№ 9
гр. гр. Добрич, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500484 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Е. В. С. от гр.В. срещу решение №260616/23.12.2021
г.,допълнено с решение от 26.04.2022 г.,по гр.д.№235/2021 г. на Добричкия
районен съд в частта,с която са отхвърлени иск на въззивника срещу „З.“
ООД-гр.Д. за присъждане на арендно възнаграждение за стопанската
2018/2019 г. в частта за горницата от 1 200 лв до 4 560 лв-част от цяло
вземане от 10 800 лв,ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска 27.01.2021 г. до окончателното плащане,и иск на въззивника срещу „З.“
ООД-гр.Д. за присъждане на арендно възнаграждение за стопанската
2019/2020 г. в частта за горницата от 1 200 лв до 2 400 лв-част от цяло
вземане от 6 000 лв,ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска 27.01.2021 г. до окончателното плащане.Подадена е и въззивна жалба
от „З.“ ООД-гр.Д.,уточнена с молба вх.№261264/19.04.2022 г. по описа на
ДРС,срещу решение №260616/23.12.2021 г.,допълнено с решение от
26.04.2022 г.,по гр.д.№235/2021 г. на Добричкия районен съд в частта,с която
горните искове са частично уважени,като „З.“ ООД-гр.Д. е осъдено да заплати
на Е. В. С. от гр.В. следните суми:600 лв-дължимо арендно възнаграждение за
1
стопанската 2018/2019г. по Договор за отдаване на земеделска земя под
аренда № 37 , том III , вписан под № 52 , том XXIV , 02.08.2004г. на СВ Д. по
отношение на имот № *** в село П. С. , общ.Д. , местност „К.“ с площ
70,993 дка, трета категория и анекси към него - Допълнително споразумение
№187 , том V/2008г. , вписано под № 7 , том VI/2009г. и Допълнително
споразумение № 158 , том VII/2013г. , вписано под № 187 , том XVI от
31.07.2013г.;600 лв-дължимо арендно възнаграждение за стопанската
2018/2019г. по Договор за отдаване на земеделска земя под аренда под №59 ,
том V /22.11.2004г. , вписан под № 180 , том XXX/2004г. на СВ Д. по
отношение на нива с № *** в село П. С. , общ.Д. , местност „К.М.“ с площ
49,001 дка , четвърта категория и анекси към него / Допълнително
споразумение № 186 , том V /2008г. , вписано под № 8 , том VI/19.01.2009г. и
Допълнително споразумение № 159 , том VII 2013г. , вписано под № 183 , том
XVI от 31.07.2013г. на СВ Д./,общо 1 200 лв,ведно със законната лихва върху
горните суми,считано от датата на предявяване на исковете 27.01.2021 г. до
окончателното плащане;600 лв-дължимо арендно възнаграждение за
стопанската 2019/2020г. по Договор за отдаване на земеделска земя под
аренда № 37 , том III , вписан под № 52 , том XXIV , 02.08.2004г. на СВ Д. по
отношение на имот № *** в село П. С. , общ.Д. , местност „К.“ с площ
70,993 дка, трета категория и анекси към него - Допълнително споразумение
№187 , том V/2008г. , вписано под № 7 , том VI/2009г. и Допълнително
споразумение № 158 , том VII/2013г. , вписано под № 187 , том XVI от
31.07.2013г. и 600 лв-дължимо арендно възнаграждение за стопанската
2019/2020г. по Договор за отдаване на земеделска земя под аренда под №59 ,
том V /22.11.2004г. , вписан под № 180 , том XXX/2004г. на СВ Д. по
отношение на нива с № *** в село П. С. , общ.Д. , местност „К.М.“ с площ
49,001 дка , четвърта категория и анекси към него / Допълнително
споразумение № 186 , том V /2008г. , вписано под № 8 , том VI/19.01.2009г. и
Допълнително споразумение № 159 , том VII 2013г. , вписано под № 183 , том
XVI от 31.07.2013г. на СВ Д./,общо 1 200 лв,ведно със законната лихва върху
горните суми,считано от датата на предявяване на исковете 27.01.2021 г. до
окончателното плащане,
респ. в частта,с която дружеството е осъдено да заплати на Е. В. С.
сторени по гр.дело №235/2021г. по описа на РС-Добрич разноски в размер на
102,50 лв-дължима държавна такса от 100 лв и 2,50 лв-банков комисион;52,50
2
лв-депозит вещо лице от 50 лв и 2,50 лв банков комисион;950 лв-адвокатски
хонорар.
Според въззивника Е. В.С. първоинстанционното решение в
отхвърлителните му части е неправилно поради приемане като база за
определяне на дължимите суми такава от 5 лв/дка-най-малката сума съгласно
договорите за аренда.Било установено,че процесните две ниви не се
обработват от ответното дружество,но за тях била изплатена рента от друго
дружество на същия собственик.Не било взето предвид установеното от
вещото лице по допуснатата СИЕ,че другата фирма на същия собственик е
изплащала значително по-високи по размер ренти на останалите арендодатели
за процесните стопански години.Горните факти сочели на признание за
дължимост на по-високи рентни възнаграждения.Настоява се за отмяна на
решението в отхвърлителните му части и за цялостно уважаване на
исковете.Претендират се сторените по делото разноски.
Според въззивника „З.“ ООД-гр.Д. решението на ДРС е неправилно в
частта,с която исковете са частично уважени.Дружеството било изпълнило
надлежно и в срок задължението си за арендно плащане към ищеца по
делото.Плащането било извършено чрез трето лице,което било допустимо
съгласно чл.73 ал.1 от ЗЗД.Изпълнението от трето лице погасявало
задължението и освобождавало длъжника от отговорност.Такова плащане
създавало облигационна връзка между платилия чужд дълг и длъжника.Тези
отношения обаче нямали никакво значение за удовлетворения
кредитор.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и за цялостно отхвърляне на исковете.Претендират се
сторените в двете инстанции разноски.
В писмени отговори всяка от страните оспорва жалбата на насрещната
страна като неоснователна.
Като постави на разглеждане въззивните жалби,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът Е. В.С. е получил препис от първоинстанционното
решение на 07.01.2022 г.,а жалбата му е подадена чрез куриер на 19.01.2022 г.
при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 21.01.2022
г.;въззивникът „З.“ ООД е получил препис от първоинстанционното решение
3
на 10.01.2022 г.,а жалбата му е подадена по електронна поща на 24.01.2022 г.
при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 24.01.2022 г./.Жалбите
са процесуално допустими предвид горното и подаването им от активно
легитимирани лица-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за всяко от тях
част.Разгледана по същество,жалбата на Е. С. е неоснователна,а тази на „З.“
ООД е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими осъдителни искове.По същество е частично правилно
и частично неправилно,като съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№235/2021 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№261546/27.01.2021 г.,с която са предявени обективно кумулативно
съединени частични искове на основание чл.79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.8
ал.1 от Закона за арендата в З.то /ЗАЗ/ от Е. В. С. от гр.В. срещу „З.“ ООД-
гр.Д. за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
-сума в размер на 4 560 лв-част от цяло вземане в размер на 10 800
лв,представляваща дължимо арендно възнаграждение за стопанската
2018/2019 г. по договор от 02.08.2004 г. за отдаване на земеделска земя под
аренда №37,рег.№2757,том III,вписан под №52,том XXIV,вх.рег.
№9266/02.08.2004 г. на СВп-гр.Д.,и по договор от 22.11.2004 г. за отдаване на
земеделска земя под аренда №59, рег.№5071,т.V,вписан под
№180,т.ХХХ,вх.рег.№13708/22.11.2004 г. на СВп-гр.Д.,сключени между
ищеца Е. В.С. в качеството на арендодател и ответника „З.“ ООД-гр.Д. в
качеството на арендатор,за отдадени под аренда земеделски земи в землището
на с.П..С.,общ.Д.,а именно имот №*** с площ от 70,993 дка и имот №*** с
площ от 49,001 дка,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от
датата на предявяване на исковете 27.01.2021 г.,до окончателното плащане;
-сума в размер на 2 400 лв-част от цяло вземане в размер на 6 000
лв,представляваща дължимо арендно възнаграждение за стопанската
2019/2020 г. по договор от 02.08.2004 г. за отдаване на земеделска земя под
аренда №37,рег.№2757,том III,вписан под №52,том XXIV,вх.рег.
№9266/02.08.2004 г. на СВп-гр.Д.,и по договор от 22.11.2004 г. за отдаване на
4
земеделска земя под аренда №59, рег.№5071,т.V,вписан под
№180,т.ХХХ,вх.рег.№13708/22.11.2004 г. на СВп-гр.Д.,сключени между
ищеца Е. В.С. в качеството на арендодател и ответника „З.“ ООД-гр.Д. в
качеството на арендатор,за отдадени под аренда земеделски земи в землището
на с.П..С.,общ.Д.,а именно имот №*** с площ от 70,993 дка и имот №*** с
площ от 49,001 дка,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от
датата на предявяване на исковете 27.01.2021 г.,до окончателното плащане.
С първоинстанционното решение всеки от исковете е уважен до размер
от 1 200 лв,респ. е отхвърлен в частта за горниците от 1 200 лв до 4 560 лв по
първия иск и от 1 200 лв до 2 400 лв по втория иск.
Сочи се в исковата молба,че ответното дружество-арендатор не е
изплатило на ищеца-арендодател дължимата рента за посочените земеделски
земи за стопанските 2018/2019 и 2019/2020 г.,поради което се е наложило
сезирането на съда с горните искове.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на
исковете,като твърди,че е заплатил на ищеца дължимите ренти за двете
стопански години в уговорените размери и срокове.По отношение на
вземането за стопанската 2019/2020 г. се позовава на форсмажорни
обстоятелства-неблагоприятни метеорологични условия /суша/,довели до
нищожни добиви от арендуваните земеделски земи.
Не е спорно между страните обвързването им през стопанските 2018/2019
и 2019/2020 г. от цитираните валидни договори за аренда от 02.08.2004 г. и
22.11.2004 г. относно двата недвижими имота-ниви в землището на
с.П..С.,индивидуализирани по-горе в изложението,сключени между ищеца Е.
С. като арендодател и ответника „З.“ ООД като арендатор.Двата договора са
сключени първоначално за срок от пет години,като е уговорено арендно
плащане в натура или в стойностно изражение /пари/ в размер на 30% от
продукцията,но не по-малко от 5 лв/дка.С две допълнителни споразумения
към всеки договор срокът на действие е продължен първоначално с още 5
стопански години,а впоследствие и с още 7 стопански години /последното
удължаване на срока е с начална дата 01.10.2013 г. и крайна дата 01.10.2020
г./,т.е. срокът на действие на договорите включва двете процесни стопански
години 2018/2019 и 2019/2020 г.С допълнителните споразумения към двата
договора от 03.12.2008 г. е уговорено изменение и на клаузата относно
5
размера на арендното плащане,а именно арендното плащане по договорите се
определя в натура или в стойностно изражение /пари/ и възлиза на 30% от
продукцията,но не по-малко от 15 лв/дка.Така минималната рента по
процесните договори за 1 дка площ през стопанските 2018/2019 и 2019/2020 г.
възлиза на 15 лв/дка.
От заключението по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-
икономическа експертиза,изготвено от вещото лице Е.Й.,което не е оспорено
от страните,се установява,че през двете процесни стопански години
ответното дружество не е обработвало двете ниви,отдадени му под аренда от
ищеца Е. С.,поради което на експерта не са били предоставени от ответника
счетоводни регистри за начислени суми за арендно възнаграждение,банкови
и/или касови документи за извършени плащания от ответника на ищеца за
стопанските 2018/2019 и 2019/2020 г.Такива документи са били предоставени
от друг правен субект-„П.“ ООД,което дружество не е спорно,че се
представлява от същото физическо лице /Х.М.Х./,което е законен
представител и на ответника „З.“ ООД.Констатирано е също така от
експерта,че на ищеца С. е изплатена рента за двата процесни имота за
стопанската 2018/2019 г. в общ размер на 6 240 лв /по 52 лв/дка/ и за
стопанската 2019/2020 г. в общ размер на 4 800 лв /по 40 лв/дка/ от трето
лице-„П.“ ООД,като не е спорно по делото,че между Е. С. и това трето лице
не е имало договорни отношения за наем/аренда относно процесните имоти за
посочените две стопански години.Оказва се,че рентното плащане за
процесните стопански години е осъществено от трето лице,което е изплатило
чужд дълг-този на арендатора „З.“ ООД.Такова погасяване на задълженията
на ответника „З.“ ООД спрямо арендодателя Е. С. чрез плащане на дълга от
третото лице „П.“ ООД е допустимо от закона.Според разпоредбата на чл.73
от ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против
волята на кредитора,освен ако той има интерес да бъде изпълнено лично от
длъжника.В случая ищецът С. е приел горните плащания без
възражение,поради което следва да се приеме,че с плащането от третото лице
„П.“ ООД дългът на арендатора „З.“ ООД към арендодателя С. е заплатен.
Вещото лице Е.Й. е изследвало размера на арендните плащания на
третото лице „П.“ ООД към негови арендодатели и е установило,че за
стопанската 2018/2019 г. е плащана от това дружество рента в полза на
физически лица в размер на 90 лв/дка,а за стопанската 2019/2020 г. е
6
заплащана рента в размер на 52,29 лв,т.е. по-висока от платената на ищеца
С..Не може горните размери да се приемат за база при определяне размера на
дължимата на Е. С. рента,защото те касаят правоотношения по договори
между други арендодатели с друг арендатор,различен от ответника.Размерът
на задължението на ответника „З.“ ООД към ищеца се определя от
уговореното между тях по процесните договори за аренда,които имат силата
на закон в отношенията между страните.
Според клаузата на чл.3 ал.1 от двата договора между страните по
настоящото дело,изменена с допълнителни споразумения от 03.12.2008 г.
между тях,уговореното арендно плащане е в размер на 30% от добитата от
дка продукция,но не по-малко от 15 лв/дка за стопанските 2018/2019 г. и
2019/2020 г.Вещото лице по допуснатата СИЕ не е изчислило размера на
дължимата рента като 30% от продукцията,тъй като през двете стопански
години арендаторът „З.“ ООД не е обработвал двете ниви на ищеца и не е
реализирал никаква продукция от тях.През процесните години дружеството
изобщо не е осъществявало дейност и не е обработвало никакви земеделски
земи.Може само да се гадае дали евентуално земите не са били преотдадени
под наем/аренда на третото лице „П.“ ООД,но в такава насока нито са
изложени твърдения от страните,нито са депозирани доказателства,нито
вещото лице е констатирало наличие на такива правоотношения между „З.“
ООД и „П.“ ООД,а такива правоотношения по преарендуване са били
възможни по смисъла на чл.11 ал.1 от ЗАЗ във връзка с чл.5 ал.6 от двата
процесни договори.Ако земите са обработвани от „П.“ ООД като
преарендатор и е произведена продукция от тях,то тогава изчисляването на
дължимата рента като 30% от продукцията е възможно,като задължението за
заплащане на рентата обаче е на първоначалния арендатор по смисъла на
чл.11 ал.2 от ЗАЗ.При липса на доказателства за преарендуване на земите
обаче горното изчисление е невъзможно.В този случай арендаторът „З.“ ООД
дължи на ищеца С. рента за двете стопански години в уговорения минимален
размер от 15 лв/дка,т.е. по 1 799,91 лв за всяка от двете стопански години
/119,994 дка х 15 лв=1 799,91 лв/ или общо 3 599,82 лв за двете стопански
години.Горната сума вече е изплатена на ищеца Е. С. от третото лице,платило
чуждия дълг,поради което арендаторът „З.“ ООД повече нищо не му
дължи.Исковете са изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне в пълния
претендиран размер.
7
Следва да се подчертае,че възражението на „З.“ ООД за освобождаването
му от отговорност за заплащане на рента за стопанската 2019/2020 г. поради
форсмажорни обстоятелства се явява ирелевантно за спора при горните
изводи за погасяване на вземанията на ищеца за ренти поради плащане и не
следва да се разглежда.Следва да се отбележи,че такова възражение е
неотносимо и поради факта,че дружеството-арендатор изобщо не е
обработвало процесните земи през стопанската 2019/2020 г. и липсата на
произведена продукция не е поради настъпила суша,а поради
необработването на земите.Освен това според уговореното между страните
настъпването на форсмажорни обстоятелства не води автоматично до
намаляване размера на дължимата рента или до пълно освобождаване на
длъжника от отговорност.Според клаузата на чл.3 ал.6 от двата договора
горният резултат може да бъде постигнат при изрично изменение на
договорите чрез допълнително споразумение между страните,каквото в
случая няма сключено.
Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде
отменено като неправилно в частта,с която исковете са частично уважени до
размер от 1 200 лв за стопанската 2018/2019 г. и до размер от 1 200 лв за
стопанската 2019/2020 г.,като в тази част исковете следва да бъдат
отхвърлени.Решението на ДРС следва да бъде потвърдено в частта,с която
исковете са отхвърлени в частта за горницата от 1 200 лв до 4 560 лв за
стопанската 2018/2019 г. и в частта за горницата от 1 200 лв до 2 400 лв за
стопанската 2019/2020 г.
С оглед изхода от спора първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта,с която ответникът „З.“ ООД е осъден да заплати на
ищеца Е. С. разноски,сторени в първоинстанционното производство,тъй като
разноски в полза на ищеца не се дължат поради цялостно отхвърляне на
исковете му.
В полза на ответника по делото „З.“ ООД не следва да се присъждат
разноски за първата инстанция,тъй като липсват доказателства да са сторени
такива.Разноски са сторени само от ищеца по делото Е. С.,като ответното
дружество не е депозирало доказателства,въпреки че е представлявано от
адвокат,за уговорено и платено адвокатско възнаграждение.
И двете страни са претендирали присъждане на разноски,сторени от тях
8
във въззивната инстанция.Поради отхвърляне на исковете ищецът по делото
Е. С. /въззивник и въззиваем в настоящото производство/ няма право на
разноски и такива не следва да му се присъждат за въззивната инстанция.На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът по делото /въззивник и въззиваем/
„З.“ ООД има право на сторените от него разноски в производството пред
ДОС.На същия следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв държавна
такса за обжалването и 600 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно
разписката на лист 36 от делото на ДОС.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260616/23.12.2021 г.,допълнено с решение от
26.04.2022 г.,по гр.д.№235/2021 г. на Добричкия районен съд в частта,с която
„З.“ ООД-гр.Д. е осъдено да заплати на Е. В. С. от гр.В. следните суми:600 лв-
дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2018/2019г. по Договор за
отдаване на земеделска земя под аренда № 37 , том III , вписан под № 52 ,
том XXIV, 02.08.2004г. на СВ Д. по отношение на имот № *** в село П. С.
, общ.Д. , местност „К.“ с площ 70,993 дка, трета категория, и анекси към
него - Допълнително споразумение №187 , том V/2008г. , вписано под № 7 ,
том VI/2009г. и Допълнително споразумение № 158 , том VII/2013г. , вписано
под № 187, том XVI от 31.07.2013г.;600 лв-дължимо арендно възнаграждение
за стопанската 2018/2019г. по Договор за отдаване на земеделска земя под
аренда под №59 , том V /22.11.2004г. , вписан под № 180 , том XXX/2004г. на
СВ Д. по отношение на нива с № *** в село П. С. , общ.Д. , местност
„К.М.“ с площ 49,001 дка , четвърта категория, и анекси към него /
Допълнително споразумение № 186 , том V /2008г. , вписано под № 8 , том
VI/19.01.2009г. и Допълнително споразумение № 159 , том VII 2013г. ,
вписано под № 183 , том XVI от 31.07.2013г. на СВ Д./,общо 1 200 лв,ведно
със законната лихва върху горните суми,считано от датата на предявяване на
исковете 27.01.2021 г. до окончателното плащане;600 лв-дължимо арендно
възнаграждение за стопанската 2019/2020г. по Договор за отдаване на
земеделска земя под аренда № 37 , том III , вписан под № 52 , том XXIV ,
02.08.2004г. на СВ Д. по отношение на имот № *** в село П. С. , общ.Д. ,
9
местност „К.“ с площ 70,993 дка, трета категория и анекси към него -
Допълнително споразумение №187 , том V/2008г. , вписано под № 7 , том
VI/2009г. и Допълнително споразумение № 158 , том VII/2013г. , вписано под
№ 187 , том XVI от 31.07.2013г. и 600 лв-дължимо арендно възнаграждение
за стопанската 2019/2020г. по Договор за отдаване на земеделска земя под
аренда под №59 , том V /22.11.2004г. , вписан под № 180 , том XXX/2004г. на
СВ Д. по отношение на нива с № *** в село П. С. , общ.Д. , местност
„К.М.“ с площ 49,001 дка , четвърта категория и анекси към него /
Допълнително споразумение № 186 , том V /2008г. , вписано под № 8 , том
VI/19.01.2009г. и Допълнително споразумение № 159 , том VII 2013г. ,
вписано под № 183 , том XVI от 31.07.2013г. на СВ Д./,общо 1 200 лв,ведно
със законната лихва върху горните суми,считано от датата на предявяване на
исковете 27.01.2021 г. до окончателното плащане,
респ. в частта,с която „З.“ ООД-гр.Д. е осъдено да заплати на Е. В. С.
сторени по гр.дело №235/2021г. по описа на РС-Добрич разноски в размер на
102,50 лв-дължима държавна такса от 100 лв и 2,50 лв-банков комисион;52,50
лв-депозит вещо лице от 50 лв и 2,50 лв банков комисион;950 лв-адвокатски
хонорар,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Е. В. С. с ЕГН ********** от
гр.В.,бул.“К.Б.** срещу „З.“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.Д.,бул.“Р.Д.**,офис,за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 4 560 лв-част от цяло вземане в размер на 10 800
лв,представляваща дължимо арендно възнаграждение за стопанската
2018/2019 г. по договор от 02.08.2004 г. за отдаване на земеделска земя под
аренда №37,рег.№2757,том III,вписан под №52,том XXIV,вх.рег.
№9266/02.08.2004 г. на СВп-гр.Д.,и по договор от 22.11.2004 г. за отдаване на
земеделска земя под аренда №59, рег.№5071,т.V,вписан под
№180,т.ХХХ,вх.рег.№13708/22.11.2004 г. на СВп-гр.Д.,сключени между
ищеца Е. В.С. в качеството на арендодател и ответника „З.“ ООД-гр.Д. в
качеството на арендатор,за отдадени под аренда земеделски земи в землището
на с.П..С.,общ.Д.,а именно имот №*** с площ от 70,993 дка и имот №*** с
площ от 49,001 дка,в частта до размер от 1 200 лв от претендираната сума.
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Е. В. С. с ЕГН ********** от
гр.В.,бул.“К.Б.** срещу „З.“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
10
управление гр.Д.,бул.“Р.Д.**,офис,за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 2 400 лв-част от цяло вземане в размер на 6 000
лв,представляваща дължимо арендно възнаграждение за стопанската
2019/2020 г. по договор от 02.08.2004 г. за отдаване на земеделска земя под
аренда №37,рег.№2757,том III,вписан под №52,том XXIV,вх.рег.
№9266/02.08.2004 г. на СВп-гр.Д.,и по договор от 22.11.2004 г. за отдаване на
земеделска земя под аренда №59, рег.№5071,т.V,вписан под
№180,т.ХХХ,вх.рег.№13708/22.11.2004 г. на СВп-гр.Д.,сключени между
ищеца Е. В.С. в качеството на арендодател и ответника „З.“ ООД-гр.Д. в
качеството на арендатор,за отдадени под аренда земеделски земи в землището
на с.П..С.,общ.Д.,а именно имот №*** с площ от 70,993 дка и имот №*** с
площ от 49,001 дка,в частта до размер от 1 200 лв от претендираната сума.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260616/23.12.2021 г.,допълнено с решение
от 26.04.2022 г.,по гр.д.№235/2021 г. на Добричкия районен съд в останалата
му част,с която горните искове са отхвърлени в частта за горницата от 1 200
лв до 4 560 лв относно претендираното арендно плащане за стопанската
2018/2019 г. и в частта за горницата от 1 200 лв до 2 400 лв относно
претендираното арендно плащане за стопанската 2019/2020 г.
ОСЪЖДА Е. В. С. с ЕГН ********** от гр.В.,бул.“К.Б.** да заплати на
„З.“ ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Д.,бул.“Р.Д.**,офис сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 700 лв /седемстотин лева/,от които 100 лв държавна
такса за обжалването и 600 лв адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11