№ 13866
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110117739 по описа за 2025 година
Ищецът З.Л.И.“ АД е предявил срещу ответника З.О.З.“ установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за признаване за установено, че ответника
дължи сумата от 4259,65 лева, представляваща 1/2 от размера на заплатено обезщетение по
ликвидационна преписка №0000-1909-19-607565, ведно със законната лихва от датата на
заявлението за издаване заповед за изпълнение - 22.01.2025г. до окончателното изплащане на
сумите. Претендира разноски. Ищецът твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение в размер
на 8519,31 лева, във връзка с реализирано ПТП на 28.10.2019г. в гр.А.В.Щ. 31, Германия, между л.а.
“***” с рег. № *** и влекач марка “***”, модел “***”, с рег.№***, с прикрепено към него ремарке с
рег.№***. Ищецът твърди, че към датата на събитието - 28.10.2019г. влекач марка “***”, модел
“***”, с рег. №***, е застрахован при него по задължителна застраховка Гражданска отговорност, а
ответникът е застраховател по застраховка Гражданска отговорност на ремарке с рег. №***,
прикрепено към влекача. Сочи, че с изплащането на застрахователното обезщетение дружеството е
встъпило в правата на застрахования собственик срещу застрахователя по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на ремарке с рег.№*** за 1/2 от
изплатеното застрахователно обезщетение. Ищецът твърди, че композицията от влекач и ремарке
формира една оперативна единица, управлявана от водач, а вредите, нанесени от композицията, се
покриват от застрахователите на влекача и ремаркето съответно по 1/2 от общия размер на щетата.
Излага съображения за приложимост на немското право, тъй като застрахователното събитие е
настъпило на територията на Република Германия. Заявява, че е поканил ответника да заплати
половината от общия размер на застрахователното обезщетение, а именно 4259,65 лева, но
последният е отказал да стори това, поради което ищецът е депозирал по реда на чл.410 ГПК
заявление за издаване на заповед за изпълнение, като в производството по ЧГРД №3685/2025г. на
СРС, 179 с-в, ответникът е възразил срещу издадената заповед, с което обосновава и интереса си от
воденето на настоящия процес.
Извън законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът З.О.З.“ е депозирал писмен
отговор, с който оспорва да са налице предпоставките за суброгиране на ищеца в правата на
застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата. Твърди, че отношенията между
влекача и ремаркето се уреждат на база разпоредбите на Регламент 593/2008 РИМ I и Регламент
864/2007 РИМ II, относно приложимо право при извъндоговорни отношения, а не от правото на
мястото на настъпване на събитието. Излага съображения, че приложимото право е българското,
според което в процесната хипотеза застрахователното обезщетение се поема изцяло от
застрахователя на МПС, което тегли ремаркето съгласно чл.479, ал. 1 КЗ. Не оспорва, че ремаркето
1
е било застраховано при него към датата на събитието, нито извършеното от ищеца плащане на
застрахователното обезщетение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира следното:
Основателността на иска по чл. 411 КЗ предпоставя установяване на всички елементи от
фактическия състав на регресната претенция и по - конкретно, наличие на валидно сключени
договори за „Гражданска отговорност” по отношение на товарния автомобил и ремаркето към него,
в срока на застрахователното покритие по които и вследствие виновно и противоправно поведение
на водача на влекач марка “***”, модел “***”, с рег.№***, с прикрепено към него ремарке с рег.
№***., застраховано от ответника, е настъпило събитие, за което ищецът и ответникът носят
отговорност по 1/2 от риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил
на увреденото лице застрахователно обезщетение в пълния размер до действителните вреди.
Не се оспорват между страните обстоятелствата, че към датата на твърдяното ПТП
/28.10.2019 г./ ищецът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за влекач марка “***”, модел “***”, с рег.№***, а ответникът – за ремарке с рег.
рег.№***, както и че на 28.10.2019г. в гр.А.В.Щ. 31, Германия, е настъпило ПТП между л.а. “***” с
рег. № *** и влекач марка “***”, модел “***”, с рег.№***, с прикрепено към него ремарке с рег.
№***, както и че ищецът е изплатил сума в размер на 8519,31лв.
Спорен по делото е въпросът, дали, когато застрахователното събитие е настъпило при
управление на композиция – влекач с ремарке, чиято гражданска отговорност е застрахована от
различни застрахователи, както е в случая, следва да бъде ангажирана отговорността и на
застрахователя на ремаркето, наред с тази на застрахователя на влекача, който е функционално
обусловен от въпроса за приложимото право спрямо отговорността на страните по сключените
договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на влекача и ремаркето.
В случая съгласно решение от 21.01.2016 г. на СЕС по съединени дела С-359/14 г. и Ц475/14
г. задължението на застраховател по застраховка "гражданска отговорност" да обезщети причинена
на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда, а от договора, който го
обвързва с отговорното застраховано лице. Съгласно т. 61 и 62 от решението на първо място следва
да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в
полза на пострадалото лице между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една
страна и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото
национално право по силата на Регламент "Рим ІІ", а на второ място следва да се определи в
съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим І", кое е приложимото право спрямо договорите за
застраховка, сключени между застрахователите – ищци в главните производства и съответните
застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя
на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето.
Съобразно изложеното и по правилата на чл. 4 и сл. от Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към
извъндоговорни задължения („Рим II") за процесното ПТП по отношение правата на увредения е
приложимо германското деликтно и застрахователно право, като в съответствие с чл. 59 от
Застрахователния кодекс на ФРГ, когато влекач и ремарке от една композиция са застраховани при
различни застрахователи, те са задължени да направят плащания в съотношение, пропорционално
на дяловете, които трябва да платят на застрахованото лице съгласно съответния договор. Поради
това приложимото материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на
тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към
договорни задължения (Рим І). Съгласно чл. 7, пар. 2, доколкото приложимото право не е било
избрано от страните, договорът за застраховка се урежда от правото на държавата, в която е
обичайното местопребиваване на застрахователя. В случая това е българското право, защото спорът
е между застрахователни дружества, регистрирани и извършващи дейност на територията на
Република България.
В чл. 479, ал. 1 КЗ изрично е посочено, че вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1,
изречение второ и ал. 2, т. 3 КЗ, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално
зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило
по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска
2
отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно
превозно средство. Ето защо дори и по делото да се приеме за установено към момента на ПТП
ремаркето да е било свързано със застрахования при ищеца влекач, то застрахователят на
гражданската отговорност на последното не отговаря за нанесените от събитието вреди,
респективно предявеният иск подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 и ал.
8 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от З.Л.И.“
АД, ЕИК *** срещу З.О.З.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 411 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД сумата 4259,65 лв., представляваща регресно вземане – 1/2 от стойността на
изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка Гражданска отговорност“ на
автомобилистите във връзка с ПТП, настъпило на 28.10.2019 г. в Република Германия с участието
на влекач марка “***”, модел “***”, с рег.№***, с прикрепено към него ремарке с рег.№***, в
резултат на което са причинени вреди на л.а. “***” с рег. № ***, ведно със законната лихва от
22.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3685/2025 г. по описа на СРС, 179-ти състав.
ОСЪЖДА З.Л.И.” АД, ЕИК *** да заплати на „З.О.З.“АД, ЕИК *** на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 ГПК сумата 100 лв. разноски в исковото производство
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3