Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Нова Загора, 04.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря: Радка Чолакова, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр. дело № 227 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис № 4,
чрез пълномощник юрисконсулт К.Г.В.-М. срещу С.К.Й., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, като длъжник в размер на 3216.91 лв., представляващо
неизплатено задължение по Договор за стоков кредит № 273796/28.06.2017 г.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 11.01.2019 г. било подписано Допълнително
споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен между „Банка ДСК”
ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********,
по силата на което вземането на „Банка ДСК” ЕАД от С.К.Й., произтичащо от Договор за стоков кредит № 273796 от
28.06.2017 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството-кредитор, което вземане било индивидуализирано в Приемо-предавателен
протокол от 11.01.2019 г. към Допълнително споразумение от 11.01.2019 г. за
цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 11.04.2018 г.
Разяснява,
че Приемо-предавателният протокол от 17.10.2018 г. към Допълнителното
споразумение от 17.10.2018 г. за цедиране на вземания към Рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. било представено
само с данните на длъжника С.К.Й., тъй като данните на останалите длъжници били защитени, съгласно
Закона за защита на личните данни.
Посочва,
че съгласно чл.6.5 от рамковия договор за цесия, „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, в качеството на цесионер се задължила от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което имала изрично
пълномощно от „Банка ДСК” ЕАД. В изпълнение на поетите договорни задължения и
изискванията на закона, на ответника било изпратено по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК” ЕАД с Изх. №
УПЦ-П-ДСК/273796 от 18.02.2019 г., посредством „Български пощи” ЕАД с известие
за доставяне, което писмо се върнало в цялост с отбелязване „получателят
преместен на друг адрес“. Изпратено било уведомление за извършената цесия на адреса посочен в договора за кредит.
Сочи
се също, че съгласно раздел 5, чл.10, ал.4 от Общите условия /ОУ/ към Договора
за кредит /Договора/, кредитополучателят
се бил задължил да уведоми кредитора при промяна на местоживеенето си, а в раздел 7, чл.15 от ОУ към Договора, страните договорили, че всички уведомления, покани и други
съобщения, изпратени от кредитора до кредитополучателя на последния посочен от последния
адрес, се считали за връчени. Ищецът счита, че уведомлението за цесията било получено от
ответника, като се позовава и на постановеното по реда на чл.290 от ГПК,
Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по
т.д. № 601/2014 г., I
т. о., ТК, докладчик съдията Т.К.,
съгласно което „в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то
кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника”. Според Решение
на съда по дело С-327/10 от 17.11.17 г., при прилагане на нормите на
процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали били предприети
всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата
грижа и добросъвестността”. Въпреки това на ответника било изпратено и второ
уведомление за извършената цесия от името на „Банка ДСК” ЕАД с Изх. №
УПЦ-П-ДСК/273796 от 10.01.2020 г., чрез куриер,
но писмото отново се върнало в цялост.
Представяйки
към настоящата искова молба заверено копие от уведомлението за извършената
цесия от страна на „Банка ДСК” ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/273796 от 18.02.2019 г. и
УПЦ-П-ДСК/273796 от 10.01.2020 г., ищецът моли съда, да връчи на ответника
същото, ведно с исковата молба и приложенията към нея. Сочи, че предвид
постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г.
по т.д. № 1711/2013 г. на I т.о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т.о., съгласно които, ако към
исковата молба по иск на цесионера, било приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането
пораждало действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и същото
следвало да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
Посочва
се, че процесното вземане произтича от сключен на 28.06.2017 г. между „Банка
ДСК” ЕАД /кредитодател/ и С.К.Й. /кредитополучател/ по Договор за стоков кредит № 273796 /Договора/,
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, като с
подписването на Договора кредитополучателят заявил, че му била предоставена
своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл.5 от ЗПК и общи условия,
с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит /т.9
от Договора/.
Сочи
също, че съгласно т.1 от Договора, кредиторът се задължил да отпусне на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 3406.45 лв. за закупуването от
Технополис България ЕАД /Търговец/ на климатик BEKO BINA 241 – 2 бр. С единична цена 1499.00 лв., както и за сключване на застраховка „Стандарт +”
за лица от 18 до 64 г. с еднократна застрахователна премия в размер на 408.45
лв.
В
т.3 от Договора, кредитополучателят се бил съгласил, предоставената му от
страна на кредитора сума за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно
безкасово, чрез превод на сумата по банковата сметка на търговеца, а сумата на
кредита, предоставена за финансирането на застраховката - да бъде усвоена еднократно
безкасово, по сметка на застрахователя. С извършването на плащанията
към търговеца и застрахователя, кредиторът изпълнил задължението си да
предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, като за
потвърждаването на плащането търговецът издал Фактура № **********/ 28.06.2017
г. за сума в размер на 2998.00 лв., в която бил посочен начин на плащане: ДСК
кредит, а застрахователят е издал Сертификат с № 273796/28.06.2017 г.
Ищецът
твърди, че погасителните вноски, които кредитополучателят се задължил да
изплаща на кредитодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита,
ведно с годишен процент на разходите, който изразявал общите разходи като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на
разходите бил посочен в погасителния план, неразделна част от договора за
кредит и включвал лихви и такси, които кредитополучателят дължи на кредитора.
Страните били постигнали съгласие за срока на договора кредитът да се олихвява
с фиксиран лихвен процент в размер, посочен в него, като лихвата се начислява
върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно. Така, общият
размер на договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на
1999.41 лв., а общата стойност на плащанията по кредита била договорена в
размер на 5405.86 лв.
Твърди
също, че Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до
25.09.2019 г. на 36 бр. месечни
погасителни вноски, съгласно погасителен план неразделна
част от Договора за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска, като първите 35 броя вноски в размер на 150.14 лв. всяка, а
последната погасителна вноска в размер на 150.83 лв. Срокът на договора бил
изтекъл на 25.09.2019 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за
предсрочно изискуем.
Подписвайки договора
за кредит, кредитополучателят се бил съгласил да заплаща такси, съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „БАНКА ДСК“ ЕАД прилагала по
извършвани услуги на клиенти физически лица, като едновременно с това
декларирал, че бил запознат с действащата към датата на сключване на договора
Тарифа.
Посочва
се, че съгласно ОУ към Договора, при забава в плащането на месечна погасителна
вноска, от деня следващ падежната ѝ дата, частта от вноската представляваща главница, се олихвявала с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта,
на което основание на кредитополучателя била начислена лихва за забава в размер
на 132.00 лв., дължима за периода от 25.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, представляваща
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска.
Ищецът
твърди още, че длъжникът не бил заплатил изцяло дължимите суми по процесния договор.
Сумата, която е погасена, била в размер на 2320.95 лв., с която били погасени,
както следва: договорна лихва – 1525.72 лв. и главница – 795.23 лв.
Предвид
изложеното, за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възникнал правен
интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което било входирано
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на
чл.410 от ГПК срещу С.К.Й. в деловодството на Районен съд - гр. Нова Загора, съгласно което
ищцовото дружество претендира от ответника, в качеството му на кредитополучател
по Договор за стоков кредит № 273796 от 28.06.2017 г., да заплати: 2611.22 лв.
- главница
по 21 броя погасителни вноски за периода от 25.10.2018
г. до 25.09.2019 г.; 473.69 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от
25.10.2018 г. до 25.09.2019 г.;
132.00 лв. – лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна лихва
за забава от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението.
Сочи,
че съдът образувал ч.гр.д. № 1466/2019 г. и
издал Заповед за изпълнение, като я връчил на длъжника, съгласно разпоредбите
на ГПК, а на 03.01.2020 г. ищцовото
дружество получило съобщение с указание на съда, в съответствие с чл.415, ал.1
от ГПК, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД може да предяви
иск за установяване на вземането си, в резултат на което предявило настоящата
искова молба срещу С.К.Й..
Моли
съда, да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, че С.К.Й., като кредитополучател по Договор за стоков кредит № 273796 от 28.06.2017 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК
*********, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1466/2019 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора, а именно: 2611.22 лв. - главница по 21 броя
погасителни вноски за периода от 25.10.2018 г.
до 25.09.2019 г.; 473.69 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
25.10.2018 г. до 25.09.2019 г.;
132.00 лв. – лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна
лихва за забава от
датата на депозиране на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на
дълга.
Ицецът
е претендирал присъждане на сторените разноски по ч.гр.д. № 1466/2019 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора и в настоящото производство.
Ищецът
е посочил и банкова сметка ***мите суми по следната банкова сметка ***: IBAN: ***:
UBBSBGSF Обединена Българска Банка АД.
Моли
в случай, че представител на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД не се яви на
първото по делото заседание, съдът да го разгледа в негово отсъствие.
Отправя
следните доказателствени искания :
Моли съдът, ако ответника не признае
иска, да допусне назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на въпроси, подробно посочени в исковата молба.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил писмени доказателства и моли
съдът да ги приеме.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по
предявения срещу нея иск, чрез назначения ѝ особен представител
адв.Адрияна К.А.-***. Посочва, че е запозната с исковата молба и счита
предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан, както по основание, и
по размер.
Счита, че липсват
доказателства, че ответницата
действително е сключила договор за стоков кредит № 273796 на 28.06.2017 г. и че
представения от ищеца договор не носи подписа на ответницата. В този смисъл той
представлявал частен документ, който не носел подписа на представляваното от
нея лице, поради което моли да бъде открито производство по оспорване на частен
документ, като оспорва, че положения в договора подпис е положен от лицето С.К.Й.,
както и оспорва, че тя е изписала името си под този подпис. Оспорва по същия
начин и приложеното Искане за стоков кредит - декларация за искане на кредит и
ОУ. Оспорва, че лицето С.К.Й. е изписала името и ЕГН-то си, датата на подаване
на декларацията, града в който е подписана, както и неговия подпис. Твърди, че
с просто око се виждало, че в двата документа името на представляваната от нея
ответница е изписано от различни хора, с коренно различен почерк.
Освен това счита, че
липсват доказателства, че именно на ответницата е предоставена сумата по
приложения по делото потребителски кредит.
Дори и да се приемело,
че на нея е бил отпуснат стоков кредит, то само подписването на договор не било
достатъчно. Договорът за стоков кредит бил реална сделка и трябвало да има
реално предаване от „Банка ДСК“ ЕАД на сумата по потребителския кредит на
ответника С.К.Й.. Такова доказателство за реално предаване на пари по сметка на
представляваната от нея ответница липсвало. По делото бил представен касов бон издаден
от „Технополис България“ ЕАД, в което били посочени лични данни на ответника,
но касовия бон не бил подписан.
Подчертава също, че
дори и да се допусне, че договора за потребителски кредит № 273796 на
28.06.2017 г. бил валидно сключен и ответницата е получила сумата описана в
него, то към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение този договор не е бил предсрочно изискуем.
Счита, че клаузата на
чл.16.2 от Договора за потребителски кредит се явява неравностойна така по
смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите,
поради което се явява нищожна. По този начин потребителския кредит не можел да
бъде обявяван за предсрочно изискуем автоматично, а трябвало да бъде уведомен
за предсрочната му изискуемост по надлежния за това ред с покана.
Посочва, че Договорът
за кредит бил сключен при общи условия при предварително определени от едната
страна - ищеца - кредитор клаузи на договора, без ответника да е имал
възможност да влияе върху съдържанието му. Съгласно чл.6 от същия, кредиторът бил
заложил годишен лихвен процент за олихвяване на кредита - 33,3 %. Освен
годишният процент на разходите по кредита били предвидени в т.7 в размер на
38,92% и лихви за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума
за периода на просрочието в размер на основния лихвен процент +10 пункта
надбавка. Договорът за потребителски кредит попадал под действието на Закона за
защита на потребителите, тъй като съгласно чл.24 от ЗПК „За договора за потребителски
кредит се прилагат и чл.143 - 148 от Закона за защита на потребителите“. Счита,
че договорната лихва, заложена в чл.9, т.9.1 от договора се явява неравноправна
клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП давала
легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя и това била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 19 точки визираната
правна норма давала неизчерпателно изброяване на различни хипотези на
неравноправие.
Сочи, че според
чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба било
разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни
разрешения били дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.,
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която била
транспонирана с нов чл.13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./ Според чл.3 от
Директивата, неравноправни клаузи били договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя, значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се считала
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Не на последно място,
ако предсрочната изискуемост била уговорена в договора, както в случая, при
настъпване на определени обстоятелства или се обявявала по реда на чл.60, ал.2
от ЗКИ, правото на кредитора следвало да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Въз
основа на изложеното било прието, че предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. И още,
в Решение № 64/09.02.2015 г. по гр.д. № 5796/2014 г.на IV г.о. на ВКС се приемало
следното: обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост имала действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването ѝ.
В настоящия случай
счита, че длъжника не е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, на
което основание предявения иск следвало да се отхвърли, тъй като липсата на
тази предпоставка била условие за уважаването му.
Предвид изложеното
моли съдът да отхвърли предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
установителен иск.
При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
юрисконсултско възнаграждение.
Твърденията от исковата молба не отговаряли на действителните
взаимоотношения между страните. Оспорват се представените по делото от ищеца
писмени доказателства.
В хода на съдебното
дирене ищеца поддържа искова молба по съображенията в нея и оспорва
възраженията на особения представител в писмения му отговор, като е изложил
подробно доводите си за това в депозираната на 05.02.2021 г. в Районен съд –
Нова Загора молба с вх. № 260163.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като
писмени доказателства: Заверено копие от Искане за кредит и Декларация по ЗПК; Заверено копие от Договор за стоков кредит № 273796
от 28.06.2017 г., ведно с Погасителен план и Общи условия към него; Заверено
копие от Уведомително писмо за
сключен договор за финансиране на покупка на стоки; Заверено копие от Фактура с № ********** с дата 28.06.2017 г. от
Технополис България ЕАД; Заверено копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от дата 11.04.2018 г. и Потвърждение за извършена цесия и
Потвърждение за извършена цесия; Допълнително споразумение от
11.01.2019 г. за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.04.2018 г. и Потвърждение за извършена
цесия; Извлечение от Приемо-предавателния протокол от 11.01.2019 г., от което се
удостоверява, че вземането на „Банка ДСК“ ЕАД спрямо ответника е предмет на
цесия; Заверено
копие от Пълномощно от „Банка ДСК“ ЕАД за
уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД; Заверено копие от Уведомително писмо за извършена цесия,
ведно с известие за доставяне с изх. УПЦ-П-ДСК/273796 от 18.02.2019. и
с изх. № УПЦ-П-ДСК/273796 от 10.01.2020 г., ведно с обратна
разписка/товарителница и обратна разписка; Пълномощно.
Видно от приетите доказателства по делото, между „Банка ДСК” ЕАД /кредитодател/ и С.К.Й. /кредитополучател/ на 28.06.2017 г. е сключен Договор за стоков кредит
№ 273796, с който банката е отпуснала на ответницата сума в размер на 3406.45
лв. за закупуването от Технополис България ЕАД /Търговец/ на два
броя климатици от по 1499.00 лв. и застраховка „Стандарт+“ за 408.45 лв. Сумите били преведени на търговеца и застрахователя.
За
потвърждаването на покупката търговецът Технополис България ЕАД издал на името
на ответника Фактура с № **********, в която е посочен начин на плащане с ДСК
кредит, а за сключването на застраховката, застрахователят издал сертификат с №
273796/28.06.2017 г., в съответствие с разпоредбите на КЗ.
Кредитополучателят следвало да изплати кредита до
25.09.2019 г. на 36 месечни вноски, като 35 от тях са в размер на 150.14 лв.
всяка, а последната погасителна вноска в размер на 150.83 лв. Срокът на договора изтекъл на
горепосочената дата и кредита не е бил обявяван за предсрочно изискуем.
Уговорено било също кредитополучателя, да заплати такси съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които „БАНКА ДСК“ ЕАД ползвала, а при забава
на изплащане на месечната вноска - да се начислява лихва за забава, така имало
начислена лихва с общ размер 132.00 лв.
Видно от приложения рамков договор за покупко-продажба и
прехвърляне на вземания(цесия) на 11.04.2018 г. е сключен между
„Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
*********, по силата на които вземането на „Банка ДСК” ЕАД от С.К.Й., произтичащо от процесния Договор за стоков кредит е прехвърлено в собственост
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството-кредитор, което вземане е индивидуализирано в
Приемо-предавателен протокол от 11.01.2019 г. към Допълнително споразумение от 11.01.2019
г. за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 11.04.2018 г.
От
представеното и прието като доказателство, заверено копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „Банка ДСК” ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/273796 от
18.02.2019 г. е видно, че в изпълнение на поетите договорни задължения и на
изискванията на закона, цесионера е изпратил на ответника по реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК” ЕАД,
посредством „Български пощи” ЕАД с известие за доставяне, което писмо се е
върнало в цялост. Изпратено му е и второ уведомление за извършената цесия от
страна на „Банка ДСК” ЕАД с Изх. № и УПЦ-П-ДСК/273796 от 10.01.2020 г.,
посредством куриерска фирма с известие за доставяне, което също се е върнало в
цялост с отбелязване „Получателят преместен на друг адрес“.
На основание чл.410 от ГПК, неудовлетвореният кредитор сезирал
Районен съд – Нова Загора, като видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 1466/2019
г. по описа на Районен съд – Нова
Загора, ищцовото дружество в качеството му на заявител подало Заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 30.09.2019 г. против С.К.Й. за дължимите
суми, предмет и на настоящото дело, а именно: 2611.22 лв. - главница
по 21 броя погасителни вноски за периода от
25.10.2018 г. до 25.09.2019 г.; 473.69 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от
25.10.2018 г. до 25.09.2019 г.;
132.00 лв. – лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна лихва
за забава от датата на депозиране на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.
Заповедният съд е уважил така депозираното заявление, като е издал
Заповед № 1000 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.10.2019
г., с която е разпоредил С.К.Й., да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
горепосочените суми.
Съдът
е връчил същата на длъжника, съгласно разпоредбите на ГПК и е указал на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че може да
предяви иск за установяване на вземането си, в резултат на което предявяваме
настоящата искова молба срещу С.К.Й..
Заповедта
е била връчена на длъжника /ответник в настоящото производство/ С.К.Й. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е
указал на заявителя /ищеца в настоящото производство/ да предяви иск за
установяване на вземането си срещу нея.
В
изпълнение указанията на заповедния съд, ищцовото дружество предявило иск за
установяване съществуване на вземането си по издадената заповед за изпълнение
срещу длъжника С.К.Й..
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковата
молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предявения
иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Иска се
да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на неизплатени суми
по Договор за стоков кредит между „Банка ДСК” ЕАД, вземанията по който са били прехвърлени с договор за
цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и включват главница, договорна лихва, лихва за забава,
както и законна лихва върху главницата, считано отр датата на подаване на
заявлението в съда, като правното основание на исковете е по чл.99 от ЗЗД във вр.
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
При
възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищеца бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му, в това
число валидно ли е сключен договора между цедента и ответника, за размера на
дължимите от ответника суми, за уведомяването му, че има смяна на кредитора.
В
тежест на ответната страна бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло
или частично за посочения период.
Направеното
искане от страна на особения представител адв.А. да не бъде назначавана съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира същото за основателно, тъй
като няма спор между страните, относно размера на дължимите суми. Необосновано
се явява натоварването на ответната страна с допълнителни разноски, ефекта от
които би бил негативен.
С оглед
така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, не се установи безспорно, че „Банка ДСК” ЕАД и
ответницата са били обвързани от валидно облигационно отношение.
Твърденията на адв.А.,
че липсват доказателства, че ответницата действително е сключила договор за
стоков кредит № 273796 на 28.06.2017 г. и че представения от ищеца договор не
носи подписа на представлявания от нея ответник, съдът намира за вероятно
основателни.
Същата оспорва, че
положения в договора подпис е положен от лицето С.К.Й., както и оспорва, че тя
е изписала името си под този подпис. Оспорва по същия начин и Приложеното
Искане за стоков кредит - декларация за искане на кредит и ОУ. Оспорва, че
лицето С.К.Й. е изписала името и ЕГН то си, датата на подаване на декларацията,
града в който е подписана, както и неговия подпис. Твърди, че с просто око се
вижда, че в двата документа името на представлявания от нея ответник е изписано
от различни хора, с коренно различен почерк.
С оглед представения от ответната страна писмен отговор,
в който се оспорва валидността на сключения договор и в този смисъл, че не е
безспорно установено между страните и за съда обстоятелството, че са налице
договорни отношения, а напротив, следва да се установи наличието на такива
между третото лице и ответника.
Видно от
представеното копие на договора на л.7 по делото, почеркът на кредитополучателя
при изписването на трите имена с голяма вероятност може да се приеме,че се
отличава от почерка на същия на л.15 по делото в искането за стоков кредит и
този на л.30 по делото в общите условия за застраховане на кредитополучатели по
стокови кредити.
В последното по делото открито съдебно заседание не се
яви представител на ищцовото дружество, който да заяви, че ще се ползва от
доказателствата представени към исковата молба. Това не е сторено и с молбата
на ищеца, депозирана след представяне на отговора на исковата молба и след като
с определението по чл.140 от ГПК ищецът е получил препис от отговора на
ответника, от което следва, че е запознат с последния.
С оглед направеното
оспорване, съгласно изискванията на ГПК, най-късно в откритото съдебно заседание, би следвало
ищецът да изрази становище, поддържа или не, представените с исковата молба
писмени доказателства, касаещи договорните отношения межу третото лице и
ответника.
Поради неявяването на
представител на ищцовото дружество в последното по делото открито съдебно
заседание, ищцовата страна би могла да стори това и в представената
горецитирана молба от юрк.М. (вх. № 260163 от 05.02.2021 г.)
С оглед не вземането
на становище, съдът е възпрепятстван във възможността си да открие процедура по
оспорването на посочените писмени доказателства, съдържащи евентуално подписа на ответника.
Поради гореизложеното,
по делото не се доказа, че лицето С.К.Й. е подписало процесния договор за
стоков кредит, поради което ищецът не доказа, че между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя
С.К.Й. е бил сключен договор за стоков кредит по силата на който за него е
възникнало вземане спрямо ответницата – кредитополучател в претендираните
размери. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
По изложените
съображения съдът намира предявения от ищеца иск за установяване на прачиното
му вземане спямо ответницата за неоснователен и недоказан и не обсъжда другите
доводи на ответника за недействителност на договора.
Предвид
горепосоченото съдът счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
Предвид
изхода на делото ищеца няма право на разноски, а направените от него такива в
заповедното и настоящото производство остават за негова сметка.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт К.Г.В.-М. срещу С.К.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, ЗА
УСТАНОВЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО МУ по издадената на 02.10.2019 г. в негова полза
Заповед № 1000 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 1466 по описа на Районен съд – Нова Загора за 2019 г. за следните суми: 2611.22 лв. - главница по 21 броя
погасителни вноски за периода от 25.10.2018 г.
до 25.09.2019 г.; 473.69 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
25.10.2018 г. до 25.09.2019 г.;
132.00 лв. – лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 25.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна
лихва за забава от
датата на депозиране на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на
дълга.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: