№ 267
гр. Пловдив, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
четИ.десети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20245300900287 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 и чл.493 и чл.493а
от КЗ.
Ищците Р. М. М. ЕГН **********, **, действащ чрез своя законен
представител ** С. А. М. ЕГН **********, Т. М. М. ЕГН **********, **,
действащ чрез своя законен представител ** С. А. М. ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес ***, А.-К. А. З. ЕГН **********, **, действащ
лично и със съгласието на своя законен представител ** А. С. З. ЕГН
**********, А. А. З. ЕГН **********, **, действа чрез своя законен
представител ** А. С. З. ЕГН **********, и Х. А. З. ЕГН **********,
последните трима с постоянен адрес г***, искат осъждане на ответника ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, район Студентски, община
Столична, да плати обезщетение за имуществени вреди, представляващи
пропуснати ползи от загуба на издръжка, в размер на 82 500лв. за Р. М. М., в
размер на 45 757 лв. за Т. М. М., в размер на 18 233.40лв. за А.-К. А. З., в
размер на 43 657.65лв. за А. А. З., в размер на 7 225лв. за Х. А. З., ведно със
законна лихва върху сумите от 14.05.2024г. до изплащането им.
Твърдят, че М. Р.в М. е ** на Р. и Т., а А.Б. З. е ** на А., А.-К. и Х..
На 13.05.2016г., около 01.40 часа, А. З. управлява лек автомобил „БМВ
1
118i“ с рег. № ****, по дясна лента на платното за движение на път I – 8, от
републиканската пътна мрежа, гр. Пловдив – гр. Пазарджик, в посока от изток
на запад, с разрешена скорост за движение. М. М. пътува на задна дясна
седалка. В същото време лицето В.Д.Х. управлява ППС с рег. № ****, марка
„Влекач Скания 124 420“, теглещ полуремарке „Шмитц СО 1“ с рег. № ****
като при км 210+897 нарушава правилата за движение по пътищата и
предприема движение на заден ход в кръстовище, образувано от път I – 8 от
гр. Пловдив - гр. Пазарджик и път за село Цалапица, като на заден ход навлиза
в кръстовището на платното за движение на пътя гр. Пловдив – гр. Пазарджик
в посока от север на юг, от пътя за с. Цалапица, със скорост около 10 км/ч. В
резултат отнема предимството на лекия автомобил БМВ, между двете ППС
настъпва удар и се реализира ПТП, вследствие на което М. М. и А. З.
получават тежки телесни увреди, несъвместими с живота им, и почиват.
По случая е образувано ДП 114/2019г. по описа на РУП гр.
Стамболийски, изготвен е обвинителен акт, внесен в съда и е образувано
съдебно производство по нохд № 456/2022г. на ОС Пловдив, приключило с
влязла в сила присъда, с която В.Х. е признат за виновен за настъпилото ПТП
и причинена смърт на М. М. и А. З. и му е наложено наказание.
Ищците са деца на починалите при ПТП лица, от което търпят
имуществени вреди, изразяващи се в лишаването им от дължимата им се до **
месечна издръжка. Считат, че са от кръга лица по ППВС № 4/1961г. и по
силата на чл.143 ал.2 от СК имат безусловно право на издръжка от ** си.
Починалите лица са били млади, с парични доходи, и са издържали
семействата си като са поддържали добър стандарт на живот.
Претендираното обезщетение е изчислено в размер на ¼ от месечния
размер на минималната работна заплата от 14.05.2019г. до навършване на **
от всеки ищец.
Към 13.05.2019г. Т. М. е на 4 месеца и обезщетението се изчислява до
навършване на ** на 28.12.2026г. А.-К. З. е бил на ** и обезщетението се
изчислява до 06.03.2027г. А. З. е била на ** и обезщетението се изчислява до
01.04.2036г. Х. З. е била на ** и обезщетението се изчислява до 31.01.2023г.
За Р. М. се твърди, че е диагностициран с разстройство от аутистичния
спектър – ***, поради което се нуждае от стабилна семейна среда, за която
фигурата на **та е от изключително значение с цел избягване или
2
ограничаване на социалната му изолация. Той има специални нужди за ** –
логопед, психолог, рехабилитатор, поради което изчислената месечна
издръжка до ** е в размер на 500лв.
Ангажират доказателства, претендират разноски, представят справка по
чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава исковете по основание и размер.
Възразява, че вземанията им са погасени по давност, защото са заведени
след изтичане на 5 години от настъпване на събитието. Позовава се на чл.378
ал.2 от КЗ за погасяване на вземането по давност от 5 години, която тече от
датата на настъпване на застрахователното събитие.
Възразява, че починалите лица не са осигурявали реално издръжка на
децата си. Като застраховател отговаря само за онези пропуснати ползи, които
са пряк и непосредствен резултат от увреждането, а не за хипотетични
възможности за доходи, като не обезщетява бъдещи нужди. Липсват
установени конкретни размери на реално получени от ищците издръжки, от
които са лишени и които следва да се платят като обезщетение. Липсват данни
за размера на реално получавания месечен доход и каква част от него е
предоставян като издръжка на всеки ищец.
Възразява, че липсва законова презумпция за настъпване на подлежаща
на репариране имуществена вреда от смъртта на дадено лице.
Няма данни дали наследодателите са били трудово ангажирани към
момента на смъртта и какви са били реално получаваните от тях доходи като
размер; каква длъжност са заемали, за какъв период. Не признава размер от ¼
от МРЗ като размер на издръжка за всеки един ищеца.
Възразява, че претенциите са прекомерни по размер, не отговарят на
писмените данни по делото. Няма данни каква е била осигуряваната от **та на
всяко дете издръжка за цялото семейство, за цялото домакинство, за другите
деца, какви са действително изразходваните средства от родителя за всеки
ищец, при отчитане на приноса и на ** при осигуряване на издръжка чрез
суми и пари.
Не признава вина на водача В.Х. за настъпване на ПТП и за причинената
смърт на наследодателите на ищците.
3
Възразява, че принос за настъпване на ПТП има и водачът на л.а. БМВ
А. З., защото е управлявал МПС с превишена скорост, която е била
технически несъобразена за тъмната част на денонощието и за
приближаващото кръстовище. Имало е знак, ограничаващ скоростта до 60
км/ч, а З. е управлявал МПС със скорост от 89 км/ч. Ако бе управлявал лекия
автомобил с разрешената скорост, която да е съобразена с пътните условия, то
З. би имал възможност да забележи движещия се на заден ход товарен
автомобил и да предотврати настъпване на ПТП като заобиколи или спре
управляваното МПС.
Ангажира доказателства.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като
взе предвид въведените от страните доводи и възражения, приема за
установено следното:
От представените удостоверения за раждане, удостоверения за
наследници и препис – извлечения от два акта за смърт, се доказва, че С. А. А.,
след това М., и М. Р.в М. са родители на ищците Р. М. и Т. М., както и че тези
двама ищци са наследници по закон на М. Р.в М., починал на 13.05.2019г. А. С.
З. и А.Б. З. са родители на А. А. З., А.-К. А. З. и Х. А. З., както и че тези трима
ищци са наследници по закон на А.Б. З., починал на 13.05.2019г.
Съгласно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 13 от
03.06.2019г. и план – схема към него, на 13.05.2019г., около 01.55 часа,
настъпва ПТП на път I – 8 км 210+897 регулирано кръстовище с общински път
PDV 1252 за село Цалапица с двама участници: 1. ППС с рег. № ****, марка
„Влекач Скания 124 420“, теглещ ремарке „Шмитц СО 1“ с рег. № ****,
собственост на „Малис – С“ ЕООД ЕИК ********* **, рама №
XLER4X20004417692 № *********, управляван от В.Д.Х. ЕГН **********,
със застраховка при „Лев Инс“ по полица № BG/22/11900004417692, и 2. ППС
с рег. № ****, марка „БМВ“, модел 118 И, собственост на РА. Р. М., с водач
А.Б. З. ЕГН ********** от ***. При ПТП са пострадали лицата А.Б. З.
/починал/ и М. Р.в М. /починал.
Вписаните в протокола обстоятелства по настъпване на ПТП са, че ППС
с рег. № ****, марка „Влекач Скания 124 420“, теглещ ремарке „Шмитц СО 1“
4
с рег. № ****, се движи по посока гр. Пловдив, извършва маневра ляв завой
посока село Цалапица, спира на кръстовището, след което извършва маневра
на заден ход, не се убеждава, че пътят е свободен, и отнема предимството на
движещия се по пътя с предимство по посока гр. Пазарджик ППС с рег. №
****, марка „БМВ“, модел 118 И, който се удря в полуремаркето и реализира
ПТП с пострадали лица.
С влязла в сила на 01.11.2024г. Присъда № 260019 от 22.11.2022г. по
нохд № 456/2021г. на Окръжен съд Пловдив /изменена с Присъда № 6 от
16.04.2024г. на Апелативен съд Пловдив по в.н.д. № 555/2023г. и Решение №
543 от 01.11.2024г. на ВКС по кнд № 811/2024г./ лицето В.Д.Х. ЕГН
**********, е признат за виновен в това, че на 13.05.2019г. на път „I – 8“
/Пловдив – Пазарджик/, на км 210+897, в района на регулирано кръстовище на
път „I – 8“ и общински път „PDV 1252“, област Пловдив, при управление на
МПС – влекач с марка „Скания“, модел „124-420“, с рег. № ****, е нарушил
правилата за движение по чл.38 ал.4 от ЗДвП – „При завиване в обратна
посока на кръстовище не се разрешава движение назад“, и по непредпазливост
е причинил смъртта на повече от едно лица, между които А.Б. З. и М. Р.в М..
По делото не са ангажирани никакви доказателства с каква скорост се е
движело МПС рег. № ****, марка „БМВ“, модел 118 И, управлявано от А.Б. З.
ЕГН **********. Мотивите към приложените присъди не се ползват в
гражданския процес със задължителна установителна сила така, както се
ползва диспозитива на присъдата по силата на чл.300 от ГПК, и за това не са
източник на доказани факти и обстоятелства. Въз основа на тях не може да се
приеме за доказано по делото, че З. е управлявал лекия автомобил със скорост
от 89 км/ч. Оттук въведените от ответника фактически твърдения, свързани с
възражението за съпричиняване на З. поради управление с превишена скорост,
останаха недоказани.
Не е спорно по делото и от Констативния протокол за ПТП се
установява, че към 13.05.2019г. управляваното от В.Х. ППС е със сключена и
действаща задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите при ответника по полица № BG/22/11900004417692. Ищците
са поискали от ответника с писмена молба вх. № 4687 от 14.05.2024г.
изплащане на обезщетение за имуществени вреди, но искането им не е
удовлетворено.
5
От постъпилите отговори от НОИ се констатира, че на нито един ищец
не се изплаща наследствена пенсия. НАП дава информация, че законните
представители на ищците С. М. и А. З. нямат регистрирани трудови договори
за периода от 13.05.2018г. до момента, поради което съдът приема по делото
да не се доказва получавания от тях месечен доход.
В показанията на свидетелката А. Р. Н. – ** на Р. и Т. М.и, които съдът
кредитира като последователни, без вътрешни противоречия, кореспондиращи
на представените писмени документи за Р. М., се изнася информация, че преди
настъпване на ПТП на 13.05.2019г. М. Р.в М. е работил в ** като ** във ** на
свидетелката Н.. Пак в ** е работило и лицето А. З.. На тази база съдът
приема, че ** на ищците, преди смъртта си, са били трудово ангажирани в
чужбина – **, но по делото липсват доказателства какъв е бил месечния,
респективно годишния облагаем доход, който са получавали и с който са
осигурявали издръжка на семейството си. Липсват доказателства били ли са
трудово ангажирани ** на ищците, какъв доход са имали месечно и на
годишна база.
От изслушаната ССчЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира
като компетентна, обективна и безпристрастна, се установява изчисленият от
вещото лице размер на издръжка за всеки един ищец от 13.05.2019г. до датата
на навършване на неговото ** на база ¼ от размера на минималната работна
заплата за периода.
За Р. М. този размер за периода 13.05.2019г. – 30.01.2033г. е 38 216.25лв.;
за Т. М. за периода 13.05.2019г. – 28.12.2036г. е 50 871лв.; за А.-К. А. З. за
периода 13.05.2019г. – 06.03.2027г. е сумата от 18 561лв.; за А. А. З.а за
периода 13.05.2019г. – 01.04.2036г. е 48 447.75лв.; за Х. А. З. за периода
13.05.2019г. – 18.01.2023г. е 7 057.50лв.
Посоченият в заключението размер на ¼ от месечната минималната
работна заплата за страната за периода от 2019г. до момента е 140лв. за 2019г.,
152.50лв. за 2020г., 162.50лв. за 2021г., 177.50лв. за 2022г., 195лв. за 2023г.,
233.25лв. за 2024г. и 269.25лв. за 2025г.
За периода от датата на заключението до навършване на ** на лицата,
вещото лице е изчислявало на база ¼ от МРЗ за 2025г. или 269.25лв. на месец.
Изчисленият по данни на НСИ среден потребителски паричен разход за
6
едно пълнолетно лице за 2019г. е в размер на 422.17лв. на месец или 5066лв.
на година без данъци, социални осигуровки и трансфери към други
домакинства и разходи, а с включване на тези разходи е 517.83лв. на месец или
6 214лв. на година.
Същият разход, но за едно домакинство, включващо три и повече **, за
2019г. е 1254.50лв. на месец или 15 054лв. на година без данъци, социални
осигуровки и трансфери към други домакинства и разходи, а с включване на
тези разходи е 1523.92лв. на месец или 18 287лв. на година. Това означава, че
при семейството на М.и, което е **, ¼ от 1523.92лв. е 380.98лв., необходими за
осигуряване на издръжката на едно дете, а при семейството на З.и, което е **,
1/5 от 1523.92лв. е 304.78лв. необходими за осигуряване на издръжката на
едно дете. И двете суми са по – големи по размер от ¼ от месечния размер на
МРЗ за страната за всеки един период до момента, което сочи, че
претендираната от ищците сума на база ¼ от МРЗ за страната е по – малка
като стойност от необходимия месечен разход за издръжка на член на
семейство през 2019г.
От писмените данни за Консултативен преглед на Р. М. от 22.02.2021г. на
И.И., ** показанията на св. А. Р. Н. – ** на Р., личното събеседване и преглед
на ищеца Р. М. и дадено на тази база заключението на СПХЕ на в.л. д-р К.,
което е обосновано, професионално, ясно и логично, неоспорено, поради
което съдът го кредитира, се доказва, че ищецът Р. М. е с поставена през
февруари 2021г. диагноза ** по МКБ. Това е станало две години след смъртта
на ** му. Диагнозата е потвърдена както от ** в **, където живее
понастоящем Р. М., така и по време на съдебно – психиатричното изследва от
вещото лице при личен преглед на лицето. Р. М. страда от **, ** и **, със
средна **. Наличието на ** проблеми при Р. М. са маркирани преди датата на
смъртта на **та през 2019г., но без медицинска документация за това.
Фамилната обремененост, специфични нарушения на развитието, поредицата
от направени изследвания от 2021г. и сега подкрепят поставената диагноза,
която има най – често генетичен характер и съществува преди 2019г. След
диагностициране на лицето през 2021г., то провежда системно лечение и
рехабилитация. В България лечението е провеждано в МЦ Юник от детски
невролог, психолог и ерготерапевт. До 13.05.2019г. тези терапии и
рехабилитации не са заплащани от Здравната каса, а от клиента. Допустими са
7
съобщените от св. Н. цени. След това лечението е продължено в ** като се
провежда и в момента. Там се покрива от здравната и социалната система. По
желание на ** и **та, се съобщава за извършване на допълнително, заплатено
от тях, лечение в **, без писмени данни за реалната стойност на направения
разход.
Съобщената от св. Н. цена за логопед преди пет години в размер на 60лв.
за сеанс и 100лв. за психиатър, при честота на посещенията един път
седмично, т.е. по 160лв. на седмица и 640лв. на месец, сочи разход от 8 320лв.
на година.
С оглед така дадените показания и заключение на вещите лица, съдът
приема за доказано, че за ищеца Р. М. се доказва твърдението за наличие на
диагностицирано през 2021г. заболяване - ** по МКБ, нуждаещо се от
непрекъсната терапия и рехабилитация, свързани с посещение на невролог,
психолог, психиатър, логопед. Разходите за това лечение, докато детето е
живеело в **, са били поемани от **та и **та и са в доказан размер от 160 лв.
на месец. След преместване в **, разходът е поет от здравната и социална
система на тази страна и е безплатен. Не се доказва какъв конкретен седмичен
и месечен размер се заплаща допълнително от св. Н. в **, нито за това се
представят доказателства, но с оглед заключението на в.л. К. и устните
обяснения в съдебно заседание, че е необходимо дългосрочно
рехабилитационно лечение – не само логопед и психиатър, но и други
програми, явяващи се в една по – висока възраст, съдът приема за доказано, че
месечната издръжка на Р. М. включва необходимост от заплащане на
допълнителни здравни услуги и то за продължителен период от време
независимо, паралелно и допълнително на осигурената в момента безплатна
услуга от здравната и социална система на **, а не инцидентно и
краткосрочно.
При тези данни исковете са доказани по основание и частично по
размер.
Осъщественият от В.Х. деликт, изразил се в причиняване по
непредпазливост на ПТП от 13.05.2019г., в резултат на което са починали ** на
ищците, е доказан с влязлата в сила присъда по нохд № 456/2021г. на
Окръжен съд Пловдив, задължителна за страните и съда на основание чл.300
от ГПК за това има ли извършено противоправно деяние, неговият
8
извършител и вина.
Настъпилата смърт на пострадалите от престъплението лица – ** на
ищците М. М. и А. З., е част от състава на престъплението, признато за
извършено от Х., като негов квалифициращ елемент, поради което е доказано
с присъдата и настъпването на заявените увреждания, както и тяхната пряка
причинно – следствена връзка с деликта.
Неоснователни с оглед гореизложеното се явяват възраженията на
ответника за липса на вина на водача В.Х. за настъпилото ПТП, както и за
причиняване на смъртта на наследодателите на ищците.
Ищците са наследници по закон от първи ред нисходящи на починалите
М. М. и А. З. – техни **, поради което са материално легитимирани да
претендират обезщетяване на понесените от смъртта на родителите им вреди.
Към датата на ПТП 13.05.2019г. М. М. е бил на **, А. З. е бил на **.
Ищецът Р. М. е бил на **, Т. М. е бил на **.
Х. З. е била на 1**; А.-К. З. е бил на **; А. З. е била на **.
Ответникът не е въвел като спорно обстоятелството, че приживе ищците
са живеели в едно домакинство със своите родители и че са издържани от тях
– така, както е по закон.
По делото не се доказа какъв е бил месечният доход на М. М. и А. З. –
единствените данни са, че лицата преди датата на ПТП са работили в **. Не е
доказано има ли ли са месечен доход ** С. М. и А. З., респективно какъв.
Установи се, че на ищците не е определена и изплащана наследствена
пенсия, чийто размер да компенсира липсата на издръжка от ** след тяхната
смърт.
По силата на чл.143 ал.1, ал.2 и ал.3 от СК, всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка
на своите ненавършили ** ** независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Родителите дължат издръжка и
когато детето е настанено извън семейството.
Съгласно чл.142 ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
9
Задължителната практика на ВКС, изразена в Решение № 100 от
28.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 645-2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил
Марков, Решение № 158 от 28.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 157-2011 г., I т. о.,
ТК, докладчик председателя Таня Р.вска, и Решение № 163 от 4.10.2016 г. на
ВКС по т. д. № 3456-2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията И. Петрова, казва,
че „Съгласно общата разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, приложима и при
определяне на обезщетения, претендирани на основание КЗ, на присъждане
подлежат всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. В
ППВС № 4/61 г. и 4/68 г. изрично е постановено, че при причиняване на смърт,
близките на пострадалия имат право на обезщетение за накърнените им
имуществени блага от лишаване от издръжка, когато действително са били
издържани от него или са имали право на издръжка и правото на обезщетение
възниква когато вредата не може да бъде компенсирана от пенсията, на която
имат право. Последователно застъпваното в практиката на ВКС /решение по т.
д. № 157/2011 г. на 1, т. о. и решение по т. д. № 645/2010 г. на 1, т. о./
становище е, че тази имуществена вреда е вид пропусната полза, която
подлежи на обезщетяване в границите на действително понасяните вреди,
съобразно получаваната издръжка, когато загубата не може да бъде покрита
от наследствената пенсия, при съобразяване на правилото на чл. 142, ал. 2 СК.
Базата за изчисление е доставяната издръжка и за определяне размера на
обезщетението за търпени от дете такъв вид имуществени вреди е необходимо
да бъде установен действителният обем на предоставяното приживе от
починалия родител, при изследване на осигуряваните от него за
домакинството средства от личен труд, спестявания и от всички други доходи.
Релевантно за спора е как е бил организиран бюджетът на семейството, каква
част от своите приходи починалият родител е влагал в него и какви суми
реално и действително са били разходвани за издръжката на детето. От
значение за определяне на приноса са и полаганите от родителя
непосредствени грижи за дома и детето, които освен емоционален източник,
имат и паричен еквивалент, който също следва да бъде съобразен при
очертаване на обема на това, от което правоимащият е лишен.“.
Предвид така даденото тълкуване на чл.51 ал.1 от ЗЗД, съдът приема, че
настъпилата в резултат на ПТП смърт на наследодателите на ищците в
момент, в който всички те са малолетни, само Х. З. – **, ги е лишило от
получаване на издръжка от техните **, която им се дължи по закон по силата
10
на чл.143 от СК. Ищците не получават наследствена пенсия поради смъртта
на ** си и за това няма източник на заместима на издръжката от ** им
престация.
Размерът на получаваната месечна издръжка и оттук размерът на
издръжката, от която са лишени, с оглед доказателствения материал по делото,
е в рамките на законовия минимум по чл.142 ал.2 от СК, а именно – ¼ от МРЗ
за всеки един ищец. В тази връзка доводите и възраженията на ответника са
неоснователни. Доказа се от ССчЕ, че необходимият за издръжка паричен
разход на член от семейство при **/** семейство на месец към 13.05.2019г.
надхвърля както размера на ¼ от месечната МРЗ за 2019г., така и този размер
за всеки последващ период до момента.
Размерът на издръжката, от която всеки един ищец е лишен от датата на
деликта 13.05.2019г. до навършване на ** се установи от ССчЕ като изчислен
по чл.142 ал.2 от СК, и на тази база се преценява доказаността на заявените с
исковата молба претенции както следва:
За Р. М. този размер за периода 13.05.2019г. – 30.01.2033г. е 38 216.25лв.
Поради установена по делото диагноза и необходимо продължително лечение
на лицето, свързано с необходимост от допълнително заплащане на здравни
услуги за рехабилитация и участие в програми, на основание чл.162 от ГПК
съдът възприема заявената месечна издръжка от 500лв. до навършване на **
за доказана и в своя размер. На това основание приема искът от 82 500лв. за
доказан изцяло и следва да бъде уважен.
За Т. М. за периода 13.05.2019г. – 28.12.2036г. изчислената от вещото
лице издръжка е 50 871лв., претендират се 45 757лв., поради което искът е
доказан в пълен размер и ще се уважи.
За А.-К. А. З. за периода 13.05.2019г. – 06.03.2027г. изчислената
издръжка е сумата от 18 561лв. Претендират се 18 233.50лв., поради което
искът е доказан изцяло и ще се уважи.
За А. А. З.а за периода 13.05.2019г. – 01.04.2036г. изчислената издръжка
е 48 447.75лв., претендират се 43 657.75лв., поради което искът е доказан и ще
се уважи в пълен размер.
За Х. А. З. за периода 13.05.2019г. – 18.01.2023г. е изчислена издръжка
от 7 057.50лв., претендират се 7 225лв., поради което искът е доказан до
11
7 057.50лв. и в тази част ще се уважи, а за разликата следва да се отхвърли.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на исковете
по давност. Давностният срок за претенциите, основани на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти, е 5
години по силата на чл.378 ал.2 от КЗ. Деликтът е настъпил на 13.05.2019г.
Исковата молба е постъпила в съда по куриер с датата на клеймото
13.05.2024г., която е релевантната дата по силата на чл. 62 ал.2 от ГПК и чл.72
ал.4 от ЗЗД, т.е. преди давностният срок да изтече.
Неоснователно, поради недоказаност, е възражението на ответника за
съпричиняване на деликта от А. З. поради управление на МПС с превишена
скорост от 89 км/ч, и за това няма основание за редуциране на определения
размер на обезщетение на неговите наследници. Механизмът на настъпване на
ПТП не е обхванат от чл.300 от ГПК.
При този изход на делото ответникът дължи на съда държавна такса
върху уважения размер на исковете от 7888.23лв. и направените по делото
разноски за експертизи от 1200лв.
На ищците е предоставена безплатна правна защита от адв. Е. П., на която
следва да се определи по иска на всяко едно лице и да се присъди
възнаграждение по критериите, възприети от съсловната организация на
адвокатите за изчисляване на възнаграждение за работата им, по силата на
чл.5 ат ГПК /НАВ/, както и с оглед реално извършените по делото действия,
както следва: 7 250лв. по иска на Р. М.; 4 310.56лв. по иска на Т. М.; 2
123.35лв. по иска на А.-К. З.; 4 142.62лв. по иска на А. З. и 1005.75лв. по иска
на Хатидеже З..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, район Студентски,
община Столична, да плати на Р. М. М. ЕГН **********, **, действащ чрез
своя законен представител ** С. А. М. ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв. Е. П., сумата от 82 500лв. /осемдесет и
две хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени
12
имуществени вреди, изразили се в лишаване от издръжка до навършване на
**, от смъртта на ** му М. Р.в М., настъпила в резултат на ПТП от 13.05.2019г.
на път „I – 8“ /Пловдив – Пазарджик/, на км 210+897, в района на регулирано
кръстовище на път „I – 8“ и общински път „PDV 1252“, област Пловдив,
причинено от В.Д.Х. при управление на МПС – влекач с марка „Скания“,
модел „124-420“, с рег. № ****, за който има сключена задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилисти с ответника по полица №
BG/22/11900004417692, ведно със законна лихва от 13.05.2024г. до изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, район Студентски,
община Столична, да плати на адвокат Е. Г. П. от САК с рег. № от ***, със
служебен адрес ***, възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на Р. М. М. в размер на 7 250 лв. /седем хиляди двеста и петдесет лева/.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, район Студентски,
община Столична, да плати на Т. М. М. ЕГН **********, **, действащ чрез
своя законен представител ** С. А. М. ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв. Е. П., сумата от 45 757 ЛВ.
/четеридесет и пет хиляди седемстотин петдесет и седем лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразили се в
лишаване от издръжка до навършване на **, от смъртта на ** му М. Р.в М.,
настъпила в резултат на ПТП от 13.05.2019г. на път „I – 8“ /Пловдив –
Пазарджик/, на км 210+897, в района на регулирано кръстовище на път „I – 8“
и общински път „PDV 1252“, област Пловдив, причинено от В.Д.Х. при
управление на МПС – влекач с марка „Скания“, модел „124-420“, с рег. №
****, за който има сключена задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилисти с ответника по полица № BG/22/11900004417692, ведно със
законна лихва от 13.05.2024г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, район Студентски,
община Столична, да плати на адвокат Е. Г. П. от САК с рег. № от ***, със
служебен адрес ***, възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на Т. М. М. в размер на 4 310.56лв. /четири хиляди триста и десет лева и
13
петдесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, район Студентски,
община Столична, да плати на А.-К. А. З. ЕГН **********, **, действащ
лично и със съгласието на своя законен представител ** А. С. З. ЕГН
**********, с постоянен адрес г***, съдебен адрес ***, чрез адв. Е. П., сумата
от 18 233.50лв. /осемнадесет хиляди двеста тридесет и три лева и петдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразили се в лишаване от издръжка до навършване на **, от смъртта на ** му
А.Б. З., настъпила в резултат на ПТП от 13.05.2019г. на път „I – 8“ /Пловдив –
Пазарджик/, на км 210+897, в района на регулирано кръстовище на път „I – 8“
и общински път „PDV 1252“, област Пловдив, причинено от В.Д.Х. при
управление на МПС – влекач с марка „Скания“, модел „124-420“, с рег. №
****, за който има сключена задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилисти с ответника по полица № BG/22/11900004417692, ведно със
законна лихва от 13.05.2024г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, район Студентски,
община Столична, да плати на адвокат Е. Г. П. от САК с рег. № от ***, със
служебен адрес ***, възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на А.-К. А. З. в размер на 2 123.35лв. /две хиляди сто двадесет и три лева и
тридесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, район Студентски,
община Столична, да плати на А. А. З. ЕГН **********, **, действащ лично и
със съгласието на своя законен представител ** А. С. З. ЕГН **********, с
постоянен адрес г***, съдебен адрес ***, чрез адв. Е. П., сумата от
43 657.65лв. /четиридесет и три хиляди шестстотин петдесет и седем лева и
шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразили се в лишаване от издръжка до навършване на
**, от смъртта на ** му А.Б. З., настъпила в резултат на ПТП от 13.05.2019г. на
път „I – 8“ /Пловдив – Пазарджик/, на км 210+897, в района на регулирано
кръстовище на път „I – 8“ и общински път „PDV 1252“, област Пловдив,
причинено от В.Д.Х. при управление на МПС – влекач с марка „Скания“,
14
модел „124-420“, с рег. № ****, за който има сключена задължителна
застраховка „ГО“ на автомобилисти с ответника по полица №
BG/22/11900004417692, ведно със законна лихва от 13.05.2024г. до изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, район Студентски,
община Столична, да плати на адвокат Е. Г. П. от САК с рег. № от ***, със
служебен адрес ***, възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на А. А. З. в размер на 4 142.62лв. /четири хиляди сто четиридесет и два лева и
шестдесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, район Студентски,
община Столична, да плати на Х. А. З. ЕГН **********, с постоянен адрес
г***, съдебен адрес ***, чрез адв. Е. П., сумата от 7 057.50лв. /седем хиляди
петдесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразили се в лишаване от издръжка до
навършване на **, от смъртта на ** му А.Б. З., настъпила в резултат на ПТП от
13.05.2019г. на път „I – 8“ /Пловдив – Пазарджик/, на км 210+897, в района на
регулирано кръстовище на път „I – 8“ и общински път „PDV 1252“, област
Пловдив, причинено от В.Д.Х. при управление на МПС – влекач с марка
„Скания“, модел „124-420“, с рег. № ****, за който има сключена
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилисти с ответника по полица №
BG/22/11900004417692, ведно със законна лихва от 13.05.2024г. до изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над уважения
размер от 7057.50лв. до предявения от 7 225лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, район Студентски,
община Столична, да плати на адвокат Е. Г. П. от САК с рег. № от ***, със
служебен адрес ***, възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на Х. А. З. в размер на 1005.75лв. /хиляди и пет лева и седемдесет и пет
стотинки/.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, район Студентски,
община Столична, да плати на Окръжен съд Пловдив държавна такса върху
15
уважения размер на исковете от 7888.23лв. /седем хиляди осемстотин
осемдесет и осем лева и двадесет и три стотинки/ и направените по делото
разноски за експертизи от 1200лв. /хиляда и двеста лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
16