№ 5781
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20211100513479 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение от 07.05.2021 г., постановено по гр.дело № 73670/2018 г. по описа на
СРС, І Г.О., 32 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б,
искове срещу П. К. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“****, К. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Свобода“, бл.****, Е. Н. С., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ж.к.“Свобода“, бл.****, И. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ул.“****, установителни искове за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 51899/2018 г. на СРС, 32 състав, а именно: сумата от
723,66 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.09.2015 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр.София, бул.“****, с код на платеца: Т345463, ведно със законна лихва от 07.08.2018
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 186,16 лв. за периода от
16.09.2015 г. до 31.07.2018 г., сумата от 4,00 лв., представляваща цена за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.09.2015 г., ведно със
законна лихва от 07.08.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
1
на 1,26 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.07.2018 г., направените по делото разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в условията на разделна
отговорност, при следните квоти: И. А. С.- 2/15, а именно сума в общ размер на 89,48
лв., от които 70,76 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за процесния период, мораторна лихва в размер на 18,20 лв. за периода от
16.09.2015 г. до 31.07.2018 г., сумата от 0,40 лв., представляваща цена за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.09.2015 г., мораторна
лихва в размер на 0,12 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.07.2018 г., ведно със
законна лихва върху главниците от 07.08.2018 г. до изплащане на вземането; П. К. С.-
9/15, а именно сума в общ размер на 402,66 лв., от които 318,42 лв.- главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за процесния период,
мораторна лихва в размер на 81,90 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.07.2018 г.,
сумата от 1,80 лв., представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.05.2014 г. до 30.09.2015 г., мораторна лихва в размер на 0,54 лв. за
периода от 16.09.2015 г. до 31.07.2018 г., ведно със законна лихва върху главниците от
07.08.2018 г. до изплащане на вземането; Е. Н. С.- 2/15, а именно сума в общ размер на
122,01 лв., от които 96,49 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за процесния период, мораторна лихва в размер на 24,82 лв. за
периода от 16.09.2015 г. до 31.07.2018 г., сумата от 0,54 лв., представляваща цена за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.09.2015 г.,
мораторна лихва в размер на 0,16 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.07.2018 г., ведно
със законна лихва върху главниците от 07.08.2018 г. до изплащане на вземането; К. П.
С.-2/15, а именно сума в общ размер на 122,01 лв., от които 96,49 лв.- главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за процесния период,
мораторна лихва в размер на 24,82 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 31.07.2018 г.,
сумата от 0,54 лв., представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.05.2014 г. до 30.09.2015 г., мораторна лихва в размер на 0,16 лв. за
периода от 16.09.2015 г. до 31.07.2018 г., ведно със законна лихва върху главниците от
07.08.2018 г. до изплащане на вземането; С решението на съда е осъдена
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, да плати на П. К. С., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ул.“****, сумата от 800 лв. разноски по делото. С решението на съда е
осъдена „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, да плати на К. П. С., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ж.к.“Свобода“, бл.****, сумата от 800 лв.- разноски по делото. С
решението на съда е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, да плати на И. А. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“****, сумата от 800 лв.- разноски по делото. С
решението на съда е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
2
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б, да плати на Е. Н. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Свобода“, бл.****, сумата от 300 лв.-
разноски по заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- подпомагаща страна на
ищеца-„Б.“ ООД и трето лице- подпомагаща страна на ответниците „П. БГ“ ООД, с
ЕИК ****.
Срещу решението на СРС, 32 с-в е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация
София“-ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.М.К., с искане същото да бъде отменено
изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което бъдат уважени предявените
установителни искове. Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни
разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане
на направени разноски по делото.
Въззиваемите страни- ответници И. А. С., К. П. С., П. К. С. и Е. Н. С., чрез
пълномощниците си адв.В. Й. и адв.Б. К., оспорват подадената въззивна жалба, като
неоснователна по съображения изложени в депозираните по делото писмени отговори
по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят съда жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендират присъждане на направени разноски по делото. В хода на производството
по делото е починала ответницата Е. Н. С./ на 21.08.2022 г./. С определение на съда от
21.03.2024 г., постановено в публично съдебно заседание е конституирана на
основание чл.227 от ГПК, като страна по делото- ответник, наследника на Е. Н. С. –
неин син и единствен наследник по закон К. П. С., който е страна по делото и на
собствено основание - ответник по делото.
Третото лице - помагач „Б.“ ООД, гр.София, не взема становище по подадената
въззивна жалба.
Третото лице- помагач „П. БГ“ ООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.С. Т.
оспорва подадената въззивна жалба, като неоснователна по съображения изложени в
депозирани по делото писмени бележки. Моли съда жалбата като неоснователна да
бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
3
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които
са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272
ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявените установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от
районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е
подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания
съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване
действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от
първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
4
от ЗЗД, са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. За да бъде уважен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД,
следва да бъде доказан следния фактически състав: увеличение на имуществото на
ответника за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга правна възможност за
ищеца да защити интереса си, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да
произтичат от едни и същи факти.
В настоящия случай, първоинстанционния съд е прецизирал предпоставките,
при които би било налице неоснователно обогатяване на ответника по смисъла на
чл.59, ал.1 от ЗЗД, а от друга страна е съобразена доказателствената тежест в процеса
по така заявеното спорно право.
С разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране
отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като
определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с
обогатяването, но до размера на обедняването. Съгласно задължителните за
съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на
Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или
обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
Следователно общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД е налице,
в случаите когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на
имуществото на друго лице - обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника, следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти. В
конкретния случай тези предпоставки не са налице.
В процесния случай от събраните по делото доказателства съдът приема, че не
се установява по несъмнен начин обстоятелството, че ответниците действително са
ползвали процесния топлоснабден недвижим имот- търговски обект/ преустроен от
ателие/, находящ се в гр.София, бул.“****, партерен/ първи / етаж, и са консумирали
претендираното от ищеца количество топлинна енергия през исковия период от време.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца в тази насока.
С оглед на изложеното и в приложение на правните последици от тежестта на
доказване, съгласно които недоказаният факт се приема за неосъществил се, което
съдът отнася във вреда на този, върху когото тежи тежестта на доказване - на ищеца,
исковете за установяване на вземането за главница за стойността на доставена
топлинна енергия и обусловения иск за заплащане на мораторна лихва за забава са
5
неоснователни и подлежат на отхвърляне. В настоящия случай, недоказването на
релевантните факти и на приложимия фактически състав следва да бъде отнесено във
вреда на ищеца, който съгласно принципа за разпределяне на доказателствената
тежест, дължи установяване на фактите, които твърди, че са се осъществили и които
обосновават претендираното в настоящето исково производство вземане.
С оглед на така изложените съображения, предявените установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били
отхвърлени от първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
С оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от
ГПК на въззиваемите страни- ответници следва да се присъдят своевременно
поисканите разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение от всеки един от ответниците в размер на сумата
от 800 лв., по договори за правна защита и съдействие от 16.06.2021 г., и приложени
списъци на разноски по чл.80 от ГПК, като с оглед направеното от въззивника- ищец,
чрез неговия процесуален представител юрк.Г.Н. в писмена молба възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност, което съдът намира за основателно, с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото, същото следва да бъде
намалено от 800 лв. до размер на сумата от 100 лв. В процесния случай, съгласно
решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и определение № 343/15.02.2024
г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна
сила за съда. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на
чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери
на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда. Съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото пред въззивната инстанция и
извършените от пълномощника на въззиваемите страни- ответници процесуални
действия в настоящата въззивна инстанция, съдът намира, че претендираното от всеки
един от въззиваемите страни- ответници адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 800 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено до размер на сумата от 100
лв.
На следващо място, като неоснователно следва да се прецени искането на
6
третото лице- помагач на страната на ответниците -„П. БГ“ ООД, гр.София за
присъждане на направени разноски по делото. По силата на разпоредбата на чл.78,
ал.10 от ГПК на третото лице- помагач не се присъждат разноски, независимо дали е
встъпило в процеса по своя инициатива по реда на чл.218 от ГПК, или е било
привлечено от някоя от главните страни по делото по реда на чл.219 от ГПК.
Разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК отрича правото на третото лице- помагач на
разноски по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.05.2021 г., постановено по гр.дело №
73670/2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 32 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23-Б, да заплати на И. А. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ул.“****, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с
чл.273 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направените пред
въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23-Б, да заплати на П. К. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ул.“****, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с
чл.273 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направените пред
въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23-Б, да заплати на К. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Свобода“, бл.****/ конституиран на основание
чл.227 от ГПК, като ответник по делото на мястото на починалата в хода на
производството по делото ответница Е. Н. С./, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр.
с чл.273 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направените пред
въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23-Б, да заплати на К. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Свобода“, бл.****, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направените
пред въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на чл.280,
ал.3 от ГПК.
7
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Б.“-ООД,
гр.София, като трето лице- помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД,
гр.София.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „П. БГ“ ООД, ЕИК
*********, гр.София, като трето лице- помагач на ответниците по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8