Решение по дело №10/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 244
Дата: 24 юни 2022 г.
Съдия: Галя Георгиева Костадинова
Дело: 20225300900010
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20225300900010 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл.288 ал.12 от КЗ отм. и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София иска осъждане на В. Н. К.
ЕГН ********** от гр. ***, да му възстанови сумата общо от 120 243.98лв.,
представляваща изплатено от ищеца на Х.Н.Х. обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от ПТП от 21.11.2015г., предизвикано
виновно от ответника съгласно влязло в сила Решение № 2098 по ахнд №
7725/2016г. на ПРС, както и разноски, присъдени с влязло в сила решение по
гр.д. № 8637/2017г. на СГС,ведно със законна лихва върху сумата от сезиране
на съда на 07.01.2022г. до изплащането им.
Твърди, че на 21.11.2015г. около 17.05 часа в гр.Пловдив по ул. Елин
Пелин, в посока от север на юг, в дясната пътна лента, се движи управляван
от ответника мотоциклет Сузуки, модел GSX 600R, без регистрационен
номер, със скорост от около 67 км/ч. При наближаване кръстовището с ул.
Столетник ответникът губи контрол върху мотоциклета по неустановена
причина, мотоциклетът пада на дясна страна, плъзга се по асфалта и се удря в
движеща се пред него лека кола Опел Астра. От удара мотоциклетът се
отклонява наляво, плъзга се по диагонал в лентата за насрещно движение и
там удря предното колело на движещия се в тази лента велосипед марка
Лидер, управляван от Х.. От удара на Х. са причинени счупване на
гаванковидната ямка на дясна тазобедрена става, счупване на дясна хълбочна,
седалищна и срамна кост на таза. Вината на ответника като причинител на
ПТП, което съставлява престъпление, е установена с влязло в сила Решение
№ 2098 по нахд № 7725/2016г. на ПРС с освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание. Пострадалото лице Х.
предявява претенция за плащане на обезщетение пред ищеца, образувана е
щета № 210023 от 22.01.2016г., ищецът отказва плащане. В резултат
1
пострадалото лице предявява иск пред съда и е образувано гр.д. №
8637/2017г. на СГС, по което ответникът е привлечен и участва като помагач.
Въз основа влязлото в сила осъдително решение по гражданското дело
ищецът изплаща присъдените в полза на Х. суми и разноски по делото както
следва: на 05.10.2018г. сумата 44 280.43лв., от която са възстановени като
надвнесени 2669лв. на 20.12.2018г.; на 04.11.2019г. сумата 4699.25лв.; на
11.11.2019г. сумата 74 409.84лв., от която на 29.01.2020г. са възстановени
като надвнесени 6299.70лв.; на 09.12.2019г. сумата 6113.16лв., от която на
08.01.2020г. са възстановени като надвнесени 290лв.
Уточнява, че вината на ответника като извършител е установена с
влязло в сила решение по административно – наказателното производство
пред ПРС, поради което не може да се оспорва. Наличието на пострадал от
ПТП и претърпените от него по вид и размер вреди са установени с влязлото
в сила решение на гражданското дело, по което ответникът е участвал като
помагач на Гаранционния фонд, мотивите на решението са задължителни за
него и го обвързват, поради което не може да оспорва тези обстоятелства.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава иска. Оспорва го по основание и размер.
Възразява, че фактическата обстановка е неправилна и няма вина за
причинените телесни повреди.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като
взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
Съгласно приложеното нахд № 7725/2016г. на РС – Пловдив, с влязло в
сила Решение № 2098 от 21.12.2016г. ответникът В. Н. К. е признат за
виновен в това, че на 21.11.2015г. в гр.Пловдив, при управление на МПС –
„Сузуки“, модел GSX 600R, с номер на рама 21031103310, без
регистрационен номер, е нарушил правилата за движение по чл.5 ал.2 т.1,
чл.20 ал.1 и ал.2, чл.21 ал.1, чл.24 ал.2у чл.138 ал.1 и чл.140 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на Х.Н.Х. с ЕГН ********** средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дъното на дясната тазобедрена става, на
крилото на хълбочната кост, седалищната и срамната кост в дясно, като е
причинено трайно затрудняване движенията на долен десен крайник, което е
престъпление по чл.343 ал.1 б.б пр. 2 – ро във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК, за
което му е наложено наказание.
Пострадалото лице Х. Х. е подал Уведомление за неимуществени вреди
до ищеца Гаранционен фонд с вх. № 24 – 01 – 50 от 22.01.2016г. за изплащане
на обезщетение за вреди от ПТП, което не е удовлетворено доброволно.
От приложеното гр.д. № 8637/2017г. на СГС се доказва, че на
07.07.2017г. пострадалият Х. Х. е предявил против ищеца Гаранционен фонд
София осъдителни искове за плащане на 80 000лв. обезщетение за
причинените му от ПТП неимуществени вреди, ведно с обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва върху нея от
22.04.2016г. до плащане на сумата поради липса на сключена задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за увреждащия
мотоциклет „Сузуки“, модел GSX 600R, с номер на рама 21031103310, без
регистрационен номер.
Съдебният спор е приключил с влезли в сила решения – Решение №
2
4837 от 11.07.2018г. на СГС, с което искът е уважен частично като
Гаранционният фонд е осъден да плати на пострадалото лице главница от
30 000лв. и законна лихва върху нея от 22.04.2016г. до изплащане на сумата
като за разликата до предявения размер исковете са отхвърлени. С решението
Гаранционният фонд е осъден да плати на адвоката на ищеца възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ от 1098.75лв. и разноски на съда в
общ размер на 1387.22лв.
Поради обжалване от ищеца е образувано в.гр.д. № 5528/2018г. на АС
София, по което с Решение № 2080 от 12.08.2019г. на АС София е уважена
останалата част от претенцията като Гаранционният фонд е осъден да плати
на Х. 50 000лв. главница и законна лихва върху нея от 22.04.2016г. до
изплащане на сумата. С решението Гаранционният фонд е осъден да плати
възнаграждение за адвоката на ищеца от 1831.25лв. и 2030лв. и разноски на
съда в размер на 3 000лв. ДТ и 312.03лв. депозит на вещи лица. Решението е
влязло в сила на 01.10.2019г.
Ответникът В.К. е конституиран в гражданския процес като помагач на
Гаранционния фонд и двете осъдителни решения по делото са постановени с
негово участие.
В кориците на приложеното дело на СГС се намират платежните
нареждания, представени от ищеца и в настоящото производство към
исковата молба, с които е заплатил ДТ и разноските на съда както следва: с
платежно нареждане от 04.11.2019г. е пратил на СГС 1387.22лв. ДТ; с ПН от
04.11.2019г. е платил 312.03лв. на СГС депозити за вещи лица; с ПН от
04.11.2019г. е платил на АС София 3000лв. ДТ. Общо платените разноски на
съда на 4 699.25лв., което се потвърждава от изслушаната счетоводна
експертиза на в.л. С., която съдът кредитира.
За останалите суми – присъдена главница общо от 80 000лв., законна
лихва върху нея от 22.04.2016г. и разноски за адвоката на ищеца, са издадени
три изпълнителни листа, съгласно отбелязванията върху решенията, преписи
от които са представени към исковата молба.
От представените от ищеца покани за доброволно изпълнение, запорни
съобщения, разпечатки от банковата му сметка за наредени плащания, както и
от изслушаната ССчЕ на в.л. И.С., изготвена компетентно и безпристрастно
въз основа материалите по делото и след запознаване със счетоводните
записвания при ищеца и при ЧСИ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира, се доказва, че въз основа на издадени в полза на пострадалото
лице и на неговия адвокат изпълнителни листове, те са образували против
ищеца Гаранционен фонд София три изпълнителни дела за принудително
плащане на присъдени суми при ЧСИ Ирина Митова Кирезиева с рег. № 839
- изп.д. № 851/2019г., изп.д. № 782/2019г. и изп.д. № 674/2018г. По
изпълнителните дела са наложени запори, сумите са платени, ведно с
разноски по изпълнението.
В.л. С. установява, че на 05.10.2018г. ищецът е платил по сметка на
ЧСИ Ирина Митова – Кирезиева 44 280лв., включващи 30 000лв. главница,
7 475.58лв. лихва, 3 700лв. адвокатска такса и 3 104.85лв. такса ЧСИ, по ИД
№ 674/2018г. На 29.10.2018г. сума от 38 570.58лв. е преведена на взискателя
Х. Х., а 3038.85лв. са платени на ЧСИ за такси. Изпълнителното дело е
прекратено поради плащане на дълга с влязло в сила на 10.01.2019г.
разпореждане. На 20.12.2018г. ЧСИ Кирезиева е възстановила на ищеца
3
2669лв. като надвнесена сума.
На 11.11.2019г. ищецът е платил общо 74 409.84лв. от банковата си
сметка по ИД № 782/2019г. на ЧСИ Кирезиева, от които 50 000лв. главница,
18 042.64лв. лихва, 1480лв. адвокатско възнаграждение и 4887.20лв. такса
ЧСИ. На 04.12.2019г. на взискателя Х. Х. са платени от ЧСИ общо 68
041.14лв. Изпълнителното дело е прекратено поради събиране на вземането с
разпореждане, влязло в сила на 20.02.2020г. На 29.01.2020г. по сметка на
ищеца са възстановени от ЧСИ 6 299.70лв. като надвнесени.
На 09.12.2019г. от банковата сметка на ищеца са платени общо
6 113.16лв. по сметка на ЧСИ Кирезиева по ИД № 851/2019г., включващи
663.16лв. такса запор, 4 960лв. и 490лв. адвокатско възнаграждение. На
07.01.2020г. на взискателя адвокат М.Д. /адвокат на пострадалото лице Х. в
гражданския процес/, са изплатени 5 226лв. Разноските на ЧСИ са 597.16лв.
Поради плащане на вземането изпълнителното дело е прекратено с влязло в
сила разпореждане на 25.01.2020г. На 08.01.2020г. ищецът е получил по
банковата си сметка възстановяване на 290лв. от ЧСИ като надвнесени по
изпълнението.
Общо плащанията от ищеца по трите изпълнителни дела, при отчитане
на възстановените суми, са 120 243.98лв., и те включват както изплатени на
взискателите по изпълнителните дела вземания по изпълнителните листове,
така и разходите по изпълнението за възнаграждение на адвокат и такси на
ЧСИ.
Платените по принудителен ред на пострадалото лице суми за
присъдени главници и лихви с двете решения са 30 000лв. главница и
7 475.57лв. лихва върху тази сума, 50 000лв. главница и 18 042.65лв. лихва
върху тази сума, общо 105 518.22лв.
Платените по принудителен ред разходи за възнаграждение на адвокат,
присъдени от съда по гражданското дело, са 1831.25лв., 2030лв. и 1098.75лв.,
общо 4 960лв.
Платените доброволно на СГС и АС София суми за ДТ и разноски са
4 699.25лв.
Общо присъдените от съда суми на пострадалото лице и разноски по
съдебното производство, платени от ищеца, са 115 177.47лв. По
изпълнителните дела ищецът е платил общо 120 243.98лв., следователно
платените от него разноските по принудително изпълнение е разликата между
двете суми в размер на 5 066.51лв.
При тези данни съдът приема иска за доказан по основание и частично
по размер, поради което следва да го уважи до доказания размер по следните
правни съображения.
На основание чл.300 от ГПК, по задължителен за съда и страните начин
с влязлото в сила решение на наказателния съд е установен както факта на
настъпване на деликта на 21.11.2015г. – ПТП, неговия извършител – В. Н. К.,
вината му и противоправността на деянието, представляващ престъпление по
НК, така и причинените от ПТП на Х.Н.Х. телесни увреждания, които са
съставомерни.
Доказа се, че пострадалото лице Х. първоначално извънсъдебно, но
поради липса на плащане, по съдебен ред е решил спора с ищеца за
дължимостта и размера на обезщетението му. От влязлото в сила решение по
4
гр.д. № 8637/2017г. на СГС на основание чл.297, чл.298 от ГПК и чл.223 от
ГПК, със задължителен за съда и настоящите страни начин са установени
причинените телесни увреждания и претърпените от Х. Х. неимуществени
вреди от ПТП, техния вид, размер на справедливото обезщетение, основание
за ангажиране на имуществената отговорност на Гаранционния фонд за
обезщетяването им, съгласно чл. 288 ал.1 т.2 б.а от КЗ отм., поради липса на
сключена задължителна застраховка ГО на автомобилисти за МПС и забавата
на фонда при плащане на обезщетението. Доколкото ответникът – пряк
причинител на деликта К., е участвал в процеса като помагач, решението го
обвързва и е задължително за него както в отношенията му с пострадалото
лице, така и в тези с ищеца.
Ищецът доказа плащане в полза на пострадалото лице на всички
присъдени суми за обезщетение и за забавено плащане, в полза на съда и
адвоката на пострадалото лице на всички присъдени суми за разноски, както и
плащане на разходи по принудително събиране на част от сумите.
Според чл.288 ал.12 от КЗ отм., след изплащане на обезщетението по ал.
1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и
разноските за определяне на обезщетението по ал.8.
Фактът на плащане на законово основание – чл.288 ал.1 от КЗ отм. се
доказа, което доказва и възникване на суброгационните права на ищеца срещу
ответника за изплатените суми. Ответникът е виновното лице, причинило
ПТП, което се доказа от присъдата и влязлото в сила решение на гражданския
съд, и като такова в качеството на извършител отговаря за причинените от
поведението си вреди и за тяхната обезвреда, съгласно чл.45 от ЗЗД.
Гаранционният фонд е изпълнил едно възложено му от закона чуждо
задължение като след плащането, пак по силата на специалната законова
норма, встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника –
причинител на деликта.
Следователно ищецът доказва заявените суброгационни права по
основание.
Със задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК на ВКС -
Решение № 127 от 18.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2835/2018 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Анжелина Христова, е прието тълкуването на
приложимата норма за това кои са направените от Гаранционния фонд
разноски при определяне на обезщетението, което тълкуване следва като
задължително да се съобразни. Според него регресното право на фонда
обхваща платените разходи за определяне и изплащане на обезщетението,
които са обичайните разходи, необходими за установяване механизма на
ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и
причинно-следствената връзка между ПТП и вредите. Разноските в
изпълнителното производство /такси и разноски по Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ, адвокатски възнаграждения и др./ са направени след
влизане в сила на съдебните решения по исковете на увредените лица на
основание чл. 288 КЗ (отм.); , т. е. след установяване със сила на пресъдено
нещо на подлежащите на обезщетяване вреди и размера на дължимите от
фонда обезщетения. В този смисъл тези разноски не представляват
необходими разходи за определяне на обезщетението, респ. са извън обхвата
на регресното право на ГФ.
При така даденото и възприето тълкуване следва, че платените от
5
ищеца по трите изпълнителни дела суми за такси на ЧСИ и разходи по
изпълнението по наложените запори в общ размер на 5 066.51лв. не
представляват разход за определяне на обезщетението по смисъла на чл.288
ал.8 от КЗ отм., поради което ответникът не дължи плащането им. За тази
сума искът не се доказва по основание и ще се отхвърли. За разликата от 115
177.47лв. ищецът доказва, че сумата включва платено обезщетение, забавата
за плащането му и разходите по определяне на вземането на пострадалото
лице по съдебен ред, поради което ответникът дължи възстановяването й на
ищеца.
При този изход на делото на ищеца се дължат доказани разноски по
съразмерност от 4942,53лв.
Мотивиран от казаното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Н. К. ЕГН ********** от ***, и съдебен адрес ***, чрез
адв. Б.З., да плати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр.София, ул. „Граф Игнатиев“
№ 2, и съдебен адрес ***, чрез Адвокатско дружество „М.“, сумата от 115
177.47лв. /сто и петнадесет хиляди сто седемдесет и седем лева и четирдесет и
седем стотинки/, представляваща изплатено от ищеца на Х.Н.Х. обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от ПТП от 21.11.2015г., причинено
виновно от ответника съгласно влязло в сила Решение № 2098 по ахнд №
7725/2016г. на ПРС, както и разноски, присъдени с влязло в сила решение по
гр.д. № 8637/2017г. на СГС, ведно със законна лихва от датата на сезиране на
съда 07.01.2022г. до изплащане на сумата и направените по делото разноски
от 4942,53лв. /четири хиляди деветстотин четирдесет и два лева и петдесет и
три стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
115 177.47лв. до предявения от 120 243.98лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните на
посочените по делото съдебни адреси.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6