Определение по дело №3/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалбата на “. Е. К. "Х. със седалище Г. Б., обл. П. и адрес на управление бул " О." № 64 Ч. мл.юр. Г. К. и А. Н. Б.. Ожалва се Решение № 166/ 17.06.2011г постановено по Г. д. № 559/ 2010г. на РС Д.. С обжалваното решение първостепенният съд е осъдил НЕК – Е. К. „Х. Г. Б., обл. Пазарджик, представляван от управителят И. А. да прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в ползването на „ЖР-стълб № 5”, представляващ част от „Въздушен електропровод 20 кV-Осина”, намиращ се в поземлен имот, собственост на Х. С. М. с ЕГН * от Г. Д., обл.С., У. К. М. 6, с идентификатор ..... с площ от 1761 кв.м., в м. „Хаджиосманското”, с трайно ползване- нива, който е идентичен с имот № 1.... по КВС на Г. Д., обл.С., обособен като – нива с площ от 1.761 дка, Х категория, в м. „Х.”, с които действия му пречи да упражнява правото си на собственост върху имота, КАТО премахне „ЖР-стълб № 5” и освободи имота. С решението си съдът е осъдил НЕК – Е. К. „Х. Г. Б., обл. Пазарджик, представляван от управителят И. А. ДА ЗАПЛАТИ НА Х. С. М. с ЕГН * от Г. Д., обл.С., У. К. М. 6 сумата от 340.00 лева /триста и четиридесет/ – разноски по делото.

Във възивната жалба се развиват съображения за неправилност, необоснованост на съдебното решение като се твърди, че същото е постановено в противоречия с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. В отговора на исковата молба била оспорена истинността на заповедта на кмета на Г. Д. от 07.07.2008г. поради факта, че е издадена въз основа на документи с невярно съдържание като РС не открил производстство по оспорването, нито постановил определение, защо не го допуска. В отговора на исковата молба била оспорена истинноста на Решение № 682 В /1999г. на ПК Д. и ПУП разрешен със Заповед № А - 370/07.07.2008г. като също районният съд не открил производство по оспорването и не се произнесъл защо не го допуска. Съдът не се е произнесъл и по възражението относно оспорваната цена на иска. В тази връзка молят съдът на основание чл 266 , ал 3 ГПК да открие процедура по установяване истинността на оспорените документи. В тази връзка се сочи и съдебна практика.

Твърди се също така, че неправилно съдът е приложил материалния закон. Счита се, че въздушен електропровод 20 ΚV е част от електрозахранването на трета строителна площадка "О." като за строителството на електропровода част от който е процесния имот въззивният жалбоподател притежава разрешение за въвеждане в действие и приемателен протокол обр. 16 за въвеждане в експлоатация от м. юни 1988г. След влизане в сила на ТЗ енергийните предприятия са преобразувани в ТД и въздушният електропровод е оставен в активите на ответното дружество. Счита се , че процесният имот е възстановен през 1999г., което означава , че към момента на придобиването на имота същият е придобит с ограниченията върху него. Фактът, че ограниченото право на ползване не е отразено в документа за собственост не означава, че очреденият сервитут не е налице. Сервитутното право възниква по силата на закона за съществуващите съображения. В тази връзка не са налице основания за претенция по чл. 109 ЗС за премахване на ЖР - стълб № 5 намиращ се в процесния имот. Счита се също, че на основание § 26 от ПР на сега действащия ЗЕ възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутните права запазват действията си, като в този случай промяната на собствеността на имота не прекратяват действията на сервитутите по отношение на господстващия спрямо служещия имот. Счита се, че неправилно Районният съд е приложил материалния закон като не е преценил, че за конкретния спор е приложим закона за ЗЕ.

В съдебно заседание за жалбоподателя мл. юриск. остова поддържа жалбата. Навежда доводи в писмени бележки, които в контекста си са изложени и във въззивната жалба.

За ответника по въззивната жалба А. П. навежда доводи за неоснователност на жалбата. Развива съображения, че не са изпълнени задълженията по чл.16 от Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Счита за нищожен представения акт 16, тъй като е вътрешно ведомствен акт, издаден от същото предприятие, а не от Държавна приемателна комисия, още повече че не съществуват разрешителни книжа, липсва протокол за строителна линия и ниво, виза за проектиране, архитектурен проект, като няма никакви документи. Оспорва се и представеното разрешение за експлоатация на обекта, тъй като е издадено от Окръжния комитет на профсъюзите Г.С.,като счита,че е недопустимо да се издава такова разрешително от този орган.

След преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните и в съдебно заседание съдът направи следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба, инициираща настоящото производство е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу годен за обжалване съдебен акт. Налице е правен интерес от търсената защита, с оглед на което се дължи произнасяне по съществото на спора.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, като решението на районния съд следва да бъде обезсилено и бъде постановен диспозитив за прекратяване на производството поради липса на положителна процесуална предпоставка за провеждането му-липса на правосубектност на ответника. Съображенията за това са следните:

Пред първоинстанционния съд искът е бил предявен от Х. С. М. с ЕГН * от Г. Д., обл.С., У. К. М. 6,срещу НЕК – Е. К. „Х. Г. Б., обл. Пазарджик, представляван от управителят И. А.

При постановяване на решението рйонният съд не е съобразил обстоятелството, че клонът не е юридическо лице. Независимо от възможността искът срещу търговеца да бъде предявен и по седалището на клона това не влияе на извода за липса на надлежна страна, защото страна в производството следва да бъде НЕК Е. а не неговият К. „Х. Г. Б., обл. Пазарджик. В такъв смисъл е трайно установената практика на ВКС и съдилищата / Р.№1359/03.07.2002г. на ВКС по Г.д. № 1334/2001г., ІV г.о.;Р.1217 от 19.06.1998г. на ВКС по Г.д. № 926/98г. V г.о. и др./

Предвид изложеното следва обжалваното решение да бъде обезсилено като процесуално недопустимо, а производството по делото да бъде прекратено.

Разноски не следва да се присъждат пред въззивната инстанция, тъй като в представения списък по чл. 80 ГПК не са посочени такива.

Мотивиран от горното Окръжен съд-С. в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо Решение № 166/ 17.06.2011г постановено по Г. д. № 559/ 2010г. на РС Д..

ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради липса на порожителна процесуална предпоставка- правосубектност на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в седмичен срок от връчване препис на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: