Определение по дело №2642/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1687
Дата: 3 юни 2022 г.
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20217050702642
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№........................................... 2022г.,  гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,

в закрито заседание на втори юни 2022г., в състав: 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:    Марияна Ширванян

                                                                                                Наталия Дичева

 

            като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

ч.к.адм. дело № 2642 по описа на съда за 2021г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е молба от „А.Б.“**** за изменение на решение № 151/14.02.2022г., постановено по канд № 2642/2021г. в частта му за разноските. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на дружеството за всяка от съдебните инстанции, по съображение, че НП е частично отменено с решението на касационната инстанция.

Ответникът по искането в писмен отговор изразява становище за несвоевременност на искането и за липса на доказателства за направен разход за адвокатско възнаграждение от дружеството, моли за оставянето му без уважение.

При съобразяване направеното искане за изменение на съдебното решение и становището на ответника, съдът съобрази следното:

С решение № 151/14.02.2022г., постановено по канд № 2642/2021г. на АдмС Варна  е отменено Решение № 760 от 28.10.2021 г., постановено по нахд № 20213110202449/2021 г. от Варненски районен съд и е изменил НП № 03-013402/18.11.2020г. на директора на ДИТ Варна като наложената имуществена санкция на дружеството е намалена от 5000лв. на 1500лв..

Съгласно  чл. 248, ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

От доказателствата по делото се установява следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена на 07.03.2022г., решението чието изменение в частта на разноските се иска е постановено на 14.02.2022г. и е необжалваемо.

Претенция за заплащане на разноските в касационното производство е заявена от процесуалния представител на „А.Б.“**** в проведеното открито по делото заседание на 13.01.2022г., в което са представени доказателства за извършено плащане – фактура и банково извлечение и списъка на разноските по чл. 80 ГПК. Размерът на заплатеното възнаграждение за адвокат е 600лв. с включено в него ДДС.

В първоинстанционното решение се съдържа осъдителен диспозитив в полза на дружеството за адвокатско възнаграждение в размер на 720лв. Искането за присъждане на разноски пред ВРС е направено в откритото съдебно заседание проведено на 05.10.2021г. Представени са договор за правна помощ и доказателства за заплащането на възнаграждението на адв.Ж. – фактура и банково извлечение.

Молбата за изменение на решението в частта на разноските, като подадена от лице с активна процесуална легитимация и в срок се явява допустима. Молбата е по смисъла си, не за изменение, а за допълване на решението, доколкото настоящата инстанция не се е произнесла по направено в о.с.з. заседание искане за присъждане на възнаграждението на адвоката.

Разгледана по същество е основателна. Съгласно действащата към настоящия момент регламентация на възнагражденията на адвокатите за представителството на лицата пред съд –„Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.“ (чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/). Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения приета от Висшия адвокатски съвет (Наредба №1 / Наредбата) „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата върху стойността на санкцията, съответно обезщетението“. В чл.7, ал.2 от Наредбата възнагражденията за процесуалното представителство пред съд са диференцирани според материалния интерес, т.е. според размера на наложената глоба. Идентичен е подходът регламентиран в Наредбата за изчисляване на възнагражденията за адвокат за процесуално представителство по административни дела (каквото се явява по характера си касационното производство по конкретното дело) – арг. от чл.8 от Наредба №1. Съобразявайки цитираните разпоредби от Наредбата и ЗА съдът намира, че при установеният начин на формиране на възнагражденията на адвокатите, а именно от критерия размер на защитимото право, конкретно размер на наложената санкция, при изменение на НП, с което е наложена санкцията на наказаното лице се следва възстановяване на разликата до възнаграждението на адвоката за защитата му срещу по-високия размер на наложената санкция. Разбирано в този аспект, това е и реализиране на правната отговорност на административнонаказващия орган за неизпълнение на задължението му по чл.27, ал.2 от ЗАНН, а именно при налагането на санкцията първо  при определяне на наказанието да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и второ да изложи конкретни, ясни и изчерпателни мотиви относно размера на наложената санкция.

С оглед на изложеното молбата за допълване на решението в частта за разноските на осн.  чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се уважи и в полза на „Арт Билдинг“ **** следва да се присъдят разноски в общ размер на 924лв. от които 504лв. за въззивната инстанция и 420лв. за касационната инстанция.

На изложените съображения и на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК Административен съд Варна, Четвърти тричленен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 151/14.02.2022г., постановено по канд № 2642/2021г. на АдмС Варна  в частта за разноските, като

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Арт Билдинг“ **** разноски по делото за двете съдебни инстанции общо в размер на 924 (деветстотин двадесет и четири) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.