Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр.
София, 14.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен състав
в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова
гр. дело № 2394 по
описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 285092/04.12.2017 г., постановено по гр.
д. № 53656/2017 г. по описа на СРС, 162 състав, е признато за
установено по предявеният от Х.А.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „С.В.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** сграда 2-А, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Х.А.В. не дължи на „С.в.” АД сумата от 2358,61
лв., представляваща стойността на потребени ВиК услуги в имот с клиентски номер
********** съгласно покана за плащане от адвокатско дружество „П. и партньори“.
С постановеното решение, на основание чл.78, ал.1 ГПК, е осъден „С.В.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
сграда 2-А, да заплати на Х.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
484,34 лв., разноски в производството пред СРС.
Срещу първоинстанционното решение, в частта в която
са уважени предявените искове е подадена въззивна жалба от ответника „С.В.” АД.
Изразени са оплаквания, че постановеното решение в обжалваната част е
неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят
счита, че СРС се е произнесъл с обжалваното решение по неизяснен предмет на
делото, неправилно разпределена доказателствена тежест в производството, при
лишаване на ответника от адекватна защита в производството по предявените
искове. Отправя искане за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и
постановяване на друго, с което претенциите бъдат отхвърлени в цялост като
неоснователни. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Х.А.В. е подала в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който изразява становище
за неоснователност на последната. Излага становище, че постановеното от СРС
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Чрез събраните в производството пред СРС
доказателства е установено, че с покана за плащане на задължение от ищеца е поискано
заплащане на процесната сума, като цена на доставени ВиК услуги в имот с
клиентски номер **********, находящ се в гр. София, ж.к. „*******. Както
правилно е посочил СРС в обжалваното решение, в проведеното производство ответникът
не е оспорил, че автор на поканата за плащане е Адвокатско дружество „П.и
партньори“, който е негов упълномощен представител. Становище по този въпрос е
било изискано от ответника с доклада по делото обективиран в определение №
235150/10.10.2017 г.
При така изложената фактическа обстановка предметът
на делото е ясно очертан и обхваща установяване недължимостта на претендирана
стойност за доставени ВиК услуги в посочения размер в описания недвижим имот.
Както правилно е посочил СРС, при предявен
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на вземането
за доставени ВиК услуги в имота с посочения клиентски номер съобразно правилата
на чл.154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и
оспорено от ищеца вземане съществува. При липса на данни за точния период на
начисляване на задължението, достатъчно е ответникът да установи доставка на
услуги на посочената стойност в описания имот, без значение за какъв период
назад във времето (при отчитане на давностния срок), считано от датата на
подаване на исковата молба, за да постигне разрешаване на спора в негова полза.
При правилно разпределена с доклада по делото
обективиран в определение № 235150/10.10.2017 г. доказателствена тежест,
настоящият състав, намира че правото на защита на ответника не е било нарушено.
Исковата молба, въз основа на която е образувано производството е редовна по
см. на чл.127 и чл.128 ГПК.
С постановеното от СРС определение №
235150/10.10.2017 г. правилно е разпределена доказателствената тежест в
процеса, като при спазване правилата на чл.154 ГПК е указано на ответника, че в
негова тежест е да установи, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е
потребител на ВиК услуги доставени от ответника, чиято стойност възлиза на
претендираната с поканата сума, в т.ч. че са налице обстоятелства обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност.
При изричното оспорване от ищеца, че вземането срещу
него като потребител на ВиК услуги е възникнало, в тежест на ответника-кредитор
е да докаже неговото съществуване и изискуемост.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост.
Получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или
от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган /чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г./ Общите условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок
от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата).
В производството е установено, че оператор на В и К
услуги на територията на гр. София е„С.В.” АД. В границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл. 198о, ал.
1 и ал. 2 ЗВ.
В производството не са ангажирани доказателства от
ответника, че ищецът Х.А.В. е собственик на жилището, респ. че в негова полза е
било учредено вещно право на ползване върху имота, за който е била открита
партида за доставяните канализационни и водоснабдителни услуги. Поради това,
настоящият състав намира за неустановено наличието на облигационно отношение
между страните във връзка с ползването на ВиК услуги в имота с клиентски номер
**********, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с титуляр на партидата - Х.А.В..
Изводът на първата инстанция, че предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК следва да
бъде уважен, поради това че ответникът не е провел пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на оспореното вземане, а именно, че ищецът е
потребил ВиК услуги на посочената стойност в описания имот по силата на
облигационно правоотношение между страните, като правилен и законосъобразен се
възприема и от настоящия състав.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателите нямат право
на разноски.
В полза на въззиваемата страна, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в размер на 390.00
лв.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 285092/04.12.2017 г., постановено по гр.
д. № 53656/2017 г. по описа на СРС, 162 състав.
ОСЪЖДА „С.В.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** сграда 2-А, да заплати на Х.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 390.00 лв., разноски във въззивното
производство.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.