Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 30.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря ЕКАТЕРИНА
КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от
съдия ВРАНЕСКУ т.д. № 6678 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН от „К.Т.Б.“ АД („КТБ“ АД), ЕИК ******чрез
синдиците - А.Д.и К.М., за обявяване за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на извършените прихващания между вземанията на
„К.– ХХИ” АД ЕАД ЕИК****** и неговия
правоприемник, като купувач на търговското му предприятие „К.П.М.” ЕАД ЕИК ******със задълженията му към Б.та ищец
на обща стойност от 13 268 732 евро .
Ищецът твърди, че с Решение №
664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г., СГС, ТО, VІ-4 с-в е открито производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД,
обявена е неплатежоспособността и е определена начална дата на
неплатежоспособността – 06.11.2014 г. С решение № 1443/03.07.2015 г.,
постановено по т.д. № 2216/2015 г., САС, ТК, ІІІ с-в е отменено решение №
664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г., СГС, ТО, VІ-4 с-в, в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на Б.та
е определена датата - 06.11.2014 г., като е определена нова дата, на която е
настъпила неплатежоспособността - 20.06.2014 г.
Ищецът твърди, че между между „КТБ“ АД (н) и „К.– ХХИ” АД ЕАД ЕИК****** са сключени 4 договора за Банков
кредит, съответно:
1.
На 23.03.2011 г. е сключен
Договор за банков кредит, изменен със 7 анекса, като кредитния лимит и общия
размер на отпуснатите средства след анекс 3 е 8 400 000 евро. Към
датата преди прихващането – 2.11.2014г. задълженията на ответника са възлизали
в размер на 7 776 411.81 евро.
2.
На 28.03.2011 г. между „КТБ“ АД
(н) и ответника е сключен Договор за инвестиционен
банков кредит, изменен с 6 анекса в размер на 4 500 000 лв. и че към 2.11.2014 г. задължението
на ответника възлиза в размер на 3 745 954.53
евро.
3.
На 20.01.2012 г. между „КТБ“ АД
(н) и ответника е сключен Договор за
банков кредит, изменен със 3 броя анекси, с който е предоставен банков кредит в размер на 3 500 000 евро, увеличен в последствие на 6 500 000 евро.
4.
На 08.10.2012 г. между „КТБ“ АД
(Н) и ответника е сключен Договор за банков кредит, изменен със 6 анекса, като
е предоставен кредит в размер на 1 800
000 евро. Към 02.11.2014 г. задълженията на ответника възлизат в размер на 1 432 049.55 евро .
Ищецът
твърди, че на 09.10.2014 г. в банката е
постъпила молба от ответника и още четири дружества – Б.И.И Т.К. АД ЕИК ********,
К К.АД ЕИК ********, С.АД ЕИК ******, Г И М К.АД ЕИК ******, с която са уведоМ.и
банката, че доколкото всички тези дружества и ответника са от една обща
холдингова структура и притежават 57.20 % от акциите на дружествата , то молят
задълженията на първия ответник да се погасят със сумите налични по сметките на
останалите дружества от групата, в съответните размери конкретно посочени за
всяка сметка. В последствие на 3.11.2014г. уведомяват банката с молба вх.№
10509/ 03.11.2014г. на осн.чл.99,ал.3 от ЗЗД, че са прехвърлили вземанията си
по банковите сметки открити при банката ищец
на първия ответник, като в исковата молба са конкретно цитирани всяка от
сметките и вземанията по тях. Сочи се, че общо прехвърлените вземания са в
размер на 13 268 732 евро.
Със
същата молба първия ответник, като цесионер прави изявление за прихващане на
осн.чл.104 вр.чл.103 от ЗЗД на придобитите от него вземания в размер на
13 268 732 евро срещу задълженията му към банката по четирите
посочени по-горе договора за кредит.
Ищецът
твърди, че са налице предпоставките на чл.59,ал. 5 от ЗБН, както в новата, така
и при старата редакция на нормата, тъй като прихващането е извършено от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността /20.06.2014г./ -
03.11.2014г.
Предвид,
че на 19.10.2015г. е извършена продажба по реда на ЗОЗ на търговското
предприятие на първия ответник и същото е закупено от втория ответник и доколкото по силата на разпоредбата на
чл.15,ал.3 от ТЗ е налице солидарна отговорност между двамата ответници за
задълженията на преприятието.
Ищецът моли да бъдат обявени за
недействителни по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност
на „КТБ“ АД (н) на извършените от ответника прихващания, между неговите задължения към
банката и придобитите вземания чрез цесии, подробно цитирани в исковата молба и
по-горе. Претендира направените в
производството разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ оспорват иска, като неоснователен и недоказан и молят да бъде
отхвърлен изцяло . Считат, че са налице предпоставките за действителността на
извършените заявления за прихващане. Твърдят, че прихващанията са действителни,
тъй като изхождат от кредитополучателя ответник, а не от банката. Навеждат
мотиви, че прихващането като способ за прекратяване на задължения при банкова
несъстоятелност е регламентирано изрично от законодателя в чл. 59, ал. 1
(действащ към момента на извършване на прихващането), съгласно който текст
кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете
задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било
изискуемо.
Съдът, като взе в предвид
представените към молбата доказателства и събраните такива в хода на
производството намира за установено следното:
Между страните не се спори, че първия ответник К.ХХИ АД има сключени с
ищеца четири договора за банков кредит, по които задълженията към 2.11.2014г.,
ден преди извършеното прихващане са както следва :
- По договора от 23.03.2011 г. задълженията
на ответника са възлизали в размер на 7 776 411.81
евро.
- По договора от 28.03.2011 г.
задължението на ответника възлиза в размер на 3 745 954.53 евро.
- По договора от 20.01.2012 г.
задълженията на ответника са в размер на 877 500 евро, като падежирала към
този момент – 2.11.2014г. е сумата от 882 029.07 евро.
- По договора от 08.10.2012 г. между „КТБ“ АД (Н) задълженията на ответника
са в размер на 1 432 049.55
евро .
Между страните не се спори за факта на извършената цесия на вземанията на
притежателите на акции – дружества от холдинговата група и първия ответник ,
като по делото е представен и самия договор от 9.10.2014г.. Не се спори, че КТБ АД / н./ е уведомена за цесията.
Не са спори и за размера на вземанията
по депозитните сметки на цедентите, като са представени и договорите за
депозитни сметки, както и не се спори за
възникналите между ищеца и ответника правоотношения във връзка с входираното в
банката изявление за прихващане. Няма
спор за размера на вземанията и за размера на задълженията. Изрично се заявява,
че размерът на вземанията по цесията е такъв, че чрез прихващането се покриват
задълженията по договорите за кредит.
Налице е разлика, между твърдените
оставащи към 2.11.14г. задължения по договорите, посочени с исковата молба и твърдените задължения в
молбата от 3.11.2014г. , с която ответниците правят изявления за прихващане.
Доколкото обаче има удостоверение от 27.11.2014г., че при така направеното волеизявление
за прихващане вземанията по три от договорите за кредит са погасени и само този
за условен банков кредит от 20.01.2012г. не е напълно погасен, за което в
последствие са извършвани още вноски и доколкото представителя на ищеца в открито съдебно заседание изрично прави
изявление, че размерът на вземанията е такъв, че покрива размера на
задълженията, то съдът приема, за безспорно между страните именно това
обстоятелство, че насрещните вземания на
банката и на първия ответник, при така
извършеното прихващане съвпадат по размер .
Предмет на производството по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН е
действието на изявлението, направено от кредитор, с което се прихващат вземания
на банката в несъстоятелност, по отношение на останалите кредитори на
несъстоятелността, като трябва да се установят фактите, при които прихващането
ще е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Спорът между страните касае
приложението на закона за банковата несъстоятелност и конкретно разпоредбите
относно ефекта на извършените прихващания, между вземанията на банката към
ответника и вземанията на ответникът към банката, последните основани на цесия,
т.е. придобити вземания от трети лица.
Между страните се спори коя е приложимата редакция на чл. 59 ЗБН,
респективно кои са елементите от фактическия състав на преобразуващото право да
се иска обявяване на относителната недействителност на процесните прихващания.
При така събраните доказателства,
представени от страните по настоящото дело, съдът от правна страна намира
следното :
В старата си редакция чл. 59 ЗБН
предвижда, че недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността,
освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното
имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособност, независимо кога са възникнали двете насрещни задължения. С
измененията, влезли в сила на 28.11.2014 г., законодателят регламентира, че
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за
частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното
имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете
насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. След
началната дата на неплатежоспособността или 2. След датата на поставането на
банката под специален надзор при условията и по реда, определени в глава
единадесета, раздел VIII от ЗКИ,
включващ наложена мярко по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата
предшества датата по т. 1.
Съдът намира, че приложима към настоящия процес е действащата към момента
на извършените прихващания редакция на чл. 59 ЗБН (ДВ, бр. 105/29.12.2011 г.).
Освен това, разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е материалноправна, поради което
и съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратно действие може да й бъде придадено само
по силата на изрична разпоредба, каквато в настоящия случай липсва и
следователно новата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН се прилага занапред. Материалният
закон действа занапред и се прилага само по отношение на факти и обстоятелства,
настъпили след влизането му в сила.
В старата редакция на разпоредбата (ДВ,
бр. 105/29.12.2011 г.), е предвидено основание за относителна недействителност
на прихващания на насрещни вземания между банката в несъстоятелност и неин
кредитор, но само на изявления за прихващане, изхождащи от длъжника, т.е.
банката, но не и спрямо изявления за прихващане от кредитор на банката, какъвто
е и настоящият случай. Както е изложено в мотивите на решението по т.д. № 1302,
ТК, 6 състав по описа на Софийски апелативен съд за 2017 г., разпоредбата в
редакцията към момента на процесното прихващане има предвид направени
прихващания от длъжника, която по ЗБН е винаги банка т.е. в отменената редакция
се има предвид възможност да се иска относителна недействителност на
прихващанията извършени от КТБ АД /н./ като длъжник в производството.
В решенето на САС се прави аналогия
със съдебната практика установена по прилагането на чл.645, ал.4 от ТЗ, която е
постоянна и непротиворечива, доколкото двете разпоредби са с еднакво съдържание
и доколкото тази разпоредба при несъстоятелността на търговците не банки урежда
недействителност единствено на прихващания извършени от длъжника в
производството по несъстоятелност . Настоящия състав споделя тези изводи и също
приема, че тълкуването на разпоредбата на чл.59,ал.5 от ЗБН в редакцията й
преди изменението от 28.11. 2014г., приложима в настоящата хипотеза,тъй като процесните прихващания са преди изменението,
има предвид прихващане извършено от длъжника или в конкретния случай това е КТБ
АД, която е банката длъжник в провежданото спрямо нея производство по
несъстоятелност. Процесните прихващания
не са извършени от банката длъжник, а от длъжник на банката, който след цесиите
е станал и неин кредитор. Процесните прихващания, за които са предявени и
настоящите искове по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, са извършени преди 28.11.2014 г. и
правните им последици, изразяващи се в погасяване на насрещните еднородни
вземания до размера на по-малкото, са настъпили преди тази дата. Фактическият
състав на прихващанията е бил осъществен преди 28.11.2014 г., като от
изложеното дотук следва, че към настоящия случай е приложима старата редакция
на чл. 59 ЗБН. Изложените от ищцовата страна твърдения са предвидени в хипотезата
на чл. 59 от ЗБН, но в неината нова редакция, обнародвана в ДВ, бр. 98 от 2014
г. и не е предвидено от законодателя обратно действие на същата. Преценката
дали прихващанията са действителни се прави с оглед действащата към момента на
извършването им материалноправна норма. Съгласно действащата към този момент
редакция на чл. 59 от ЗБН кредитор може да извърши прихващане със свое
задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, двете задължения са съществували и са били
насрещни, еднородни и изискуеми. В настоящия случай са били налице
предпоставките, описани в действащия към момента чл. 59 от ЗБН, поради което
процесните прихващания са породили своя погасителен правен ефект и за двете
страни.
Предвид на така изложените съображения съдът намира, че не са налице
предпоставките на закона за прогласяване на относителна недействителност на
извършените от ответника прихващания и
искът с пр.осн.чл.59,ал.5 от ЗБН следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Доколкото е налице прехвърляне търговското предприятие на първия ответник
спрямо втория такъв, и втория носи законово предвидена солидарна отговорност и
предвид гореизложените съображения искът се явява неоснователен и спрямо втория
ответник и съответно и спрямо него следва да се отхвърли.
Предвид изходът на спора и
доколкото двамата ответници претендират разноски за адв.възнаграждение, като са
представили списък с разноски и доказателства за договореното
адв.възнаграждение и заплащането му , и предвид, че с оглед материалния интерес
същото е под минимума предвиден в Наредба № 1 от 2004г., то ищецът ще следва да
заплати на ответника адв.възнаграждение в размер на 180 000 евро с вкл.
ДДС. Върху цената на иска се дължи от ищеца и ДТ по сметка на СГС в размер на
530 749.28 евро /4 % материалния интерес / или в левова равностойност
сумата е в размер на 1 034 961 .09 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:*** искове срещу К.ХХИ АД ЕИК ******, гр.К., ул.******и К.П.М. ЕАД *** за обявяване
недействителността по отношение на кредиторите в производството по
несъстоятелно на К.Т.. АД извършеното от К.ХХИ АД ЕИК ****** прихващане
направено с молба вх.№ 105.09 от 03.11.2014г. между вземания и задължения на
обща стойност 13 268 732 евро.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД (н), ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата от 1 034 961.09 лева / един милион тридесет и четири хиляди
деветстотин шестдесет и един лев и девет стотинки / държавна такса за воденето
на настоящото производство.
ОСЪЖДА „К.т. б.“ АД (н), ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.ХХИ АД ЕИК ******, гр.К., ул.*** и К.П.М. ЕАД *** сумата от
180 000 евро / сто и осемдесет хиляди евро / с вкл. ДДС разноски за
адв.възнаграждение на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: