Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Перник, 18.04.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.
при участието на секретаря Наталия Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05650/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Е.И.Т.
*** АД кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 5 331,98 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г.
до 30.04.2009 г. и сумата от 1 796,06 лв., представляваща лихва
за забава на месечните плащания за периода от 01.03.2004 г. до 05.10.2009 г.,
за които суми по ч. гр. дело № 3204/2009 г. по описа на Районен съд – Перник е издаден изпълнителен лист от 08.01.2010
г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20187530401123/2018 г.
по описа на ЧСИ Стилиян Бадев с рег. № 753 на КЧСИ и с
район на действие Окръжен съд – Перник, поради новонастъпило обстоятелство –
погасяване на вземанията по давност.
Ищцата твърди, че с изпълнителен лист, издаден
по ч. гр. дело № 3204/2009 г. по описа на Районен съд – Перник била осъдена за
заплати на ответното дружество сумата от 5 331,98 лв., представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009
г. и сумата от 1 796,06 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания
за периода от 01.03.2004 г. до 05.10.2009 г. Посочва, че въз основа на
изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в същия вземания, по молба
на кредитора „Топлофикация – Перник“ АД срещу нея било образувано изпълнително
дело № 117/ 2010 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова. Поддържа, че в хода на
същото не били извършвани никакви изпълнителни действия, като на ищцата, в
качеството ѝ на длъжник, на 20.10.2011 г. била връчена покана за
доброволно изпълнение. Твърди, че това производство било прекратено с
постановление на частния съдебен изпълнител от 02.04.2018 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Намира процесните вземания за
недължими поради погасяването им по давност, започнала да тече след издаването
на изпълнителното основание и изтекла към месец октомври 2014 г., доколкото в
хода на изпълнителния процес не са извършвани действия, които да доведат до
нейното спиране или прекъсване. Посочва, че в случая е приложим тригодишният
давностен срок, предвид периодичния характер на процесните задължения. С тези
съображения обоснова интереса си от търсената защита и отправя искане за
уважаване на исковите претенции.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Топлофикация – Перник“ АД не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, оспорва исковете, излагайки твърдения
/доразвити в депозирана по делото писмена защита/, че процесните вземания не са
погасени по давност, тъй като в хода на първоначално образуваното изпълнително
дело № 117/2010 г., както и в последвалото изпълнително дело № 1123/2018 г., в което същото е било
преобразувано, са извършвани изпълнителни действия, довели до прекъсването на
давностния срок. Счита, че в случая същият е петгодишен, предвид стабилизирането
на изпълнителното основание – заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С тези съображения отправя
искане за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че в хода на производството по ч. гр. дело № 3204/2009 г. по описа
на Районен съд – Перник в полза на ответното дружество „Топлофикация – Перник“
АД и срещу ищцата Е.И.Т. е издадена Заповед № 2648 от 12.10.2009 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която било разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора сумата от сумата от 5 331,98 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г. до топлофициран
имот, находящ се в гр. Перник, кв. „Твърди ливади“ № 41, ап. 7, законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.10.2009
г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1 796,06 лв.,
представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.03.2004 г. до 05.10.2009 г.,
както и сторените разноски по делото в размер на сумата от 267,56 лв. Изяснява
се, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 16.11.2009
г., както и, че по разпореждане на съда от 08.01.2010 г., след като е прието,
че заповедта е влязла в сила, за сумите, присъдени със същата, е издаден
изпълнителен лист.
Не
е спорно между страните, а и се установява, че въз основа на този изпълнителен
лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на „Топлофикация
– Перник“ АД с вх. № 01848/25.02.2010
г. било образувано изпълнително дело № 07510400117/2010 г. по описа на ЧСИ Елена
Добренова с рег. № 751 и с район на действие Окръжен съд – Перник. От съдържанието на молбата
/приета като част от завереното копие на изпълнителното дело/ се изяснява, че
дружеството – взискател е поискало да бъде извършена справка за установяване
размера на получаваните от длъжника Е.Т. пенсия или трудово възнаграждение и
при налични такива да бъде наложен запор върху вземането, извършване на справка
за налично недвижимо имущество, върху което да бъде вписана възбрана, както и
за съществуването на декларирани от длъжника собствени МПС-та, които да бъдат
спрени от движение за срок от три месеца.
От
съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че до длъжника Т.
е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена лично от нея на
04.04.2011 г.
Изпратено
е запорно съобщение от 22.04.2010 г. до „Ученическо общежитие“ – гр. Перник, като
трето задължено лице, за налагане на запор върху получаваното от Е.Т. трудово
възнаграждение. По делото няма данни това съобщение да е получено от адресата,
съответно реално да е наложен запор върху вземания на длъжника.
Установява
се, че от органа по принудително изпълнение е изпратено запорно съобщение до
Кметство „Църква“, в качеството му на трето задължено лице, за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Със съобщение от 16.12.2010
г. адресатът е уведомил ЧСИ, че лицето Е.Т. не работи в кметство Църква от 2003
г.
С
Постановление от 02.04.2018 г. /обективирано на гърба на процесния изпълнителен
лист/ ЧСИ Елена Добренова е прекратила изпълнителното дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 8
ГПК.
От
материалите, съдържащи се в приетия като писмено доказателство препис от
изпълнително дело № 20187530401123/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев
следва, че същото е образувано по молба на „Топлофикация – Перник“ АД с вх. № 10304/04.05.2018
г. и разпореждане на органа по принудителното изпълнение от 08.05.2018 г. за
събиране на вземанията срещу длъжника Е.Т. по процесния изпълнителен лист от 08.01.2010
г. Изяснява се, че с молбата взискателят е поискал да бъдат извършени справки
за открити банкови сметки на длъжника и секвестируем трудов/приравнен на него
доход, респ. пенсия и при установяване на такива да бъде наложен запор върху
вземанията до погасяване на дълга.
В
хода но производството по това изпълнително дело до длъжника Е.Т. е изпратено
съобщение с покана за доброволно изпълнение, връчена чрез уведомление от
18.07.2018 г. Изпратени са и: запорно съобщение от 15.05.2018 г., адресирано до
трето за процеса лице – „Експанжън“ ООД, в качеството му на работодател на
длъжника, с което е наложен запор върху получаваното от същия трудово възнаграждение
и запорни съобщения от 15.05.2018 г., адресирани до „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена
Българска банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД
и „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху вземанията на Е.Т. по откритите
ѝ банкови сметки.
В
отговор на тези запори до ЧСИ е изпратено писмо с изх. № 58/17.07.2018 г. от „Експанжън“ООД,
с което го уведомява, че не следва да се превеждат удръжки, тъй като работникът
е в болничен отпуск, писмо с вх. № 13352/12.06.2018 г. от „Банка ДСК“ ЕАД, че е
наложен запор по наличната сметка на длъжника, открита в търговската банка,
съобщение с вх. №
13839/12.06.2018 г. от ОББ АД за невъзможност да бъде наложен запор поради
липсата на авоари по сметката, писмо с вх. № 13469/12.06.2018 г. от „УниКредит
Булбанк“ АД за невъзможност да бъде наложен запор по сметката на Т. в
търговската банка поради липсата на свободен авоар, писмо с вх. №
13716/12.06.2018 г. от „Юробанк България“ АД за липсата на авоари по сметката и
писмо с вх. № 13314/12.06.2018 г. от „Централна кооперативна банка“ АД, с което
уведомява съдебния изпълнител, че във връзка със запорното съобщение, получено
от банката на 29.05.2018 г. върху сметката на Т. е наложен запор.
От
съдържащите се в изпълнително дело № 1123/2018 г. материали се установява, че
във връзка с наложените запори са постъпили суми в общ размер от 343,50 лв.,
внесени по сметка на ЧСИ, с които са погасени такси по делото /с оглед
отбелязването на гърба на изпълнителния лист/.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съгласно посочената разпоредба длъжникът в изпълнителния процес може да оспорва
чрез иск изпълнението. По своята
правна същност отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е проявна
форма на защита на длъжника в производството по индивидуално принудително
изпълнение срещу материалноправната му незаконосъобразност. Последният има за
предмет оспорване на вземането, материализирано в изпълнителния лист и може да
бъде основан единствено на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника – арг. ал. 2 на
същия законов текст.
От
изложеното следва, че в хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи правния си интерес от
търсената искова защита – наличието на спор между страните относно
съществуването на вземането,
а в тежест на ответника е да установи реалното му възникване.
Наличието
на висящ изпълнителен процес, образуван по искане на взискателя „Топлофикация –
Перник“ АД за събиране на процесните вземания, насочен срещу ищцата Е.Т., както
и проведеното оспорване на исковите претенции, релевирано от ответната страна,
свидетелства за правния интерес на ищцата от предявяване на отрицателни
установителни искове и за нейната активна материалноправна легитимация в
процеса.
В
настоящия случай ищцата оспорва вземанията с твърдението за погасяването им по
давност, започнала да тече след издаване на процесния изпълнителен лист и
изтекла към момента на образуване на настоящото производство.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
По
делото се изясни, че процесните вземания са удостоверени в изпълнителен лист, издаден
по реда на чл. 416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение.
Уредено
като строго формално заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК има за цел
да установи дали едно парично вземане е спорно и в случаите, при които е
останало неоспорено от длъжника да даде по-бърза защита на кредитора чрез
издаване на изпълнително основание – заповед за изпълнение /арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК/, която да послужи да принудително изпълнение на притезанието по
реда на чл. 442 и сл. ГПК.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК
следва изводът, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в
срок от длъжника заповед за изпълнение на парично задължение има правни
последици, аналогични на влязлото в законна сила съдебно решение. Безспорно
същата се ползва с изпълнителната сила, присъща на осъдителните решения и
представлява съдебно изпълнително основание за удостоверените в нея парични
вземания. Същевременно, заповедта за изпълнение има установително действие в
отношенията между страните, като влизането ѝ в сила препятства
оспорването на вземанията въз основа на обстоятелства или доказателства, които
са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение – арг. чл. 424 ГПК.
Вземането,
установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено
единствено по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си
представляват извънредни хипотези, с
ограничено във времето приложение. Същевременно и в заповедното
производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание, допустима
форма на защита е искът по чл. 439 ГПК, който обаче може да се основава само на
факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение – арг. чл.
439, ал. 2 ГПК.
Всичко
изложено дотук дава основание на съда да приеме, че влязлата в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК има присъщото на съдебните
решения установително действие в отношенията между страните, поради което
спрямо удостоверените в същата вземания от влизането ѝ в сила става
приложим петгодишният давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК. В този смисъл са и мотивите, изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по
гр. дело 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV
гр. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено,
че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането
на срока за подаване на възражение, в който смисъл са и Определение № 443 от
30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о., ТК на ВКС, така също и
Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. дело № 4647/2015 г., IV г. о., ГК
на ВКС.
Следователно,
спрямо процесните, оспорени от ищцата вземания, за които по ч. гр. дело № 3204/2009 г. по описа на
Районен съд – Перник е издадена Заповед № 2648 от 12.10.2009 г. за изпълнение
на парични задължения по чл. 410 ГПК, влязла в законна сила на основание чл.
416, ал. 1 ГПК, е приложим петгодишният давностен срок – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнал да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Установи
се, че препис от тази заповед е получен лично от длъжника на 16.11.2009 г.
Следователно същата е влязла в законна сила и се е стабилизирала на 01.12.2009
г. – след изтичане на двуседмичният срок за подаване на възражение по чл. 414 ГПК /предхождащ датата на издаване на изпълнителния лист/. Предвид това,
считано от този момент петгодишната давност за удостоверените в заповедта и
листа вземания поначало изтича на 01.12.2014 г.
При
извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на
кредитора през този период, което да има за последица погасяване на правото му
за принудително събиране на паричните притезания.
По
делото се изясни, че въз основа на процесния изпълнителен лист срещу длъжника
по него и по молба на ответника от 25.02.2010г. е образувано изпълнително
дело № 117/2010
г. по описа на ЧСИ Елена Добренова. Установи се, че с молбата взискателят
„Топлофикация – Перник“ АД е посочил различни изпълнителни действия, които да
бъдат извършени за събиране на процесните вземания. Съдът, съобразявайки и
задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, счита, че тази
молба на ответното дружество, в качеството му на кредитор по изпълнителния
лист, обективираща искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия и
която е била приета от органа по принудителното изпълнение като редовна такава,
е първото действие, което е довело до прекъсване на давността по отношение на
процесните вземания и нова такава е започнала да тече на основание чл. 117, ал.
2, вр. ал. 1 ЗЗД, считано от следващия ден – 26.02.2010 г.
Съдът
намира, че тази молба е довела и до спиране на давностния срок за вземането на
основание чл. 115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, през време на изпълнителното
производство, съобразявайки разясненията, дадени в Постановление № 3 от
18.11.1980 г. на Пленума на ВС, като нова давност е започнала да тече от
момента на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с това
постановление на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
постановлението изрично е прието, че след образуване на изпълнителното дело при
висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, тъй като
изпълнителният процес е също съдебен процес, част от гражданския процес,
каквато част е и предшестващото го исково производство, в хода на което давност
не тече докато трае процесът. Този акт на върховната съдебна инстанция е
отменен с тълкувателното решение от 26.06.2015 г., която отмяна има действие
занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от
момента на постановяването на новия тълкувателен акт. /в този смисъл Решение №
170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г.
ГК, ІV г. о. на ВКС, както и Решение № 363 от 12.11.2018 г. по в. гр. дело № 489/2018 г.
по описа на Окръжен съд – Перник/.
Предвид
изложеното, съдът намира, че давността за вземанията по процесния изпълнителен
лист, в частност за вземанията за главница и лихва за забава, е спряла да тече
с образуването на изпълнителното производство.
Междувременно
доказателствата по делото сочат, че преди влизане в сила на тълкувателното
решение, отменящо постановлението на Пленума на ВС от 18.11.1980 г. и
първоначално даденото с него тълкуване - 26.06.2015 г. /което поначало води
преустановяване действието на спирането/ изпълнителното производство е било
прекратено.
От
материалите, съдържащи се в приетото като писмено доказателство по делото
заверено копие от изпълнително дело № 117/2010 г. по описа на ЧСИ Елена
Добренова се установи, че в продължение на 2 години, считано от деня, следващ
подаването на молбата за образуването му или от 25.02.2010 г. в хода на същото
не са извършвани, респективно не са били поискани от взискателя конкретни
изпълнителни действия. Няма такъв характер кореспонденцията, разменена между
частния съдебен изпълнител и различните институции, тъй като същата е насочена
единствено към проучване на имущественото състояние на длъжника и по характера
си не представлява същинско действие по принудително изпълнение, доколкото не
са последвали изпълнителни действия – налагане на запор, насрочване и извършване
на опис и т.н. Няма такова действие и връчването на поканата за доброволно
изпълнение на длъжника.
Изложеното
дава основание на съда да приеме, че считано от 26.02.2012 г. /две години от
деня, следващ последното активно поведение на кредитора и взискател/
производството по процесното изпълнително дело следва да се счита за прекратено
на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК – поради това, че в продължение на две години взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия, което от своя страна е проявна
форма на неговото бездействие, водещо до осуетяване реализацията на правата му.
Процесното прекратително основание настъпва ex lege – по силата на закона,
считано от момента на изтичане на две години от последното действие, в който смисъл
са и задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
последното изрично е посочено, че в тази хипотеза прекратяването на
изпълнителното производство става по право, без значение дали съдебният
изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и в
кой момент е сторил това /в случая на 02.04.2018 г./, тъй като с
постановлението си съдебният изпълнител само констатира настъпилото
прекратяване. Издаването на постановлението за прекратяване, предвидено изрично
в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, е необходимо за прогласяване на
действието му и за прилагане на някои от последиците му – арг. чл. 433, ал. 3 ГПК,
но не и за настъпване на самата перемпция.
Това
прекратяване е породило правните си последици на 26.02.2012 г., а с това и
преди 26.06.2015 г., когато поначало настъпва действието на спирането на
давността по чл. 115, ал. 1, б. "ж“ ЗЗД, поради което на по-силно
основание съдът намира, че с прекратяване на изпълнителното дело е отпаднала
неговата висящност, а с това и действието на самото спиране.
Предвид
факта, че новата погасителна давност за процесните вземания, както вече беше
изяснено, е започнала да тече от 26.02.2010 г. /денят, следващ първото и
последно активно действие на взискателя преди прекратяване на изпълнителния
процес – подаването на молбата от 25.02.2010 г. за образуване на производството
с конкретни искания/, то същата е изтекла на 26.02.2015г., а с това и преди
образуване на второто изпълнително дело № 20187530401123/2018 г. по описа на
ЧСИ Стилиян Бадев въз основа на молбата от 04.05.2018 г. с конкретно посочени
изпълнителни способи, преди налагането на запорите в този изпълнителен процес,
както и към момент, предхождащ образуването на настоящото производство по
искова молба от 14.08.2018 г. На основание чл. 119 ЗЗД и с оглед акцесорния му
характер следва да се счита за погасено по давност и вземането за лихва за
забава в размер на сумата от 1 796,06 лв., удостоверено в издадените по ч.
гр. дело № 3204/2009 г. по описа на Районен съд – Перник заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист.
С
оглед изложеното, предявените искови претенции, основани на твърдението за
недължимост на вземанията за главница и лихва за забава по процесния
изпълнителен лист поради погасяването им по давност, се явяват изцяло
основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – основателност на исковите
претенции, право на разноски има само ищцата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на същата следва да бъде присъдена сумата от 1 253,20 лв., включваща
сумата от 303,20 лв. за държавна такса и сумата от 950 лв. за адвокатско възнаграждение.
Реалното заплащане на последното съдът намира за доказано, предвид отразеното в
приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 10652 от 10.08.2018
г. /л. 8 от делото/ плащане на уговореното възнаграждение, в която част
договорът има характера на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС. Същевременно ответникът не е релевирал възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на размера му, поради което съдът не дължи да
обсъжда това обстоятелство.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от Е.И.Т., с ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Е.И.Т.
не дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 5 331,98 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г. и сумата от 1 796,06 лв., представляваща лихва за
забава на месечните плащания за периода от 01.03.2004 г. до 05.10.2009 г., за
които суми по ч. гр. дело № 3204/2009 г. по описа на Районен
съд – Перник е издаден изпълнителен лист
от 08.01.2010 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20187530401123/2018 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев с рег. № 753 на КЧСИ и с
район на действие Окръжен съд – Перник, поради новонастъпило обстоятелство –
погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Топлофикация –
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. Мошино, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Е.И.Т., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, вх. К, ап.
29 сумата от 1 253,20 лв.,
представляваща сторени разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на решението, ч.
гр. дело № 3204/2009 г. по описа на съда, архивирано под № 222-4996/2013 г., да
се върне в Служба „Архив“ на РС – Перник.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: