Р Е Ш Е Н И
Е
№ 262910 / 6.12.2021г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание на 05.11.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА
КРЪСТЕВА
при участие секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 9229 по описа за
2020 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството се развива след
отвод на съдия от ВРС, председателстващ 20-ти съдебен състав.
Разпределено е в 33-ти съдебен
състав с Протокол за избор на съдия – докладчик /преразпределение/ от
19.04.2021г.
Производството по делото се
развива по предявен иск с правно осн.
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, от ищецът „Б.5“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** срещу ответника „E.С.“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** **-Е, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 7240,00лв. - главница,
дължима поради неизпълнение на договорно
задължение по Договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа № ***** от 28.09.2016 г., сключен между „В.И.Г.“ООД
и „Е.С.“АД, на база представен и одобрен по реда на ЗУТ проект за изграждане на
присъединителните съоръжения за обект: жилищна сграда с местонахождение
гр.Варна, ул.„**“№7, което вземане е
прехвърлено от „В.И.Г.“ООД на „Б.5“ЕООД с Договор за цесия сключен на
24.06.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявление
по чл.410 ГПК - 26.06.2020г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № **/2020 г. на Районен съд –
Варна, срещу която заповед ответната
страна е възразила в срока по чл. 414 от ГПК.
Претендира се с исковата молба, при уважаване на
исковата претенция, да се осъди ответното дружество да
заплати на ищеца направените по делото разноски, в това число и адвокатско
възнаграждение.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича
претендираното право, се свеждат до следното: В исковата молба, подадена
чрез адв.К.Т., ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от 24.06.2020 г.
е придобил процесното вземане на „В.И.Г.” ООД от длъжника „Е.С." АД. Излага, че ответникът
е уведомен за цесията на електронната си поща на 24.06.2020 г. Сочи се, че
цедентът е инвеститор на жилищна сграда изградена в ПИ №**, като с цел
присъединяването ѝ към ел. мрежата на 11.10.2016г. с ответника е сключен
визираният по-горе договор за присъединяване. Изложено е, че съгласно чл. 2,
ал. 2 от договора, страните са уговорили мястото на
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа да е Бетонен
комплектен трансформаторен пост (БКТП) 1001 - Варна. В чл. 3 страните
договорили за присъединяването да се извърши с изграждане на следните присъединителни
съоръжения: „1.Монтаж на кабелна касета тип ШК-4 на границата на имота и
захранване на същата, чрез разкъсване и муфиране на резервния захранващ кабел
НН от БКТП 1001 Варна за захранване на жилищна сграда на „**" № 2; 2.Монтаж на табло тип ТЕПО (по схема) на
метална конструкция или на фасадата на сградата и захранването му с кабел НН ит
новата касета тип ШК-4; 3.Монтаж на електромери и необходимата комутационна и
предпазна апаратура. От ел. таблото по подходящ начин да се захрани обекта.“. В
раздел VII било уговорено, че цената се съставя от два компонента: постоянна компонента за присъединена
мощност в размер на 9600,00лв., дължима в 7 - дневен срок от сключване на
договора; променлива компонента за
присъединяване за допълнително разстояние до мястото на присъединяване над 25
метра: 40лв./м с ДДС, дължима в 7 - дневен срок от сключване на допълнително
споразумение към договора. Излага се, че на 14.08.2017г., страните сключили
въпросното допълнително споразумение, по силата на което „В.И.Г.“ ЕООД, е
заплатило на ответника сумата от 7240,00лв. с
ДДС, за полагане на 181м. нова кабелна линия от обекта до БКТП 1001-Варна,
която дължина се явява разликата от дължината на кабел Ниско напрежение - 206м.
и променливата компонента 25м. Сочи, че
понастоящем сградата е въведена в експлоатация, а обектът е присъединен към ел.
мрежа от ответника. Същевременно дружеството установило, че нов кабел до ТП не
е положен, а енергоразпределителното дружество е присъединило обекта до
находящата се непосредствено до него касета ШК - 4 на ул. „**“, чрез разкъсване
и муфиране на вече съществуващата резервна кабелна линия Ниско напрежение от
БКТП 1001. Поради това поддържа, че ответникът не е изпълнил договорното си
задължение да положи кабел от 181 м.
С уточняваща молба ищецът
поддържа, че се претендира компенсаторно обезщетение за частично договорно
неизпълнение за присъединяването на процесната сграда при БКТП 1001-Варна.
С
горното се обосновава правният интерес от предявената искова претенция.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответника E.С.“АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** **-Е, с който се изразява
становище за недопустимост, и в
евентуалност за неоснователност на предявения иск.
По въпроса за допустимостта на предявената
искова претенция, има произнасяне от състав на Варненски окръжен съд, с
определение №**/09.04.2021г. по в.ч.гр.д.№ **/2021г. по описа на ВОС, което се явява
задължително за настоящия съдебен състав.
Според
ответната страна, в случай, че не се
приемат доводите за недопустимост на производството, същата твърди, че договорът за продажба на вземане
от 24.06.2020г., е нищожен на
основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД, поради липсата на предмет, поради
несъществуване на прехвърленото вземане.
Сочи
се, че след като „В.И.Г."ООД, ЕИК ***представлявано
от адв. К.Т., е прехвърлило твърдяното вземане през 2018г. на друго лице -„М.Д."
ЕООД и това лице се е легитимирало като частен правопреименик, за което
свидетелстват цитираните съдебни решения влезли в з.с., цедента не може валидно
да прехвърли за втори път същото вземане на друго лице, защото не го притежава.
Ищцовото
дружество не е носител на правото, което претендира, тъй като не е придобил
вземането, предмет на производството. Извършената цесия е нищожна по смисъла на
чл. 26, ал.
2 от ЗЗД, поради
липса на предмет, поради несъществуване на прехвърляното вземане в патримониума
на цедента.
Настоява
се с отговора, че като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички
условия за действителност на договорите. Могат да бъдат цедирани както
вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от
тяхното естество - чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
От правилото, установено в ал. 2, на посочената норма,
според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е
притежавал следва, че предмет на цесионната сделка, могат да бъдат само
съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване, е условие за нейната
действителност.
Този
извод, според ответника, следва и от каузалния характер на цесионния договор,
чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно
основание. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се
извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността,
респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за
действителност на всяко едно от тях.
С
оглед изложеното, представения с исковата молба договор за цесия, се счита, че
е нищожен, поради
липса на предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Нищожният договор, не поражда каквито и да било правни последици, поради което
ищецът не е придобил вземането, което претендира да му бъде заплатено с предявената
от него искова молба.
Hастоява се от
ответната страна, че нe е налице и фактическият състав на чл.79, ал.1 от ЗЗД. Не се оспорва
обстоятелството, че страните се са били обвързани от Договор за присъединяване
на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № *****/28.09.2016г. от 11.10.2016г. и Допълнително
споразумение № А1-*****-АДП-0123/14.02.2017г.
Оспорва се твърдението, че ответното дружество е в
неизпълнение на свое договорно задължение съгласно посоченият договор.
Съгласно
чл. 2, ал.
2, ал.
3 от Договора, мястото на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, е БКТП „1001 Варна",
посредством монтаж на кабелна касета ШК-4 на границата на имота, чрез
разкъсване и муфиране на резервния захранващ кабел НН от БКТП „1001
Варна" за захранване на жилищна сграда на ул. „**" №2. Сочи се, че следва да бъде монтирано табло
тип ТЕПО на метална конструкция или на фасадата на сградата, както и монтаж на
електромери и необходимата предпазна и комутационна апаратура. Всички
задължения, вменени съгласно Договор за присъединяване на обект на клиент - В.И.Г. ООД към електроразпределителната мрежа за
присъединяване на ниско напрежение, се сочи, че са изпълнени и клиентът е
присъединен.
Съгласно
чл.44 от договора същия се прекратява с изпълнение на задълженията на двете
страни по договора, вкл. след представяне на документ за въвеждане в
експлоатация на съоръженията за присъединяване и на обекта, издаден по реда на
ЗУТ.
За
успешното присъединяване към електроразоределителната мрежа на праводателя на
ищеца, се сочи, че свидетелства Удостоверение № **/18.06.2018г. издадено от Главния архитект на Община
Варна жилищна сграда находяща с е в УПИ **,
кв. 9592 (идентификатор **)
по плана на 14-ти м.р., ул.„**"№7,
гр.Варна е въведена в експлоатация. Видно от удостоверението за въвеждане в
експлоатация за строежа представени са всички изискуеми документи в т.ч.
окончателен договор за присъединяване, към водопроводната и канализационната
система от 30.01.2018г. „Становище за въвеждане в екплоатация №
50/30.01.2018г. на ВиК Варна, договор за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на ниско напрежение. В удостоверението е
посочено и издадено Разрешение за ползване №
ДК-07-В-30/20.02.2018г. на строеж „Външно кабелно
електрозахранване 0.4 кВ от трафопост (ТП) 1001
до нов шкаф кабелен тип ШК-4 пред УПИ **,
кв. 592, по
плана на 14-ти м.р., ул. „**" № 7,
чрез разкъсване на резервна кабелна линия от ТП №1001
до кабелен шкаф ШК-4 на ул. „**" № 2 и резервна връзка между
двата кабелни шкафа. Т.е ответното
дружество, се настоява, че е изпълнило основното си договорно задължение да
осъществи "присъединяване към
електроразпределителната мрежа" на процесния обект. Т.е., договорът
е изпълнен, породил правният си резултат, като е изпълнен неговият предмет
Според ответникът, неоснователно е основното
възражение на ищцовото дружество, че „Е.С."АД, не е изпълнило задължението
си по догововора, като положи кабел 181 м., т.н. в споразумението променлива компонента и
присъедини обекта до касета ШК-4 на ул. „**", чрез разкъсване и муфиране
на резервния захранващ кабел ниско напрежение, а е използвана съществуваща
кабелна линия от БКТП 1001 Варна до касета ШК-4.
Съображенията
затова са следните: Съгласно уреденото в Закона за енергетиката, при
присъединяване на обекти на крайни клиенти и потребители, последните заплащат
на оператора суми, които представляват цена за присъединяване, като формирането
на цената е регулирано от КЕВР /Комисия за енергийно и водно регулиране/. Видно
от чл. 36 от
Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа
№ *****/28.09.2016г. от 11.10.2016г.,
подписано от „Е.С." АД, от една страна, и „В.И.Г."ООД, чрез
управителя му, и в качеството му на пълномощник на останалите клиенти-страни по
договора, цената за присъединяване на процесния обект към
електроразпределителната мрежа се определя на база минимална схема на
присъединяване за заявената от клиента мощност, съобразно чл.32 и 33
от Наредба № 1 от 18.03.2013г. за регулиране на
цените на ел.енергията и Решение № Ц-002/29.03.2002г. на
ДКЕВР.
С
Наредба № 1 от 18.03.2013г., е предвидено, че
цената се формира от два компонента - 1. Постоянната
компонента съобразно мощностите и дължина на трасето до 25
метра и 2. Променлива компонента за трасе над 25
метра.
В
чл.36 от Договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа № *****/28.09.2016г.
от 11.10.2016г. /Договора/ е уредено, че „Постоянната
компонента за присъединена мощност е в размер на 9600
(девет хиляди и шестстотин) лв. с ДДС", и още, че: „Променливата
компонента на цената за присъединяване за допълнително разстояние до мястото на
присъединяване над 25 метра: 40
(четиридесет) лв./м. с ДДС се определя след съгласуване на работните проекти за
присъединяване по определен ред и е дължима в 7-дневен срок след сключване на
допълнително споразумение към настоящия договор."
С
допълнително споразумение № А1-*****-АДП-0123/14.02.2017г.
към сключения между страните Договор, е одобрена цената /стойността/ за
променливата компонента съобразно положения 206
метра кабел /"кабел НН"/, а именно: 7240лв.
с ДДС за 181 метра по 40лв./м. /206 - 25
метра/. По силата на допълнителното споразумение страните приемат стойността на
променливата компонента на цената за присъединяване за допълнителното
разстояние в размер на 7240лв. с ДДС. Въз основа на допълнителното споразумение от 14.02.2017г.,
от страна на ответника, е съставена фактура № **/06.07.2017г., като същата е заплатена на същата дата.
Предвид
изложеното, според ответника, обосновано следва да се заключи, че договорената
цена за присъединяване на обект включва и променливата компонента, като
размерът й е съобразен с разпоредбите на Наредбата за регулиране на цените на
електрическата енергия и Решение № Ц-002/ 29.03.2002
г. на ДКЕР. Т.е., заплащането й е нормативно установено.
От
друга страна страните никога не са договаряли присъединяването на обекта да се
осъществи чрез полагане на „нов кабел на разстояние 181
метра", каквито са съображенията в депозиранта искова
молба. Нито в текста на сключения между „Е.С."АД и „В.И.Г."ООД
Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № *****/28.09.2016г. от 11.10.2016г., нито в подписаното от
страните Допълнително споразумение №А1-*****-АДП-0123/14.02.2017г.
към Договора, страните не са се договаряли, че присъединяване на обекта е
необходимо да се осъществи чрез полагане на нов кабел на разстояние 181
метра.
Съгласно
чл.1 от Договора, същият определя необходимите условия за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на „Е-П.М."АД на обект жилищна сграда, с
местонахождение гр.Варна, ул."**"№7, ПИ **.
Съгласно
клаузата на чл.2, ал.З от Договора е прието от страните, че: „Присъединяването
на обекта ще се извърши чрез изграждане на следните присъединителни съоръжения
(вид и технически параметри):
1.Монтаж
на кабелна касета тип ШК-4 на границата на имота и захранване на същата, чрез
разкъсване и муфиране на резервния захранващ кабел НН от БКТП „1001
Варна"за захранване на жилищна сграда наул.Тоце Делчев"№
2.Монтаж
на табло тип ТЕПО (по схема] на метална конструкция или на фасадата на сградата
и захранването му с кабел НН от новата касета тип ШК-4.;
3.Монтаж
на електромери и необходимата комутационна и предпазна апаратура. От ел.табло
по подходящ начин да се захрани обекта."
Сочи
се с отговора, че за да бъдат изпълнени горепосочените уговорки в чл.ЗО от
Договора страните изрично са приели че: „Е-П.М. има право да използва собствените си
съоръжения, чрез които е присъединило обекта на един клиент, за присъединяване
на друг клиент, без да нарушава договорените мощности."
Предвид
посоченото, се настоява, че е неоснователно възражението, че разпределителното
предприятие не е изпълнило задължението си по договора, като положи кабел 181
м., т.н. в споразумението променлива компонента и присъедини обекта до касета
ШК-4 на ул. „**".
Претенция за „компенстаторно обезщетение",
съчетана с твърдения за неточно изпълнение, в този смисъл, са настоява, че е
недопустима в евнтуалност неоснователна.
Дори
и да се допусне, че „Е.С."АД, е в неизпълнение на твърдяното договорно
задължение по чл.2, ал.2 и чл.З, т. 1 от Договор за присъединяване на обект на клиент
към електроразпределителната мрежа № *****/28.09.2016г.
от 11.10.2016г., подписано от „Е.С."АД, от една страна, и „В.И.Г."ООД,
се счита, че това неизпълнение не може да обоснове претендираното компенсаторно
обезщетение от страна на ищцовото дружество.
Предявеният
иск „за обезщетение за неизпълнение", по чл. 79, ал.1, предл.
второ ЗЗД , се сочи, че по своята същност представлява единствено и само иск за
вредите от пълното неизпълнение, т.е за компенсаторно обезщетение, което
кредиторът предпочита, вместо да търси изпълнение. Сочи се, че в тази хипотеза
попадат случаите, когато първоначалната престация е все още възможна, но
например кредиторът вече няма интерес реално изпълнение, защото той вече си е
доставил дължимото, така и когато се е стигнало до последваща невъзможност на
престацията по причини, за които длъжникът отговаря), т.е. като иск, който е
идентичен с наречения „за обезщетение вместо изпълнение" в правилото на
чл. 79, ал.
2 ЗЗД.
Предявяването на тази възможност, е предоставена на волята на кредитора, в
зависимост от неговия интерес, но само когато изпълнението все още е възможно,
респ. - дължимо. Нейното уважаване
обаче, респ. изборът на кредитора да получи обезщетение вместо изпълнение,
зависи от волята на длъжника да предложи при поискано компенсаторно обезщетение
реално изпълнение. Съответно, в тежест на кредитора е да докаже, че вече няма
интерес да получи реално изпълнение.
Видно
от спецификата на конкретния случай, ответника сочи, че претенцията за пълна
обезвреда се аргументира с неточно изпълнение или неизпълнение на задължението
полагане на кабел 181 м., за да присъедини обекта до касета ШК-4 на ул. „**".
Подобна конструкция, се счита, че е
невъзможна, защото от
една страна Договор за присъединяване на обект на клиент
към електроразпределителната мрежа № В163643-В16-6943/28.09.2016г.
от 11.10.2016г., и Допълнително споразумение №
А1-*****-АДП-0123/14.02.2017г., са изпълнени. Сочи се, че клиентът е присъединен към
електроразпределителната мрежа и няма възражение относно това обстоятелство. На
следващо място, след като е изпълнена основната функция на договора, а именно
да се присъедини клиентът към мрежата, договорът се прекратява, поради
изпълнение, т.е. съдържанието му е изпълнено.
В
хипотеза на прекратен, поради изпълнение договор, претенция за „компенстаторно
обезщетение" за неточно изпълнение се сочи, че е несъстоятелна.
При
изложеното се отправя искане, в евентуалност да бъде отхвърлен, като неоснователен предявеният иск по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД, от ищеца „Б.5"ЕООД, ЕИК ***** срещу ответника „Е.С."АД, с искане за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца, сумата от 7240.00лева, представляваща компенсаторно обезщетение, на основание чл.79 ЗЗД, за неточно
изпълнение на задължение за присъединяване на обект, за което е заплатена цена
/такса/ за променлива компонентна, уговорена в Допълнително споразумение №1 към Договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа
№*****/28.09.2016г.
под № А1-*****-АДП-0123/14.02.2017г., на база представен и одобрен по реда на ЗУТ
проект за изграждане на присъединителните съоръжения на обект: жилищна сграда с
местонахождение: гр.Варна, ул."**"№7, ПИ № ** /стар ПИ № **/, за което е издадена фактура № **/06.07.2017г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 26.06.2020г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № **/2020 г. на Районен съд – Варна,
срещу която заповед ответната страна е възразила в срока по чл. 414 от ГПК.
По допустимостта на установителния иск с правно основание чл.422 от ГПК:
По въпроса за допустимостта на предявената
искова претенция, има произнасяне от състав на Варненски окръжен съд, с
определение №**/09.04.2021г. по в.ч.гр.д.№ **/2021г. по описа на ВОС, което се
явява задължително за настоящия съдебен състав.
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № **/2020г. на
ВРС, 41-ви състав, се установява, че същото е образувано
по подадено от ищцовата страна
в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство, в качеството му на
длъжник заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 26.06.2020г. Въз основа на депозираното
заявление е издадена Заповед №3151/02.07.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата
на която е разпоредено
Длъжник „E.С.“ АД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** **-Е , да заплати на Кредитор „Б.5“
ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, сумата
7240.00 лева /седем хиляди двеста
и четиридесет лева/ - главница, дължима поради неизпълнение на договорно
задължение по Договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа № ***** от 28.09.2016 г., сключен между „В.И.Г.“
ООД и „Е.С.“ АД, на база представен и одобрен по реда наЗУТ проект за
изграждане на присъединителните съоръжения за обект: жилищна сграда с
местонахождение гр.Варна, ул. „**“ № 7, което вземане е прехвърлено от „В.И.Г.“
ООД на „Б.5“ ЕООД с Договор за цесия, сключен 24.06.2020 г.; и законната
лихва от 26.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 644.80 лева разноски по делото, от които 144.80 лева заплатена
държавна такса и 500 лева адвокатски хонорар.
Вземането, според отразеното в
заповедта, произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение на договорно задължение по
Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа
№ ***** от 28.09.2016 г., сключен между „В.И.Г.“ ООД и „Е.С.“ АД, на база
представен и одобрен по реда наЗУТ проект за изграждане на присъединителните
съоръжения за обект: жилищна сграда с местонахождение гр.Варна, ул. „**“ № 7,
което вземане е прехвърлено от „В.И.Г.“ ООД на „Б.5“ ЕООД с Договор за цесия,
сключен 24.06.2020 г.
Отразено е в заповедта, че присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка ***/кредитора
IBAN ***; BIC: ***, „Централна кооперативна банка“ АД, Клон Варна;
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника
в заповедното производство
и ответник в настоящото производство, за недължимост на присъдената в полза на заявителя
сума, което обуславя и правния интерес от водене
на настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото
производство, е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане
на едномесечния срок от уведомяването
му за постъпилото
възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.
№**/2020г. на ВРС, 41-ви състав. Вследствие на изложеното , съдът , като съобрази, че предметът на предявената искова претенция е идентичен с
предмета на издадената заповед, намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното, съдът формира извод , че е налице правен интерес
от предявената искова претенция , поради което съдът дължи произнасяне по
същество.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Представен
по делото е Договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа № *****/28.09.2016г.
от 11.10.2016г. и Допълнително споразумение №
А1-*****-АДП-0123/14.02.2017г.,сключени между Е.П.М.АД/чийто правоприемник
понастоящем е „Е.С."АД/
и В.И.Г. ООД, ЕИК **.
Удостоверение № **/18.06.2018г. издадено от Главния архитект на Община
Варна, удостоверява, че жилищна сграда, находяща с е в УПИ **,
кв. 9592 (идентификатор **)
по плана на 14-ти м.р., ул.„**"№7,
гр.Варна, е въведена в експлоатация.
Представен
договор за прехвърляне на вземане от 24.06.2020г., удостоверява, че В.И.Г. ООД,
ЕИК ** е прехвърлило на Б.5 ЕООД, ЕИК *****, вземането в размер на 7240,00лв.,
представляваща компенсаторно обезщетение на основание чл.79 ЗЗД, за неточно
изпълнение на задължение за на
задължение за присъединяване
на обект: жилищна сграда с местонахождение: гр.Варна,
ул."**" №7, ПИ №** (стар ПИ
№**) към БКТП 1001 Варна, която сума е стойността на
платената променлива компонента
уговорена в Допълнително
споразумение №1 към Договор за присъединяване на
обект на клиент
към електроразпределителната
мрежа №*****./28.09.2016г. под
№А1-В1б-3643-В1б-6943-АДП-0123/14.02.2017г. на база
представен и одобрен по реда на ЗУТ проект за изграждане на присъединителните
съоръжения за обект: жилищна сграда с местонахождение: гр.Варна, общ.Варна, ул.
"**" №7, ПИ №** (стар ПИ
№**), за което е издадена фактура №**/6.7.2017г.,
която е заплатена на каса на
„Е.С." АД и е издаден касов бон от б.07.2017г., за цена от 3620 лв. /три
хиляди шестстотин и двадесет
лева/.
Изготвено е уведомление от „Е.С."АД, отправено на 24.06.2020г. до В.И.Г.
ООД, ЕИК **, за посочената цесия.
Изготвени
по делото са две заключения по допуснати СТЕ, първото от които е депозирано на
02.08.2021г., а второто на 25.10.2021г.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на
установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК във вр. с
чл.79 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. От
своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от
него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК е приел за безспорно
по делото, че В.И.Г.” ООД и ответника, са били съконтрагенти по Договор за присъединяване на обект на клиент
към електроразпределителната мрежа №*****/28.09.2016г. от
11.10.2016г. и Допълнително споразумение №А1-*****-АДП-0123/14.02.2017г.
Спори се
по основанието за заплащане на исковата сума.
Видно от заключение на вещото лице Л.С.Б.,
депозирано пред ВРС на 02.08.2021г., което съда приема за достоверно дадено, е
посочено, че съгласно писмо с изх.№ ***/29.07.2021г. на „Е.С."АД, е положен нов кабел от 181м. от ШК-4 до КТПТ 1001 до
кабелен шкаф ШК-4 на ул.“**“№2.
Видно от заключение на вещото лице Л.С.Б.,
депозирано пред ВРС на 25.10.2021г., което съда приема също за достоверно
дадено, и което кредитира, в т.5.3 е посочено, че не съществува полагане на нов
кабел от КТПТ 1001 до кабелен шках ШК-4
на ул.“**“№7. Чрез муфиране е свързан нов шкаф ШК-4 на ул.“**“№7. В
с.з., вещото лице уточнява изрично, че извода за неполагането на нов кабел
прави на база обстоятелството, че при посещението си на място по повод на
изготвяне на така възложената експертиза, не е имало никакво разрушаване на
тротоарните плочки или на пътната настилка.
По
възражението за нищожност на цесията, на
основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД, поради липсата на предмет, поради
несъществуване на прехвърленото вземане, доколкото се твърди, че „В.И.Г."ООД,
ЕИК ***представлявано от адв. К.Т., е прехвърлило
твърдяното вземане през 2018г. на друго лице -„М.Д."
ЕООД, съдът не е в състояние да вземе отношение, поради липса на доказателства
за така твърдяното прехвърляне.
Исковата
претенция, се явява неоснователна на основание въведеното твърдение от
ответната страна, за липсата на елементите от фактическият състав на чл.79,
ал.1 от ЗЗД. Съгласно
чл. 2, ал.
2, ал.
3 от Договор за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № *****/28.09.2016г. от 11.10.2016г., мястото
на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, е БКТП „1001
Варна", посредством монтаж на кабелна касета ШК-4 на границата на имота,
чрез разкъсване и муфиране на резервния захранващ кабел НН от БКТП „1001
Варна" за захранване на жилищна сграда на ул. „**" №2.
Съгласно
чл.44 от договора същия се прекратява с изпълнение на задълженията на двете
страни по договора, вкл. след представяне на документ за въвеждане в експлоатация
на съоръженията за присъединяване и на обекта, издаден по реда на ЗУТ.
Всички
задължения, вменени съгласно Договор за присъединяване на обект на клиент - В.И.Г. ООД към електроразпределителната мрежа за
присъединяване на ниско напрежение, са изпълнени и клиентът е присъединен. Като
за това присъединяване към електроразоределителната мрежа на праводателя на
ищеца, свидетелства Удостоверение № **/18.06.2018г.
издадено от Главния архитект на Община Варна, съгласно което жилищната сграда,
находяща с е в УПИ **, кв. 9592 (идентификатор **)
по плана на 14-ти м.р., ул.„**"№7,
гр.Варна, е въведена в експлоатация. В удостоверението е посочено и издадено
Разрешение за ползване № ДК-07-В-30/20.02.2018г.
на строеж „Външно кабелно електрозахранване 0.4
кВ от трафопост (ТП) 1001 до нов шкаф кабелен тип ШК-4 пред УПИ **,
кв. 592, по
плана на 14-ти м.р., ул. „**" № 7,
чрез разкъсване на резервна кабелна линия от ТП №1001
до кабелен шкаф ШК-4 на ул. „**" № 2 и резервна връзка между
двата кабелни шкафа.
При
изложеното, съдът приема, че ответното
дружество, е изпълнило основното си договорно задължение да осъществи "присъединяване към
електроразпределителната мрежа" на процесния обект. Т.е., договорът
е изпълнен, породил правният си резултат, като е изпълнен неговият предмет.
Неоснователно е и основното възражение на ищцовото
дружество, че „Е.С."АД, не е изпълнило задължението си по догововора, като
положи кабел 181
м., т.н. в споразумението променлива компонента и присъедини обекта до касета
ШК-4 на ул. „**", чрез разкъсване и муфиране на резервния захранващ кабел
ниско напрежение, а е използвало съществуваща кабелна линия от БКТП 1001 Варна до касета ШК-4.
Видно
от чл. 36 от
Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа
№ *****/28.09.2016г. от 11.10.2016г.,
подписано от „Е.С." АД, от една страна, и „В.И.Г."ООД, чрез
управителя му, цената за присъединяване на процесния обект към
електроразпределителната мрежа, се определя на база минимална схема на
присъединяване за заявената от клиента мощност, съобразно чл.32 и 33
от Наредба № 1 от 18.03.2013г. за регулиране на
цените на ел.енергията и Решение № Ц-002/29.03.2002г. на ДКЕВР.
С
Наредба № 1 от 18.03.2013г., е предвидено, че
цената се формира от два компонента - 1. Постоянната
компонента съобразно мощностите и дължина на трасето до 25
метра и 2. Променлива компонента за трасе над 25
метра.
В
чл.36 от Договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа № *****/28.09.2016г.
от 11.10.2016г. /Договора/ е уредено, че „Постоянната
компонента за присъединена мощност е в размер на 9600
(девет хиляди и шестстотин) лв. с ДДС", и още, че: „Променливата
компонента на цената за присъединяване за допълнително разстояние до мястото на
присъединяване над 25 метра: 40
(четиридесет) лв./м. с ДДС се определя след съгласуване на работните проекти за
присъединяване по определен ред и е дължима в 7-дневен срок след сключване на
допълнително споразумение към настоящия договор."
С
допълнително споразумение № А1-*****-АДП-0123/14.02.2017г.
към сключения между страните Договор, е одобрена цената /стойността/ за
променливата компонента съобразно положения 206
метра кабел /"кабел НН"/, а именно: 7240лв.
с ДДС за 181 метра по 40лв./м. /206 - 25
метра/. По силата на допълнителното споразумение страните приемат стойността на
променливата компонента на цената за присъединяване за допълнителното
разстояние в размер на 7240лв. с ДДС. Въз основа на допълнителното споразумение от 14.02.2017г.,
от страна на ответника, е съставена фактура № **/06.07.2017г., като същата е заплатена на същата дата.
Предвид
изложеното, следва да се заключи, че договорената цена за присъединяване на
обект включва и променливата компонента, като размерът й е съобразен с
разпоредбите на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия и
Решение № Ц-002/ 29.03.2002 г. на ДКЕР. Т.е.,
заплащането й е нормативно установено. Следва в тази връзка да се има
предвид, че страните
никога не са договаряли присъединяването на обекта да се осъществи чрез
полагане на „нов кабел на разстояние 181
метра", каквито са съображенията в депозиранта искова
молба. Нито в текста на сключения между „Е.С."АД и „В.И.Г."ООД
Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № *****/28.09.2016г. от 11.10.2016г., нито в подписаното от
страните Допълнително споразумение №А1-*****-АДП-0123/14.02.2017г.
към Договора, страните не са се договаряли, че присъединяване на обекта е
необходимо да се осъществи чрез полагане на нов кабел на разстояние 181
метра.
В
чл.1 от Договора, са определени необходимите условия за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на „Е-П.М."АД на обект жилищна сграда, с
местонахождение гр.Варна, ул."**"№7, ПИ **.
Съгласно
чл.2, ал.3 от Договора, е прието от страните, че: „Присъединяването на
обекта ще се извърши чрез изграждане на следните присъединителни съоръжения
(вид и технически параметри):
1.Монтаж
на кабелна касета тип ШК-4 на границата на имота и захранване на същата, чрез
разкъсване и муфиране на резервния захранващ кабел НН от БКТП „1001
Варна"за захранване на жилищна сграда наул.Тоце Делчев"№
2.Монтаж
на табло тип ТЕПО (по схема] на метална конструкция или на фасадата на сградата
и захранването му с кабел НН от новата касета тип ШК-4.;
3.Монтаж
на електромери и необходимата комутационна и предпазна апаратура. От ел.табло
по подходящ начин да се захрани обекта."
За
да бъдат изпълнени горепосочените уговорки в чл.ЗО от Договора, страните
изрично са приели че: „Е-П.М.
има право да използва собствените си съоръжения, чрез които е присъединило
обекта на един клиент, за присъединяване на друг клиент, без да нарушава
договорените мощности."
Предвид
посоченото, неоснователно е възражението, че разпределителното предприятие не е
изпълнило задължението си по договора, да положи кабел 181
м., т.н. в споразумението променлива компонента и присъедини обекта до касета
ШК-4 на ул. „**".
Претенция за „компенстаторно обезщетение",
съчетана с твърдения за неточно изпълнение, е неоснователна и на още едно
основание. Обезщетението за неизпълнение, по
чл. 79,
ал.1, предл. второ ЗЗД , е за вредите от пълното
неизпълнение, като в тази хипотеза попадат случаите, когато първоначалната
престация е все още възможна, но например кредиторът вече няма интерес реално
изпълнение, защото той вече си е доставил дължимото, така и когато се е
стигнало до последваща невъзможност на престацията по причини, за които
длъжникът отговаря.
В процесния случай, ответникът
сочи, че претенцията за пълна обезвреда се аргументира с неточно изпълнение или
неизпълнение на задължението полагане на кабел 181
м., за да присъедини обекта до касета ШК-4 на ул. „**". Договора за
присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа №
В163643-В16-6943/28.09.2016г. от 11.10.2016г., и Допълнителното споразумение №
А1-*****-АДП-0123/14.02.2017г., обаче са изпълнени. След като клиентът
е присъединен към електроразпределителната мрежа и няма възражение относно това
обстоятелство, т.е. след като е изпълнена основната функция на договора, а
именно да се присъедини клиентът към мрежата, договорът се счита прекратен, поради изпълнение. В хипотеза на
прекратен, поради изпълнение договор, претенция за „компенстаторно
обезщетение" за неточно изпълнение, се явява несъстоятелна.
При
изложеното, е налице основание за отхвърляне на исковата претенция, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД, от ищеца „Б.5"ЕООД, ЕИК ***** срещу ответника „Е.С."АД, с искане за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца, сумата от 7240.00лева, представляваща компенсаторно обезщетение, на основание чл.79 ЗЗД, за неточно
изпълнение на задължение за присъединяване на обект, за което е заплатена цена
/такса/ за променлива компонентна, уговорена в Допълнително споразумение №1 към Договор за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителната мрежа
№*****/28.09.2016г.
под № А1-*****-АДП-0123/14.02.2017г., на база представен и одобрен по реда на ЗУТ
проект за изграждане на присъединителните съоръжения на обект: жилищна сграда с
местонахождение: гр.Варна, ул."**"№7, ПИ № ** /стар ПИ № **/, за което е издадена фактура № **/06.07.2017г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 26.06.2020г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № **/2020 г. на Районен съд –
Варна, срещу която заповед ответната
страна е възразила в срока по чл. 414 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на присъждане на направените в
настоящото и в заповедното производство разноски, съгласно представения по
делото списък с разноски по чл.80 от ГПК/л.148/, приложен по делото и
доказателствата за реализирани разходи. По настоящото производство ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в общ размер
от 1128,00лв., от които адв.възнаграждение в размер на 840,00лв. с ДДС и за отговор
на частна жалба 288.00лв. с ДДС.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно
основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между ищецът „Б.5“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, от една страна и ответника „E.С.“АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** **-Е, от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА, следната сума, а именно:
- сумата 7240,00лв. - главница, дължима поради неизпълнение на договорно задължение
по Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната
мрежа № ***** от 28.09.2016 г., сключен между „В.И.Г.“ООД и „Е.С.“АД, на
база представен и одобрен по реда на ЗУТ проект за изграждане на
присъединителните съоръжения за обект: жилищна сграда с местонахождение
гр.Варна, ул.„**“№7, което вземане е
прехвърлено от „В.И.Г.“ООД на „Б.5“ЕООД с Договор за цесия сключен на
24.06.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявление
по чл.410 ГПК - 26.06.2020г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № **/2020 г. на Районен съд –
Варна, срещу която заповед ответната
страна е възразила в срока по чл. 414 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът „Б.5“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „E.С.“АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление *** **-Е, сумата в общ размер от 1128.00лв., представляваща сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, явяващи се сбор от следните суми: за адв.възнаграждение 840,00лв. с
ДДС и за отговор на частна жалба 288.00лв. с ДДС
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се
обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение
да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му, на
основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: