РЕШЕНИЕ № 84
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА
ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. дело № 2725 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по жалба на М.Д.К. ***, ЕГН ********** чрез пълномощник адв. Г., против Решение
№ 1040-21-909/03.09.2021 г. на Директор на ТП на НОИ – София град, с което са
отхвърлени пет броя жалби с един вх. №
1059-21-9941#1 от 12.08.2021 г., срещу
пет броя разпореждания с № 0-21 -999-00-**********/19.07.2021 г.; №
О-21-999-00-**********/19.07.2021 г.; № О-21-999-00-**********/20.07.2021 г.; №
О-21-999-00-**********/20.07.2021 г. и № О-21-999-00-**********/19.07.2021 г.
на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които е отказано
отпускане на парични обезщетения за общо заболяване и за бременност и раждане
съответно по болнични листове с № Е20200771096; № Е20201106134; № Е20201211543;
№ Е20201400456 и по заявление-декларация по чл. 50, ал.1 от КСО, за остатъка до
410 дни, тъй като е установено, че дружеството „МЕГАМОНТ' ЕООД, ЕИК *********,
не е извършвало дейност по смисъла на Търговския закон за периода от месец
ноември 2016 г. до месец септември 2020 г., поради което за лицата, за които
има подадени уведомления за сключени трудови договори през този период не е
изпълнен съставът на чл. 10 от КСО и §1, т. 3 от ДР на КСО и те не са били
осигурени лица. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено в
противоречие с материалния закон и се иска отмяната му. Претендират се
разноски.
Ответникът по жалбата в
писмено становище оспорва жалбата, като моли същата да се отхвърли като
неоснователна и необоснована. Прави се искане, ако съдът уважи жалбата, да
намали размера на претендираното като разноски от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и
от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
При извършена проверка в информационната система на НОИ е установено, че за
М.Д. ***, от осигурителя „МЕГАМОНТ" ЕООД, ЕИК *********, са представени:
удостоверение-приложение № 9 към болничен лист за общо заболяване №
Е20200771096 за периода от 14.03.2020 г, до 07.04.2020 г. вкл.; удостоверение-приложение № 9 към болничен
лист за бременност и раждане № Е20201106134 за периода от 08.04.2020 г. до
22.05.2020 г. вкл.;
удостоверение-приложение № 9 към болничен лист за бременност и раждане №
Е20201211543 за периода от 08.05.2020
г. до 18.06.2020 г. вкл.; удостоверение -приложение № 9 към болничен лист
за бременност и раждане № Е20201400456 за периода от 19.06.2020 г. до
20.08.2020 г. вкл.; удостоверение-приложение № 10 към Заявление-декларация по
чл. 50, ал.1 от КСО, за остатъка до 410 дни.
Разпорежданията за отказ са издадени
след приключила проверка по разходите на ДОО от компетентните органи на НОИ,
във връзка с подаваните данни от дружество „МЕГАМОНТ" ЕООД по реда на чл.
5, ал. 4 от КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход, декларирани в
представените документи за изплащане на обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване. За
жалбоподателката, съгласно Регистъра на трудовите договори по данни от НАП, са
налични записи за подадено уведомление от „МЕГАМОНТ“ ЕООД за сключен на
18.11.2016 г. трудов договор с допълнително споразумение от 01.04.2017 г. на
длъжност „разпространител на безплатни вестници и брошури" с
възнаграждение 420.00 лв. От проверка в Регистър „Приходи" на НАП е
установено, че от месец ноември 2016 г. от осигурител „МЕГАМОНТ" ЕООД,
няма превеждани осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Назначена е пълна ревизия по разходите на ДОО
на осигурителя „МЕГАМОНТ" ЕООД, която е приключила с Ревизионен акт за
начет № РА-5-21-00851616/08.12.2020 г., неразделна част от който е Анализ,
отразяващ детайлните резултати от извършената ревизия. На основание чл. 108,
ал. 1, т. 3 от КСО контролният орган на ТП на НОИ - София град е издал
Задължителни предписания № ЗД-1-21-00851770/08.12.2020 г. до „МЕГАМОНТ"
ЕООД за заличаване на подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за 16
лица, включително и за М.Д.К..
Предписанията са връчени на 08.12.2020 г. на пълномощник на управителя
на дружеството Б.Г.Л., не са оспорени в законоустановения 14-дневен срок и са
влезли в сила на 23.12.2020 г. с произтичащите от това правни последици. В резултат на извършените проверки на
„МЕГАМОНТ" ЕООД и събраните доказателства за липсата на извършвана
стопанска дейност от дружеството,
липсата на доказателства за осъществявана трудова дейност за част от
лицата, за които са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, в т. ч. и за жалбоподателката
М.Д.К., контролните органи са приели, че същите не са осигурени лица по смисъла
на чл. 10 от КСО, поради което нямат право на обезщетенията, предвидени по КСО.
При така изложеното съдът приема следното от правна страна:
На първо място - обжалваното решение и потвърдените с него разпореждания са издадени от
материално компетентни административни органи.
На следващо място –
фактите по делото не са спорни между страните. Спорен е единствено въпросът
дали жалбоподателката К. има качеството
на осигурено лице, както претендира самата тя, или няма такова качество, както
са приели административните органи. В тази насока от жалбоподателя се акцентира
върху факта, че има сключен трудов договор, за който е било подадено
уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ в НАП, както и допълнително
споразумение към него, а също и че макар и да не са били внасяни осигурителни
вноски, такива са били дължими за К., предвид подаването на данни от
работодателя ѝ за периода на действие на трудовия ѝ договор, поради
което се сочи, че същата е имала непрекъснат осигурителен стаж. Впрочем, от
страна на административния орган не се спори, че К. е сключила трудов договор с
„Мегамонт“ ЕООД за длъжността разпространител на безплатни вестници и брошури и
че за този договор е било подадено уведомление в НАП по реда на чл.62, ал.3 от КТ, както и че е имало и допълнително споразумение към него от 2017 г., а също
и че за К. от страна на дружеството са били подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО, но не са били внасяни осигурителни вноски. Действително обстоятелството,
че осигурителни вноски не са внесени, а само дължими, не е основание за отказ
от изплащане на парично обезщетение с оглед понятието за осигурено лице, но в
конкретния случай не невнасянето на осигурителни вноски е основанието за
постановения отказ, а фактът че такива изобщо не са били дължими според
административния орган, защото К. не е полагала труд по своето правоотношение.
Както е имал възможност да посочи ВАС в редица свои решения, от съдържанието на легалното
определение за „осигурено лице“ следва, че едно от
условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е
да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване
по чл.4 от КСО. Според чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4, или чл.4а, ал.1 и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. В тази
насока еднопосочна и трайна е съдебната практика на ВАС и относно това, че не съществува идентичност на
трудовото и на осигурителното правоотношение, което е приел и административният
орган в своето решение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи
води до възникване и на осигурително правоотношение, но това
не винаги е така. Изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето
реално да осъществява трудова дейност въз основа на
наличното трудово правоотношение. Затова и лице, за което не е доказано,
че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице,
независимо дали за него е налице сключен и непрекратен
трудов договор и дали са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни
осигурителни вноски, какъвто впрочем не е процесният /в
този смисъл Решение № 5383/2021 г. по адм. д. № 2806/2021 г., както и Решение № 8732/2021 г. по адм. д. № 4826/2021 г. на ВАС/.
В
конкретния случай нито в рамките на административното производство, нито
въпреки изрично указаната ѝ доказателствена тежест пред съда,
жалбоподателката К. не е ангажирала конкретни доказателства, от които да може
да се направи категоричен извод относно това, че същата реално е полагала труд
по представения от нея трудов договор. Въпросният договор не е оспорен от Директора на ТП на НОИ – София
град, нито е обявен за недействителен по предвидения за това ред в КТ, поради
което и обвързва валидно страните по него, като
доказва сключването му, но независимо от това, не може да се
счете, че удостоверява последицата от сключването му, а именно реалното
постъпване на работа от страна на К. и изпълнението на трудовите функции по
договора. Видно е, че нито в договора, нито по друг начин, е било направено писмено
удостоверяване на започването на изпълнението по договора, съгласно изричното
изискване на чл.63, ал.4 от КТ. От страна на жалбоподателя не е представена
длъжностната характеристика, която е посочено в самия трудов договор да ѝ
е била връчена, за да се установи какъв е конкретният характер на дейността,
която е следвало да се изпълнява по договора. От събраните в хода на ревизионното
производство на дружеството-работодател по договора доказателства също не са
установени конкретни такива, които да доведат до извод за реално осъществяване
на дейността по трудовия договор от страна на жалбоподателя К.. Следва да се
има предвид, че дадените обяснения от К. в рамките на административното
производство относно конкретната дейност, осъществявана от жалбоподателя, не се
потвърждават от събраните в хода на ревизионното производство доказателства,
нито от извършената проверка на място на адреса на дружеството, а освен това те
са дадени от заинтересовано лице. В същото време събрани са доказателства в
рамките на административното производство, досежно липсата на осъществявана
стопанска дейност от страна на дружеството „Мегамонт“ ЕООД гр. София. Така
става ясно, че на афиширания му адрес на практика не е налице офис или
помещение, ползвано от дружеството, а се намира само лице, което е упълномощено
да получава адресирана до дружеството кореспонденция, без дори да има
задължение да му я предава. Липсват доказателства дружеството да е издавало
рекламни брошури /флаери/ или вестници, каквито се твърди да е разпространявала
К. в обясненията ѝ, нито да е получавало такива от трети лица с цел
разпространение. Липсват доказателства такива материали реално да са били
съхранявани на адреса на дружеството и да са били реално предавани на
жалбоподателя, както и доказателства досежно това къде именно и по какъв начин
евентуално същата ги е разпространявала, как е осъществявала отчитането на
работата си, как и къде реално е получавала възнаграждението си, предвид
данните, че на адреса на дружеството, където тя твърди в обясненията си да е
получавала заплащане в брой, не е открито изобщо лице-касиер, както и с какви
именно средства ѝ е било заплащано от дружеството, предвид липсата на
доказателства за реално осъществявани стопански дейности от дружеството,
липсата на отчети за покупки и продажби, както и всякакви счетоводни документи,
от които да може да се направи извод за реалността на осъществяваната от него
търговска дейност. В тази връзка и приложените по преписката ревизионен акт за
начет, ведно с анализ към същия, както и задължително предписание до „Мегамонт“
ЕООД за заличаване на подадените данни за К., което не е било оспорено и е
влязло в сила, са в потвърждение на извода относно липсата на едно от
изискуемите условия за изплащане на претендираните обезщетения, а именно същата
да има качеството на осигурено лице. Както се каза вече въпреки предоставената
ѝ възможност за това и надлежно указаната ѝ доказателствена тежест
в производството пред съда, жалбоподателката К. не е оборила тези изводи на
административния орган, като следва да се има предвид, че страната носи
доказателствена тежест за онези факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, които претендира поради това да са настъпили. Доколкото фактът на действителното започване
да се упражнява дейност по трудовия договор е такъв, който обуславя тези
изгодни правни последици за жалбоподателя, то същата е следвало да го докаже,
което не е сторено в настоящото производство, в което не са ангажирани надлежни писмени,
нито гласни доказателства, в насока установяване факта на започване и на
изпълнение на работата по трудовия договор на жалбоподателя.
При това положение следва да се приеме, че по отношение на М.К. не е възникнало осигуряване съобразно чл.10,
ал.1 от КСО, съответно към датата на възникване на риска, същата не е имала качеството на „осигурено лице“ по смисъла на закона, доколкото към тази дата за нея нито са били внесени, нито пък са били дължими осигурителни вноски, тъй като същата не е започнала да упражнява трудова дейност в „Мегамонт“ ЕООД гр.
София. Поради това и правилно са и били отказани претендираните
обезщетения, а като е отхвърлил жалбите и е потвърдил отказите на ръководителя
по изплащане на обезщетенията и помощите, Директорът на ТП на НОИ София град е
издал законосъобразно решение.
Във връзка с
възраженията на жалбоподателя, свързани с произнасянето на Административен съд
Пловдив по други административни дела, същите съдът намира за неоснователни,
тъй като тези дела са по повод разпореждания за спиране на производството по
отпускане на обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове на
жалбоподателя, като е счетено, че започналата проверка на осигурителя не е
доказателство, което може да доведе до издаване на разпореждане за отказ,
защото ревизията не е приключила и не може актът да се постанови въз основа на
предположения относно изхода ѝ, като преписките са били върнати на органа
за произнасяне по същество, а по адм. дело № 797/2021 г. съдът е отхвърлил
жалбата на К. против Решение на Директор на ТП на НОИ София град и е приел, че жалбоподателят К. не е доказала
полагането на труд по същия трудов договор от 2016 г. при „Мегамонт“ ЕООД
гр.София.
По изложените аргументи и след извършена и
служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК, настоящият съдебен
състав намери жалбата за неоснователна и затова същата следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.К. ***, ЕГН **********, против Решение № 1040-21-909/03.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – София град.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: