РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 73/12.1.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и
втора година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана
Методиева
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурор К.Паскалев, като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 2634/2022г., взе предвид
следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.285 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
М.А.В. – лишен от свобода в Затвора
Пловдив, ЗО „Хеброс”, с пълномощник адв.Л.Н. обжалва Решение № 1341/08.07.2022г.,
постановено по адм.д.№ 1906/2021г. на АС – Пловдив, в частта, с която е
отхвърлена исковата му претенция срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
– София, до пълния предявен размер на иска за присъждане на обезщетение в
размер на 20000лв. Решението се счита за незаконосъобразно. Твърди се, че присъденото
обезщетение в размер на 1 616лв. за 202 дни /по 8 лв. на ден/ е твърде занижен
с оглед факта, че осъденият е търпял и продължава да търпи /видно от
приложените медицински документи след исковия период/ нечовешки болки и
страдания поради неоказано навременно лечение. Заявено е, че повече от шест
месеца ищецът се е молил ежедневно да получи медицинска помощ за облекчаване на
страданията му – силен сърбеж, болки, лющене на кожата, падане на ноктите, а
понастоящем и изкривяване на крайниците и затруднено движение. Описано е
състоянието на В., отразено в епикриза от 20.06.2021г. на УМБАЛ „Свети Георги”
ЕАД – постъпил е за първи път на 31.05.2021г. и заболяването му датира от 5-6
месеца с поява на зачервени, залющени плаки по предмишници и глезени, като
обривите се разпостраняват по тялото със силен сърбеж. В продължение на половин
година не му е оказвано лечение, вследствие на което състоянието се е влошило.
Търпени са нечовешки болки и страдания вследствие на заболяването „псориазис” и
В. е изпитвал емоционални страдания – стрес, депресия, тревожност, страх,
безсъние, агресия и унижение. Счита се, че определеният от съда размер на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди не е съобразен с характера,
вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността
на засегнатите нематериални блага и интереси. Поискана е отмяна на решението с
цялостно уважаване на иска и присъждане на разноските за двете инстанции.
Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерството на правосъдието с процесуален представител Тр. Ч.
– ст.юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив
обжалва Решение № 1341/08.07.2022г., постановено по адм.д.№ 1906/2021г. на АС –
Пловдив, в осъдителната му част, с която Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е осъдена да заплати на М. Ат.В. сума в размер на 1 616лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от
11.11.2020г. до 31.05.2021г., за престоя му в Затвора - Пловдив, ЗО Хеброс, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от дата на завеждане на иска. В
обжалваната част решението се счита за неправилно и необосновано с твърдение за
несъобразена действителната фактическа обстановка и установените по делото
обстоятелства. Поддържа се, че не е преценена доказателствената тежест на
събраните доказателства за изпълнение в цялост фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ, с което да се ангажира отговорността на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Твърди се неустановени по категоричен начин - вреда, бездействие
на администрацията, както и причинна връзка. Заявено е, че М.В. е търпял
присъдата си в Затвора – Пловдив, където : всички спални помещения, в които е
пребивавал, са снабдени с тоалетна и течаща вода; през светлата част на
денонощието помещенията не се заключват и лишените от свобода имат възможност
да излизат по коридорите и да посещават съседни спални помещения; два пъти
седмично лишението от свобода имат право да ползват банята с достъп до топла
вода; действително е установена известна пренаселеност в част от спалните
помещения, което е компенсирано с възможността за раздвижване по коридорите и
престой на открито. За необосновани се считат твърденията на ищеца за наличие
на лоша хигиена в килиите – същите, ведно с коридорите и сервизните помещения
се почистват ежедневно от лишените от свобода. С позоваване на СМЕ е заявено, че
според експертът заболяването „псориазис” не изисква осигуряване на специална
диета. По повод заболяването В. е настаняван в кожна клиника към УМБАЛ „Свети
Георги” от 19.07.2021г. до 30.07.2021г. с назначена терапия и към настоящ
момент. Твърди се, че не са доказани реално претърпени вреди, които да са в
резултат на бездействия на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/,
в частност – Затвора в Пловдив. Поискано е в обжалваната осъдителна част
решението да бъде отменено с отхвърляне претенциите на ищеца или да бъде
отменено решението в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е осъдена да плати обезщетение за сумата над 500лв. до присъдения
размер от 1 616лв, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В писмени отговори всеки от касаторите
оспорва касационната жалба на противната страна. Процесуалният представител на
ГДИН поддържа, че СМЕ е потвърдила, че ищеца от самото постъпване в затвора е
наблюдаван и консултиран със специалист, като по делото отсъстват доказателства,
които конкретно установяват какво е било емоционалното и психическо състояние
на ищеца преди постъпването му в Затвора гр.Пловдив и в исковия период, според
които доказателства да е възможен обоснован извод за негативни промени в
емоционалното, физическо и психическо състояние, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с условията, при които е пребивавал в затвор
гр.Пловдив. Адв.Н. поддържа законосъобразност на решението в частта, с която е
уважен частично иска и правилност на изводите на съда, основани на фактическата
установеност.
Окръжна прокуратура Пловдив, представлявана
от прокурор Паскалев счита жалбите за неоснователни.
Касационните жалби са подадени в срок
от страни в първоинстанционно производство, против частите от съдебния акт,
които са неблагоприятни съответно за всяка от страните.
1. Искът пред АС – Пловдив е с цена
5 000лв. за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразно
бездействие на длъжностни лица на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на
навременно и адекватно лечение, и подходяща хранителна диета в периода на
изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода в затвора Пловдив, от
11.11.2020г. до 31.05.2021г., ведно със законната лихва, считано от дата на
предявяване на иска – 13.07.2021г. до окончателно изплащане на сумата. В съдебно заседание от 14.02.2022г. е допуснато изменение
на размера на предявения иск от 5 000 лв. на 20 000 лв. /молба на адв.Н.,
л.112/.
1.1. Ищецът е поддържал, че на
11.11.2020г. е постъпил в затвора гр.Пловдив, но преди изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода” е бил диагностициран със заболяване „псориазис”
– хронично. Здравословното му състояние се влошило след 11.11.2020г. –
възпалителният процес протекъл много бързо. Твърдяно е, че В. многократно
търсил медицинска помощ при лекаря на затвора, но същия го отпращал. Не му била
назначена и подходяща диета, съответстваща на заболяването. По молба от
11.05.2021г. до Началника на затвора Пловдив е бил настанен на 31.05.2021г. на
лечение в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, гр.Пловдив. Проведено му било лечение до
10.06.2021г. и състоянието му значително се подобрило, но в периода от
11.11.2020г. до 31.05.2021г. не е получил невременно медицинско обслужване и
лечение, както и медикаменти и хранителна диета. Вследствие на неосигуряване на
навременно лечение и медицинско обслужване в периода от 11.11.2020г. до
31.05.2021г. ищецът е поддържал, че е претърпял болки и страдания, причинени от
нечовешкото отношение към него, изразяващо се в незаконосъобразно фактическо
бездействие на длъжностни лица – администрацията в Затвора Пловдив.
АС – Пловдив е съпоставил оплакването
спрямо условията в затвора и събрал относими за спора доказателства : медицинско становище от лекар ординатор МЦ Затвора
Пловдив, ведно с епикризи, касаещи проведено болнично лечение на М.В. за
периодите 31.05.2021г. – 10.06.2021г., 20.07.2021г. – 30.07.2021г. и 23.08.2021
– 30.08.2021г. ; епикриза за проведено болнично лечение от 07.09.2021г. до
17.09.2021г.; амбулаторен лист от 27.05.2021г.; свидетелски показания : св.А.М.
заявил, че е в затвора от 7 месеца, в затворническото общежитие и оттогава
познава ищеца, който не е добре, има болест, но не му обръщат внимание.
Постоянно подавал молби за болница, но никой не му обърнал внимание. Лекарят на
затвора не е идвал при него. Давали му мазила, за лекарства не знае да са му
давани. Специална храна също не му е осигурявана. В. търсел помощ, но никой не
му обръща внимание. В клиника не знае дали е бил или не.; св. Д.К. посочил, че
е в затворническото общежитие „Хеброс“ от октомври месец 2020г. М.В. влязъл там
два-три месеца след него. Тогава бил по – добре, но се влошава. Казвал е, че е
търсил лекаря на затвора и Началника на затвора. Лекарства не знае дали му
дават. Мисли, че не му осигуряват диета. Заболяването му е „псориазис“. Казвал
е, че го сърби и боли и не може да става. Виждал го е ядосан. Във връзка със
заболяването няма агресии, но ставал нервен. Споделял е, че го болят тези рани,
че страда. Знае че един, два пъти е лежал в болница тази година /2021г./.; св.А.Б.
заявил, че М.В. се оплаквал, защото има „псориазис“, много тежка форма.
Чувствал се много зле, никой не му обръщал внимание. Бил е до него, когато той
е търсил помощ, но му била оказвана такава много трудно. Чувствал се зле, боли
го, страда, не му е комфортно. Не му е осигурявана хранителна диета.; СМЕ -
според заключението поради липса на медицинска документация за периода
11.11.2020г. – 31.05.2021г. е невъзможно да се даде категоричен отговор на
въпроса дали е осигурено навременно и адекватно лечение на М.В.. Заболяването
от което страда ищеца – „псориазис вулгарис“ не изисква осигуряването на
специална диета. В. е прегледан от в.л. – дерматолог на 26.01.2022г. с извод за
обостряне на доказаното при предходни хоспитализации заболяване – псориазис
вулгарис и ищеца е бил насочен отново за хоспитализация към клиника по Кожни и
венерически болести при УМБАЛ „Свети Георги”, Пловдив.
1.2. При тези данни АС-Пловдив приел,
че искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да
търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил задържан в
място за лишаване от свобода. Искът е предявен против надлежен ответник,
доколкото съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава XI АПК, а според чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи
по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ със седалище в
гр. София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби.
Правилно съобразно твърденията в
исковата молба и данните по делото АС -Пловдив е посочил, че ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени
вреди в общ размер на 20 000 лв. за периода 11.11.2020г.
– 31.05.2021г. при престоя му в ЗО „Хеброс“ при Затвора гр. Пловдив.
Съобразени са приложимите за спора
норми - Съгласно чл.3 ал.2 ЗИНЗС : „За нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ и чл.284
ЗИНСЗ – Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от закона. Отговорността е обективна, безвиновна
и пълна, като законодателно се въвеждат стандарти, установени в практиката на
ЕСПЧ при нарушение на чл. 3 ЕКПЧ. Те се изразяват в следното: - в случаите по
чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора /чл.284 ал.2 ЗИНЗС/; - въвежда се различен от този по ГПК
стандарт на доказване - обърната тежест на доказване и засилено служебно начало
/чл.284 ал.3 ЗИНЗС/ - съдът задължава специализираните органи по изпълнение на
наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да
приеме за доказани съответните факти.; - презумпция за настъпване на вреди при нарушение на чл.
3 – чл.284 ал.5 ЗИНЗС : „В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.“. В тази вр. разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по
правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
Цялостната преценка на
доказателствата обосновала правилен извод за частична основателност на иска:
При указана доказателствена тежест на ответника, същият не е представил
конкретни доказателства за исковия период по оказване на медицинска помощ на
ищеца и осигуряване на адекватно лечение на заболяването от което страда –
„псориазис“. Според съдържанието на епикриза /л.42/ - заболяването на ищеца
„псориазис“ датира от преди 5-6 месеца спрямо постъпването му на лечение на
31.05.2021г. Тоест, безсъмнено е доказано, че през посочения в исковата молба
период ищецът е страдал от заболяването „псориазис“, за което заболяване не му
е оказано медицинско обслужване и лечение. Обстоятелството е потвърдено с
показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението по приетата без
възражения СМЕ. АС-Пловдив обосновано е приел, че е доказан твърденият факт на
липса на навременно медицинско обслужване и лечение на заболяването на ищеца –
„псориазис“ за престоя му в ЗО „Хеброс“ при Затвора гр. Пловдив за периода от
11.11.2020г. до 31.05.2021г. Съответно на доказателствата /в случая СМЕ/ съдът
е квалифицирал за неоснователно оплакването за липсата на хранителна диета за
престоя на В. в ЗО „Хеброс“ при Затвора гр. Пловдив за периода от 11.11.2020г.
до 31.05.2021г.
2. Съдът е обсъдил оплакването при
съпоставка със събраните доказателства за исковия период, при правилна преценка
за допустимост и частична основателност на иска. Анализирани са приложимите за
спора норми с позоваване на съдебна практика, вкл. на ЕСПЧ.
Основателно е прието, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
„Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти
по делото : липса на навременно медицинско обслужване и лечение на заболяването
на ищеца – „псориазис“ за престоя на В. в ЗО „Хеброс“ при Затвора гр. Пловдив
за периода от 11.11.2020г. до 31.05.2021г. В конкретния период ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3
ЕКЗПЧОС и в случая е установено незаконосъобразно фактическо бездействие от
ответника - негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват
ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда
наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения
период условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, в
частност – навременно медицинско обслужване и лечение, които да не създават
предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за
нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ. В тази вр. правилно е прието,
че липсата на медицинско обслужване и лечение за заболяването, от което е
страдал през исковия период, са предизвикали ниво на страдание за М.В., което
надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ,
начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на
отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора. В съответствие с правилото на чл.284 ал.5 вр. с
ал.1 ЗИНЗС е прието, че В. е претърпял посочените неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Неоснователно касаторите оспорват
размера на определеното от АС – Пловдив обезщетение за 202 дни - 1 616 лв., по 8
лв. на ден. Съобразени са естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗО „Хеброс“ при
Затвора-Пловдив, като в конкретния случай оплакването касае отсъствие на
необходимо медицинско обслужване.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди е
определен при съблюдаване изискването на чл. 52 ЗЗД, приложим в настоящото
производството по препратка от § 1 от ЗР ЗОДОВ. Според чл.52 ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице. Тоест, следва да бъде
присъдена сума, пропорционална на тежестта на констатираното нарушение,
продължителност, последици и вреди за здравето на ищеца, ако са настъпили
такива, при съобразяване с практиката на ЕСПЧ и най-вече, като вземат предвид
жизнения стандарт в Република България. Следва да бъде съобразен и подходът,
при който се зачита дефиницията, съдържаща се в §1 т.1 ДР на Закона за социално
подпомагане /ЗСП/ за „Основни жизнени потребности“. В тази вр. според чл.2 ал.2 ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на социални помощи
в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на
гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях
имущество. Тоест, държавата компенсира посредством предоставяне на социални
помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят сами основните жизнени
потребности. Така например, за искови периоди, касаещи 2015г., 2016г. и 2017г.,
с ПМС №6 на МС от 15.01.2009г. е определен месечен гарантиран минимален доход в
размер на 65 лв. и с оглед диференцираният минимален доход по чл.9 ал.3, т.5 /редакция
ДВ, бр. 63 от 2011г./ от ППЗСП в размер на 47,45 лв., а доходът по чл.14 ал.1
ППЗСП в размер на 162,50 лв. - дневният доход, който следва да бъде приет като
необходим за задоволяване на основните жизнени потребности, е 5,42 лв. /162,50
лв. : 30 дни/. Възприето е, че размер около 2,08 евро на ден, е близък както до
размера 1,70 - 2,25 евро на ден, съобразен с жизнения стандарт в България, така
и до размера 1,55 - 1,85 евро на ден, представляващ 30% от присъдените с
пилотното решение обезщетения, респ. до 4,00 евро на ден /8,00 лева на ден/ при
установени повече нарушения на чл.3 ЗИНЗС, съответно чл.3 от Конвенцията.
Именно 8 лв. на ден е определен в случая при едно нарушение, като са съобразени
продължителността на установения брой дни – 202 и здравословно състояние,
доказано изискващо специализирано лечение. Затова и като взе предвид предвид
посоченото и от ЕСПЧ по дела с установено нарушение по чл.3 от ЕКПЧОС, че
определянето на адекватен размер на обезщетение се извършва като се съобразят и
съответната правна система и традиции и като се вземе предвид и жизненият
стандарт в държавата, дори ако това би довело до присъждане на суми, които са
по-ниски от определяните от ЕСПЧ в сходни случаи /Решение по дело Domjan v.
Hungary/, касационният състав приема, че посоченият размер на обезщетение
съответства на установения принцип за обезщетяване на неимуществените вреди по
справедливост.
По отношение представени в
касационното производство писмени доказателства – епикризи от 2022г.
/22.06.-01.07.2022г.; 22.08.-24.08.2022г.; 01.09.-12.09.2022г.;
13.09.-20.09.2022г.; 25.10.-01.11.2022г.; др./ и медицински становища от
2022г., се прецени, че същите не са относими към спора, тъй като не касаят
конкретно заявения исков период.
Предвид изложеното съдът намира, че касационните
жалби са неоснователни и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл.221, ал.2, предл. първо
от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 1341/08.07.2022г.,
постановено по адм.д.№ 1906/2021г. на АС – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :