Р Е Ш Е Н И Е №15
гр. София, 20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ
РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана Божилова, като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 178 по описа за
А.П.П. е предявила срещу „Е.“ АД обективно съединени частични искове за плащане на
сумата 100000 лева, представляваща част от общата дължима сума от 200000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на
брат й Р. П. Н., настъпила на 04.09.2014 г. при ПТП, виновно причинено от застрахован при
ответника водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното
плащане. В исковата молба се твърди следното: На 04.09.2014 г. К. Д. К., управлявайки л. а. „Нисан“, модел „Патрол“ с рег. №
СА 7058 ВХ по път III-112 между гр. В. и гр. М., в землището на с. Д.д., нарушил
правилата за движение – чл. 20 и чл. 21 ЗДвП, като се движел с несъобразена с
пътните условия скорост, загубил контрол над управляваното от него МПС,
навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал челен сблъсък с движещия
се в нея л. а. „Рено“, модел „21“ с рег. № С 8247 РМ. Вследствие на удара била
причинена смъртта на водача на л. а. „Рено“ – Р.П. Н., който получил множество несъвместими с живота
травми. По случая било образувано ДП № 542/2014 г. по описа на РУП – Лом, пр.
пр. № 834/2014 г. по описа на ОП –
Монтана. В резултат на трагичната смърт на нейния брат ищцата търпяла
страдание, тъй като те били в изключително близки отношения, винаги си помагали
и разчитали един на друг. Виждали се често и ищцата получавала всякаква
подкрепа от своя брат – морална, финансова и емоционална. След смъртта му
ищцата изпаднала в тежка депресия, затворила се, не общувала с никого, страдала
от безсъние, не се хранела. Наложило се да приема успокоителни, които да
помогнат за възстановяването й от преживения шок. Към датата на ПТП за л. а.
„Нисан“ с рег. № СА 7058 ВХ имало сключен с ответника договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 19113002600174 със срок на
валидност от 19.11.2013 г. до 18.11.2014 г., поради което се предявяват
настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете изцяло. Излага доводи за
тяхната недопустимост и неоснователност. Не оспорва твърдяното застрахователно
правоотношение, не оспорва и настъпването и механизма на ПТП, както и вината и
противоправното поведение на сочения за виновен водач и причинната връзка между
ПТП и настъпилата смърт на брата на ищцата. Оспорва правото на ищцата да получи
търсеното обезщетение с твърдение, че същата не е увредено лице по смисъла на
закона, действал към датата на ПТП, оспорва и твърдяната близка емоционална
връзка между ищцата и починалия й брат, оспорва и интензитета и характера на
търпяното от ищцата страдание. Навежда и възражение за прекомерност на
търсеното обезщетение, като при условията на евентуалност прави искане за
съобразяване от съда на ограничението, предвидено в § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на
КЗ. Навежда самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорния иск за лихва,
а при условията на евентуалност спраямо тях навежда и възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото относно
наличието на твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение, както и
относно настъпването на описаното в исковата молба ПТП при описания механизъм,
вината и противоправното поведение на водача на л. а. „Нисан“ и причинната
връзка между ПТП и настъпилата смърт на Радион Павлов Ненков.
От показанията на свидетелите се
установява следното: Свид. Т., която познава ищцата от
От заключението по допуснатата
съдебно-психиатрична експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се
установява следното: В резултат на смъртта на брат й на ищцата е била нанесена
психо-емоционална травма, която е дала отражение както непосредствено след претърпяната
злополука, така и след това. Ищцата е усетила остра стресова реакция -
изпотяване, учестен пулс, нарушена концентрация; тревожно-депресивни симптоми,
повишена тревожност, напрежение, опасения дали няма да получи повторен пристъп
и да умре, които по-късио преминали в отчаяние и безсилие; трудно се справя с
ежедневието; била с нежелание към всичко. Вследствие на тази психо-емоционална
травма ищцата е била лишена от
радостите, които предоставя човешкото съществуване и човешката дейност, била е принудена
да изживява непрекъснато отрицателни емоции, не е можела да се радва на околните, не изпитвала друго
освен тьга, не виждала смисъл и да се лекува. Острите симптоми, включващи се в
острата стресова реакция, са били протрахирани за около една седмица, след
което преминали в депресивен симптом, който продължил около месец и половина и
за още половин година е успяла да се стабилизира. Общо половин година след
смъртта на брат си е преживяла депресия и са останали симптоми, които са
епизодични и са на когнитивно ниво, т. е. не ангажират изцяло поведението й и
не се обострят. Към момента няма данни за депресивни изживявания, ищцата може
да извършва задълженията си, да участва в социални дейности и да е ангажирана
със семейството си.
Установява се от представеното
удостоверение за родствени връзки, че ищцата е сестра на Р. П. Н. /не се и
спори относно този факт/.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглегждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
Искът е допустим и основателен
и следва да бъде уважен по следните съображения:
По допустимостта на иска:
Съгласно § 22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс /какъвто е настоящият случай/ се
прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Съответно в случая не
намира приложение чл. 498, ал. 3 КЗ. В тази връзка са основателни изложените от
ищцата доводи в допълнителната искова молба.
По основателността на иска:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, както и да са налице всички предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител /застрахован/ спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай са безспорни фактите относно наличието
на твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение, както и относно
настъпването на описаното в исковата молба ПТП при описания механизъм, вината и
противоправното поведение на водача на л. а. „Нисан“ и причинната връзка между
ПТП и настъпилата смърт на Р. П. Н..
Съгласно приетото с т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на
ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и ППВС № 5/24.11.1969 г. и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да
се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди.
Съгласно приетото в ТР № 1/2018 г. особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби,
дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и
страдания.
От събраните в хода на производството по делото гласни
доказателства по несъмнен начин бе установена съществувалата между ищцата и
починалия й брат трайна и дълбока
емоционална връзка и причинените от смъртта на Р. П.Н. продължителни
душевни болки и страдания на ищцата, налагащи извода, че тя е понесла морално страдание,
което в достатъчна степен дава основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г. Свидетелките Т. и Г.са единни, че ищцата
преживяла изключително тежко загубата на брат си и не може да я преодолее
до днес. В такава насока е и заключението по съдебно-психиатричната експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне
на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите
в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на
настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на
ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на
обществото /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о.
и решение № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща
в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие
за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди
/решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о./. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във
формата на душевно страдание, търпяно от ищцата поради смъртта на нейния брат.
Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави
вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи,
поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост
по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от
телесни повреди. В случая характерът и тежестта на вредите бяха установени от показанията
на свидетелите и заключението на вещото лице. Ищцата е имала изключително
близки и топли отношения на грижа и обич с брат си, тази връзка се е запазила
през годините. Поради това ищцата е преживяла изключително тежко загубата на
своя брат. В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата
разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, търпени
по повод смърт на близък, съдът намира, че за репариране на неблагоприятните
последици от увреждащото събитие съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на
справедливостта необходимата сума, която ответникът следва да плати на ищцата,
е в размер на 100000 лв. /при сочен пълен размер на иска от 200000 лв./. Тази
сума е съобразена с обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно
съществуващи.
При определяне размера на обезщетението съдът не
следва да прилага § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД
на КЗ /ДВ, бр.101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г./, съгласно който до
влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ, какъвто е и настоящият
случай, се определя в размер до 5000 лева. Този текст влиза в противоречие с постановено по
преюдициално запитване решение на Съда на Европейските общности, което съгласно
чл. 633 ГПК е задължително за съдилищата в Република България – решение на Съда
(втори състав) от 24.10.2013 г. по дело C-277/12 (Vitalijs Drozdovs срещу
Baltikums AAS).
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО от
16.09.2009 г. на Европейския парламент и на Съвета относно застраховката
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за
контрол върху задължението за сключване на такава застраховка: „Без да се
засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да
предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да
бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: а) в
случай на телесно увреждане – минимална
застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за събитие,
независимо от броя на пострадалите; б) в случай на имуществени вреди – 1000000
евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.“
Цитираното по-горе решение на СЕС по дело C-277/12 е постановено
във връзка с тълкуването на член 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от
24.04.1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки
относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава
застраховка и член 1, § 1 и § 2 от Втора директива 84/5/EИО на Съвета от
30.12.1983 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки, свързани
със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства. С решението по втория от поставените за тълкуване въпроси е
постановено, че: „Член 3, § 1 от Директива 72/166 и член 1, § 1 и § 2 от Втора
директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в член 1, § 2 от Втора директива 84/5.“
Доколкото решението на Съда не съдържа дефиниция на
понятието „близки членове на семейството“, за да се прецени дали този кръг лица
изключва лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ – лица, които не са съпруг или лице, с
което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете,
включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или
отглеждащ, следва да се отчете следното: Посочените в ал. 4 лица /извън кръга
на лицата по ал. 3/, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на смъртта на пострадалото лице, са тези, създали трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени. Именно това са лицата, неизчерпателно
посочени със същата формулировка и в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2016 г. Видно от мотивите към това ТР, ОС на трите колегии на
ВКС е приело, че с оглед преценката, че има основание да се изостави
възприетото от Пленума на ВС изчерпателно определяне на лицата с право на
обезщетение, следва да се съобразят и произтеклите от присъединяването на
Република България към Европейския съюз задължения за синхронизиране на
българското законодателство с европейското, по-конкретно – освен сочената
по-горе Директива 2009/103/ЕО, така и Директива 2012/29/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти
за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на
Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Съгласно чл. 16 от Директива 2012/29/ЕС
държавите-членки гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите
имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в
рамките на разумен срок, освен ако в националното право не се предвижда това
решение да бъде постановено в друго производство. Понятието „жертва“ е
дефинирано в чл. 2, § 1, б. „а“, според който за целите на директивата „жертва“
означава физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо,
душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка
последица от престъпление, и членовете на семейството на лице, чиято смърт е
пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на
смъртта на лицето. В чл. 2, § 1, б. „б“ като „членове на семейството“ са
посочени съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и
стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и
сестрите и издържаните от жертвата лица.
Съпоставяйки горното, съдът намира, че очертаният с
горната дефиниция за „членове на семейството“ кръг лица включва както лицата,
изчерпателно изброени в чл. 493а, ал. 3 КЗ, така и тези, визирани в чл. 493а,
ал. 4 КЗ, респ. в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС. Очевидно и лицата,
сочени в решение на СЕС по дело C-277/12 като „близки членове на семейството“ попадат
в дефиницията, дадена в чл. 2, § 1, б. „б“ на Директива 2012/29/ЕС, като спорен
е единствено въпросът дали допълнително използваното определение „близки“ може
да стесни този кръг и как.
Съдът приема, че определението „близки“ като връзка
между членовете на едно семейство не е формален белег, който ясно и категорично
да стесни кръга от лицата по чл. 2, § 1, буква „б“ – като дефинирана степен на
родство например, нито постановеното с решението по дело С-277/12 има тази цел.
Така използваното понятие „близки“ в горното решение се доближава максимално
като смисъл и контекст до формулировката в т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС
за лица, създали трайна и дълбока емоционална връзка помежду си, поради което
роднините по пряка линия от втора степен, братята и сестрите и издържаните лица,
ако установят съществуването на тази трайна и дълбока връзка, са от кръга на
лицата, за които решението на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 изключва
възможността с национална правна уредба да бъдат лимитирани присъжданите им
обезщетения за претърпени неимуществени вреди до размер, по-малък от сочения в
чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО –
минимална застрахователна сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за
събитие /чл. 9, ал. 1, посочен по-горе/.
Доколкото § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИД на КЗ лимитира за
този кръг лица присъжданото обезщетение до размер от 5000 лева, то той е в
пряко противоречие с постановеното по преюдициално запитване цитирано решение
на Съда на Европейските общности, поради което в случая националната правна
уредба следва да остане неприложена.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за
неимуществени вреди:
С оглед изводите за допустимост и основателност на
главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за
плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
обезщетението за неимуществени вреди също е допустим и основателен и следва да
бъде уважен. Относно периода на дължимост на обезщетението за забава съдът
намира следното: Отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е
тъждествена по обем с тази на прекия причинител на непозволеното увреждане,
поради което на ищцата се дължи и законна лихва върху обезщетението от датата
на увреждането – 04.09.2014 г., в който момент съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД е
настъпила изискуемостта на вземането. С оглед обаче направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност съдът следва да присъди на ищеца
законна лихва върху така присъдената главница за периода от 09.07.2016 г. до
окончателното плащане – т. е. само за период от три години преди предявяване на
исковете до окончателното плащане, като отхвърли иска за присъждане на законна
лихва върху главницата за периода от 04.09.2014 г. до 08.07.2016 г. /вкл./.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски за
производството по делото, съответно не е направила разноски. В исковата молба е
направено искане за присъждане на разноски, вкл. за възнаграждение на адвокат,
което да се присъди по реда на чл. 38 ЗАдв. В този случай размерът на
възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2,
т. 4 от наредбата размерът на възнаграждението е 3530 лв., съответно то следва
да се присъди на адв. Т..
Искането на ответника за присъждане на разноски е
неоснователно с оглед изхода на делото.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото върху размера на исковете, а именно такава в размер на 4000 лв, както и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Е.“ АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор О. П. и прокуриста А. У., да плати на А.П.П.
с ЕГН **********,*** сумата от 100000 /сто
хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – страдание поради смъртта на Р. П. Н. – брат
на А.П.П., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 04.09.2014 г., ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 09.07.2016
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за периода от 04.09.2014 г. до 08.07.2016
г. /вкл./,
ОСЪЖДА
„Е.“ АД с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния
директор О. П. и прокуриста А.У., да плати на адв.
К. И.Т. от
САК с личен № ********** от единния адвокатски регистър при ВАС сумата от 3530
лв. /три хиляди петстотин и тридесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
на А.П.П. по делото.
ОСЪЖДА „Е.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор О.П. и прокуриста А. У., да плати по
сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 4000 лв. /четири
хиляди лева/ върху размера на исковете, както и разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 200 лв. /двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: