№ 5258
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражда.ко дело №
20221110119145 по описа за 2022 година
Ищците М. Д. Н. и Д. М. Й. претендират по 5000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, претърпени от тях в резултат на увреждания получени при ПТП
настъпило на 01.10.2021 г. в гр. София при управление на МПС Ситроен С-5 с рег.№ ...., с
водач ищецът и в което ищцата пътувала на предна дясна седалка. ПТП настъпило по вина
на водача на МПС Фолксваген Тигуан с рег.№ ...., чиято гражда.ка отговорност била
застрахована при ответника ЗК „Л. И.“ АД. Ищците твърдят, че водачът на МПС
Фолксваген Тигуан поради движение с несъобразена скорост ударил отзад автомобила, в
който пътували. Сочат, че в резултат на ПТП получили следните увреждания: ищецът –
контузия на главата и лицето с охлузвания и кръвонасядания, разтягане на мекотъканни
структури в областта на шията по типа „камшичен дар“, водещи до ограничаване обема на
движение на главата, ищцата – преразтягане на мекотъканни структури в областта на
главата, ограничаващи обема на движение на главата, представляващи навяхване на шията.
Уврежданията представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
им причинили болки и страдания, изисквали приемането на обезболяващи и седативни
лекарства, причинили им безсъние, напрегнатост, липса на апетит, моменти на тр.ожност и
уплаха. С молба поискали изплащане на обезщетение от ответника, като той определил
такова само в полза на ищеца в размер на 500 лв. Молят да се осъди ответникът да им плати
обезщетенията, ведно със законната лихва от датата на увреждането и разноските за
производството.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът и депозирал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Оспорва механизма на ПТП, оспорва извършването на виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования при него водач, твърди съпричиняване от ищците, тъй
като пътували без поставен колан, оспорва вредите и размера на претенциите. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
1
Уважаването на претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ предпоставя кумултивната наличност
на следните обстоятелства: 1.предпоставките по чл.45, ал.1 от ЗЗД за вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС, които са: виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка с което са произлезли вреди; вид и размер на вредите; вина – която се
предполага съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест
на ответника. 2. наличие на договор за застраховка гражда.ка отговорност, сключен между
ответника и виновния водач; реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск.
От събраните по делото доказателства - протокол за ПТП, скица, декларации,
заключение на САТЕ, се установява, че на 01.10.2021 г. в гр. София, бул. Цариградско шосе,
настъпило ПТП между МПС Ситроен С-5 с рег.№ ...., с водач ищецът и в което ищцата
пътувала на предна дясна седалка, и МПС Фолксваген Тигуан с рег.№ ...., като водачът на
л.а. Ситроен бил в лява лента преди кръстовището на 4-ти км. в спряло състояние, тъй като
автомобилите преди него също били спрели. По същото време лек автомобил Фолксваген
Тигуан се движел по бул.арда в същата посока и лента, като не успял да спре сво.ременно и
ударил Ситроена. В следствие на удара л.а. Ситроен бил отхвърлен напред по посока на
движението и се установил след това в покой на пътното платно. Това е видно на първо
място от съставения протокол за ПТП. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179
ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, т.е. относно възприетите
от длъжностното лице факти. Видно от протокола, в него са отразени участвалите в ПТП
пр.озни средства, мястото, на което е установено увреденото МПС и щетите по тях, като е
изготвена и схема на ПТП. От друга страна, протоколът отразява и изявления на
участниците в инцидента и е подписан от тях, поради което следва да се приеме в тази си
част като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за водача на
увреждащия автомобил факти. Второ, от материалите по административно-наказателната
преписка /декларации и скица/. И трето, от заключението на САТЕ относно механизма и
причинната връзка на ко.татираните увреждания с ПТП, за които вещото лице е
категорично, че са в следствие на произшествието, като са в зоната на удара. При тези
данни съдът приема, че е извършено от ответника противоправно деяние, изразяващо се в
неизпълнение на задължението му по чл. 20, ал.2 ЗДвП при избиране скоростта на
движението да се съобразява с характера и интензивността на движението, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. При установената противоправност
на деянието на водача, вината се предполага, която презумпция не беше опровергана в хода
на производството.
Страните не спорят, че гражда.ката отговорност по застраховка „ГО“ към датата на
ПТП на водача на МПС Фолксваген Тигуан с рег.№ .... е била застрахована при ответното
дружество.
В резултат на ПТП ищците са получили телесни увреждания, които се установяват от
представените по делото медици.ки документи и от приетата по делото медици.ка
експертиза, както следва: М. Н. – контузия на главата и лицето с охлузвания и
кръвонасядания по челото, клепачите и носа, както и лявата буза и навяхване на шията, Д.
Й. – навяхване на шията, които според вещото лице са в причинна връзка с ПТП. При
нормално протичане на оздравителния процес, възстановителният период е бил 20-25 дни,
през който ищците са търпели болки и страдания, като първите 14-дни болките са били с по-
голям интензитет. Механизмът на получаване на уврежданията е т.н. „камшичен удар“, при
който тялото на пътника е отхвърлено назад, като тъй като главата е относително свободна в
движението си, при удар отзад, тя рязко отива назад, след което се връща напред и се
получават увреждания в областта на шията. При липса на правилно поставен предпазен
колан главата и тялото се придвижват напред и може да се ударят в части от интериора на
2
автомобила, намиращи се пред пострадалия /волан, предно стъкло/. В приложените по
делото медици.ки документи няма данни за увреждания, получени от предпазен колан. При
описания механизъм на ПТП и при по-ниска скорост може и да не се получат уврежданията
от колана в областта на гръдния кош и корема. Според заключението на САТЕ, главата и
крайниците не се задържат от колана и са свободно движещи се.
От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. и Боянов се
установява, че след инцидента ищецът имал наранявания по лицето и болки в главата и
тялото, а ищцата се оплаквала от болки в главата, врата и корема. Повече от месец
продължили оплакванията им, не излизали, изпитвали страх и през пролетта на следващата
година възобновили обичайните си занимания.
На база установените факти следва да се приеме, че в резултат виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач ищците са претърпели
неимуществени вреди под формата на болки и страдания, които подлежат на обезщетяване.
Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по отношение на
ищците. Исковете са доказани по основание.
По отношение на размера им, съдът намира следното:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по
справедливост. Критерият "справедливост" по смисъла на цитираната разпоредба не е
абстрактно понятие, а е свързан с преценката на конкретните факти, установени по делото.
При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание
всички обстоятелства, които обуславят тези вреди /ППВС № 4/1968 г./. Такива обстоятелства
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, включително и прогнозата за в бъдеще, конкретните икономически
условия към датата на произшествието. По делото се установи, че ищците са пострадали от
произшествието и в резултат на получените от него увреждания, са търпели болки и
страдания. Проведено им е било домашно лечение, като възстановяването е продължило 20-
25 дни, след което няма последващи усложнения. Възобновили са предишните си занимания
няколко месеца след инцидента. Съобразявайки характера и тежестта на получените травми
/леки телесни повреди/, интензитета и продължителността на понесените във връзка с тях
болки и страдания и продължителността на оздравителния процес с липса на
неблагоприятни последици върху телесното здраве с траен и необратим характер,
настоящият съдебен състав приема, че обезщетението за репарирането им възлиза съответно
на 2500 лв. за ищеца и 2000 лв. за ищцата.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищците като основание за намаляване на отговорността му. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите.
Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен, както и обстоятелството, че
без приносът не би се стигнало до уврежданията. В доказателствена тежест на въвелия
възражението ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които
основава същото. В случая от доказателствата по делото не може да се направи категоричен
извод, че ищците са пътували без поставен предпазен колан – нарушение на чл. 137а ЗДвП.
Данни за това съдът извлича от приетите по делото заключения на СМЕ и СТЕ, от които
става ясно, че уврежданията биха се получили и при поставен предпазен колан, който
основно е ефективен при челен удар.
Относно иска по чл. 86 ЗЗД:
По аргумент от разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се
покрива от застраховката "Гражда.ка отговорност на автомобилистите", се дължи най-рано
от момента на уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното
3
събитие. Разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ определя изричното задължение на
претендиращия застрахователно обезщетение да представи пред застрахователя
доказателства за настъпването на застрахователно събитие и да посочи своя банкова сметка,
по която да се извършват плащанията. Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен
тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по такава претенция, който срок тече от
момента на предявяването на писменото искане пред застрахователя и на номера на
банковата сметка на претендиращия. Нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ мотивира извода, че
считано от момента на изтичането на определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за
произнасяне застрахователят би изпаднал в забава, освен ако не са представени всички
доказателства. В случая, макар по делото да е установено, че ищците са заявили претенциите
си пред застрахователя, те не са представили доказателства кога са ги предявили и кога са
представили всички доказателства и посочили банкови сметки. С оглед липсата на
установена забава, претенциите за лихви са неоснователни.
Следва да се присъди законната лихва от подаването на исковата молба.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищците имат право на разноски
съразмерно с уважената част от исковете. От разноски за държавна такса 400 лв., депозити
560 лв. и адвокатско възнаграждение по 600 лв. /което не е прекомерно, тъй като към датата
на сключване на договора минималният размер е 580 лв./, ищецът Н. има право на 540 лв., а
на ищцата Й. следва да се присъдят 432 лв. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, право на разноски има и ответникът. От направени разноски
за експертизи 210 лв. и 150 лв. юриско.ултско възнаграждение, на ответника се дължат
разноски: 90 лв. от ищеца и 108 лв. от ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., ДА
ЗАПЛАТИ на М. Д. Н., ЕГН **********, гр. София, ...., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
сумата от 2500.00 лв., обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от травматични увреждания, получени в следствие на
ПТП, настъпило на 01.10.2021 г. по вина на водача на МПС Фолксваген Тигуан с рег.№ ....,
чиято гражда.ка отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.04.2022 г. до
окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 540.00 лв. разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2500 лв. до пълния предявен размер от
5000 лв. и иска за обезщетение за забава считано от датата на увреждането до подаването на
исковата молба.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., ДА
ЗАПЛАТИ на Д. М. Й., ЕГН **********, гр. София, ...., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
сумата от 2000.00 лв., обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от травматични увреждания, получени в следствие на
ПТП, настъпило на 01.10.2021 г. по вина на водача на МПС Фолксваген Тигуан с рег.№ ....,
чиято гражда.ка отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.04.2022 г. до
4
окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 432.00 лв. разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2000 лв. до пълния предявен размер от
5000 лв. и иска за обезщетение за забава считано от датата на увреждането до подаването на
исковата молба.
ОСЪЖДА М. Д. Н., ЕГН **********, гр. София, ...., ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК
...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
90.00 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. М. Й., ЕГН **********, гр. София, ...., ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК
...., седалище и адрес на управление гр. София, ....., на основание чл. 78, ал. 3, ГПК сумата от
108.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5