О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
626
гр.
Велико Търново, 27.10.2023 г.
Административен съд – гр. Велико
Търново, ІV–ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Йорданка Матева
като разгледа докладваното от съдия Матева адм. д. № 601/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 159,
т. 1 от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба на А.Я.Ю. ***,
чрез адв. Пл. К., против отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
(ДСП) – Горна Оряховица да издаде поискани с неин сигнал конкретни индивидуални
административни актове по Закона за закрила на детето (ЗЗДет) по отношение на
детето й – М.Д.П..
С жалбата до съда Ю. оспорва като незаконосъобразен
отказа директорът на ДСП - Горна Оряховица да предприеме всички сочени от нея
като подходящи марки по ЗЗДет по отношение на детето й, а именно – да даде
предписания на баща му, да предостави консултации на детето и бащата, да включи
детето в регистъра на децата, нуждаещи се от закрила, да предяви иск за лишаване
или ограничаване на родителски права срещу бащата, да издаде заповед по чл. 27,
ал. 1 от ЗЗДет на настаняване на детето при семейството на майката и да
депозира искане до съда за постоянно настаняване там, да включи детето в
регистъра на децата, настанени при свои роднини, както и да я снабди с всички документи
във връзка със сигнала и производствата по него. Счита, че след като е сезирала
ответната администрация със сигнал, че детето й е в риск – поради поведението
на баща му, то неоснователно ответникът бездейства, като не издава исканите то
нея актове.
Директорът на ДСП – Горна Оряховица в писмен отговор
оспорва жалбата като недопустима с мотива, че службата всъщност активно работи
по случая с детето на жалбоподателката и баща му, при който то живее и който
упражнява родителските права, вкл. като е приложена мярка на закрила „Съдействие,
подпомагане и услуги в семейна среда“ по повод сигнала на Ю.. Сочи, че предвид установените
обстоятелства, свързани с конфликт между родителите тази мярка е подходяща,
като не са налице основания за извеждане на детето от семейството на бащата,
комуто е предоставено упражняването на родителските права със съдебно решение
от лятото на 2022 г., нито за отправяне на искане за настаняване на детето извън
семейството на бащата към съда, а съответно – и по административен ред до
решаването на този въпрос от съответния районен съд, нито за издаване на
предписания. Счита, че ако майката на детето поддържа исканията си, следва да ги
реализира лично и самостоятелно, доколкото ЗЗДет и СК й дават това право именно
като родител - да инициира производства по чл. 26 от ЗЗДет – за настаняване на
детето извън семейството на бащата, както и такова за ограничаване или за
лишаване от родителски права по чл. 131 и 132 от СК – като предяви
самостоятелно съответните искания в този
смисъл директно пред компетентния съд.
Административният съд – Велико Търново, в настоящия си
състав, намира, че така образуваното дело следва да бъде прекратено, тъй като
подадената жалба е срещу акт, който не подлежи на съдебно оспорване. Мотивите
на съда за този извод са следните:
По делото не е спорно, че детето М.П.е родено от
съвместното съжителство на жалбоподателката А.Ю. и Д.П.. Не е спорно и се
установява от преписката, че от 01.07.2022 г. детето се отглежда фактически в семейството
на баща си, като с определение от 20.09.2022 г. на ГОРС на П.е предоставено
упражняване на родителските права по отношение на малолетния му син като привременна
мярка, а видно от представения Протокол № 507/16.06.2023 г. по гр. д. №
875/2022 г. на ГОРС е одобрена впоследствие и постигнатата спогодба между
родителите за упражняване на родителските права спрямо детето от бащата Д.П..
Според същата спогодба местоживеенето на детето е при бащата.
От страна на майката на детето е депозиран Сигнал с вх. №
СИГ/Д-ВТГО/147/04.09.2023 г. до ДСП – Горна Оряховица (л. 23 от делото), с
който същата е сигнализирала, че според нея детето й е в риск, доколкото бащата
не полага адекватни грижи за малолетния им син – оставя го сам вечер, играе
хазартни игри и често залага вещи на детето, за да финансира този си порок, както
и препятства комуникацията на детето с майката, която не се спори, че живее извън
страната и поддържа единствено дистанционна връзка с детето си. В тази връзка,
със същия сигнал майката на детето – жалбоподателката по делото, е поискала от ответната
администрация предприемането на редица конкретни мерки и издаването на
конкретни административни актове с определено съдържание или съдебни искания от
страна на ДСП, които тя счита за подходящи по отношение на детето си. Тези
мерки и действия най-общо могат да се сведат до извеждане на детето от семейството
на бащата, където е определено да живее от ГОРС, във връзка с предоставените
нему родителските права, настаняване на същото по административен ред в семейството
на родителите на майката като привременна мярка по реда на чл. 27 от ЗЗД и
иницииране на производство пред ГОРС за постоянно настаняване на детето в
тяхното семейство по реда на чл. 26 от ЗЗДет, както и иницииране на друго
производство от същия орган - за лишаване/ограничаване на родителските права на
П.от РС със съответните последици от това – вписване на детето в съответни
регистри, изплащане на детски и прочие на родителите на майката и т. н. В
сигнала е инкорпорирано пълномощно за адв. П.К. от майката и искане за
уведомяване за хода на производството.
Видно от представената административна преписка е, че поради
наличните с голяма давност конфликтни отношения в семейството на Ю. и П.(а и в
новото семейство на Ю.)*** е била в хода също толкова продължителна във времето
работа със семейството, вкл. с детето М.П.. В рамките на тази дейност, но и
конкретно по повод сигнал аот страна на майката, ДСП е предприета нова
проверка, в рамките на която е проведена среща с бащата и детето, като
резултатите от нея са обективирани в Доклад за оценка на постъпил сигнал от
04.09.2023 г. (л. 25 от делото), с който е идентифициран риск за детето и е
открит случай по ЗЗДет.
С писмо изх. № СЛ/Д-ВТ-ГО/930-001/21.09.2023 г.
директорът на ДСП – Горна Оряховица е информирала майката, чрез адвоката й за
работата по случая и предприетите мерки по сигнала й на този етап (л. 29 от
делото) .
В отговор на това писмо, от жалбоподателката са изискани
електронни копия от документите, изготвени по случая до този момент и от
последващите действия – вкл. доклада и планът за действие (л. 30 от делото).
На 02.10.2023 г. е изготвен Доклад за оценка на случай и
предприемане на мярка за закрила спрямо дете изх. № СЛ/Д-ВТ-ГО/930-006/02.10.2023
г. до Директора на ДСП. Видно от доклада е, че е констатиран капацитет на
бащата да отглежда детето, липса на неглижиране или неполагане на грижи за
детето, а като основната проблемна зона е очертан конфликтът между родителите.
С цел съхраняване на психо-емоционалното състояние на детето М.П.в ситуация на
липса на сътрудничество между родителите му е предприета мярка за закрила по
чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗДет – „Съдействие, подпомагане и услуги в семена
среда“. Изготвен е и План за действие, който включва различни дейности, всички
със срок до 02.04.2024 г. (л. 37 от делото). Планът не е съгласуван с майката и
нейния адвокат с мотива, че тя е в чужбина.
Съответно на майката е изпратено Писмо от 09.10.2023 г., с
което след като са интерпретирани различни правни норми, е направен извод за
строго личен характер на събраната информация и чувствителен характер, поради
което е посочено, че комуникацията с Ю. по случая с малолетното й дете ще се
извършва лично или по начин писмено посочен от нея (л. 39).
Именно след това последно писмо, Ю. е предявена и
настоящата жалба, по която е образувано това дело. Само по себе си, посоченото
писмо от 09.10.2023 г. безспорно не представлява индивидуален административен
акт (ИАА) по смисъла на АПК, който подлежи на съдебен контрол. Същото писмо има
чисто информативен характер, като отделен въпрос е доколко съдържащата се в
него информация е вярна и тълкуването на правни норми е адекватно.
Същественото в случая е обстоятелството, че принципно по
съществото си т. нар. Сигнал за дете в риск инициира производство, което да
приключи с необжалваем по съдебен ред акт на администрацията. Този сигнал представлява
предложение по смисъла на чл. 117 от АПК от страна на майката на детето до ДСП
да се решат поставените пред ДСП въпроси относно детето М.П.. Всъщност това
предложение не просто иска решаване на въпроса, но предлага и съдържанието на
самото решение, което само по себе си не е възможно, защото решение е на
сезирания орган. Въпреки че е именувано сигнал, то няма характера на такъв по
чл. 119 от АПК, доколкото никакви незаконосъобразни действия и бездействия на служители
на ответника не се сочат в самия сигнал. По това предложение (но и по сигнала всъщност)
ответникът дължи решение в 2 месечен срок, което решение не подлежи на съдебно
оспорване, защото такива са нормите както на чл. 118, ал. 3 от АПК, така и на
124, ал. 2 от АПК. Ето защо отказът на ответника да предприеме изисканите конкретни
мерки от майката на М.П.принципно не подлежи на съдебно оспорване дори и само
по общите правила на АПК.
Нещо повече, следва да се отчита още нещо: специалният приложим
закон в случая - ЗЗДет, не само не съдържа изключения от тези принципни
положения на АПК, но дори и изрично изключва възможността да се оспорват по
съдебен ред откази за мерки и иницииране на други производства. ЗЗДет
регламентира различни производства, като разписва кой и при какви обстоятелства
може да ги инициира, съответно кой да вземе решение в този смисъл и кой да
санкционира това решение, вкл. от кого могат да се обжалване евентуално постановените
административни актове в рамките на същите. По същество жалбоподателката е
поискала като мярка за закрила спрямо детето си настаняване извън семейството
на бащата, където то живее по силата на съдебна спогодба, одобрена на ГОРС,
като на същия е предоставено и упражняване на родителските права. Тук е мястото
пред скоба да се посочи, че спогодбата не е станала принудително, нито без
участието на майката и ако същата иска промяна в определените по съдебен ред
въпроси свързани с отглеждането на детето – вкл. местоживеене, упражняване на
родителски права, режим на лични контакти, издръжка, може да инициира
съответните граждански дела в тази посока и без детето и да е в риск изобщо. Според
чл. 26, ал. 1 от ЗЗДет обаче, настаняването на дете в семейство на роднини или
близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална
услуга за резидентна грижа се извършва от съда, като според ал. 2, искането за
мерките по ал. 1 пред съда се прави от ДСП, прокурора или родителя пред районния съд, при това само на основанията посочени в
чл. 25 от същия закон. Само в този случай, до произнасяне на съда ДСП по
настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.
Т.е. дори и в този случай родителят има право лично да поиска прилагане на
посочената мярка от районния съд, а прилагането на привременна мярка е от
изключителна компетентност на директорът на ДСП, преценката на който не подлежи
на съдебен контрол. Нещо повече, при липса на искане до РС за извеждане на
детето от семейството на бащата, комуто са предоставени родителските права на М.П.е
недопустима да се иска от ДСП привременна мярка, защото целта на същата е да
реши въпроса временно – докато същият въпрос се разреши окончателно от съда по
надлежния ред. По идентичен начин стои и въпросът за предявяването на иск за
лишаване или ограничаване на родителски права по чл. 131 и 132 от СК. Според
чл. 133, ал. 1 от СК, производството за ограничаване и за лишаване от
родителски права се образува по искане на другия
родител, на прокурора или на ДСП пред районния съд по настоящия адрес на
детето.
След като законите предоставят право на родителя лично да
инициира съответното съдебно производство не може същият родител вместо да
упражни тези си свои лични права, да изисква друг да го стори вместо него. Това
е така, защото реално в случая не се касае за издаване на административни
актове, а за преценка на администрацията дали да инициира съдебно производство/а,
която преценка е свободна и не подлежи на съдебен контрол сама по себе си.
Единствено администрацията е тази, която следва да прецени дали са налице
основанията да инициира съответните производства пред съд по реда на ЗЗДет или
СК, в които след това да участва като страна. Правомощието директорът на ДСП да
инициира друго съдебно или административно производство се прави при условията
на оперативна самостоятелност, а не на обвързана компетентност. Правилността на
тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Освен горното, посочените
разпоредби не създават субективно право на физически лица да сезират директора
на ДСП, нито съответно негово задължение да уважи искането им и инициира вместо
тях или да оспори пред съд чужди права. Още по-малко, чрез обжалване (като в
настоящето дело) може да се иска съдът да задължи ответникът да инициира
производство, по което после пак съдът да се произнесе относно това дали
наистина същото е основателно.
След като майката на М.П.не е инициирала лично нито едно от
съдебните производства, въпреки че има право да го стори, няма как да иска от
директора на ДСП и прилагане на привременна мярка по чл. 27. Още повече, че чл.
27а от ЗЗДет предвижда оспорване само на заповедта за временно настаняване по
административен ред, не и на отказът да се издаде такава.
Ето защо по същество жалбата против претендирания отказ
да се предприемат от страна на ДСП на всички сочени от майката като подходящи
марки на закрила спрямо детето във връзка с подаден от нея сигнал за дете в
риск е недопустима, доколкото т. нар. отказ не е отказ да се издаде ИАА, а
отказ администрацията да инициира съдебни производства, който отказ е
оперативно самостоятелен и не подлежи на съдебен контрол.
Следва обаче да се посочи, че горното не отменя
задължението на ДСП да уведоми майката за хода на производството, събраните
документи, проведените действия и актовете, издаден в хода на същото, както и
да снабди същата с всички документи от преписката, защото това е част от
гарантираното в чл. 34 от АПК право на страните да участват в производството. В
тази връзка следва да се отбележи, че още със сигнала до ДСП Ю. е изискала
това, като в същия сигнал се съдържа и изрично пълномощно за посочения адвокат
в него да я представлява както по административен, така и по съдебен ред. С
последващо писмо от 25.09.20243 г. е уточнено, че се искат електронни копия на
всички документи, в това число на докладите и плана за действие. Ето защо ДСП
не може да изиска лично явяване на Ю., нито да и изисква от нея за пореден път за
уточни начин на снабдяване с тези книжа. Още по-малко може да се отрича на
майката право да участва в производства по ЗЗДет във връзка с нейно собствено
малолетно дете лично или чрез адвокат (какъвто Юсменова безспорно има) с мотива
за чувствителна информация или защита на лични данни. Тези въпроси обаче не
касаят недопустимостта на оспорването, за което бяха изложени мотиви по-горе.
Водим от горното и на основание чл. 159, т.1 от АПК,
Административният съд – Велико Търново, Четвърти състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на А.Я.Ю. ***, чрез адв. Пл. К. против отказа на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица да издаде поисканите с неин
сигнал индивидуални административни актове по Закона за закрила на детето по
отношение на детето й М.Д.П..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 601/2023
г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с
частна жалба пред ВАС.
Препис от настоящето определение да се изпрати на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: