М.Търново за неправилно и незаконосъобразно.
Моли то да бъде отменено и обв.С. да бъде наказан с административно наказание
за нарушение на ЗДвП.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемия А.С.С.
и неговия защитник, редовно уведомени, не се явяват. Постъпило е допълнение към
въззивната жалба, в което се излагат доводи за обективна и субективна
несъставомерност на деянието на С. по чл.345, ал.2 НК. Излага се искане за
оправдаване на обвиняемия, алтернативно се иска установяване на нови фактически
положения и връщане на делото на прокурора.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на решението
в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК,
независимо от основанията, посочени от страните, счете жалбата за процесуално
допустима - подаден в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от
легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
По предвидения в НПК ред и
форма по делото са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение
доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка
и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за
установени фактически положения, идентични с изложените от първоинстанционния
съд в мотивите на обжалваното решение, а именно:
Обвиняемият А.С.С. е роден на ***г.
в с.Р., ЕГН **********, адрес ***, *** образование, ***, ***, ***.
На 12.03.2020г. обв.С. е закупил
л.а. Ауди А - 6 с per. № СА 13 94 НВ, но не предприел действия да го
пререгистрира в двумесечен срок от придобиването му, който изтекъл на
12.05.2020г.
На 03.08.2020г. около 15.10 часа
обвиняемия С. бил спрян за проверка от полицейски инспектор М. Б. и Д. Б., двамата полицейски служители в
РУ М.Търново, докато управлявал моторно превозно средство - л.а. Ауди А
- 6 с per. № СА 13 94 НВ по главен път I - 9 на разклона за с. Стоилово, община М. Търново, в посока
към М. Търново. Служителите
установили, че регистрацията на лекия автомобил била прекратена на 25.06.2020г.
на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Те приели, че към момента на управлението
му лекият автомобил не бил регистриран по надлежния ред съгласно Наредба № 1-45
от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни
превозни средства и ремаркета, теглени от тях. При тези обстоятелства, на обвиняемия
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бланков № Д,
бланков № 058308 от 03.08.2020 г. (л.9 от досъдебното производство) за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано
по установения ред, а въз основа на събраните при проверката данни започнало
досъдебно производство.
Описаната фактическа обстановка се установява от обясненията
на обв.С., показанията на свидетелят М. Б.,
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, копие от АУАН,
справки за регистрацията на автомобила/стр.11 и 12 от ДП/, за нарушител/стр.13 от
ДП/ и за съдимост/стр.15 от ДП/.
При така установените факти въззивният съд счита, че с поведението си обв. С.
не е извършил престъплението по чл.345, ал.2 НК, а е допуснал нарушение на
чл.140, ал.3 от ЗДвП и следва да бъде наказан за него на основание чл.175, ал.3
от ЗДвП. Мотивите за това са следните:
Престъплението по чл. 345, ал. 2 НК е формално, на просто извършване и като
такова според теорията и константната съдебна практика може да бъде извършено
само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Извършителят трябва да
съзнава, че управлява МПС, което не е регистрирано или е без регистрационни
табели. В случая се установи, че л.а.
Ауди А - 6 с per. № СА 13 94 НВ е бил регистриран, но регистрацията му е била
служебно прекратена на 25.06.2020г. с отбелязване в автоматизираната система и
водачът С. не е знаел за това обстоятелство. Следователно у него не е налице
субективният елемент на състава по чл.345, ал.2 НК, защото към момента на
управлението на МПС-то той не е знаел, че регистрацията на автомобила е била
прекратена, поради което и поведението му е несъставомерно от субективна страна
по този текст на НК.
От друга страна, съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно чл.175, ал.3 от ЗДвП водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, се наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
Видно е, че нарушението по чл. 175,
ал. 3 ЗДнП е идентично от обективна страна с обективните елементи на състава на
престъплението по чл. 345, ал. 2 НК. За разлика от престъплението обаче, нормата
на чл. 175, ал.3 ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете
нарушението за съставомерно т. е. то може да бъде извършено както при умисъл,
така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вината.
Настоящият състав счита, че в
конкретния случай са налице всички обективни и субективни елементи на
нарушението по чл.175, ал.3 ЗДвП. На 03.08.2020г. С. е управлявал лек
автомобил, който към онзи момент не е бил регистриран съгласно Наредба № 1-45
от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, тъй като на основание чл.143, ал.15
от ЗДвП съществуващата му регистрация е била служебно прекратена на
25.06.2020г. Обвиняемият сам признава, че е бил уведомен, че трябва да
пререгистрира закупеният от него лек автомобил, но не го е сторил. Законовата
последица от неизпълнението на задължението на С. да регистрира закупеният от
него автомобил в предвидения от законодателя двумесечен срок от покупката, е служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП,
което реално се е случило. Самият факт на прекратяване на регистрацията на
притежаваният от него автомобил не е бил известен на обв.С., но в качеството си
на собственик и водач на МПС, той е бил длъжен да познава ЗДвП и Наредба № 1-45
от 24.03.2000г. и да предвиди последиците от неизпълнение на задължението си да
регистрира своя автомобил в двумесечен срок от неговото придобиване.
С оглед гореизложеното, на основание чл.336, ал.1, т.4 от НПК решение №
260000/14.09.2020 год., постановено по НАХД № 57/2020 г. по описа на PC
–М.Търново, в частта, с която обв. С. е бил признат за виновен по повдигнатото
му обвинение по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, следва да се отмени и на основание чл.305, ал.6 вр. с
чл.301,ал.4 от НПК обв.С. да бъде оправдаван по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. Вместо това, на обв.С.
за извършеното административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДВП на основание
чл.175, ал.3 от ЗДвП следва да му се наложат административни наказания в
минималните размери, предвидени в ЗДвП, а именно глоба в размер на 200 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
/шест/ месеца.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваното решение,
извън посочените по-горе в
обстоятелствената част основания за частична отмяна, въззивният съд не
констатира други допуснати от първата инстанция съществени нарушения на
материалният закон или на процесуалните правила, което изисква то да бъде
потвърдено в останалата част по отношение на веществените доказателства.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.