О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
27.06.2019г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова гр.дело №6000/19г., намира следното:
При служебна проверка за
допустимостта на производството съдът констатира следното.
Производството по делото е образувано по
искова молба на Е.Д.М. срещу съдия П.П. от
Специализирания наказателен съд за сумата от 50 000 лева обезщетение за това,
че му е било нарушено правото по чл.1 и чл.4 от Харта на ЕС и др. Вредите ги
претендира на осн.чл.45 ЗЗД с твърдение, че
ответникът му нанесъл тежка обида и клевета на 10.04.2019г. по НОХД №3555:18г.
по описа на СНС, по което заявил писмено, че ще извърши друго престъпление от
НК. Чувствал се унизен и обиден.
Предявеният
иск е недопустим производството по делото ще бъде прекратено по следните
съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.132,
ал.1 Конституцията на РБ, при осъществяването на съдебната власт магистратите
не носят гражданска отговорност за техните служебни действия, освен ако
извършеното от тях не съставлява умишлено престъпление от общ характер. С тази
конституционна разпоредба се урежда т. нар. функционален имунитет на
магистрата, който гарантира гражданската неотговорност на действащия съдия,
прокурор или следовател за действия, извършени от него при изпълнение на
служебните му задължения и за постановените от него актове, освен при изрично
предвидени от закона изключения - извършеното да представлява умишлено
престъпление от общ характер, като в такъв случай процесуалната реализация на
отговорността по отношение на магистрата следва да се развие по общия ред. Уреденият
функционален имунитет е гаранция за свободното упражняване на магистратската
дейност, като на магистрата се гарантира възможност да правораздава
- да тълкува и прилага закона по отделните казуси съобразно своето тълкуване на
законовите разпоредби, вътрешното си убеждение и доказателствата по делото.
Съобразно цитираната конституционна разпоредба магистрат може да носи
гражданска и имуществена отговорност на общо основание само за действия, извън
кръга на служебните му ангажименти или ако отговорността е породена или е последица
от действия, представляващи умишлено престъпление от общ характер.
В допълнение следва да се посочи, че искове
за вреди от магистрати, причинени от техни действия и бездействия в това им
качество са допустими, само при условие, че е налице влязла в сила присъда за
това, че извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Конституционната
забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях
действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената
хипотеза, при извършено умишлено престъпление./В този смисъл е Определение №
438 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 805/2018 г., III г. о., ГК/.
Сезираният съд служебно преценява за
наличието, съответно липсата на абсолютните процесуални предпоставки за
съществуването и за упражняването на правото на иск. Когато исковата молба бъде
върната, съответно исковото производство бъде прекратено, защото е недопустимо,
това не е отказ от правосъдие. Страната не е лишена от право на участие и от
защита, защото съдебният акт подлежи на обжалване. Несъмнено, наличието на
функционален имунитет на магистратите е абсолютна процесуална пречка за
разглеждане на имуществени искове срещу тях за действия и актове във връзка с
длъжността им, т. е. съдът не постановява решение, с което отхвърля иска, а
преди това, с определение, производството се прекратява като недопустимо.
Преценката за допустимост на исковото
производство е първата, която прави сезираният съд и в момента, в който има
данни за недопустимост на иска, съдът се произнася с определение, с което прекратява
производството по делото. Тази уредба не е в нарушение и на изискването за
независим и безпристрастен съд, нито противоречи на ЕКЗПЧС и Хартата на
основните права на Европейския съюз. Ясно е, също така, че съдът дължи
произнасяне при редовно и допустимо сезиране и отказът да разгледа искане,
което е недопустимо не съставлява лишаване от достъп до съд. /В горния смисъл е
Определение № 411 от 21.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3014/2018 г., IV г.
о., ГК/.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.130 ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба на Е.Д.М. и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№6000/19г.
по описа на СГС , I-22 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна
жалба пред Апелативен съд – София в седмичен срок от съобщението до ищеца.
СЪДИЯ: