Р
Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 24.10.2018г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №375 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ и иск по чл.150 вр. чл.262 ал.1 от КТ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху всяка от претендираните главници, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.
Ищецът В.М.Й. от гр.* излага твърдения в ИМ, че по силата на сключен трудов договор е заемал длъжност "охранител" в ответното ООД, като ТПО е прекратено със Заповед на №82/31.10.2017г. на работодателя. Твърди, че месечната му работна заплата към момента на прекратяване на ТПО е в размер на 460лв., а часовата работна ставка е в размер на 2,61лв. Сочи, че при прекратяване на ТПО не му е изплатено от работодателя дължимото му обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в брутен размер на 354лв. за неизползван 17 работни дни по време на времетраене на ТПО редовен платен годишен отпуск. Твърди, че за последния месец октомври 2017г. е изработил 28 смени по 12 часа или общо 336ч. със заработка в размер на 876лв., като 12 от изработените смени по 12 часа общо 146 часа работодателят отказва да му заплати дължимото му брутно трудово възнаграждение от 380 лв. за положения от него извънреден труд. Претендира осъждане на ответника да му заплати исковите суми за неплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 354лв. и БТВ в размер на 380лв. за положени 146ч. извънреден труд през м.10.2017г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на ИМ до окончателното изплащане. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищецът лично и чрез пълномощника си адв.К. С. от ВТАК поддържа предявените искове.
Ответникът "*" ООД със седалище гр.* в рамките на срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.В.К. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявените искове, които моли да бъдат отхвърлени. Навежда, че претендираното обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ е начислено на ищеца със заплатата за м.10.2017г., както и че ищецът не е полагал извънреден труд през процесния м.10.2017г. и на същия е заплатено дължимото трудово възнаграждение за м.10.2017г., което той е получил срещу подпис и ответникът не му дължи допълнителни суми. В СЗ, чрез пълномощника си поддържа доводите, изложени в писмения отговор. С писмена защита заема становище за недоказаност на иска по чл.224 ал.1 от КТ в претендираният размер, както и за неоснователност и недоказаност на иска по чл.262 ал.1 от КТ за заплащане на положени 146ч. извънреден труд през м.10.2017г.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен между страните е факта на съществувало между тях ТПО, възникнало от сключен трудов договор №00035/06.01.2015г., по силата на което ищецът е заемал в ответното ООД длъжност "охранител" на 8ч. работно време, прекратено на основание чл.326 ал.1 от КТ със Заповед №82/31.10.2017г., считано от 01.11.2017г., в която е разпоредено на ищеца да бъде изплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползвани 17 дни редовен платен годишен отпуск. Страните по делото не спорят, а и се установява от събраните писмени доказателства /молби от ищеца и заповеди за разрешен отпуск/, вкл. и от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ, уточнено в тази му част от ВЛ М. в СЗ, че неизползваният от ищеца редовен платен годишен отпуск за времетраенето на ТПО е общо 17 дни, от които за 2015г. - 2 дни, за 2016г. - 10 дни, за 2017г. - 5 дни. Видно от фиш за работна заплата на ищеца за м.10.2017г. и от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ, на същия е начислено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 147,01лв., получено от ищеца срещу подпис. Видно от ССчЕ, неизплатеното обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 17 дни неизползван редовен платен годишен отпуск е в брутен размер от 212,71лв., формиран като разлика между дължимото такова в размер на 359,72лв. и изплатеното на ищеца по ведомост за заплати в размер на 147,01лв.
Страните не спорят, че ищецът е изпълнявал длъжността си "охранител" в Обект Автопатрул. Спорно по делото е положил ли е ищецът извънреден труд за процесния месец октомври 2017г., за който за 12 от изработените според ищеца смени /общо 28 смени по 12 часа/ по 12 часа общо претендирани 146 часа /а математически изчислени 144ч./ работодателят не му е изплатил дължимото трудово възнаграждение, за който спорен факт по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на по един свидетел, воден от всяка една от страните - свид.Ст. Ц., воден от ищеца, и свид.И. Н., воден от ответника, вкл. и писмени доказателства.
По делото е приет като писмено доказателство представен от ответника График за периода 01.10.2017г. - 31.10.2017г. за обект Автопатрул, неподписан от ищеца и оспорен от него относно истинност /вярност/. Св. Ц., воден от ищеца, чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 от КТ, но които кредитира изцяло, доколкото възпроизвеждат преки, непосредствени и ежедневни възприятия на свидетеля - очевидец, категорични и безпротиворечиви са, работил при ответника като охранител в обект Автопатрул до 04.02.2018г., установи, че през м.10.2017г. той е бил началник автопатрул по заповед на Управителя и той е изготвял графиците за работа, както и че през м.10.2017г. като автопатрул са работили само двама човека - той и ищеца по делото, като Д. И. е дошъл около 25-26.10.2017г., като двамата с ищеца са се редували на 12 часови работни смени всеки ден. Свид. Ц. установи, че за първи път вижда предявения му представен от ответника с писмения отговор График за работа в обект Автопатрул за процесния м.10.2017г. и че отразеното в него като разпределение на работното време, брой смени и лица, които ги полагат, не е вярно, вкл. и заяви, че СТ. К. въобще не е фигурирал, а свид.И. Н. не е в автопатрула и не е имал правомощия за изготвя и подписва графици за автопатрул.
От трудов договор №99/12.07.2017г. се установи, че свид.Ст. Ц., считано от 14.07.2017г. е заемал длъжност "охранител" с място на работа - обект Автопатрул при непълно работно време от 4ч., по график при 5 дневна работна седмица за месец и/или сумирано изчисляване на работното време. Видно от трудов договор №111/25.10.2017г., Д. И. И. е назначен в ответното ООД, считано от 26.10.2017г. като охранител в обект - Автопатрул. По делото е прието удостоверение №4251/31.01.2018г. за професионално обучение на Ст. К. за професия "охранител", специалност физическа охрана на обекти.
Видно от трудов договор №065/18.12.2015г., свидетелят И. Н. е назначен на длъжност "охранител" с месторабота - обекти във *, а не обект Автопатрул. Приета като писм. доказателство по делото е Заповед №71/01.08.2017г. на Управителя на ответното ООД за назначаване на И. Н. Н. на длъжност "началник сектор сигурност", в която влизат преки задължения "началник физическа охрана, той и началник СОД" в "*" ООД. И. Н. Н., разпитан в качеството на свидетел, воден от ответника, чийто показания съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, доколкото е в ТПО с ответника и с който е в служебна зависимост, поради което и съдът не кредитира показанията му, доколкото и се опровергават от показанията на свидетеля Ст. Ц., установи, че през процесния м.10.2017г. е заемал длъжност ""началник сектор сигурност" в ответната фирма, на която е бил назначен със заповед на Управителя от 01.08.2017г.,както и потвърди, че отразеното в изготвения от него и приет като доказателство по делото График на дежурствата за процесния м.10.2017г., утвърден от Управителя, е вярно, а именно, че през м.10.2017г. в обект Автопатрул са работили той, ищеца, свид.Ст. Ц. , СТ. К. /собственик и Управител/ и впоследствие последната седмица е дошъл Д. И., като работното време е било дневна смяна - 12 часа, нощна - 12 часа, два дни почивка, 15 или 16 смени в месеца, в зависимост от месеца.
Видно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ, ответникът не е представил на експертизата документи, от които да е видно, че ищеца е полагал извънреден труд и съответно да е изчислявано допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца. Видно от ССчЕ, по представения от ответника График за дежурства за процесния месец 10.2017г. възнаграждението за положеният извънреден труд от ищеца би бил в брутен размер от 47,64лв., съответно изчислен е и нощен труд, който не е предмет на делото. Видно от ССчЕ, трудовото възнаграждение за твърдяния положен от ищеца извънреден труд през м.10.2017г. общо за 146ч., е в брутен размер от 579,27лв.
С оспорен от ищеца относно неговата истинност /вярност/ Протокол №273/23.01.2018г. за унищожаване на документи с изтекъл срок на съхранение, комисия на работодателя, един от членовете на която е и свид.И. Н., е унищожила документи с изтекъл срок на съхранение, вкл. и Книга за инструктаж по безопасност /всекидневен инструктаж/, като при предявяването на Протокол №273/23.01.2018г. на свид. Н. същият потвърди, че изброените в протокола документи действително са тези, които са унищожени.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл.224 ал.1 от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество е частично основателен и доказан.
За да уважи иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ съдът следва да установи наличието на следните кумулативно изискуеми предпоставки: прекратяване на ТПО между страните, както и наличие на неизползван редовен платен годишен отпуск от работника или служителя - ищец по делото, за който да му бъде присъдено парично обезщетение.
В процесният случай събраните по делото писмени доказателства, вкл. и ССчЕ, обосновават частична основателност и доказаност на предявеният иск по чл.224 ал.1 от КТ. Безспорен между страните е факта на прекратено ТПО между тях на основание чл.326 ал.1 от КТ, считано от 01.11.2017г. със Заповед №82/31.10.2017г. на работодателя, считано от която дата на прекратяване на трудово - правната връзка възниква правото на ищеца на парично обезщетение за неизползваният редовен платен годишен отпуск. Безспорен между страните е факта, който се установява от събраните по делото писмени доказателства, вкл. и заключение на ВЛ по ССчЕ, след уточняването му в СЗ в тази му част, че неизползваният от ищеца редовен платен годишен отпуск е общо 17 дни, извънсъдебно признание на работодателя за който факт се съдържа и в заповедта за прекратяване на ТПО, разпределени, както следва: за 2015г. - 2 дни, за 2016г. - 10 дни, за 2017г. - 5 дни, за които на ищеца се следва парично обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, поради което искът му е доказан по основание. Видно от ССчЕ, обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ за претендираните 17 дни неизползван редовен платен годишен отпуск е в брутен размер на 359,72лв., от което на ищеца с фиш за заплати за процесния м.10.2017г. му е начислено и изплатено обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 147,01лв., видно и от ССчЕ, поради което искът на ищеца по чл.224 ал.1 от КТ се явява основателен и доказан в размер на разликата между дължимото и изплатено обезщетение или доказан в размер на 212,71лв. /359,72лв. - 147,01лв. =212,71лв./, в който искът следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за разликата от 141,29лв. над уважения до пълния предявен размер от 354лв. като неоснователен и недоказан.
По иска по чл.150 вр. 262 ал.1 от КТ за заплащане на извънреден труд:
Искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество e основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Уважаването на предявеният иск с правно основание чл.150 вр. чл.262 ал.1 от КТ предполага установяване в процеса от ищеца, в чиято тежест е, при условията на пълно и главно доказване, че между страните по делото за процесния м.10.2017г. е съществувало ТПО, както и факта на положен от ищеца през месец 10.2017г. труд извън установеното за него работно време, а именно извънреден труд от 12 смени по 12 часа, или общо за 146ч. /математически изчислени 144 часа/, за които твърди /от отработени общо за месеца 28 смени по 12ч./, че работодателят не му е изплатил дължимото по чл.150 вр. чл.262 ал.1 от КТ трудово възнаграждение, каквото пълно и главно доказване е проведено от ищеца по категоричен и безпротиворечив начин от събраните свидетелски показания на водения от негова страна свидетел Ст. Ц., предвид което искът се явява доказан по основание, както и изцяло в претендираният размер от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установи, че през процесния м.10.2017г. страните са били в ТПО, по силата на което ищецът е заемал длъжност "охранител" с място на работа - обект Автопатрул, прекратено, считано от 01.11.2017г. От приетият като писмено доказателство по делото трудов договор на ищеца №00035/06.01.2015г. се установи, че установеното за В. Й. работно време по ТПО е 8ч., в която насока е и справката от НАП, че ищецът и колегите му - свидетелите Ст. Ц. и И. Н. са осигурявани от работодателя на 8ч. законоустановено работно време, макар и видно от трудовите договори на свидетелите Ц. и Н., е уговорено престирането на труда им при непълно работно време от 4 часа на работен ден. Съгласно задължителната практика на ВКС, в тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, вкл. свидетелски показания, като неводенето на писмен отчет за положения извънреден труд само по себе си не доказва, че няма положен труд в някоя от хипотезите на чл.143 ал.1 от КТ. От друга страна, въпрос на конкретна преценка е, с оглед становищата, доводите на страните и събраните доказателства, установяването или не на положен извънреден труд. В процесният случай, видно от ССчЕ, при проверка в счетоводството на ответника - работодател, на ВЛ не са представени документи, от които да е видно, че ищеца е полагал извънреден труд в процесния м.10.2017г. и съответно да му е начислявано за този месец възнаграждение за положен извънреден труд, като неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд само по себе си не доказва, че няма положен от ищеца труд в някоя от хипотезите на чл.143 ал.1 от КТ.
За доказване полагал ли е ищецът извънреден труд /труд, извън установеното за него работно време от 8ч./ през процесния м.10.2017г. по делото са събрани противоречиви гласни доказателства чрез разпит на по един воден от всяка от страните свидетел. Съдът, след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, на база на допустимите за доказване факта на полагане на извънреден труд свидетелски показания на водения от ищцовата страна свидетел Ст. Ц., които прецени по реда на чл.172 от ГПК, но които кредитира изцяло като достоверни, безпротиворечиви и категорични и доколкото свидетелят възпроизвежда свои преки, ежедневни, непосредствени възприятия на очевидец от продължителността на полагания труд от ищеца през процесния м.10.2017г. приема за безспорно доказан по делото факта на полаган от ищеца през м.10.2017г. извънреден труд в хипотезата по чл.143 ал.1 пр.1 от КТ чрез отработени 28 смени по 12ч. всяка една от тях, за 12 смени от които по 12 часа или за 144ч. /12х 12 = 144ч., а не 146ч., съобразно ищцовото твърдение/, за които работодателят не е заплатил на ищеца дължимото, съгласно чл.150 вр. чл.262 ал.1 от КТ трудово възнаграждение, с което предявеният иск се явява доказан по основание. Свидетелят Ц., който не е в ТПО с ответника, считано от м.02.2018г., с категоричност установи, че през процесния месец 10.2017г. в обект Автопатрул са престирали труд само той и ищеца по делото, като са полагали 12 часови смени всеки ден, редувайки се дневна и нощна смяна, а едва в края на месеца, считано от 26.10.2017г. /видно от трудов договор №111/25.10.2017г./ като охранител обект Автопатрул е встъпил и Д. И.. Свидетелят Ц. заяви категорично, че отразеното в предявения му представен от работодателя График за периода 01.10.2017г. - 31.10.2017г. за обект Автопатрул като дежурили охранители, положени смени по дати и по брой не е вярно и не кореспондира с действителността. Приетият по делото График за периода 01.10.2017г. - 31.10.2017г. за обект Автопатрул, представен от работодателя, не опровергава свидетелските показания на Ст. Ц., които съдът кредитира като достоверни, доколкото съставлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него факти и който се преценява,съобразно всички събрани по делото доказателства, като не кореспондира на показанията на свидетеля и пряк очевидец Ст. Ц., и доколкото и не носи и подписа на страната - ищец по делото, му е непротивопоставим. Съдът не кредитира подкрепящите отразеното в Графика за периода 01.10.2017г. - 31.10.2017г. за обект Автопатрул като брой отработени смени и между кои лица свидетелски показания на И. Н., доколкото преценява същите по реда на чл.172 от ГПК и не им дава вяра, отчитайки служебната зависимост на свидетеля от ответния работодател, с който продължава да е в ТПО и доколкото показанията му се опровергават от тези на свидетеля Ст. Ц., пряк очевидец. При преценка достоверността на показанията на свидетеля И. Н. съдът взема предвид и обстоятелството, че видно от трудовия му договор №065/18.12.2015г., същият заема длъжност "охранител" в ответното ООД с място на работа не обект Автопатрул, а - обекти във *, както и обстоятелството, че, съобразно чл.118 ал.1 от КТ, е недопустимо едностранно изменение от работодателя на ТПО на свидетеля И. Н. относно заеманата от него длъжност с процесната Заповед на работодателя №71/01.08.2017г. от длъжност "охранител" на длъжност "началник сектор сигурност", поради което и при липса на представени от ответника други доказателства /допълнително споразумение за изменение на ТПО относно заеманата длъжност/ съдът не приема за доказано в процеса, че именно свид. Н. е бил началник сектор сигурност и че в това си качество именно на него е било възложено от работодателя да съставя графици за дежурствата в обект Автопатрул. Извод, че длъжността "началник автопатрул" е съществувала в ответната фирма към м.07.2017г. може да се изведе и от молба от ищеца за разрешаване на отпуск от 13.07.2017г. На следващо място, независимо от притежаваната от Управителя на "*" ООД правоспособност за професия "охранител", житейски нелогично е Управителя СТ. К. да дава дежурства като охранител в обект Автопатрул за процесния м.10.2017г. чрез отработване на смени. За заеманата от ищеца длъжност "охранител" като дейност с висок производствен риск по смисъла на чл.15 ал.1 от "Наредба №РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд" работодателят е бил длъжен да осигури извършването на ежедневен инструктаж, документиран в Книжа за ежедневен инструктаж /чл.11 ал.5 от цитираната наредба/, като в случая от факта на унищожаването й от комисия, назначена от работодателя, съгласно Протокол №273/23.01.2018г. за унищожаване на документи с изтекъл срок на съхранение, малко преди образуване на настоящия процес и при неспазване на срока за съхранение /не по-малък от 5 години/ на документацията, отнасяща се до провеждането на инструктаж по безопасност и здраве при работа, съгласно чл.9 ал.2 от цитираната Наредба, то от това свое неправомерно поведение работодателят не може да черпи права.
По изложените по-горе съображения съдът приема, че предявеният иск по чл.150 вр. чл.262 ал.1 от КТ е доказан по основание, като за положеният от ищеца през м.10.2017г. извънреден труд в хипотезата на чл.143 ал.1 пр.1 от КТ за 12 смени по 12 часа или за 144ч., който не му е заплатен, работодателят на основание чл.150 от КТ му дължи заплащане на трудово възнаграждение в увеличен размер, съгласно чл.262 от КТ, изчислен от ВЛ по ССчЕ в доказан брутен размер от 579,27лв., но доколкото е недопустимо произнасяне със свръхпетитум искът следва да бъде уважен изцяло в претендираният размер от 380лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане. От ССчЕ се установи, че работодателят нито е водил писмен отчет за полаган извънреден труд за процесния месец, нито е заплащал възнаграждение на ищеца за положения такъв. Ответните твърдения за неполаган въобще от ищеца извънреден труд през процесния м.октомври 2017г. се опровергават дори от представения от него самия График за обект Автопатрул за м.10.2017г. По делото, по обсъдените по-горе съображения и при противоречиви твърдения на страните, не е доказано пълно и главно от ответника твърдението му, че ищецът е работил, съгласно представения с писмения отговор График за обект Автопатрул за м.10.2017г.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъденото трудово възнаграждение за положен извънреден труд.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение/, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 242,25лв.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславят основателност на претенцията на ответника за съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение/, съразмерно с отхвърлената част от иска, в доказан размер от 57,75лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника, осъдена страна, следва да бъде възложена дължимата, съобразно чл.1 от ТДТКССГПК и чл.72 ал.2 от ГПК ДТ върху уважения размер на исковете общо в размер на 100лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника, осъдена страна, следва да бъдат възложени направените разноски за ВЛ по ССчЕ, съразмерно с уважените искове, в размер на 121,13лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "*" ООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*,ет.*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Й. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 212,71 лв. /двеста и дванадесет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща брутен размер на неизплатен остатък от обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 17 работни дни неизползван редовен платен годишен отпуск за 2015г.,2016г. и 2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 01.02.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.М.Й. против "*" ООД със седалище гр.* иск с правно основание чл.224
ал.1 от КТ за разликата от 141,29лв. над уважения до пълния предявен размер от
354лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА "*" ООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*,ет.*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Й. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в брутен размер от 380 лв. /триста и осемдесет лева/, представляваща дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 12 смени по 12 часа общо за 144ч. през месец октомври 2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 01.02.2018г. до окончателното изплащане.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъденото трудово възнаграждение за положен извънреден труд.
ОСЪЖДА "*" ООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*,ет.*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на В.М.Й. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сума в размер на 242,25лв. /двеста четиридесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.М.Й. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*,ет.*, с ЕИК *, сума в размер на 57,75 лв. /петдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща направените по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА "*" ООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*,ет.*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща дължима ДТ върху уважения размер на исковете, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА "*" ООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*,ет.*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 121,13 лв. /сто двадесет и един лева и тринадесет стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски за ВЛ по ССчЕ, съразмерно с уважения размер на исковете, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.....................