Р E Ш Е Н И Е
№ 100
гр.Плевен, 10.03.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 944 описа на Административен съд -
Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 496/20.10.2021
год., постановено по анд № 20214430201357/2021 год.,
Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 35-0000742/23.06.2021
год. на Директора на РД“АА“ град Плевен, с което на Я.Ж.А. с ЕГН ********** ***,
на основание чл.177, ал. от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лева за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. с
чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11/3.07.2001 год. на МРРБ; на основание
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП затова, че на 11.06.2021 год. около 10,20 часа в
гр.Пордим, ул „Цар Освободител“ №47, като водач на
товарен автомобил *** с рег.№*** и полуремарке с
рег.№***, собственост на „С.“ ООД, извършва обществен превоз на товари с пътен
лист №163874 сер.А и товарителница №1109692 сер.А, като извършваният превоз е с ППС с маса, която
надвишава нормите, определени от Министъра на МРРБ. Извършено е измерване с
електронна мобилна везна ELIAUTO EX100 със заверка до 11,21 год. При разстояние между осите
132 см., максималното натоварване на тройна ос трябва да е 24т., при
измерването е 26640 кг. Претоварване 2640 кг. Не представя документи от АПИ за
претоварване. Водачът е без контролен талон.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Я.А. чрез пълномощника му адв. С.И. от БАК, който счита постановеното решение за неправилно
поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Сочи на първо място, че са налице нарушения на закона
при съставяне на АУАН и издаване на НП.
В АУАН и наказателното постановление липсва точно посочване на законно
нарушените разпоредби. В НП е посочено , че е нарушен чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от
"Нар. № 11/03.07.2001 г. на МРРБ", като вероятно АНО е имал предвид
"НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 год. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството.“ Според касатора обаче, волята на наказващия орган не може да
се извлича чрез тълкуване и предположения. Наказаното лице не може да
предполага кой нормативен акт е имал предвид наказващият орган. А и в този
случай се накърнява правото на касатора на защита.
Наказващият орган е длъжен да посочи пълно, изчерпателно и недвусмислено
нарушените законни разпоредби.
На второ място, в НП санкционната норма е
изписана: „чл.177, ал.З от ЗДвП“. Касаторът сочи, че нормата на чл. 177, ал.З визира два вида
нарушения, а именно : управление на пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството; и навлизане след пътен знак, забраняващ
навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос
над означените.“ Счита, че не става ясно от НП за коя точка става въпрос.
На следващо място твърди, че освен
констатираща и обвинителна функция, АУАН има и сезираща функция - по силата на
чл. 52 - чл. 55 от ЗАНН със съставянето на акта за наказващия орган възниква
задължение, след като разгледа преписката, да се произнесе по въпросите
осъществен ли е виновно състав на административно нарушение от лицето, посочено
в акта като нарушител; каква е точната правна квалификация на нарушението;
подлежи ли нарушителят на административна санкция и как следва същата да се
индивидуализира по вид и размер. В случая в представения АУАН № 290115
/11.06.2021г. актосъставителят е записал, че водачът
е нарушил разпоредбите на: „чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДв!
1. във връзка с чл.7. ал. 1. т.З. буква “б“ от На 11 на МР“ ? Според касатора актосъставителят вероятно
е искал да посочи, че се касае за чл.7,
ал.1, т.З, б.“б“ от "НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството", но
остава неясно за кой нормативен акт става въпрос изобщо. Актосъставителят
е посочил като нарушена законовата разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.2 от ЗДвП, отнасяща се до изискванията към извънгабаритните
превозни средства при движение по общинските пътища, без да препрати към
съответстваща му правна норма от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. /а не в
„На 11 на МР“/ за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства и по този начин да бъде идентифицирано
нарушението в системата на нормативни актове.
Счита, че необходимостта от препращането възниква от
съдържаща се в Наредбата подробна уредба на условията за движение на извънгабаритните превозни средства по пътищата за
обществено ползване, реда за издаване на разрешителни за движение и други,
което произтича от обстоятелството, че същите поради естеството си могат да
създадат риск за останалите участници в движението при неспазване на законовите изисквания.
На следващо място
счита, че съдът
неправилно е приел, че нарушението е доказано, като е установено извършено
измерване с годно техническо средство. Едно нарушение е доказано, ако при извършената
проверка е извършено измерване с годно техническо средство и е спазен реда за
измерване. Счита, че в конкретния случай е бил нарушен редът за извършване на
съответното измерване. Позовава се на чл. 35, ал.З от Наредба № 11 от
03.07.2001г. на МРРБ, според който при извършване на проверка с оглед издаване
на разрешение за движение на тежки или извън габаритни превозни средства, се
използват средства за измерване, отговарящи на изискванията на Закона за
измерванията. При извършване на измерването е използвана везна модел „ELIAUTO
ЕХ 100”, която е ”с неавтоматично действие“, и е необходима намеса на лицето,
което си служи с нея при определени предпоставки, като измерването е
осъществено ос по ос, а в последствие полученият резултат е сумиран. Сочи, че въпросната
електронна везна е именно такова средство по смисъла на чл. 35 от Наредба № 11/
03.07.2001г. на МРРБ. Съгласно определението, дадено в § 1, т. 2 от ДР на
Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на везни е
неавтоматично действие, приета с ПМС № 47
от 15.03.2016 г. - „везна е неавтоматично действие” е
везна, която при измерването изисква намесата на оператор. Предвид тези
дефиниции и с оглед изложеното от свидетелите и приложената „Инструкция за
експлоатация“, счита, че използваната везна е именно такава с „неавтоматично
действие” по смисъла на закона. Съгласно чл. 38, ал. 3 от „Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол“, везните с
неавтоматично действие, предназначени за измерване на натоварването на
ос/колело на превозни средства при извършване на контрол на движението по
пътищата и/или на митнически контрол, могат да бъдат използвани за определяне
на общата маса на превозните средства само когато при измерването всички
оси/колела са разположени едновременно върху съответните части на устройствата
за приемане на товара.“ Твърди, че в конкретния случай, видно от показанията на
свидетелите, а и от приложената разпечатка - измерването на общата маса на
ППС-то / в случая натоварването на тройната ос на полуремаркето/,
не е било извършено по този законовоопределен начин.
Въпросната процедура /ред/ за извършване на претеглянията на общата маса на
ППС-то с везни с неавтоматично действие счита за компрометирана. В този смисъл
се позовава на Решение № 994 от 25.05.2016 г. на АдмС
- Бургас по к. а. н. д. № 796/2016г. и прави извод, че нарушението на контролните органи при извършване на
измерването се изразява не в това, че са използвали средство, което не отговаря
на Закона за измерванията, а в това, че са извършили измерването по метод,
който е неприложим тогава, когато резултатът ще се използва в рамките на
дейността по осъществяване на контрол на движение по пътищата. Сочи, че не са
били представени доказателства, че използваното средство за измерване отговаря
на изискванията на Закона за измерванията /ЗИ/ и Директива 2009/23/ЕО на ЕП и
Съвета /Директивата/ относно везните с неавтоматично действие. Счита, че
използването на измервателно средство, неотговарящо на изискванията на законите
и нормите на ЕС, както и на незаконосъобразен метод за измерване, води до
невъзможност за ценене на резултатите от техническото средство, а от там и до
недоказаност на твърдяното нарушение, поради което и атакувано наказателно
постановление е следвало да се отмени.
На следващо място
счита че административнонаказателното производство е проведено от
некомпетентни органи и е изцяло опорочено от самото си образуване. Счита, че
липсва материална компетентност на актосъставителя и
наказващия орган, като е развил подробни съображения в пункт III на касационната жалба относно липсата на
компетентност у актосъставитля и АНО за съставяне на
АУАН и издаване на НП.
На
следващо място счита, че при определяне размера на наказанието изобщо не е преценено и материалното
положение на Анастасов, въпреки наличния по делото трудов договор. Според касатора
АНО въобще не е изследвал и преценил всички отегчаващи и смекчаващи вината
обстоятелства, като е наложил наказанието в размер над минималния, позовавайки
се само на: „степента на надвишаване нормите на Наредба № 11/2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В този
смисъл счита определеният размер на
санкцията за необоснован.
На последно място
сочи, че съдът неправилно е обсъждал нарушението
на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, въпреки, че същото не е обжалвано и е влязло в сила още на
4.07.2021г.
В заключение моли
съда да отмени оспореното решение и да отмени НП, алтернативно - да измени
размера на наложената санкция, претендира направените за производството
разноски.
В съдебно заседание касаторът
не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ Плевен не се представлява и не взема становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че предмет на обжалване е наказателно
постановление № 35-0000742 от 23.06.2021 г. на Директора на РД “Автомобилна Администрация” –
Плевен, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
Серия А-2020 № 290115 от 11.06.2021 г., от който се установява, че на
11.06.2021 г. около 10:20 часа в гр.Пордим, ул „Цар
Освободител“№47, като водач на товарен
автомобил „***“, с рег. № *** и полуремарке, с рег. №
***, собственот на „С.“ ООД извършва обществен превоз
на товари с пътен лист №163874 сер.А
и товарителница №1109692 сер.А, като извършва
следните нарушения: 1.Извършва превоз с ППС, което е с маса, която надвишава
нормите определени от Министъра на МРРБ. Извършено е измерване с електронна
мобилна везна ELIAUTO EX100 със заверка до 11.21г. При разстояние между осите
132 см., максималното натоварване на тройна ос трябва да е 24t, при измерването
е 26640 кг. Претоварване 2640 кг. Не представя документ от АПИ за претоварване;
2. Водачът е без контролен талон. -нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ; -нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съдът счел, че образуваното
административно-наказателно производство
е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено
в шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Актът също е бил издаден в предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН срок от
извършване на нарушението. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като
съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички
реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере какво е обвинението и
срещу какво да се защитава. Същото е описано в пълнота и с необходимата конкретика.
Съдът направил извод, че описаната в
АУАН и в НП фактическа обстановка се
подкрепя напълно от ангажираните в хода на съдебното производство гласни
доказателства: показанията на актосъставителя М.Х. и
свидетеля Л.Б., които съдът кредитирал като последователни, логични и
взаимообвързани. На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът направил
извод, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин. Приел, че в хода на
извършената проверка на ППС е установено, че натоварването на ос е по-голямо от
стойностите по чл. 7 от Наредбата, която норма е категорична, че сумата от
натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета,
когато разстоянието между осите е над 1.3м. не трябва да надвишава 24 тона, а в
конкретния случай е установено, че при разстояние между осите 132 см., сумата
от натоварването на ос на тройната ос трябва да е 24 тона/при измерването е
установено 26649 кг/. Съдът изложил още съображения, че управляваното от
жалбоподателя ППС представлява тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба
№11 2001 г. на МРРБ. и за да се движи, е необходимо да има разрешение за
специално ползване на пътищата. Съдът приел за безспорно доказани обективните елементи от състава на
нарушението: 1. процесното ППС има характеристики на
тежко по смисъла на чл. 3 от 3 Наредба № 11/2001г. 2.липсва съответно
разрешение за движението му по републиканските пътища; 3. проверката е
извършена на път от републиканската пътна мрежа. Масата на ППС е измерена с
техническо средство електронна мобилна везна ELIAUTO EX100 със заверка до
11.21г., одобрено по съответния ред. Нарушението не е маловажно. Надвишаването
на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение,
повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура и причинява щети
за милиарди левове на държавния бюджет.
Съдът посочил, че приема за неоснователни
възраженията, изложени в жалбата, относно допуснати неясноти в наказателното
постановление и в АУАН-а.
Относно нарушението на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП съдът приел, че тази норма
от ЗДвП предвижда, че водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него. В
настоящия случай след проверка на документите, контролните органи установили, че жалбоподателят не носи контролния талон към
СУМПС, поради което са налице условията за ангажиране на административно
наказателната отговорност на водача по чл. 183, ал. 1, т.1 от ЗДвП, тъй като с
поведението си е нарушил чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
На тези основания съдът потвърдил изцяло
НП, и за двете вменени нарушения.
На първо място
касационната инстанция констатира, че с оспореното решение е потвърдено изцяло Наказателно постановление № 35-0000742/23.06.2021 год. на
Директора на РД“АА“ град Плевен, включително в частта, в която на А., на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП. Още в първоначалната жалба до РС, обаче,
А. е заявил изрично, че не оспорва наказанието по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДП.
Впоследствие, при представените пред РС писмени бележки, приложени на л.45 и
сл. от въззивното дело, отново е заявил изрично
писмено, че не обжалва НП в частта за
нарушението по чл.100, ал.1, т.1. Произнасянето на въззивния
съд при тези обстоятелства с решение в частта, с която е потвърдено НП в частта
за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП, за което е наложено наказание глоба
в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДП, е недопустимо и
следва да бъде обезсилено и вместо това производството по делото да бъде
прекратено в тази част.
В останалата част оспореното решение е
неправилно като постановено при липса на мотиви относно съществените за
отговорността на касатора обстоятелства, които са заявени и поддържани
в хода на съдебното производство като правоизключващи отговорността на касатора.
Видно е, че с оспореното решение въззивният съд е потвърдил атакуваното Наказателно постановление , като е приел за
установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, като приел само общо
и бланкетно, че същата се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, без да обсъди същите и да изложи мотиви
защо тези доказателства налагат у съда направения извод. Посочил е общо и бланкето и че АУАН и НП са издадени в установените от ЗАНН
срокове, че съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити, както и че нарушението е
индивидуализирано в достатъчна степен да се разбере какво е вмененото
обвинение. Решаващият съд не е направил изобщо анализ и не е обсъдил нито едно
конкретно възражение на касатора, релевирани
в хода на делото, които са свързани с конкретни оплаквания относно посочените като
нарушени правни разпоредби, както и описанието на санкционната норма от гл.т.
на нейната непълнота; направил е конкретни оплаквания и твърдения за
некомпетентност на актосъставителя и АНО да съставят
актове, съответно да издават НП относно нарушенията, вменени на касатора; възразил е относно доказаността
на нарушението от гл. точка валидността и законосъобразността на
измерването и процедурата, която се следва, за да бъдат установени конкретните
факти относно масата на ППС, за да се отговори на въпроса било ли е то
претоварено или не; индивидуализацията на наказанието и др. Въззивният съд
изобщо не е направил анализ на тези възражения, а те са от съществено, дори от
основно значение от гл. точка на валидността на оспорените пред РС санкционни
актове и факта вмененото нарушение по чл.139 от ЗДП установено ли е по регламентирания
за това ред. Липсва какъвто и да е
анализ на тези релевирани оплаквания. Вместо това, РС-Плевен се е
задоволил само бланкетно да посочи, че от писмените
доказателства и от свидетелските показания се доказва съставомерно
извършено деяние. Съдът не е направил
анализ и не е изложил мотиви защо приема за недоказани оплакванията на касатора. По делото липсват каквито и да било конкретни, относими към оплакванията му правни изводи. В този смисъл съдебното
решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила-липса на анализ на наведените оплаквания и в този смисъл-липса на
мотиви. Изводите на съда не са конкретни, а бланкетни
.
При това
положение решението е постановено при касационните основания на чл. 348, ал. 3,
т. 2 от НПК, приложим на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, а именно съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в липса на мотиви. Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено и делото
следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд,
който следва да разпита отново свидетелите на нарушението и да анализира тези
показания и писмените доказателства, при преценка да събере и други относими
към възраженията на касатора доказателства, да вземе отношение по всички оплаквания, релевирани пред въззивния съд , обективирани в приложените на л.45 и сл. от въззивното дело писмени бележки, и да даде обоснован и
мотивиран отговор на въпроса за валидността, законосъобразността и правилността
на издаденото НП и съставомерността, доказаността и авторството на вменените на А. нарушения, като направи конкретен анализ на
всички повдигнати във въззивното и в настоящото
производство оплаквания и възражения, и даде обоснован отговор дали ги приема
за основателни или не и на какво основание.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 496/20.10.2021
год., постановено по анд № 20214430201357/2021 год. в
частта, с която Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление №
35-0000742/23.06.2021 год. на Директора на РД“АА“ град Плевен в частта , с
която на Я.Ж.А. с ЕГН ********** ***, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДП е
наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП, и
ПРЕКРАТЯВА производството по анд 20214430201357/2021
год. в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 496/20.10.2021
год., постановено по анд № 20214430201357/2021 год. в
частта, с която Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление №
35-0000742/23.06.2021 год. на Директора на РД“АА“ град Плевен в частта, с която
на Я.Ж.А. с ЕГН ********** ***, на основание чл.177, ал. от ЗДП е наложена
глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от наредба №11/3.07.2001 год.
на МРРБ.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг
състав на същия съд в тази част при спазване на задължителните указания на
касационната инстанция..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/