Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.11.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на шести ноември две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието
на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4882/2015г. по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК.
В сезиралата съда искова молба ищцата
Д.П.Д.- Р. посочва, че с ответника
С.И.Р. са сключили граждански брак на *., от който имат
едно непълнолетно дете- *т, роден на ***г. Излага, че до *. семейството е живяло
в жилище находящо се в гр. *, собственост на родителите
й. Взаимоотношенията между съпрузите
били добри, двамата се грижели за детето. През *. настъпила фактическата им раздяла,
като ответникът напуснал семейното жилище. Престанал да взема участие в отглеждането на детето, както и да полага усилия за благополучието
на семейството. Поддържал единствено връзка по телефона със сина
си и рядко го вземал за по няколко часа, макар никога да не е бил препятстван в контактите с детето. Ищцата продължила да живее в жилището
при родителите си, които й помагали в отглеждането на детето. Предвид дългия период на фактическа раздяла,
ищцата сочи, че бракът окончателно е лишен от присъщата му социална функция, поради което
съществуването му е формално и неоправдано. Отправя до съда искане за прекратяването му поради дълбокото и непоправимо разстройство
на същия, без да се изследва
въпросът за вината.
Наред с горните брачни искове, предявява и небрачни такива, за предоставяне родителските права
по отношение на детето Панайот,
определяне режим на лични
отношения на бащата и осъждане
ответникът да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 100лева. По
отношение на семейното жилище искането
е същото да бъде предоставено
за ползване на майката. Отправя
искане след прекратяване на
брака да носи предбрачното си фамилно
име-
Д..
В срока за отговор, ответникът чрез назначеният му особен представител по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК депозира такъв. Оспорва твърденията обосноваващи настъпило
между съпрузите дълбоко и
непоправимо разстройство на
брака. Счита искът за предоставяне упражняване на родителските права на майката за
основателен, но настоява за определяне
на разширен режим на лични контакти между детето и бащата, който би бил в интерес на детето. Оспорва искът за издръжка по размер, като
счита, че същата следва да
бъде определена в минималния
размер.
В съдебно заседание молбата за развод и отговорът се
поддържат.
Становището на Дирекция „Социално подпомагане”- * е по основателност на молбата
по отношение въпросите касаещи
детето, като съответни на интереса му.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните са сключили граждански брак
на * на длъжностно лице по гражданското състояние
Община Варна, което се установява от приложеното на л. 4 от делото
удостоверение.
От заверено копие на удостоверение за
раждане е видно, че по време на брака им
е родено детето * Р.,
ненавършило към настоящия момент пълнолетие, роден на ***г.
Ищцата е ангажирала доказателства
относно доходите си, видно от които е, че за година преди завеждане на исковата
молба е реализирала средномесечно възнаграждение от труд в нетен размер от
520лева.
За доказване на твърдяните
факти и обстоятелства от брачния живот на страните по делото са ангажирани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля *.
Свидетелят е баща на ищцата, но на разказаното от него съдът дава вяра,
доколкото показанията му са израз на негови лични впечатления и дори ценени с
резервите на чл. 172 ГПК няма причина достоверността им да се поставя под
съмнение. От разказаното от свидетеля стана ясно, че до *. семейството е живяло в тяхната къща. През *. С. напуснал къщата и от 6-7години не бил
идвал. Една вечер казал, че заминава и заминал. После дошъл, но само си взел
дрехите. Ходел из цяла България, тъй като по професия бил ситничар.
За последно миналата година взел детето на плаж, след което го върнал. В
годината С. търсел детето 1- 2 пъти, обаждал му се по телефона. С течение на
времето, то не питало за баща си, но го споменавало. В самото начало, след като
бащата напуснал семейството, идвал във Варна и купувал разни подаръци на детето.
Свидетелят и съпругата му помагали за грижите за детето.
Постъпил е и социален доклад по
делото. Социалният работник е посетил дома на майката, в който се отглежда и
детето на адрес гр. *. Двамата
обитават първи етаж на къщата, а на втория са родителите на майката. Детето е в
добро здравословно състояние. Майката е трудово ангажирана, като разчита изцяло
на подкрепящата среда на родителите си при отглеждането му. Налице е силна
връзка на детето с бабата и дядото по майчина линия. В дома са създадени всички
необходими условия за правилното и пълноценно обгрижване
на детето. Майката приоритетно и емоционално е ориентирана към грижите за него
и се старае да задоволява потребностите му. Споделила е, че не получава каквато
и да е подкрепа от бащата. Направила е опит да разговаря с него по въпроси
касаещи детето, но не е срещнала нужното разбиране. Не желае да ограничава
контактите на детето с бащата. Споделила е, че бащата не търсел контакт с детето.
Ищцата заяви пред съда, че от
фактическата раздяла с ответника, тя е тази, която полага грижи за детето.
Помагат й родителите й. Работи по трудово правоотношение на смени и реализира
доходи от 480лева месечно. От година детето не е питало за баща си. Двамата
последно се видели миналата година, лятото. Имало дни, в които детето не искало
да говори с баща си, защото според детето той не се интересувал от него и не
идвал да го види. Обяснявала, че това е все пак неговия баща и следва да го
уважава. Детето тъгувало за баща си и ищцата всеки път, когато се обадел съпруга
й му казвала това.
Горната
фактическа установеност, отнесена към приложимите правни норми, налага следните
правни изводи:
От коментираните по- горе гласни доказателства, за съда не
остава съмнение, че е прекъсната физическата и духовна близост между съпрузите.
Те са от продължителен период във фактическа раздяла, през който очевидно не са
правени опити за събиране на семейството. Налице е трайно неизпълнение на
задълженията, вменени им с разпоредбите на чл. 14, чл.15 и чл. 17 СК. Бракът им
е лишен от дължимото съдържание, доколкото настъпилата фактическа раздяла е
довела до липса на общност в грижи за семейството. След като така сключеният
брак е непригоден да изпълнява вменената му социална функция, то запазването му
е лишено от смисъл. Очевидно между съпрузите са изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност. Поради горното съдът приема, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен на основание чл. 49,
ал. 1 СК.
Относно упражняването на родителските права по отношение
на роденото от брака дете:
Решаващо значение при предоставяне родителските права на
единия родител имат интересите на детето. Постановление № 1/1974г. на Пленума на Върховния съд на РБългария, задължава съда при определяне
на мерките по упражняване
на родителските права да съобрази всички обстоятелства на конкретния случай, с оглед охраната на интересите на децата, които са
приоритетни. Като такива се преценяват възпитателските качества на всеки от родителите, техния морален облик, полаганите грижи за
децата и изразената
готовност да ги отглеждат и възпитават,
привързаността на децата, полът и възрастта
им, материално- битовите условия, помощта от близки и пр. Установено по делото е, че след фактическата раздяла на родителите майката
е тази, която полагала преките и непосредствени грижи за детето Панайот. Не са
налице данни, нито факти, които да сочат на извод за невъзможност на същата да
ги полага и за в бъдеще. Липсват доказателства или данни, които да дискредитират
родителския й капацитет. Същата разполага и с необходимата подкрепа на своите
родители. Съобразявайки горното, съдът намира, че родителските права следва да
бъдат предоставени за упражняване на майката.
На бащата, при гарантираната от закона възможност и
предвид ангажираните по делото доказателства, следва да се определи режим на
личен контакт с детето, с оглед съхраняване връзката на детето с този родител,
който не упражнява пряко родителските права. Съдът не е обвързан с конкретните
претенции на страните, тъй като в тази част, производството има характер на
спорна съдебна администрация, а и за съда съществува задължение по оптимална
защита интересите на детето. Следва да се посочи, че в рамките на настоящото
производство стана ясно, че майката няма поведение ограничаващо личните
отношения между детето и бащата, а точно обратното. Тя е „за” поддържане на
тези отношения и желанието й е те да бъдат по- пълноценни. Бащата е този, който
следва да направи нужното в това отношение. Затова, какъвто и режим на лични
отношения да бъде определен от съда и колкото и разширен да бъде той, въпросът
за неговото спазване е предоставено изцяло на волята на бащата. Неговото
поведение в това отношение говори по- скоро за дезинтересованост
и в този смисъл способства за настъпване на отчуждение на детето спрямо него.
Но това не е резултат на действията на другия родител, а на неговото собствено
поведение. Майката сподели и съдът вярва, че това е така предвид и на
останалите по делото доказателства, че тя се стреми да съхрани авторитета на
бащата в очите на неговото дете, независимо от редките контакти помежду им. Затова,
отчитайки всичко изложено, интересите на детето, пола и
възрастта му, на бащата следва да бъде дадена възможност да осъществява режим
на лични контакти с детето Панайот, който да е обичайния такъв, както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца за времето от 9.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване, всяка нечетна година на Коледните празници за времето от 17.00часа на 24-
и декември до 13.00часа на 25- и декември, с преспиване, всяка нечетна година
на Великденските празници за времето
от 09.00часа в събота /Велика събота/ до 13.00часа в неделя /Великден/, с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в отпуск. Разбира се при
наличие на разбирателство и диалог между родителите, а и така е редно и действайки изключително в защита интереса на детето си, може и следва
майката да предоставя възможност на бащата да вижда и взема детето при себе си
и извън определения от съда режим, с оглед естеството на трудовата заетост на
бащата.
Относно ползването на семейното жилище:
Между страните не се спори, че до датата на фактическата
раздяла съпрузите са живели в жилището, находящо се в гр. * последното собственост на
родителите на ищцата. С оглед на установените в разпоредбата на чл. 56 СК
критерии и доколкото упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетното дете се предоставя на майката съдът намира, че същото следва да
се предостави за ползване на ищцата.
Относно издръжката:
Родителят, който не упражнява родителските права спрямо
детето, дължи издръжка в пари. При определяне размера на издръжката, съдът съобразява
нуждите на детето и материалните възможности на двамата родители. Нуждите на
детето се предпоставят от обективните условия на живот, като се отчитат
възрастта, индивидуални потребности на детето, здравословното му състояние и
други конкретни обстоятелства. В случая детето е навършило 10г. възраст, което
закономерно предполага значителни разходи свързани със закупуване на учебни помагала, храна, облекло. Доходът на майката е
от около 500лева, като за този на бащата по делото няма ангажирани
доказателства. Последното обаче е ирелевантно предвид
размера на търсената понастоящем издръжка и безусловната й дължимост
от родителя към непълнолетно дете. Понастоящем съобразно чл. 142, ал.2 СК минималният
размер на гарантираната от закона издръжка е от 95лева /при 380лв. минимална работна
заплата за страната, ПМС № 139/04.06.2015г./. Ето защо, съдът намира, че
необходимата месечна издръжка на детето Панайот е в размер на
около 170лева. С оглед изложеното, съдът преценява, че бащата следва да поеме
издръжка за детето Панайот в размер на 100лева месечно, а остатъкът от 70лева
се поеме от майката, като се отчита обстоятелството, че тя е тази, която
осъществява преките и непосредствени грижи за детето.
По отношение на фамилното име на съпругата:
Съдът, при изрично искане в тази насока, следва
да постанови след прекратяването на
брака ищцата да носи предбрачното си фамилното име Д..
На основание чл. 329, ал.1, изр. второ от ГПК разноските следва да останат в тежест на страните така, както са
направени.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се определят от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна
такса в размер на 50лева, като всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати сумата от 25лева. На
основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 144лева
по иска за издръжка.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак, сключен на *. между С.И.Р., ЕГН ********** и Д.П.Д.- Р., ЕГН **********
с акт № * пред длъжностно лице по гражданско
състояние при Община *, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на
основание чл. 49, ал.1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на * Р., ЕГН ********** на майката Д.П.Д.- Р., ЕГН **********,
като определя местоживеенето на детето при майката на адрес гр. *
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата С.И.Р., ЕГН ********** с
детето * Р., ЕГН **********, както следва: бащата ще има
право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 9.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, с преспиване; всяка нечетна година на Коледните празници за времето от 17.00часа на 24-
и декември до 13.00часа на 25- и декември, с преспиване; всяка нечетна година
на Великденските празници за времето
от 09.00часа в събота /Велика събота/ до 13.00часа в неделя /Великден/, с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в отпуск.
ОСЪЖДА
С.И.Р., ЕГН **********, да заплаща в полза на детето * Р., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Д.П.Д.- Р., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 100лева,
считано от датата на подаване на исковата молба- *., с падеж първо число на месеца, за който се дължи
издръжка, до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл. 143 СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. * собственост
на родителите на съпругата, на Д.П.Д.- Р., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното
си фамилно име Д..
ОСЪЖДА С.И.Р., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – *, окончателна държавна такса в размер на 25лева, на основание чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и държавна
такса в размер на 144лева, на
основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
ОСЪЖДА Д.П.Д.- Р., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд– Варна, окончателна държавна такса в
размер на 25лева, на основание чл.
6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: