Р Е Ш Е Н И Е
Номер 713 Година 22.06.2020 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ХVІ-ти състав, на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин Енчев
2.Димитър Гальов
Секретаря:
С.Х.
Прокурор:
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 661 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба на Т.Д.Д. *** против решение № 24/13.02.2020г.,
постановено по н.а.х.д. № 626 по описа за 2019г. на Районен съд Царево, с коeто е потвърдено наказателно постановление №
19-4635-000094/30.05.2019г. издадено от началника на РУ-Приморско. Решението се
обжалва частично, като се счита за неправилно и необосновано в тази част. Оспорва
съставомерността на констатираното деяние и счита, че следва да бъде приложен
чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част.
Ответникът –
Районно управление Приморско, редовно уведомен, не изразява становище по
касационната жалба.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила на съдебния акт.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното
решение Районен съд Царево е потвърдил наказателно постановление 19-4635-000094/30.05.2019г. издадено от началника
на РУ Приморско, с което на Т.Д. с за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, от ЗДвП и на
основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, както и за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението се
обжалва в частта, в която е потвърдено наказателното постановление, в частта в
която е ангажира отговорността на касатора за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
поради което в останалата част е влязло в сила и не подлежи на касационна
проверка.
За да
постанови решението, в обжалваната му част, съдът е приел, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН, като не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По същество е обоснован извод, че с
оглед установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства се
установява, че от обективна и
субективна страна водачът е осъществил състава на нарушение визиран в чл.140,
ал.1 от ЗДвП, тъй като е установен да управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, МПС
със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съдът е намерил за
неоснователни възраженията за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“ по
смисъла на чл.28 от ЗАНН и е потвърдил
издаденото наказателно постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Съдебното
решение, в обжалваната му част, е
съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му,
съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените
мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на
касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.
От събраните
по делото доказателства се установява, че на посочената дата и място Т.Д. е
установен от контролни длъжностни лица при РУ-Приморско да управлява товарен
автомобил с рег.№ А1541КМ, за който не е изпълнил задължението си да го
регистрира в съответното поделение на „Пътна полиция“, в двумесечен срок от
придобиването му, в нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Автомобилът е придобит
от Д. с договор за покупко-продажба на МПС на 03.12.2019г., като към момента на
проверката – 02.03.2019г., същият не е пререгистриран в КАТ Бургас и е с
прекратена служебна регистрация. Нарушението е квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП и за
извършването му Д. е санкциониран на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е
предвидена в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно
която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. В чл.143, ал.15 от ЗДвП е
предвидено, че се прекратява служебно регистрацията на регистрирано ППС на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство.
С оглед
установената фактическа обстановка безспорно се установява, че Д. е било наясно
със задължението си да регистрира закупения автомобил, но не го е изпълнил, с
оглед на което регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от
административния орган на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в
автоматизираната информационна система, като не е предвидено задължението да се
уведомява новия собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството за
регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива задължения не са
предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002г., изм., бр.67 от
2012г., бр.20 от 2018г.), за разлика от другите случаи на служебно прекратяване
на регистрацията.
Видно от
изложеното, служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП е законовата последица от неизпълнението на
задължението да се регистрира закупеният автомобил, в предвидените срокове. Ето
защо, Д., управлявайки собствения си автомобил, след като е знаел, че не е
изпълнил това си задължение, е бил наясно с предвидените от закона последици.
Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете
нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл,
така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай
разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма
на вината. В
този смисъл, следва да се приеме, че касаторът е осъществил състава на
вмененото му нарушение на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно е
ангажирана неговата административнонаказателната отговорност, на посоченото основание.
Да се приеме обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на
лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо.
Правилно
районният съд е приел, че в случая не са налице и основания за квалифициране на
установеното нарушение като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По
делото не са ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради
своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради
което правилно
наказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили тази разпоредба.
С оглед изложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно
и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, в обжалваната му част.
Мотивиран от изложеното
Административен съд гр.Бургас, ХVI-ти
състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 24 от 13.02.2020г., постановено по н.а.х.д. № 626/2019г. по описа на Районен
съд Царево, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.