Normal;Iiaiene;Body Text 2;footer;4
Производството е образувано по касационна жалба на Галина Митева Хаджийска – Началник на отдел “Обслужване” при ТД на НАП - гр. Кърджали против решение, постановено по н.а.х.д.№ 867/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 0573Б/14.12.2004 г., издадено от жалбодателя, с което на Рафет Халил Мехмед от гр. Кърджали, на основание чл.62 от ЗОДФЛ е наложена глоба в размер на 1900 лева за нарушение на чл.43, ал.1 от ЗОДФЛ. В жалбата се твърди, че решението на РС-Кърджали е неправилно поради необоснованост. Мотивите на съда за отмяна на НП били, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, като в НП при изписването на годината на съставяне на АУАН било посочено 2005 г., а съставеният акт бил №0604404/24.11.2004, както и че бил нарушен чл.42 от ЗАНН. Тези мотивите били незаконосъобразни и не почивали на събраните по делото доказателства. Действително при изписване на годината на съставяне на АУАН в НП била посочена 2005 г., но от представения в оригинал АУАН било видно, че същият е съставен 2004 г. и допуснатата неточност не водела до опорочаване на НП и съответно до неговата отмяна. Още повече в самия диспозитив на НП било изписано, че „...АУАН № 0604404/24.11.2004 г. е съставен на 24.11.2004 г. …”, т.е. посочена била вярната година. От самото НП, от АУАН, както и от ДРА № 726/24.11.2004 г., който бил влязъл в сила, а също така и от разпита на актосъставителя било видно за коя година и за каква сума е следвало да се подаде данъчна декларация по чл.43 от ЗОДФЛ, т.е. за какъв вид нарушение ставало въпрос, кога е извършено и всички обстоятелства относно установяването му. Или първоинстанционният жалбодател бил запознат какво нарушение му е било вменено, че е извършил. При съставянето на АУАН били спазени всички изисквания на чл.42 от ЗАНН. Жалбодателят счита, че първоинстанционният съд е нямал основание да приеме, че е нарушено правото на защита на проверявания субект. В съдебно заседание жалбодателят се представлява от ю.к.Видинска, която поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна и моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно, тъй като не било извършено административно нарушение. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали счита жалбата за неоснователна и като такава следвало да бъде оставена без уважение. Решението на първоинстанционния съд счита за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Окръжният съд, след обсъждане на всички приети по делото доказателства и оплакванията,изложени в жалбата констатира следното: На основание чл. 39 ал.1 от ЗВАС в настоящото касационно производство следва да бъде обсъдено изчерпателно посоченото в жалбата касационно основание. Соченото такова неправилност на решението поради необоснованост е неточно формулирано и по съществото си представлява неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което именно ще бъде обсъдено с настоящия съдебен акт, предвид, че се оспорва приетото от районен съд нарушено право на защита на първоинстанционния жалбодател и отмяната на НП на формално основание, без да се разгледа спора по същество. Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС, поради което се явява процесуална допустима и разгледана по същество е основателна. Отмененото от районния съд НП № 0573В/14.12.2004 г. е издадено против Рафет Халил Мехмед от гр.Кърджали, за това, че при извършена данъчна ревизия приключила с ДРА №726/24.11.2004 г. е било констатирано, че за отчетната 2003 г. Мехмед е подал в ДП Кърджали данъчна декларация по реда на чл.41 от ЗОДФЛ, в която декларирал доход в Приложение 2 – доход по част ІІ като ЕТ „Торос – Рафет Мехмед” от извършена основна дейност търговия на дребно. След събиране на доказателства в това число и представени такива от данъчния субект, проверяващият орган установил, че през 2003 г. Рафет Мехмед като ЕТ”Торос – Рафет Мехмед” е осъществявал дейности ресторантьорство / в един обект/ и търгови на дребно / в два търговски обекта/. Посочените обстоятелства установявали, че през отчетната 2003 г. едноличния търговец отговарял на условията по чл.30, ал.1 от ЗОДФЛ и осъществявал патентна дейност по чл.31, ал.1, т.2, б.”а” от ЗОДФЛ – ресторантьорство и по чл.31, ал.1, т.3, б.”б” от ЗОДФЛ – търговия на дребно. Във връзка с осъществяваната дейност Мехмед е следвало да подаде, но не е подал за 2003 г. данъчна декларация по чл.43 от ЗОДФЛ в ДП – Кърджали, чийто срок за подаване бил до 14 януари на текущата година. Дължимият патентен данък за 2003 г. за търговия на дребно, осъществявана в магазин за хранителни стоки в гр.Кърджали, кв.”Веселчане”, ул. “Първи май” № 4 с нетна търговска площ от 95 кв.м. е по 10.00 лева /за гр.Кърджали, съгласно чл.31, ал.3, т.3 от ЗОДФЛ/ за 1 кв.м. или 950 лева за периода 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г.. С описаното, административнонаказващият орган е приел, че ревизираният данъчен субект е нарушил чл.43, ал.1 от ЗОДФЛ и на основание чл.62 от ЗОДФЛ му е наложил глоба в размер на 1900.00 лева. В НП е посочено, че нарушението е установено с ДРА №726/24.11.2004 г. и АУАН №0604404/24.11.2004 г., съставен на 24.11.2004 г. в стая 307 на ТДД – Кърджали. Районният съд е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на административно наказателния процес и следвало да бъде отменено на процесуална основа, което му е дало основание да не се произнесе по съществото на спора, а именно по законосъобразността на наказателното постановление. Съдът е приел, че НП било издадено на 14.12.2004 г. като видно от обстоятелствената му част, било издадено въз основа на АУАН №0604404/24.11.2005 г., т.е. издаването на НП предхождало съставянето на акта за нарушение, което съставлявало съществено процесуално нарушение на чл.36 и следващите от ЗАНН и водело до незаконосъобразност на НП № 0573В/14.12.2004 г. само на процесуална основа. По делото не бил представен акт за нарушение №0604404/24.11.2005 г., посочен като основание за издаване на НП. Доколкото административнонаказателният процес не познавал термина „техническа грешка” и с оглед съществените разминавания в годината на посочените АУАН, то съдът е приел, че тези несъответствия не можели да бъдат санирани в първоинстанционното производство. На следващо място, съдът е приел, че НП не съдържа задължителните реквизити, посочени в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му. В обстоятелствената част на НП било посочено, че през 2003 г. Рафет Халил Мехмед не е подал данъчна декларация по чл.43 от ЗОДФЛ, без обаче да било посочено какво е следвало да бъде декларирано, респ. какви дейност и в какво качество лицето е следвало да додаде декларация. По посочените съображения на формално основание, обжалваното НП е отменено без съдът да разгледа спора по същество. Настоящата инстанция намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл.36 и сл. от ЗАНН и липсата на задължителните реквизити, посочени в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му. По делото е безспорно установено, видно и от самото НП, че същото е издадено въз основа на АУАН № 0604404 от 24.11.2004 г. Това обстоятелство е описано на стр.2 от НП, а и описаните в представения по делото АУАН № 0604404/24.11.2004 г. фактически констатации са идентични с описаните в НП относно констатираното нарушение, т.е. именно въз основа на представения по делото акт е било издадено обжалваното пред районния съд НП. В този смисъл допуснатата неточност от наказващия орган на стр.1 от НП, посочвайки, че описаното нарушение е установено след разглеждане на АУАН № 0604404 от 24.11.2005 г., не може да се счита за съществен порок, водещ до отмяна на НП само на това основание, тъй като тази неточност не е ограничила или нарушила правото на защита на посочения в НП данъчен субект, тъй като именно АУАН от 24.11.2004 г. му е бил надлежно предявен, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише, съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Или допуснатото нарушение на стр.1 от НП при описание на годината на издаване на акта за нарушение в никакъв случай не води до незаконосъобразност на издаденото НП и до неговата отмяна на процесуална основа, какъвто извод е направил първоинстанционния съд. Не е налице и нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както е прието в обжалваното решение, а именно, че липсвало точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му. В НП, а и в АУАН, допуснатото според административнонаказващия орган нарушение е описано много ясно – за 2003 г. Рафет Халил Мехмед не е подал данъчна декларация по чл.43 от ЗОДФЛ в ДП – Кърджали към ТДД гр.Кърджали до датата на издаване на ДРА № 726/24.11.2004 г., като срокът определен в чл.44 от ЗОДФЛ бил до 14 януари на текущата година. Наказващият орган подробно е описал наличието на кои констатирани обстоятелства водят до извода, че данъчният субект е следвало да подаде декларация именно по чл.43 от ЗОДФЛ. След като е констатирал липсата на подадена декларация по чл.43 ЗОДФЛ от данъчнозадължения субект, административнонаказващият орган е установил и обстоятелствата, свързани с определянето на годишния/патентен/ данък, които самият данъчен субект е следвало да посочи в декларацията съгласно чл.43, ал.1 от ЗОДФЛ. Районният съд е приел също, че в НП не е отразена дата на извършване на нарушението, което отново не е правилно. В НП е посочено, че срокът за подаване на декларацията, която за 2003 г. Рафет Халим Мехмед не е подал е бил до 14 януари на текущата година, съгласно чл.44 от ЗОДФЛ, като дори е допълнено, че такава не е била подадена и до датата на издаване на ДРА №726/24.11.2004 г., с който е било установено нарушението. В конкретния случай не може да става въпрос за място на извършване на нарушението, доколкото самото нарушение представлява отрицателен факт – неподаване на декларация, която по закон е следвало да се подаде от проверявания данъчен субект Рафет Мехмед. Или отново неправилно е прието от решаващия съд, че в НП липсва посочване на мястото на извършване на нарушението. Първоинстанционният съд като е отменил атакуваното НП, като издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, каквито се установи, че не са налице, сам е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изложил мотиви по същността на спора. Неизлагането на мотиви по съществото на делото, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до неправилност на постановеното решение. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на мотиви по съществото на жалбата до първоинстанционния съд. Този извод налага отмяната на постановеното решение на основание на чл.40 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗВАС, и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 19/21.02.2006 г., постановено по НАХД № 867/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|