Решение по дело №228/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. К. И. от [населено място], чрез пълномощника адв. М. С. от АК [населено място], против Решение № 17/17.03.2025г., постановено по АНД № 151/2024г. по описа на Районен съд гр. Козлодуй. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на Наказателно постановление № 23-0288-000304/10.05.2023г. на Началника на РУ [населено място] към ОДМВР [населено място].

В съдебно заседание касационният жалбоподател М. К. И., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният от него процесуален представител – адв. М. С.. С писмено становище, адл. С. е заявил, че поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена.

Ответникът по делото Началник на РУ [населено място] към ОДМВР [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] – прокурор С. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че следва да бъде оставено в сила решението на Районен съд гр. Козлодуй като правилно и законосъобразно.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Производството пред Районен съд гр. Козлодуй е образувано по жалба на М. К. И., чрез адв. М. С., против Наказателно постановление № 23-0288-000304/10.05.2023г. на Началника на РУ [населено място] към ОДМВР [населено място], с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева за извършено нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

С Решение № 90 от 29.12.2023г., постановено по АНД № 209/2023г. по описа на Районен съд гр. Козлодуй, е отменено обжалваното Наказателно постановление № 23-0288-000304/10.05.2023г. на Началника на РУ [населено място] към ОДМВР [населено място]. С Решение № 943 от 15.05.2024г., постановено по КАНД № 127/2024г. по описа на Административен съд гр. Враца е отменено посоченото съдебно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд гр. Козлодуй, като са дадени указания относно приложение на закона и излагане на мотиви по същество. След изпълнение на дадените указания е постановено обжалваното в настоящото производство Решение № 17/17.03.2025г., постановено по АНД № 151/2024г. по описа на Районен съд гр. Козлодуй, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0288-000304/10.05.2023г. на Началника на РУ [населено място] към ОДМВР [населено място]. Предвид невъзможността да бъде сформиран касационен състав в Административен съд гр. Враца, с Определение № 4882 от 13.05.2025г., постановено по адм. дело № 4605/2025г. на Върховен административен съд, на основание чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК делото е изпратено в Административен съд гр. Ловеч за разглеждане на касационната жалба на М. К. И..

От приложените по делото доказателства се установява, че административнонаказателната отговорност на М. К. И. е била ангажирана за това, че на 16.04.2023г. в 17:28 часа, в [населено място], на [улица]пред дом № 92, същият управлява лек автомобил „Мерцедес С63 АМГ 4МАТИК“ с рег. № [рег. номер], собственост на „БМ ЛИЗИНГ“ ЕАД с Булстат: ********* и „СОФАВТО“ ООД с Булстат: *********, след като е лишен от правоспособност по административен ред на 12.04.2022 година. За това нарушение е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 327 от 16.04.2023г., бланков № 0566352 от С. И. Д. – старши полицай в РУ [населено място], в присъствието на свидетелите И. В. В. и Д. И. Й.. В АУАН е посочено, че същият се съставя срещу М. К. И. за извършено от него нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП. И. е подписал АУАН като е посочил като възражение следното: „Не съм карал аз. Има свидетели“. Получил е екземпляр от акта на датата на съставянето му – 16.04.2023 година.

Издадено е било Наказателно постановление № 23-0288-000304/10.05.2023г. от Б. Д. Б. - Началник на РУ [населено място] към ОДМВР [населено място], с което на М. К. И. на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева за извършено от него нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща безспорно административното нарушение, за което е санкциониран М. К. И.. Съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона доказателства извършеното административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление е приел, че същото е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице. Изложени са подробни мотиви за доказаност на извършеното от М. К. И. административно нарушение, обсъдени са събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е приел, че в обжалваното наказателно постановление е посочена нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. С оглед на това е направил извод, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. Изложените мотиви в обжалваното решение от първоинстанционният съд напълно се споделят и от настоящият касационен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях.

П. Р. съд гр. Козлодуй е приел в мотивите на обжалваното решение, че М. К. И. е извършил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран. Съдът е приел за доказано, с оглед събраните по делото доказателства, че с Наказателно постановление № 22-0294-000395/19.04.2022г. на Началник сектор при РУ [населено място], на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, на М. К. И. е било наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено от него нарушение по чл. 174, ал 3 от ЗДвП. Това наказателно постановление е влязло в законна сила на 27.10.2022 година. СУМПС на И. е било иззето още със съставянето на АУАН на 12.04.2022 година. Тоест към дата 16.04.2023г. М. К. И. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред с влязло в законна сила наказателно постановление.

Първоинстанционният съд е обсъдил в цялост писмените и гласни доказателства по делото и е достигнал до правилния и обоснован извод, че именно М. К. И. е управлявал на 16.04.2023г. в 17:28 часа, в [населено място], на [улица]пред дом № 92, лек автомобил „Мерцедес С63 АМГ 4 МАТИК“ с рег. № [рег. номер]. На първо място И. е бил разпознат от служителите на РУ [населено място] като водач на посочения лек автомобил още при разминаването между този автомобил и полицейската кола. Именно предвид обстоятелството, че на полицаите е било известно, че И. е лишен от право да управлява МПС, същите са обърнали посоката на движение на патрулния автомобил и са последвали автомобила, управляван от И.. При настигането му, в улица, на която той е завил, полицаите са го видели извън автомобила, да затваря шофьорската врата, като не е имало друго лице на разстояние от около 100 метра. Обстоятелството, че служителите на полицията са изгубили лекия автомобил „Мерцедес“ от поглед за около 2-3 секунди, не оборва извода, че водач на автомобила е бил именно И.. Същият е бил сам в автомобила като водач при разминаването с патрулния автомобил, при идването на полицаите, И. се е намирал до предна лява врата, като е затварял същата и не е имало обективно време да излезе от автомобила друго лице, което да е било водач на същия, да не се намира наоколо, на разстояние от около 100 метра. Всичко това и обстоятелството, че И. е затварял предната лява врата на автомобила, налага извода, че М. К. И. е водач на същия, който току-що е спрял и е излязъл от същия. За да достигне до този извод първоинстанционният съд е съобразил показанията на свидетелите С. Д., И. В. и Д. Й., които са последователни и непротиворечиви, и от които става ясно, че М. К. И. е давал противоречиви обяснения за случилото се, като първоначално е заявил, че баща му е управлявал автомобила, а след това е заявил, че водач е бил негов братовчед на име И., който е влязъл в някаква къща. След идването на този братовчед, същият е заявил, че не е управлявал лекия автомобил „Мерцедес“. Съдът е обсъдил и защо не приема за достоверни показанията на свидетелите Червеняшка и П., като ги е съпоставил както с показанията на останалите разпитани по делото свидетели, така и със събраните писмени доказателства.

Настоящият касационен състав счита, че първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, както относно приетата за установена фактическа обстановка, така и относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство и за доказаност на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Тези мотиви напълно съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са обсъдени от първоинстанционният съд в пълнота.

Предвид така установените факти и обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано, че на посочените в НП дата, място и време, М. К. И. е управлявал МПС, след като е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред – нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

Настоящият касационен състав намира направените възражения с касационната жалба за неоснователни и възприема изложените мотиви от първоинстанционният съд в обжалваното решение. Обстоятелството, че в АУАН и НП не е посочено с кой конкретен акт е бил лишен М. К. И. от право да управлява МПС по административен ред, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и съдът счита, че както АУАН, така и НП съдържат императивните реквизити, посочени съответно в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Правилно в обжалваното решение е посочено, че извършеното от жалбоподателя нарушение не може да бъде [жк], като съдът е изложил мотиви и в тази насока.

Районен съд гр. Козлодуй е приел в оспореното решение, че правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН е определено административното наказание – глоба в размер на 200.00 лева, което би изпълнило целите по чл. 12 от ЗАНН.

В заключение настоящият касационен състав намира направените изводи от първоинстанционният съд за липса на съществени нарушения на процесуалните правила и за доказаност на административното нарушение за правилни и съответни на събраните по делото доказателства. Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е мотивирани правни изводи, които се възприемат от касационния състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на съдопроизводствените правила.

С оглед изложеното настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното Решение № 17/17.03.2025г., постановено по АНД № 151/2024г. по описа на Районен съд гр. Козлодуй е валидно, обосновано, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.

С оглед изхода на делото неоснователно се явява искането на адв. М. С. за присъждане на разноски по делото.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 17/17.03.2025г., постановено по АНД № 151/2024г. по описа на Районен съд гр. Козлодуй.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.