№ 12518
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20241110133679 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане
на сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
– претърпени болки и стР.ния, вследствие от трудова злополука, настъпила на
07.02.2024 г.
Ищцата твърди, че между нея и ответника е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което е изпълнявала длъжността .. Твърди, че
на 07.02.2024 г., при изпълнение на трудовите си задължения, е претърпяла
трудова злополука. Злополуката е декларирана от работодателя пред ТП на .,
като с разпореждане № .20.02.2024 г. на ТП на . - . е призната за трудова.
Поддържа, че е ползвала отпуск поради временна неработоспособност през
продължителни периоди въз основа на издадени болнични листове.
Претърпяла е значителни болки. Излага, че към момента на злополуката
съжителствала и полагала грижи за своята баба, която била на 78-годишна
възраст. Твърди, че след инцидента се чувствала ужасно и била притеснена,
тъй като се наложило да ангажира както баба си, която е трудно подвижна,
така и майка си, която помагала на сестрата на ищцата при отглеждане на
новороденото дете. Твърди, че била силно депресирана, тъй като от приема
на изписания антибиотик получила алергична реакция. В резултат на
злополуката в негативна насока е променила начина си на живот. Навежда
твърдения, че болките и стР.нията са продължили за период от два месеца.
Твърди, че трайно е останал белег, чието отстраняване налага пластична
операция в бъдеще. Поддържа, че към момента е налице нарушение на
походката поради щадяща реакция за предпазване на болния крак, като
натоварването на десния крак води до допълнителни болки в коленните стави.
Твърди да са налице и имуществени вреди.
1
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на трудово правоотношение
между страните, както и че ищцата е претърпяла телесни увреждания
вследствие от трудовата злополука, настъпила на 07.02.2024 г. Твърди ищцата
да е проявила груба небрежност. Излагат се доводи за завишен размер на
претендираното обезщетение. Твърди, че временната неработоспособност на
ищцата е продължила за период от 14 дни, след който ищцата е продължила да
работи в ресторанта, като не е споделяла да изпитва болки и каквито и да било
затруднения при изпълнение на трудовите си задължения. Оспорва част от
твърдените последици да са в причинна връзка със злополуката. Оспорва и
твърдените имуществени вреди. Твърди, че ищцата е преминала обучение за
работа. Моли съдът да отхвърли предявения иск, като в условията на
евентуалност обезщетението да бъде намалено с процента съпричиняване.
С Определение № 43440/25.10.2024г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на
страна на ответника е конституирано като трето лице – помагач . АД. В
становище, подадено от него, се оспорва основанието и размера на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им.
По предявения иск в тежест на ищцата е доказването на настъпилите
болки и стР.ния, техния интензитет и продължителност, както и причинна
връзка между трудовата злополука и вредите.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед заявеното възражение за съпричиняване (чл. 201, ал. 2 КТ), в
тежест на ответника е да докаже извършени от ищцата конкретни действия,
представляващи груба небрежност, които са в причинна връзка с настъпването
на злополуката и причинените вреди.
Не е спорно между страните, а се установява и от представените по
делото писмени доказателства, че по силата на трудов договор № . г. ищцата
Д. Н. е заемала при ответника длъжността „.“; както и че на 07.02.2024 г. тя е
претърпяла злополука - порязване на левия крак. С разпореждане №
.20.02.2024 г. на ТП на . – ., на основание чл. 60, ал.1 КСО процесната
злополука е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО, като липсва
спор, че това разпореждане е влязло в сила.
С оглед на това следва да се приеме, че по делото се установява
наличието на трудово правоотношение между страните и настъпила трудова
злополука при действието на това правоотношение, както и че характерът на
злополуката като трудова е установен по предвидения от закона ред със
2
съответния влязъл в сила административен акт.
По отношение на самата злополука съдът намира, че от събраните по
делото доказателства безспорно е изяснено, че тя е настъпила на посочената
дата – 07.02.2024г., през работно време, когато ищцата е изпълнявала
задълженията си като ., като при обслужване на клиенти, една от стъклените
чашите върху таблата, която носела, паднала на земята и се счупила,
вследствие на което парче стъкло порязало левия крак над глезена. В
резултат на това, ищцата получила открита рана на подбедрицата на левия
крак, което довело да временна неработоспособност.
Спорните въпроси по делото касаят обстоятелствата относно причините
за настъпване на злополуката и налице ли е поведение на постР.лата, което да
допринесло за това, както и размерът на претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
Съдът намира, че механизмът на настъпване на злополуката следва да
се приеме за безспорно установен въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, свидетелски показания и заключението на съдебно-
медицинската експертиза. Във връзка с механизма релевантни показания
дават свидетелите И. Ц., Г. П. и Б. В., които принципно са работили на същото
място. Не са налице противоречия по отношение на настъпването на
увреждането, както и че същото е причинено от порязване от счупена
стъклена чаша. Свидетелката И. Ц. е колежка на ищцата. Същата твърди, че
двете са били на смяна, когато настъпва инцидента, като свидетелката е на
разстояние около 4-5 метра от ищцата, откъдето имала добра видимост.
Свидетелката споделя, че ищцата обслужвала група от около 15 човека, като
държала табла, от която раздавала чаши, а тя взимала поръчка на съседна
маса, когато чула звук от счупване на чаша, както и видяла стъклени парчета
по пода. Спомня си, че след това ищцата и подала две бутилки вода, които
трябвало да бъдат занесени до масата с клиентите на Д. Н., която казала, че
се е порязала, след което тръгнала на някъде. Показанията на свидетелката
изцяло кореспондират със заключението по изготвената съдебно-медицинска
експертиза, като съответно от тях се установява, че Д. Н. е изпуснала чаша на
земята, която се счупила, вследствие на което се порязала, като от
заключението се изяснява, че уврежданията на ищцата, представляващи една
порезна рана на дистална, външно-странична повърхност на лявата
подбедрица са причинени от нараняване от предмет с остър връх и режещ ръб
– от достигане и удар от счупено парче стъкло в областта на лявата
подбедрица. Изложеното се потвърждава и от изявленията на другите двама
посочени свидетели, които изясняват, че след инцидента са констатирали
порязването по ищцата, въпреки че не са очевидци на самия инцидент.
Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изводите на вещото лице
по изготвената съдебно-медицинска експертиза по отношение на характера на
причинените на ищцата травматични увреждания и наличието на причинно-
следствена връзка между тях и процесния инцидент, доколкото са дадени
достатъчно мотивирани отговори на поставените задачи, като липсват
събрани доказателства, които да ги разколебават. Съгласно заключението,
вследствие на процесния инцидент на ищцата са причинени следните
3
увреждания – една порезна рана на дистална, външно-странична повърхност
на лявата подбедрица, представляващо сравнително дълбоко нараняване,
преминаващо кожа и подкожие, без данни за засягане на мускулатура.
Изяснява се, че постР.лата е изпитвала силни болки, усилващи се при стъпване
на крака и ходене и налагащи медикаментозно обезболяване, каквото е
предписано. Извежда се, че при благоприятно протичане на оздравителния
процес, възстановителния период е около 2-3 седмици, като през първата
седмица е налице затруднение и нарушения на основната функция на
крайника – опорна и ходилна. Изяснява се и че в случая е настъпило
усложнение, поради възпаление, което е обусловило по-продължителен
възстановителен процес - поставена е диагноза абсцес, представляващ
ограничено възпаление на хлабавата съединителна тъкан (подкожие), което се
характеризира с натрупване на гноен ексудат в новообразувана празнина,
ограничена с капсула от гранулационна тъкан. Изяснява се, че липсват
констатации, свързани с това възпаление при извършените медицински
прегледи на 11.02 и 22.02.2024г., като са разяснени възможните причини в тази
връзка, както и в съдебно заседание допълнително са направени разяснения в
насока затруднения за съответното медицинско лице в началото да констатира
евентуални причини за възпалителен процес.
С оглед на направените изводи и при липса на доказателства,
установяващи по безспорен начин обстоятелства, сочещи че част от
увреждането е причинено от последващи действия, следва да се приеме, че
описаната повторна операция е в причинна връзка с претърпяната трудова
злополука. По отношение на болките, вещото лице сочи, че били в
продължение на няколко дни, като в началото били по-силни и налагали
медикаментозно обезболяване. След проведената операция на 20.03.2024г. за
период до 11.04.2024г., в който на ищцата бил издаден болничен лист за
временна неработоспособност, настъпило пълно възстановяване на
функциите на левия долен крайник. При извършен на 13.03.2025г. преглед,
експертът е установил липса на каквито и да било функционални нарушения
на ляв долен крайник, като единствената последица бил добре видим получен
от травматичното увреждане и хирургични намеси белег.
По отношение на търпените от ищцата болки и стР.ния показания дава
свидетелката Е.К., която е майка на ищцата. Свидетелката сочи, че на
07.02.2024г. ищцата се прибрала в дома си с бинтована рана на крака, като
обяснила, че след порязване със стъкло от счупена чаша се наложило
посещение в . „Н.И. П.“, където били направени 10 шева. Спомня си, че в
деня на инцидента ищцата била приела доста болкоуспокояващи, но на
следващата сутрин се събудила с писъци и плач, поради болката. Сочи, че
раната започнала да се подува и зачервява, като била извършена повторна
операция поради наличие на възпалителен процес, след което продължило
антибиотично и болкоуспокояващо лечение, което се потвърждава и от
останалите събрани по делото доказателства. Сочи, че освен физическите
болки, които търпяла ищцата, изпаднала и в депресивно състояние, породено
от настъпили алергични реакции, вследствие на прием на предписаните
антибиотици. Сочи, че ищцата се натоварвала психически, поради това, че не
4
можела да излиза и имала нужда от чужда помощ, дори при посещаване на
тоалетна. Споделя, че Д. спряла да се храни, чувствала се зле, както и не
посещавала лекции. Сочи, че поради травмата на крака на ищцата, се
наложило болната баба да помага да се обслужва, поради което ищцата
допълнително се притеснявала.
Съдът намира, че показанията на посочената свидетелка следва да бъдат
кредитирани в частта, в която се потвърждават от изводите на вещите лица,
като по отношение на периода, в която ищцата не е можела да полага труд
заключението на вещото лице по изготвената медицинска експертиза
кореспондира с показанията на свидетелите – нейни колеги, от които се
установява, че същата е работела след изтичането на периода на болничния
лист.
Съдът намира, че следва да бъде кредитирано заключението и на вещото
лице по изготвената съдебнопсихиатрична експертиза, от което се изяснява, че
в периода от злополуката ищцата е имала разстройство в адаптацията –
смесена тревожно-депресивна реакция, отшумяла спонтанно, без приемане на
медикаменти, която не би настъпила, ако ищцата не беше претърпяла
трудовата злополука и не беше имала подобни промени в начина си на живот.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се приеме за
установено, че процесната трудова злополука е имала негативен ефект върху
физическото и психическото състояние на ищцата. При определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид спецификата на увреждането -
порезна рана на дистална, външно-странична повърхност на лявата
подбедрица, представляващо сравнително дълбоко нараняване, преминаващо
кожа и подкожие, без данни за засягане на мускулатура, изясняващият се
период на възстановяване – включително и с оглед настъпилите усложнения,
както и че към приключване на съдебното дирене липсват функционални
нарушения на ляв долен крайник, като е налице белег от раната, който се
намира на лявата подбедрица. Следва да бъде отчетено и изясненото
отражение върху психичното й състояние. С оглед на изложеното съдът
намира, че следва да й бъде определено обезщетение в размер 3500 лева.
Съобразно чл. 201, ал.2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако постР.лият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност. Относимо към възражението на ответника за проявена
груба небрежност, съответно и към отговорността за причинените вреди, се
явява поведението ищцата непосредствено преди и към момента на
настъпването на злополуката и какво е отношението на същото към
настъпването на вредоносния резултат.
Груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.1 КТ е налице в случаите, в
които поведението на работника очевидно логически, житейски и съобразно
установените правила за съответната дейност, които са му известни, е
несъответно на условията при които се предприема по начин, че опасността от
него е предвидима дори от най-небрежния индивид с нормална интелектуално
и мисловна дейност. Като "груба небрежност" следва да се оцени поведение,
при което постР.лият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният
5
би положил в подобна обстановка /в този смисъл например Решение № 510 по
гр. д. № . за 2009 г. на IV ГО на ВКС/.
Съдът счита, че въз основа на събраните в хода на делото доказателства,
не може да се направи категоричен извод, че е налице проявена от ищцата
груба небрежност за настъпване на вредоносния резултат, доколкото липсват
събрани доказателства, които да установяват конкретно поведение от нейна
страна, което да може да бъде квалифицирано по този начин – включително не
са изложени такива възприятия от свидетеля И. Ц., която е била близо до нея в
този момент. С оглед на това възражението следва да се приеме за
неоснователно.
Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде уважен за
сумата от 3500 лева и да бъде отхвърлен в останалата част.
При този изход на спора право на разноски имат и двете срани,
съобразно уважената и отхвърлената част от претенцията. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 385 лева. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника
следва да бъдат присъдени разноски, съответстващи на отхвърлената част от
исковата претенция. Същият претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на
100,00 лева, като съответно в тежест на ищцата следва да бъдат възложени
разноски в размер на 82,50 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 140,00 лева - държавна
такса в размер на 4% върху уважената част от иска, както и съответната част
от сторените разноски от съда за изготвяне на СМЕ и СПЕ - 721,72 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., .,
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ., на основание чл.
200, ал. 1 КТ сумата 3500 лева, представляваща обезщетение аз
неимуществени вреди, претърпени от Д. Д. Н. в резултат на трудова
злополука, настъпила на 07.02.2024г., като ОТХВЪРЛЯ иска да пълния
претендиран размер от 20 000 лева.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., .,
ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 385 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Д. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ., ДА
ЗАПЛАТИ на „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 82,50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., .,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6
6
ГПК сумата 140 лева, представляваща дължима държавна такса, както и
сумата 721,72 лева, представляваща разноски за експертизи.
Решението е постановено при участието на . АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. ., като трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7