Решение по дело №108/2020 на Районен съд - Кула

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 януари 2021 г.
Съдия: Дияна Иванова Дамянова Цанкова
Дело: 20201330100108
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

2101  , том  1  , стр.  2

Гр. Кула 04.01.2021г.

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

Районен съд Кула, втори състав, в открито заседание, проведено на четвърти декември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                  Председател: Дияна Дамянова - Цанкова

със секретаря Нели Йончева, като разгледа докладваното от съдия Дияна Дамянова - Цанкова, гражданско дело № 108 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно искове с правна квалификация чл.45 ЗЗД и чл. 73 от Закона за собствеността от ищцата Ц.Й.М., ЕГН ********** *** чрез адвокат пълномощник К.Г., съдебен адрес:*** против М.Т.Г., ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да ù заплати сумата от 1500лв.главница, представляваща причинени от ответника имуществени вреди, а именно: стойността на заплатената на „ВИОЛИНА” ООД - гр.Видин, сума за изкореняване на насаждения и почистване на имота на ищцата, засадени от ответника, в размер на 1 500 лева общо, съобразно Протокол, образец за извършени СМР и Фактура №********** и касов бон към същата от 10.07.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното издължаване, вследствие на противоправно бездействие от страна на ответника – неизкореняване на 70 бр. засадени от него сливови дървета в процесния имот, нейна собственост, както и сумата 3400 лева главница, представляваща пропус­нати ползи вследствие от това, че е била лишена от ползването върху имота си - Имот с пл.сн. №133, с площ от 1538 кв. метра извън регулация, по действащия план на с.Бранковци, идентичен с поземлен имот 425, урегулиран в УПИ IХ-425 и Х-425, кв.З по плана на с.Бранковци от 1957 година за период от 5 години назад или по 680,00 лева на година, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 21.07.2020г. до окончателното издължаване, а така също и направените разноски в производството.

Ищцата основава претенцията си на твърденията, че е собственик на Поземлен имот, пл.сн. №133, с площ от 1538 кв. метра, извън регулация, по действащия план на с.Бранковци, идентичен с поземлен имот 425, урегулиран в УПИ 1Х-425 и Х-425, кв.З по плана на с.Бранковци от 1957 година, придобит със съдебна делба по гр. дело №767 от 1956г.на КРС, за който имот има Нотариален акт за собственост на недвижим имот №148, том II, рег. №1233, нот. дело №247 от 2019г. на натораус В. Баракова, с район на действие - РС- Кула, вписан в служба по вписванията при РС - Кула под вх.рег. №1397, акт №54, том V, дело 240/19г. парт. №57442, както и че по отношение на процесния имот е имало съдебни спорове между страните, като с Решение №62, том I, стр.64 от 14.10.2016г., постановено по гр. дело №108/2016г. на РС - Кула, съдът е признал за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на процесния имот, като ответникът е осъден да ù предаде владението на имота, което решение е влязло в законна сила и ищцата се е снабдила с Изпълнителен лист №43 от 14.03.2019г. на РС – Кула, въз основа на който е образувала изпълнително дело №23/2019г. при ДСИ при PC - Кула, като с протокол за въвод във владение на имота от 10.01.2020г. ù е предадено владението върху имота, като до този момент имотът е владян неоснователно от ответника през предхождащите пет години до въвода, както и че след като ищцата влязла във владение на имота установила, че в него има овощни насаждения - около 70 сливови дръвчета, които били засадени от ответника и пречели за ползването на имота ù по предназначение, като същият е ползван за отглеждане на царевица за изхранване на животни, за което неколкократно в с.Бранковци приканила ответника да премахне овощните насаждения, тъй като същите ù пречат, но въпреки тези покани, ответникът не предприел никакви действия в тази насока за премахване на овощните насаждения, поради което ищцата е изпратила на ответника нотариална покана чрез нотариус В. Баракова, per. №256 с Район на действие PC - Кула, с която приканила ответника в едномесечен срок от датата на връчването ѝ, да изкорени за своя сметка насадените от него в имота овощни насаждения и изравни дупките от изкоренените дръвчета в имота, за да придобие вида, в който се е намирал преди той да го владее, като го уведомила и че ще пристъпя към изкореняване на овощните насаждения и заравняване на дупките, оставени от тях в имота за негова сметка, като ще потърся направените разходи по възстановяне на имота, която покана е връчена на ответника на 26.05.2020г., лично на ръка срещу подпис, като срокът за отстраняване на дръвчетата е изтекъл на 26.06.2020г. Тъй като в указания в нотариалната покана срок ответникът не е изкоренил овощните дървета, ищцата е наела фирма„ВИОЛИНА” ООД - гр.Видин, която е извършила тези дейности, за което ищцата е заплатила сумата от 1 500 лева общо. Посочва се също, че ищцата е била лишена от възможността да ползва имота си през последните пет години, като не е могла да го засажда и прибира плодовете, с което ответникът я е лишил от плодовете на имота, с което ù е причинил пропуснати ползи от имота, които оценява в размер на 3 400 лева за периода от 5 години назад или по 680,00 лева на година.

Ответникът оспорва иска по основание и по размер, както и частично-относно допустимостта с твърдения, че не е осъден да премахне подобрения /включително- и 70 броя сливови дръвчета/ в имота-предмет на гр.дело № 108/2016 година, както и не е осъдена и ответницата по същото гр.дело 108/2016 година-Вела Тодорова Гергова, като възразява и срещу твърдението, че не е било отстъпено от страна на ответника владението, което наложило въвод от ЧСИ. Оспорва и че имотът е обработван до 2012г., като излага твърдения, че същият е бил изцяло обрасъл с храсти и друга растителност, което означава, че не е бил обработван дълго време, а засадените от тях 70 броя сливови дръвчета съставляват подобрения в имота, от които ищцата би могла да има само полза. Оспорва твърденията на ищцата, че е собственик на целия имот, като оспорва правото на собственост на ищеца върху целия процесен имот, като излага твърдения, че нотариалният акт, съставен на основание чл. 587, ал.1 ГПК, с който ищецът се легитимира като собственик е издаден въз основа на нищожен отказ от наследството на Ц.Т.Р., тъй като М. Й. Н., която е направила отказа вече е приела наследството- с предявяване на исковата молба по гр.дело № 108/2016 година на РС – Кула, с оглед на което твърди, че искът е и недопустим - за половината от исковата претенция, тъй като са предявени чужди права. Оспорва и твърдението ответникът  с поведението си да е нанесъл вреди на ищцата. Излагат се твърдения, че ищцата е получила направените от ответника и сестра му В.Т.а Г. в имота подобрения- 70 броя плодадаващи сливови дръвчета, засадени през 2012 година, на стойност всяко едно от тях 70 лева-общо 4900 лева. Твърди се също, че към 2012 година ответникът и сестра му, като наследници с равни права / по 1/2 идеална част/ на Т. Г. Й., са добросъвестни владелци на процесния имот, който им е възстановен с решение на ОСЗ-Грамада № 3/30.01.2012 година по преписка вх. № 01734/17.01.1992 година, като се твърди също, че в качеството им на добросъвестни владелци, са оградили имота с телена ограда с дървени подпори, на стойност 360 лева, като общата стойност на подобренията е 5260 лева, с която сума се е повишила цената на имота, с оглед на което и на основание чл.72 ал.1 ЗС предявява чрез възражение искане срещу ищцата за присъждане на сумата 2630 лева за извършените в имота подобрения, от които-2450 лева- за половината от стойността сливовите дръвчета и 180 лева-за половината от стойността на оградата.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцата поддържа исковата
молба. Прави уточнение, че срокът, за който претендира обезщетение за
пропуснати ползи от имота, които оценява в размер на 3 400 лева е от 01.01.2014г. до 01.01.2019г. Ангажира доказателства. Моли да бъдат уважени предявените
искове и в предоставения от съда срок, представя писмени бележки.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител
оспорва предявените искове, подържа отговора си на исковата молба и прави възражение за изтекъл давностен срок по отношение на претенцията за обезщетение за пропуснати ползи за периода от 01.01.2014г. до 01.01.2015г. Моли исковете да бъдат отхвърлени и представя писмени бележки в предоставения от съда срок.

Съдът, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетото по делото Решение № 62/14.10.2016г. по гр. дело № 108/2016г. на РС – Кула се установява, че е признато за установено по отношение на ответника и лицето Вела Тодорова Гергова, че ищцата и Мария Й. Ненова са собственици на имот с пл.сн. №133, с площ от 1520 кв. метра извън регулация, по действащия план на с.Бранковци, идентичен с поземлен имот 425, урегулиран в УПИ IХ-425 и Х-425, кв.З по плана на с.Бранковци от 1957 година, придобит по наследство от Ц. Т. Р../ и Й. Л. Р../ и е постановено ответникът и Гергова да предадат владението на имота на ответника и на М. Н.. Въз основа на посоченото решение, направен отказ от М. Й. Н. от наследство на Ц. Т. Й., нотариус В. Б. с район на действие РС – Кула, вписана под № 256 в регистъра на Нотариалната камара е съставила Нотариален акт № 148, том II, рег. № 1233, нот. дело № 247/2019г. от 11.07.2019г.на основание чл. 587 ГПК, с който признала ищцата за собственик на имот с пл.сн. №133, с площ от 1538 кв. метра извън регулация, по действащия план на с.Бранковци, идентичен с поземлен имот 425, урегулиран в УПИ IХ-425 и Х-425, кв.З по плана на с.Бранковци от 1957 година, което се установява от представения нотариален акт и удостоверение за направения отказ от наследство. Ищцата се снабдила с Изпълнителен лист №43 от 14.03.2019г. на РС – Кула, въз основа на който е образувала изпълнително дело №23/2019г. при ДСИ при PC - Кула, като с протокол за въвод във владение на имота от 10.01.2020г. ù е предадено владението върху имота, видно от посочения протокол за въвод във владение. От 2012г. до влизане в сила на съдебното рещение по гр. дело №108.2016г. на РС – Кула, процесният имот е владян от ответника и от М. Й. Н., което се установява от разпита на свидетеля Веселин Митов Василев, а и не се оспорва от ответника, като през 2012г.ответникът и синът на Ненова – свидетеля В. М. В. засадили в имота 70 броя сливови дървета, които отглеждали до преустановяване на владението от тях, което също се установява от разпита на свидетеля Василев. До 2012г. имотът е ползван от ищцата за отглеждане на царевица, което обстоятелство се установява от разпита на свидетелите  М. К. И. и Б. С. П.. След въвода във владение ищцата изпратила на ответника нотариална покана чрез нотариус В. Баракова, per. №256 с Район на действие PC - Кула, с която приканила ответника в едномесечен срок от датата на връчването ù, да изкорени за своя сметка насадените от него в имота овощни насаждения и изравни дупките от изкоренените дръвчета в имота, за да придобие вида, в който се е намирал преди той да го владее, като го уведомила и че ще пристъпя към изкореняване на овощните насаждения и заравняване на дупките, оставени от тях в имота за негова сметка, като ще потърся направените разходи по възстановяне на имота, която покана е връчена на ответника на 26.05.2020г., лично на ръка срещу подпис, видно от приетата по делото нотариална покана. По делото не се спори (отделено е за безспорно с доклада по делото), че ищцата е наела фирма„ВИОЛИНА” ООД - гр.Видин, която е изкоренила 70 бр. сливови дървета, засадени от ответника в процесния имот, за което ищцата е заплатила сумата от 1 500 лева общо.

От заключението на изготвената по делото съдебно – агротехническа и оценителна експертиза се установява, че добивът от процесния имот, който би бил реализиран, ако същият е бил засаждан с царевица през периода от 01.01.2014г. до 01.01.2019г. е 1000 кг. от декар при цени на царевицата от 0,29 лв. за 2016,2017 и 2018г., като разходите за отглеждане на царевицата биха възлизали на 168 лв. на година.

     При така установените обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

По иска за имуществени вреди по чл.45, ал.1 ЗЗД:

За основателността на заявената исковата претенция за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, следва да са се проявили в обективната действителност следните юридически факти: наличие на противоправно поведение на ответника, реално претърпени вреди за ищцата, причинна връзка между поведението на ответника и причинените вреди, вина, която се предполага съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, както и размерът на вредите. В случая по делото не се установи противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в действие или бездействие. Съдът приема за неоснователно твърдението на ищцата, че ответника е имал задължение да премахне засадените от него 70 бр. сливови дървета. Засаждането на дърветата от ответника в имота на ищцата безспорно е подобрение на имота и няма законово задължение за премахването им. Не бяха ангажирани от ищцата доказателства за наличие на договорно задължение в тази насока. Нещо повече, ответникът няма право да премахне посочените насаждения, тъй като същите са трайно прикрепени към имота, а единствено би имал право на заплащане на подобренията, ако е добросъвестен владелец на основание чл. 72 ЗС или ако е недобросъвестен по чл. 74 ЗС. След като не е налице първата кумулативно предвидена предпоставка, а именно наличие на противоправно поведение на ответника, съдът не намира за необходимо да обсъжда наличието на останалите.  С оглед на посоченото искът на ищцата по чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на иска по чл. 73, ал.1 ЗС, съдът намира следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.73, ал.1 ЗС, според който недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. За уважаване на предявената претенция е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че за периода, за който се търси обезщетението, ответникът е упражнявал фактическа власт върху нея, както и размерът на пропуснатите ползи.

     С отговора на исковата молба ответникът оспорва правото на собственост на ищцата върху ½ от процесния имот. Ищцата се легитимира като собственик на тази част от имота с представения от нея Нотариален акт № 148, том II, рег. № 1233, нот. дело № 247/2019г. от 11.07.2019г. на нотариус Валентина Баракова с район на действие РС – Кула, вписана под № 256 в регистъра на Нотариалната камара, съставен на осн. 587, ал.1 ГПК. Съгласно ТР №11 от 21.03.2013г.по тълкувателно дело № 11/2012г. на ОСГК на ВКС,нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В случая ответникът е представил удостоверение за направен отказ от М. Й. Н. от наследството на Ц. Т.Й., вписан в специалната книга на Районен съд – Кула под № 12/29.05.2019г., въз основа на който е съставен посочения нотариален акт. Видно от приетото по делото Решение № 62/14.10.2016г. по гр. д. № 108/2016г. на РС – Кула, влязло в сила на 15.02.2019г., М. Й. Н., заедно с ищцата са признати за собственици на процесния имот, като наследници на Ц.Т.Р./Й./ и Й.Л.Р./Йоцов/ по предявени от тях субективно съединени искове по чл. 108 ЗС. Ответникът е оспорил с отговора на исковата молба този отказ като нищожен, тъй като същият е направен след като Мария Й. Ненова реално е приела наследството, оставено от Ц.Т.Р./Йончева/, като е подала исковата молба по цитираното от съда гр. дело № 108/2016г. на РС – Кула, по което дело със сила на пресъдено нещо е установено в отношенията между страните, М. Н. и В. Т. Г., че М. Н. и ищцата са собственици на процесния имот, оставен им в наследство от Ц.Т.Р./Й./ и Й. Л. Р./Йоцов/.А отказ от наследството на другия наследодател Й.Л.Р./Й./ не е правен. Трайно установената практика на Върховния касационен съд изисква действията по т. нар. мълчаливо приемане на наследство да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за намерение за приемане на наследството. Тези фактически или правни действия на наследника могат да са различни по вид и във всеки конкретен случай съдът извършва преценка дали са израз на волята на наследника да приеме наследството /В този смисъл Решение № 395 от 4.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г. на ІІ г. о. на ВКС и Решение № 535 от 2.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г. на ІІ г. о. на ВКС/. Същевременно, в практиката се извършва разграничаване между действията по мълчаливо приемане на наследството от действията по временно управление на чуждо имущество и действията по обикновено управление на наследствените имоти, целящи запазването им. В чл. 58 ЗН изрично е регламентирано, че до приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им. В случая обаче, Мария Й. Ненова не е предявила владелчески иск, а иск за собственост, който не може да се приеме като обикновено управление на наследствените имоти, целящи запазването им, а манифестиране на воля да приеме наследството, като се заявява претенцията да бъде призната за собственик. С оглед на всичко това, съдът приема, че отказът от наследство е нищожен и като такъв същият не е породил действие. С оглед на всичко това, съдът приема, че щцата не доказва в производството, че е собственик на целия имот, а само на ½ идеална част от него и респективно има право на обезщетение за пропуснати ползи само върху половината от процесния имот.

По делото се претендират от ищцата пропуснати ползи за периода от 01.01.2014г. до 01.01.2019г., в общ размер на 3400 лв. или по 680 лв., представляващи добивът, който ищцата би реализирала, ако бе отглеждала царевица в посочения имот.

На първо място следва да се отбележи, че претенцията на собственика за заплащане от страна на недобросъвестния владелец на обезщетение за ползите,от които го е лишил, се основава на принципа на забрана на неоснователното обогатяване. За уважаването на подобна претенция обаче е необходимо по делото да бъде установена по категоричен начин връзката между обедняването на собственика на имота /което също следва да бъде доказано/ и действията на недобросъвестния владелец. Само по себе си осъщественото от недобросъвестния владелец въздействие върху имота не представлява основание за присъждане на обезщетение,ако по делото не е установено,че собственикът е могъл да реализира от имота твърдяната полза,вкл. че е ползвал имота преди върху него да е била установена фактическа власт от недобросъвестния владелец и то по начин,който би му предоставил възможност да извлича от имота полза,идентична с претендираната по делото./ В този смисъл е и Решение №18/08.02.2013 по дело №583/2012 на ВКС, ГК, II г.о./ . В конкретния случай ищцата доказа, със свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели М. К. И. и Б. С. П., че преди владението на имота от ответника, същият е използван за отглеждане на царевица от ищцата. Свидетелите на ответника Ве.М. В. и М. Й. М. свидетелстват, че имотът не е бил обработван известно време, когато през 2012г. свидетеля М.го е изорал, това не е достатъчно да се приеме, че имотът не е използван основно за отглеждане на царевица преди установяване на владение върху него от страна на ответника. Житейски логично е имотът да на е обработван 1-2 години по някакви обективни причини, но ищцата да не се е била отказала да отглежда царевица в него занапред, още повече, че от показанията на свидетелката И. се установява, че както към онзи момент, така и към настоящия момент, ищцата отглежда селскостопански животни, за изхранването, на които безспорно е необходима царевица. От изготвената по делото съдебно – агротехническа и оценителна експертиза се установява, че средният добив от царевица, ако процесният имот  бе засаждан с такава, за периода 01.01.2014г. – 01.01.2019г. би бил 1000 кг. от декар. Същият е посочил, че цената на царевицата за 2016,2017,2018г. е 0,29 лв. за килограм. От направена справка от съда на интернет страницата на НСИ се установява, че средната пазарна цена на царевицата за 2014г. и 2015г. е 0,27 лв. От заключението на посочената експертиза се установява, че разходите за отглеждане на царевица в посочения имот за година възлизат на сумата от 168 лв. С оглед на посоченото, пропусната полза за 2014г.и 2015г. е по 247лв. за година , а за 2016,2017,2018години – по 278 лв.

Ответникът с отговора на исковата молба твърди, че е бил добросъвестен владелец на процесния имот през периода от 01.01.2014г. до 01.01.2019г., като твърди, че имотът им е възстановен с Решение № 3 за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Бранковци, ЕКАТТЕ06121, община Грамада от 19.01.2012г. на Общинска служба „ Земеделие” гр. Грамада. Видно от посоченото решение на наследниците на Тодор Г. ***, , наследници на който са ответника и В. Т. Г. видно от представеното удостоверение за наследници, е възстановено правото на собктвеност върху два имота – пасище, мера от 4,500 дка, представляващо имот с № 061016 в местността „ Барата” и пасище, мера от 14,374 дка, представляващо имот с № 087035 в местността „ Вишница”. По делото не са събрани каквито и да било доказателства процесния имот да е идентичен с някой от посочените в решението имоти, нито да е направен въвод на ответника и на Гергова в процесния имот на основание на посоченото решение. С оглед на посоченото, ответникът се явява недобвосъвестен владелец на процесния имот в процесния период.

 Ответникът чрез процесуалния си представител е направил възражение за изтекъл давностен срок по отношение на претенцията за 2014г., което е основателно. Според чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо; прекъсва се с предприемане на действия за принудително изпълнение; спира се, докато трае съдебният процес за вземането. В случая вземането за 2014г. е станало изискуемо с изтичането на годината, т.е на 01.01.201г. и пет годишния срок е изтекъл на 01.01.2020г. Исковата молба е депозирана на 21.07.2020г.  делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи давността да е спирана или прекъсвана през този период. С оглед на посоченото вземането за обещетение за пропуснати ползи за 2014г. е погасено по давност, поради което същото следва да бъде отхвърлено.

По отношение на вземането за останалите 4 години-2015,2016,2017 и 2018г., същото е основателно, но не в пълния му размер от 1081 лв. На първо място, както вече съда посочи, ищцата е собственик само на ½ идеална част от имота. Също така, както е посочено и решението на РС – Кула по гр. дело 108/2016г., което обстоятелство се установява и от разпита на свидетеля В. М. В., имотът е ползван през периода от 01.01.2014г. до 01.01.2019г. от ответника и от неговата сестра – В. Т.Г., поради което ответникът дължи само половината от полагащото се на ищцата обезщетение. С оглед на посоченото, дължимото обещетение, което ответникът следва да заплати на ищцата за периода от 01.01.2015г. до 01.01.2019г. е в размер на 270,25 лв..

С отговора на исковата молба, ответникът с възражение е предявил свои права срещу ищеца, а именно – искане за заплащане на подобрения, които е направил в процесния имот – половината от стойността на засадени 70 бр. сливови дървета – сумата от 2450 лв. и половината от стойността на изградена ограда – сумата от 180 лв. Съдът намира обаче, че тези ппава на ответника срещу ищеца не могат да бъдат заявени с възражение, тъй като уважаването на иска не зависи от претендираните от ответника насрещни права и тях ответникът може да упражни само с насрещен иск, какъвто в случая не е предявен.

По разноските:

При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част на иска. Същият претендира разноски в размер на 1278 лв. , от които 950 лв. – разноски за един адвокат, 130 лв. разноски за вещо лице и 198 лв. държавна такса, за които е представил списък по чл. 80 ГПК. По делото са представени доказателства за направени разноски за адвокат - Договор за правна защита и съдействие № ********** от 21.07.2020г., за сумата от 950 лв., вносна бележка за сумата от 196 лв. – платена държавна такса и вносна бележка за сумата от 130 лв. за вещо лице, т. е представени са доказателства за заплатени общо 1276 лв. Предявени за претенции с исковата молба за обща сума от 4900 лв., а е уважена претенция за сума в размер на 270,25 лв., поради което разноските, които се дължат на ищцата и за които следва да бъде осъден ответника са в общ размер на 70,37 лв.

Ответникът също има право на разноски на основание чл. 78,ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът претендира разноски в размер на 637 лв., от които 500 лв. – разноски за един адвокат, 132 лв. разноски за вещо лице и 5 лв. за съдебно удостоверение, за които е представил списък по чл. 80 ГПК. По делото са представени доказателства за направени разноски за адвокат - Договор за правна защита и съдействие № ********** от 02.09.2020г., за сумата от 500 лв., разписка за сумата от 5,91  лв. – държавна такса за съдебно удостоверение и разписка за сумата от 132,23 лв. за вещо лице. Съдът намира, че разноските за вещо лице, направени от ответника не следва да се включват, тъй като те са направени във връзка с доказването на направено от него възражение, което е  недопустимо. С оглед на посоченото, на ответника се дължат разноски в размер на 477,15 лв.

Така мотивиран, съдът

                                                         Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М.Т.Г., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Й.М., ЕГН ********** *** сумата от 270,25 лв./двеста и седемдесет лева и 25 стотинки/ представляваща пропус­нати ползи вследствие от това, че е била лишена от ползването върху собствената ù ½ час от Поземлен имот с пл.сн. №133, с площ от 1538 кв. метра извън регулация, по действащия план на с.Бранковци, идентичен с поземлен имот 425, урегулиран в УПИ IХ-425 и Х-425, кв.З по плана на с.Бранковци от 1957 година за периода от 01. януари 2015г. до 01. януари 2019г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 21.07.2020г. до окончателното издължаване, а така също и направените разноски в производството в размер на 70,37 лв./седемдесет лева и 37 стотинки/, като отхвърля иска за периода от 01.01.2014г. до 01.01.2015г. и за сумата от 3129,25/три хиляди сто двадесет и девет лева и 75 стотинки/- разлика до претендираната сума от 3400/три хиляди и четиристотин/лева и за разликата от 1207,63 лв./хиляда двеста и седем лева и 63 стотинки/ разноски – разлика до претендирата сума от 1278 /хиляда двеста седемдесет и осем/ лева .

ОТХВЪРЛЯ кумулативно предявения иск по чл. 45 ЗЗД от ищцата Ц.Й.М., ЕГН ********** против М.Т.Г., ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да ù заплати сумата от 1500/хиляда и петстотин/лева  главница, представляваща причинени от ответника имуществени вреди, а именно стойността на заплатената на „ВИОЛИНА” ООД - гр.Видин сума за изкореняване на насаждения и почистване на имота на ищцата, засадени от ответника, в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева общо, съобразно Протокол, образец за извършени СМР и Фактура №********** и касов бон към същата от 10.07.2020г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното издължаване, вследствие на противоправно бездействие от страна на ответника – неизкореняване на 70 бр. засадени от него сливови дървета в процесния имот, нейна собственост , като неоснователен.

ОСЪЖДА Ц.Й.М., ЕГН ********** *** да заплати на М.Т.Г., ЕГН ********** сумата от 477,15/четиристотин седемдесет и седем лева и 15 стотинки/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлена част от исковете, като отхвърля искането за разликата от 159,85 лв./сто петдесет и девет лева и 85 стотинки/ до претендираната сума от 637/шестотин тридесет и седем/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Видин в двуседмичен срок от връчване на препис от същото.

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................