Р Е
Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
29.03.2017 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Кърджалииски районен |
съд |
едноличен |
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
16 март |
Година |
2017 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Валентин Спасов |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Д.Г. |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Спасов |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
АН |
дело номер |
1698 |
по описа за |
2016 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 15-1300-001070/ 01.09. 2015 г., издадено от Началник сектор ПП
към ОДМВР- Кърджали, с което на Й.Я.М. ***, ЕГН **********, за нарушения на: 1.
чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП му е наложено
административни наказания: „глоба” в размер на 30 лева; 2. чл. 150 от ЗДвП му е
наложено адм. наказание „глоба” в размер на 300 лева- на основание чл. 177 ал.1
т.1 от ЗДвП; 3. чл. 174 ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„глоба” в размер на 2000 лева, както и лишаване да управлява МПС за срок от 24
месеца- на основание чл.1734 ал.3 от ЗДвП, като го ОТМЕНЯ за нарушението на чл. 6 т.1 от ЗДвП-по т.1 от НП, и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част като правилно
и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийския
административен съд в четиринадесет дневен срок, считано от датата на
получаване на съобщението.
Районен съдия :
МОТИВИ :
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл. 59 - 63 ЗАНН.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и се прави искане за
неговата отмяна.
Въззиваемата
страна не изпраща представител в с.з. Представя писмено становище, с което
счита жалбата за неоснователна.
Жалбодателят,
редовно призован,
не се явява. Представлява се от редовно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.
Съдът като
прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в
жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема
за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е
процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за
форма, съдържание, срок и надлежна страна.
Разгледана по
същество тя е частично основателна.
От анализа на събраните по
делото доказателства е видно, че на 19.08.2015г. на жалбодателя М. бил съставен АУАН с бланков № 149466
затова, че на същата дата, около 22:30 часа, е
управлявал в гр. Кърджали, на ул. „Климент
Охридски”, лек автомобил
"Крайслер" с рег.№ МZНА365, собственост на Сабахтин Мехмед, като при извършената му проверка от
служители на ПП към ОДМВР-Кърджали, били установени следните нарушения: 1.
Нарушава пътен знак В1- нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДП; 2. Управлява МПС след
като е установено, че е неправоспособен водач- нарушение на чл. 150 от ЗДП; 3.
Отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер”, след което му е издаден талон за кръвна проба № 0371814. Актът бил връчен и подписан от жалбодателя с възражение. Въз основа на него било издадено и
обжалваното НП с което на Й.Я.М. ***, ЕГН **********, за нарушения на:
1. чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.3 т.5 от ЗДвП му е наложено
административни наказания: „глоба” в размер на 30 лева; 2. чл. 150 от ЗДвП му е
наложено адм. наказание „глоба” в размер на 300 лева- на основание чл. 177 ал.1
т.1 от ЗДвП; 3. чл. 174 ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„глоба” в размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните доказателства, които се характеризират със своята еднопосочност
и непротиворечивост, поради което не следва да бъдат обсъждани. Следва само да
се отбележи, че разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели- очевидци
на нарушенията- А. и Г., правилно, обективно и безпристрастно възпроизвеждат
отразената в АУАН фактология. Прочее, жалбодателят не представя никакви
доказателства и не отрича констатираните нарушения, като се позовава единствено
на допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон.
Съдът намира,
че в настоящето административно - наказателно производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, касаещо нарушението по т.1, което води до
неговата отмяна, а именно:
В АУАН и последвалото го НП АНО е допуснал
непълнота при изписване на нарушения текст на чл. 6 т.1 от ЗДвП, непосочвайки
конкретното предложение, а те са четири, касаещи различни хипотези, при които
участниците в движението следва да съобразяват своето поведение, за да е
достатъчно ясно на нарушителя какво
точно нарушение се твърди, че е извършил. Съгласно ЗАНН, АУАН и НП трябва да съдържат
законовите разпоредби, които са нарушени. Нормите на чл. 42 ал.1 т.5 и на чл.
57 ал.1 т.6 от ЗАНН безусловно са императивни, тъй като осигуряват правото на
защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието
съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно
нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в
пълен обем. Допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени, не
могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството и са винаги
причина за цялостна отмяна на атакуваното НП.
От изложеното е видно, че административнонаказващият орган не е изпълнил
вмененото, му от чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН, задължение да посочи точно
законовите разпоредби, които са били виновно нарушени. С неизпълнение на това
си задължение, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение
на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбодателя, изразяващо се в правото му да разбере кой текст от закона е
нарушил за да организира защитата си в пълен обем.
Имайки предвид
изложеното по-горе, съдът прие, че наказателното постановление в тази му част,
макар и издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и в
предписаната от закона форма, се явява незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено.
Относно
вмененото нарушение по чл. 150 ЗДвП.
Тази разпоредба
предвижда задължение всяко едно пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от
правоспособен водач.
От представеното
по делото писмо от ОДМВР-Кърджали, както и служебно приобщеното като
доказателство АНД № 1139/2012г. по описа на РС-Кърджали, и решение на
АС-Кърджали, постановено по КД №115/2013г., е видно, че Я.М. е бил лишен от
право да управлява МПС за срок от 15 месеца, което наказание е изтърпяно на
20.06.2014г., но до настоящия момент свидетелството не му е върнато поради наличие
на неплатени глоби. Т.е., към момента на проверката жалбоподателят е бил
неправоспособен водач, тъй като е нямал СУМПС.
Ето защо, същият
е извършил вмененото му нарушение по чл. 150 ЗДвП,
като правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност на
основание чл. 177, ал. 1, т.1, пр. 1 ЗДвП и му е била наложена глоба в размер от 100 лева.
По т.3 от наказателното постановление: На
жалбоподателят е вменено нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвиждащ, че на водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2
000 лв. Нормата представлява сложен фактически състав, съдържащ едновременно
правилото за поведение и санкцията при нарушаването му. В настоящия случай при
описаната фактология жалбодателят е осъществил такова нарушение, тъй като макар
и да е бил водач на МПС, на процесната дата той е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Събраните
по делото гласни и писмени доказателства водят до извод, че жалбоподателя е
управлявал гореописаният автомобил, както и че с поведението си той е
осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, отказвайки да бъде
тестван за съдържание на алкохол в издишания въздух с техническо средство.
Нарушението е
осъществено и от субективна страна. За извода си съдът съобразява, че
жалбоподателят е съзнавал, че като водач на автомобил, при проверка от
полицейски служители е длъжен да позволи да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
и че отказвайки да му бъде извършена проверка нарушава установените обществени
отношения, свързани с безопасността на транспорта. Въпреки това жалбоподателят
е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол, а в допълнение на това няма данни да е дал и кръвна
проба за изследване. Ето защо съдът приема, че разглежданото нарушение е
извършено при форма на вината „пряк умисъл”.
При
индивидуализацията на наказанието административно наказващият орган е съобразил
разпоредбата на чл.174,
ал.3 от ЗДвП и е наложил предвидените
кумулативно, без възможност за преценка, наказания „глоба” в размер на 2
000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Водим от изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено по т.2 и 3 като правилно и
законосъобразно.
Съдия: