Р
Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 94 30.01.2020г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На първи октомври 2019
година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1156 по описа за
2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
По делото е представено Решение № 424 от
28.03.2017г., постановено по гр. дело № 2248/2016г. по описа на Районен съд –
Бургас е допусната съдебна делба между Е.О.и А.Н. по отношение на следния
недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.35.110.13.12
с предназначение – апартамент, находящ се в гр. С.,
м. С. М. № *, ет.*, ап. *с площ от 83, 28 кв.м., при квоти – от по ½ ид.ч. за всяка една от страните. С Решение № V-127 от
22.01.2018г., постановено по гр. дело № 1636/2017г. по описа на Окръжен съд –
Бургас е отменено по реда на чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК неприсъствено Решение
№ 424/28.03.2017г., постановено по гр. дело № 2248/2016г. по описа на Районен
съд – Бургас и делото е върнато за ново разглеждане на Районен съд – Бургас от
друг състав.
По делото е
представено и Решение № 792 от 05.06.2017г., постановено по гр. дело №
2248/2016г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на което е постановено
изнасяне на публична продан на допуснатия до делба недвижим имот.
С Решение № 173 от 29.11.2018г., постановено
по гр. дело № 2949/2018г. по описа на ВКС на РБ, с което е отменено по реда на
чл. 307, ал. 3 от ГПК влязлото в сила Решение № 792 от 05.06.2017г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр. дело № 2248/2016г. по молбата за
отмяна, подадена от А. Г.Н. на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Бургас от фазата по
призоваване на страните и провеждане на открито съдебно заседание по делото в
първата фаза на делбеното производство. След постановяване на цитираното
решение, Районен съд – Бургас е постановил Решение № 1290/27.05.2019г.,
постановено по гр. дело № 606/2018г. по описа на БРС, по силата на което е
допусната съдебна делба между Е. А. О.и А. Г.Н. на следния съсобствен недвижим
имот – самостоятелен обект с идентификатор 67800.35.110.13.12, предназначение –
жилище, апартамент, находящ се в сграда № 13, построена в поземлен имот с идентификатор
№ 67800.35.110 с адрес на обекта – гр. С., м. С. М. № *, ет.*, ап. *и площ от
83, 28 кв.м., ведно с прилежащите 10, 07 кв.м. ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, при квоти:
½ ид.ч. за Е.О.и ½ ид.ч.
за А.Н..
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.
Г.Н., с която се претендира да бъде постановено решение, с което да бъде
отменено постановеното първоинстанционно решение. В жалбата се посочва, че
ищцата Е.О. не е собственик на ½ ид.ч. от
процесния недвижим имот, тъй като същата вече е получила движими вещи и парични
суми за уравнение на претендирания от нея дял в размер на ½ от тяхното
недвижимо имущество по силата на сключено помежду им бракоразводно споразумение
за делба на имущество във вид на парични средства, утвърдено с Определение от
05.04.2010г., постановено по гр. дело № 2-73/10, образувано по иска на Е. Н.против
А.Н. пред Х.районен съд в Р.. В тази връзка, въззивникът сочи, че ищцата не е
съсобственик в имота и предявеният иск е недопустим, поради липсата на
качеството й на активно легитимирана страна в делбения процес и липсата на
правен интерес от водене на иска. С жалбата се претендира да бъде взето предвид
цитираното определение на Х. районен съд в Р., по силата на което се
уреждат отношенията между бившите съпрузи. В жалбата се сочи и обстоятелството,
че по силата на действащото * законодателство, което намира приложение в
конкретния случай, искът за делба е недопустим поради изтичане на тригодишен
преклузивен срок за предявяването му от датата на прекратяване на брака между
страните. В жалбата се сочи, че ако съдът не вземе предвид изложеното относно
изтеклия срок за предявяването на иска, то следва да съобрази обстоятелството,
че ищцата се е отказала от претенцията да приеме парични средства за процесния
имот и следователно този имот е останал в дял на ответника Н..
Не се отправят
искания за допускане на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание въззивникът чрез своя процесуален представител поддържа въззивната
жалба и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната
страна по въззивната жалба – Е. А. О. не изразява
конкретно становище по основателността на въззивната жалба и не депозира по
делото писмен отговор.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание ответната страна по молбата не изпраща представител.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите
на закона и представените по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск
от Е.А.О. против А.Г.Н., с който се претендира да бъде допусната съдебна делба
по отношение на следния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67800.35.107.1.12, с предназначение – жилище, апартамент, находящо се на адрес
– гр. С., м. С. М. № *, ет.*, ап. *с площ от 83, 28 кв.м., състоящ се от
дневна-трапезария с кухненски кът, две спални, баня с тоалетна, тераса, ведно с
10, 7 кв.м. ид.ч. от общите части на сграда № 1,
която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор 67800.35.107.
В
първоинстанционното производство след връщане на делото за ново разглеждане
ответника – А.Н. е депозирал писмен отговор, в който е посочил, че въз основа
на постигнато споразумение между него и неговата бивша съпруга тя се е съгласила
да получи движими вещи и парична сума за уравнение на претендирания от нея дял
в размер на ½ от недвижимото имущество в негова полза и по изложената
причина тя не е съсобственик в имота, за който се иска да бъде допусната делба.
По делото е
представено Свидетелство за сключване на брак, изд. от Управление за запис на
актове за гражданско състояние – гр. М., от което е видно, че А. Г.Н.и Е.А. Е.
са сключили граждански брак на 11.03.206г. и съпругата е приела да носи фамилно
име Н..
По делото е
представен Нотариален акт №*от 06.10.2009г., нот.
Дело № */2009г. по описа на
Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас, от който е видно, че А. Г.Н.
е закупил следния недвижим имот – апартамент №*, находящ се във
вилна сграда със сезонен характер, построена в гр. С., на * жилищен етаж, със застроена площ от 83, 28
кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67800.35.107.1.12 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Созопол, с адрес на имота – гр. С., м. С. М.
№*, ет.*, ап.*.
По делото е
представено и Удостоверение за разтрогване на брак от 21.02.2014г., изд. от
Управлението за запис на актове за гражданско състояние – гр. М., от което е
видно, че сключеният граждански брак между А. Г.Н.и Е.А. Н.граждански брак е
прекратен на 21.02.2014г.
По делото не се
спори, а и от представеното Удостоверение за сключване на брак се установява,
че Е.А. Н.е сключила нов граждански брак на 31.10.2014г. и е приела фамилно име
– О..
На основание
чл. 64, ал. 1 от КМЧП владението, правото на собственост и другите вещни права
върху движими и недвижими вещи се уреждат от правото на държавата, в която те
се намират.
На основание
чл. 65, ал. 1 от КМЧП придобиването и прекратяването на вещни права и на
владение се уреждат от правото на държавата по местонахождението на вещта по време
на извършване на действието или настъпване на обстоятелството, които обуславят
придобиването или прекратяването.
При това
положение, съдът намира, че по делото се установява по безспорен начин, че А. Г.Н.и
Е.А. Н.са сключили граждански брак на 11.03.2006г. и са го прекратили на 21.02.2014г., а междувременно – по време на своя
брак през 2009г. по силата на сключен Договор за покупко-продажба на недвижим
имот с Нотариален акт №*от 06.10.2009г., том *, нот.
Дело № */2009г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Бургас
са придобили недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ
се във вилна сграда със сезонен характер, построена в гр. С., на * жилищен етаж, със застроена площ от 83, 28
кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
67800.35.107.1.12 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Созопол, с адрес на имота – гр. С., м. С. М.
№*, ет.*, ап.*. При това положение, съдът намира, че при придобиване на имота
между съпрузите е възникнала бездялова съпружеска
имуществена общност, която след прекратяването на брака през 2014г. се е
превърнала в обикновена съсобственост при квоти за двамата съпрузи от по
½ ид.ч. за всеки един от тях.
По делото е
представено Помирително споразумение от 05.04.2010г., от което е видно, че Е. Н.е
предявила иск против А.Н. за прекратяване на брака и подялба на имуществото във
вид на парични средства, като са описани конкретни суми, между които е и сума в
размер на 177 400 евро по предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, находящ се в гр. С..
По делото е
представено Определение от 05.04.2010г., постановено от Х. районен съд в гр. М.,
от което е видно, че е утвърдено сключеното между Е. Н.и А.Н. помирително
споразумение в частта на исканията за подялба на имуществото, от което е видно,
че за Е. Н.е възникнало правото на собственост върху лек автомобил и тя е поела
последващите задължения по целеви кредит, отпуснат за придобиване на
автомобила. От представеното споразумение е видно, че Е. Н.се е отказала от
своите заявени искови претенции в частта за подялба на имуществото във вид на
парични средства и А.Н. се е задължил да й заплати сума в размер на
1 200 000 * след преотстъпване на правата по Договор от 04.08.2008г.,
по силата на който е придобит недвижим имот, който се намира в гр. М.. В
потвърждение на това Споразумение по делото са представени и Договор (без
посочена дата) и Разписка, от които е видно, че А.Н. се е задължил да предостави
на Е. Н.1 200 000 * в срок до 31.05.2011г., считано от 09.02.2011г.,
както и обстоятелството, че той е започнал да изплаща тази сума през 2011г. и
през 2013г. От съпоставката на тези писмени доказателства с представеното по
делото Определение от 05.04.2010г., постановено от Х. районен съд в гр. М., с
което е утвърдено сключеното между Е. Н.и А.Н. помирително споразумение става
ясно, че представения Договор и последващата го Разписка касаят договорки между
двамата съпрузи, които се отнасят до недвижим имот, който се намира в гр. М. и
не касаят процесния недвижим имот, находящ се в гр. С.
От друга страна
– единствено от обстоятелството, че Е. Н.е предявила иск за подялба на парични
средства и впоследствие се е отказала от тази своя претенция не може да се
направи извод, че въз основа на постигнатото споразумение двамата бивши съпрузи
са прекратили съсобствеността по отношение на процесния недвижим имот, находящ
се в гр. С., както и не може да се
направи извод, че Е. Н.е получила като уравнение на своя дял от този имот
движими вещи и парична сума и по този начин целият недвижим имот е придобит от А.Н..
От представените по делото доказателства следва единствено извода, че
първоначално Е. Н.е предявила иск за делба на парични средства, а впоследствие
се е отказала от своите заявени искови претенции в частта за подялба на
имуществото във вид на парични средства. При тълкуване на това споразумение,
настоящата инстанция не може да направи извод, че страните са постигнали
някакво съглашение относно собствеността на недвижимия имот, находящ се в гр. С., което да доведе до разпореждане с имота,
вследствие на което единият от съсобствениците – А.Н. да е станал изключителен
собственик на имота.
Следва да се
отбележи и обстоятелството, че предявяването на иск за делба не е обвързано от
какъвто и да е срок и предвид разпоредбите на Закона за собствеността и ГПК и
направеното възражение за недопустимост на производството поради непредявяване
на иска в тригодишен срок от прекратяване на брака е неоснователно.
Мотивиран от
изложеното, настоящият състав намира, че от представените по делото
доказателства безспорно се установява, че между страните е налице съсобственост
при равни квоти по отношение на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., представляващ самостоятелен обект с идентификатор
67800.35.110.13.12, предназначение – жилище, апартамент с площ от 83, 28 кв.м.
и делбата следва да бъде допусната между А.Н.и Е.О..
Мотивиран от изложеното и като взе предвид,
че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи
съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно
решение, БОС намира, че то следва да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските, съдът не следва да се произнася, тъй като ответната страна по въззивната жалба – Е.О. не е отправила искане за
присъждането им.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1290/27.05.2019г., постановено по гр. дело № 606/2018г. по
описа на БРС.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.